РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. ХАСКОВО, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. А. Б. против Решение № 260267/
27.05.2021 г. по гр. д. № 1167/2020 г. на Районен съд - Хасково, с което е
отхвърлен предявеният против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.
558, ал. 5 КЗ за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.12.2018 г.
В жалбата се прави оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност на решението, като се излагат доводи за основателност
на исковата претенция. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се
отмени решението и се постанови ново, с което да се уважи изцяло
предявеният иск.
Въззиваемият Гаранционен фонд чрез пълномощника си оспорва
жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Т. А. Б. е предявила против Гаранционен фонд иск с правно основание
чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за претърпени неимуществени вреди,
причинени на 05.12.2018 г. от напуснало местопроизшествието моторно
превозно средство. В този случай отговорността на Гаранционния фонд е
обусловена от наличието на противоправно и виновно поведение на водача на
лекия автомобил.
Изводът на районния съд, че събраните доказателства не дават
основание да се приеме, че на посочената дата е настъпило описаното в
исковата молба пътнотранспортно произшествие, както и че вина за него има
водача на лекия автомобил, противоречи на фактите по делото. Районният съд
не е извършил задълбочена преценка на доказателствата по делото, което е
довело до погрешни фактически констатации. Напълно неоснователно
първоинстанционният съд е отказал да кредитира показанията на св. М.И.,
която е очевидец на произшествието, само поради това, че е свекър на
ищцата. В тази връзка следва да се има предвид, че именно той е човекът,
който е закарал ищцата в Бърза помощ, което означава, че е присъствал на
местопроизшествието. Той е посочен и като свидетел на произшествието в
Констативен протокол за ПТП № ***г., който е изготвен в болницата, след
като пострадалата е обяснила на лекуващия персонал причините, поради
което е потърсила медицинска помощ. Към този момент ищцата е била
бременна в 8 – ма гестационна седмица и е напълно логично и естествено,
след като е претърпяла пътен инцидент, да потърси спешно медицинска
помощ, опасявайки се да не загуби плода. В тази насока е посоченото в
представената по делото Епикриза от АГО към „МБАЛ – Хасково“ АД, от
която е видно, че на 05.12.2018 г. ищцата е приета за лечение поради болки в
корема и кръста след ПТП и с диагноза: ***. Предвид изложеното съдът
намира за категорично установен по делото фактът, че на 05.12.2018 г.
ищцата Т. А. Б. е претърпяла пътен инцидент.
2
За механизма на същия следва да се съди от показанията на св. М.И.,
който е очевидец на инцидента. От тях става ясно, че след като видял снаха си
да върви по тротоара на ул. ***, за да отиде на работа, спрял на ул. ***, за да я
качи и закара с колата. Ищцата започнала да пресича ул. ***, за да се качи в
колата на св. И., като в този момент била ударена от лек автомобил, който е
идвал от ул. *** и завил надясно по ул. ***. Предвид тези данни следва да се
приеме, че с действията си водачът на лекия автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДП, според която при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Въпреки че в този участък от
пътното платно не е била очертана пешеходна пътека, съгласно § 6, т. 54, изр.
2 от ДР на ЗДП на кръстовищата пешеходните пътека са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение. В тази връзка следва да
се има предвид и приетото в т. 6 от ТР № 28/ 28.11.1984 г. по н. д. № 10/ 1984
г. на ВС, според което задължението за намаляване на скоростта или за
спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на
препятствието на движението, независимо дали същото е на платното за
движение или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се
приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара
или банкета към платното за движение преди още да е стъпил на него и с
поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе
в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без
значение, щом като логичното развитие на ситуацията ще доведе до
навлизане на в него непосредствено след това. В случая водачът на лекия
автомобил, въпреки че е имал възможност да види ищцата, не й е осигурил
предимство, вследствие на което я блъснал. От изложеното се налага извод,
че в случая са налице предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на Гаранционния фонд.
Що се отнася до размер на обезщетението, по делото се установи, че
вследствие на настъпилия инцидент ищцата почувствала силен страх главно
от опасността да загуби плода, за което незабавно потърсила медицинска
помощ. Оплаквала се от понижено настроение, страх и тревожност. След
инцидента преживяла нервен срив. Видно от представеното медицинско
3
направление от 21.01.2019 г. ищцата е диагностицирана с Паническо
разстройство и с оглед оплакванията за изтръпване на крайниците и схващане
на челюстта била насочена към невролог. Отразеното в посоченият
медицински документ се потвърждава от заключението на приетата пред
районния съд съдебно – психиатрична експертиза, според което споделените
от ищцата оплаквания за сърцебиене, задушаване, изтръпване на крайниците,
световъртеж и силен страх напълно покриват диагнозата Паническо
разстройство. Ищцата е преживяла остра стресова ситуация, която по
принцип трае часове или дни, и няма данни да е преминала в посттравматично
стресово разстройство. Според вещото лице констатираното Паническо
разстройство е отзвучало и към момента е клинично здрава.
Предвид тези данни за емоционалното и психическо състояние на
ищцата вследствие на пътнотранспортното произшествие съдът намира, че
претендираното обезщетение от 1500 лв. е съобразено със степента и
продължителността на преживените от ищцата негативни емоции, поради
което предявеният иск следва да се уважи изцяло. Върху присъденото
обезщетение ответникът дължи закона лихва, считано от 23.07.2019 г. –
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ от получаване на
претенцията. По тези съображения обжалваното решение, с което районният
съд е отхвърлил предявеният иск, следва да се отмени като
незаконосъобразно, вместо което се постанови ново, с което същият иск се
уважи изцяло.
С оглед изхода на делото ответникът Гаранционен фонд следва да
заплати на ищцата Т. А. Б. направените по делото разноски в размер на 580
лв., а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на пълномощника на ищцата – адв. К.К. Г.,
адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260267/ 27.05.2021 г. по гр. д. № 1167/2020 г. на
Районен съд - Хасково, с което е отхвърлен предявеният от Т. А. Б. против
Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ за сумата от 1500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
4
на 05.12.2018 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, София, ул. Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на Т. А. Б. с ЕГН ********** от гр.*** сумата
от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Т. А. Б. разноски в размер
на 580 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на К.К. Г. – адвокат от АК –
Хасково с личен номер ********** адвокатско възнаграждение в размер на
335 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5