№ 216
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно
административно наказателно дело № 20231100601234 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 28.09.2021г. по НАХД № 1437/2021г., СРС, НО, 122 състав е признал
обвиняемия Д. А. А., за невиновен в това, че на 11.08.2020г в София, ж.к „Люлин“, на
кръстовището на бул.“Царица Йоанна“ и бул.“Панчо Владигеров“, при управление на
моторно превозно средство - л.а.“Форд Фиеста“ с ДК№ СВ **** НС, да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, изразяващи се в засичане чрез отнемане на предимството на л.а. марка
„Пежо“ с ДК№ СА **** МА, управляван от М.В.К. и заплашване на водачката чрез
показване на пистолет през прозореца на собственият му автомобил и насочване на
пистолета към К., с което да е извършил престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК, поради
което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.3, вр.ал. 1 от НК.
Срещу решението е постъпил протест и допълнение към него, с който се иска да се
отмени постановеното решение и обвиняемия да бъде признат за виновен по внесеното
обвинение.
С депозираният протест не се правят доказателствени искания към съда.
В разпоредително заседание на 10.03.2023г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста и
допълнението към него по съображенията изложени в него. Излага, че
първоинстанционният съд в мотивите си неправилно е приел фактическа обстановка, която
1
не съответства на показанията на свидетелите К. и И., които са възприели поведението на
обв. А..Изразява убеждението си, че решението следва да бъде отменено и постановено
такова, с което обвиняемото лице да бъде признато за виновно.
Упълномощеният защитник на обв. А. – адв. П. твърди че решението на СРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Обвиняемият Д. А. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди решението на СРС.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваното решение, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, вкл. и
доводите в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден с срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан.
Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по
същество- протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по
делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от
първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата
инстанция. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по
фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че обв. Д. А. А. е роден на **** г. в гр.София, българин ,
български гражданин , неосъждан , неженен, безработен, със средно специално образование
с постоянен адрес: гр. София, ул. „****” №19, с ЕГН **********.
Обвиняемият и свидетелите А.П. и В.П. живеят в едно домакинство в София. В.П.
притежава л.а. Форд Фиеста с ДК№ СВ **** НС.
На 11.08.2000г около 15,35 часа св.М. К. управлявала л.а.“Пежо“ с ДК№ СА **** МА
в София, а на предна пасажерска седалка до нея седял приятелят й св.П. И.. Пътували по
бул.Царица Йоана“ в средна от три пътни ленти. В района на кръстовището с бул.“Панчо
Владигеров“ била застигната от управлявания от обвиняемия л.а. Форд Фиеста, собственост
на приятелката му св. В.П.. Той направил опит да се пристрои от дясна в средна лента на
движение пред автомобила, управляван от св.К. и по този начин да й отнеме предимството
за движение в тази лента.
Свидетелката К. не допуснала обвиняемия да направи тази маневра. Обвиняемият се
пристроил в средната лента зад нейния автомобил, след което се прилепил плътно до него и
започнал да подава звукови сигнали с клаксона на Фиестата. Двата автомобила продължили
движението си и обвиняемият изпреварил св.К. отляво, след което спрял пред нея. Според
показанията на свидетелите К. и И., обвиняемият показал между седалките черен пистолет,
който държал с дясна ръка. Той показал на св.К. този пистолет между седалките на
автомобила. След това хванал пистолета с лявата си ръка, извадил го през прозореца и го
насочил към небето, а след това го насочил и към автомобила на св.К.. Последната твърди
да е изпитала силен страх. Решила да снима номера на автомобила му и продължила да кара
след него. На всеки светофар обвиняемият се изравнявал с нея, търсел конфронтация,
показвал й среден пръст. Тя снимала регистрационния номер на автомобила му.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите М.В.К. (л.28 и л.32 от ДП), П. Г. И. (л.30 от ДП),
2
Протокола за проведено разпознаване по фотоснимки на л.34, както и събраните на етап
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства - свидетелските показания на
А.В.П. (живее в едно домакинство с обвиняемия), В.С.П. (дъщеря на свид.П., живее в едно
домакинство с обвиняемия), М. К. и П. И., справката за съдимост на обвиняемия, Справка
изискана от съда от УМБАЛ „Царица Йоана“ - ИСУЛ, Справка изискана от съда от ОПП -
СДВР относно правото на собственост на л.а. Форд Фиеста с ДК№ СВ **** НС.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу обвиняемия, поради
което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.
Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите
към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените
възражения на държавното обвинение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането
на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен
да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372
от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не
намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори
изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.
При собствен анализ на доказателствения материал въззивният съд констатира, че в
хода на наказателното производство са налични две групи доказателствени
средства,противоречащи си една на друга.От една страна св. М. К.- и св. П. И.- неин
приятел, които описват ситуацията свързана с възприемането на предмет, който наподобявал
пистолет и същият е бил в ръцете на обв. А..От друга страна са показанията на св. А.П. –
която живее в едно домакинство с обвиняемия и св.В.П.- дъщеря на св. П., живееща с нея и
обвиняемия в едно домакинство и техните възприятие, относно инкриминираната ситуация
и поведението на обв. А..Информацията, която съобщават изброените лица, следва да бъде
обсъдена и анализирана през призмата на целия доказателствен материал. В тази връзка
настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, намира че действително
показанията на св. М. К. остават неподкрепени в голяма част.
На първо място, правилно първият съд е констатирал, че не се потвърждава заявеното
от обсъжданата свидетелка К., че обвиняемият между седалките на автомобила си и е
показал черен пистолет, който държал с дясната си ръка,който е насочил срещу нея.Същата
е заявила, че е видяла според нейното възприятие, именно дулото на пистолет, което е
породило силен страх у нея.
Сходно е становището на съда и касателно показанията на св. П. И.. Показанията на
последния се явяват единственото доказателствено средство и то в отделни части, което
3
кореспондира със заявеното от св. К.. Следва да се обърне внимание , че изложеното от този
свидетел в голямата си част си противоречи с това изложено от св. К.. Св. И. описва захвата
на пръстите на ръката около този пистолет, според него е пистолет по форма- „беше нещо
плътно и продълговато. Не съм видял мерник, не съм видял спусък, барабан. Нищо друго
освен цев не съм видял. Продълговато, масивно, 2,3 см на 10-15 см. дълго... Това видях като
цев и си направих преценката, че е цев.“ Възпроизведеното от двамата, обаче, остава изцяло
изолирано от останалия доказателствен материал в частта касателно използването от страна
на обвиняемия на пистолет спрямо св. К. и последващото у нея чувство на страх. Напълно
акуратен е изложеният от първата инстанция доказателствен анализ в тази връзка, че всеки
един от двамата свидетели е формирал представа, че обвиняемият държи пистолет
единствено и само по това, че държи цилиндричен предмет, който би могъл да бъде цев от
пистолет.
Действително както свидетелите А.П. и В.П. от една страна, и св. М. К. и св. П. И. от
друга страна се явяват лица заинтересовани от крайния изход на наказателното
производство. Св. П. И. е приятел на св. М. К., която се явява потърпевша от възникналата
ситуация. Св. А.П. е жената, намираща се във фактическо съжителство с обвиняемия, а св.
В.П. е нейна дъщеря, която живее заедно с тях.Тези обстоятелства водят съда на извода, че и
двете групи източници са пряко или косвено ангажирани от изхода на делото, поради което
и следва показанията им,респ. обвиненията на първите свидетели да бъдат обсъдени и
ценени евентуално след един изключително внимателен доказателствен анализ. При
провеждането на такъв, настоящата инстанция, подробно на СРС достоверно се явява
възпроизведеното от св. А.П. и св. В.П.. От тях се установява времето и мястото на
възникналата ситуация, поведението на обвиняемия, както и поведението на св. К. спрямо
тях. Тук следва да се обърне внимание, на показанията на св. П., която изчерпателно
обяснява, че същата законно притежава газов пистолет,за което представя документи пред
съда, както и че същият се намира на съхранение извън обитаваното от нея и обвиняемият
жилище и същият не е ползван както от нея така и от него. Показанията на последните се
явяват житейски логични, напълно съвпадащи и непротиворечащи си, поради което и съдът
ги кредитира като достоверни.
Съдът не успя да установи с необходимата категоричност от събраните
доказателства, отнасящи се до инкриминираното действие на обвиняемия, съставляващо се в
засичане чрез отнемане на предимството на л.а. марка „Пежо“ с дк№ СА **** МА,
управляван от М.В.К. и заплашване на водачката чрез показване на пистолет през прозореца
на собственият му автомобил и насочване на пистолета към К.. Съображенията в тази насока
са свързани с липсата на единодушие от страна на св. М. К., св. П. И., св. А.П. и св. В.П..
Видно от показанията на първата група свидетели обвиняемият е засякал колата на св. К., но
от показанията им които в голямата им част съдържат противоречия не може да се изведе
извода, че е бил насочен пистолет от прозореца на обв. А. към лицето на св. К., както и че
изобщо някои от тях с категоричност е видял пистолет в ръцете му, което напълно се
обърква от показанията на втората група свидетели - А.П. и В.П..
По отношение на останалата доказателствена съвкупност, съставляваща писмени
доказателствени средства, съдът констатира, че същите са съставени съобразно реда и
правилата на процесуалния закон. С оглед на което обективираните чрез тях процесуално-
следствени действия следва да бъдат кредитирани като законосъобразно извършени и
относими към предмета на делото, а и неоспорени от страна на страните в наказателното
производство.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената
по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за необременото съдебно минало на
последния.
С оглед задълженията си, съгласно чл.339, ал.2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста, както и на
тези от съдебното заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
В протеста се посочва, че от показанията на св. М. К. и св. П. И. се установява по
безспорен начин осъществяване на престъпното деяние, за което е подведен под
отговорност обвиняемия, както и аргументи във връзка с некредитирането от първият съд на
4
същите в частта за използването на огнестрелно оръжие от страна на обв. А..Настоящата
инстанция счита направените възражения във връзка с анализа на доказателствения
материал за неоснователни. Съображенията в тази насока съдът обсъди при анализа на
доказателствата в настоящия акт, с оглед на което счита, че не следва да ги преповтаря.
Предвид изложеното при така установената фактическа обстановка Д. А. не е
осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 325,
ал. 3 вр., ал. 1 от НК.
От обективна страна хулиганството се характеризира с извършване на непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Непристойните действия, за които е повдигнато обвинение на обвиняемия Д. А.
се състоят в засичане чрез отнемане на предимството на л.а. марка „Пежо“ с ДК№ СА ****
МА, управляван от М.В.К. и заплашване на водачката чрез показване на пистолет през
прозореца на собственият му автомобил и насочване на пистолета към К.. Видно от
доказателствата по делото бе установено, че на инкриминираната дата обвиняемият не е
държал пистолет, който да показва на св.К. и да насочва към нея. Установеното, от
контролираната инстанция нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.2 от Закона за
движението по пътищата изключва възможността извършеното с пряк умисъл нарушение по
чл.25, ал.2 от ЗДвП да има пряко самостоятелно отношение към престъпното деяние по
чл.325 от НК, хулиганството, което е вменено на обвиняемия. Според настоящата
инстанция то само по себе си не може да съставлява едновременно и административно
нарушение, и престъпление.
Престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е резултатно престъпление, като престъпният
му резултат е грубото нарушаване на обществения ред. При всички случаи хулиганството се
осъществява чрез непристойни действия, т.е. такива, които са забранени от закона или
накърняващи морала и скандализират обществото. Тези действия могат да имат най-
разнообразни форми. Не всички непристойни прояви, обаче, са престъпни по своята
обществена опасност; известно е, че законодателството предвижда известно степенуване по
този критерий. Оскърбителното отношение, сбиването, неизпълнение на разпореждания,
нахлувания на спортни терени и дори някои случаи на унижощаване представляват
административни нарушения по см. на УБДХ, респ. ЗООРПСМ. Съгл. чл. 1 УБДХ употреба
на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора,
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или скарване, сбиване или други подобни действия представляват поначало
административни нарушения. Само ако имат по-висока степен на обществена опасност, т.е.
когато нарушението на обществения ред е грубо, деянието е престъпно. В конкретния казус
СГС приема, че инкриминираното поведение на обвиняемия А. не разкрива такава висока
обществена опасност, която налага квалифицирането му по чл. 325, ал. 1 НК, респ. по чл.
325, ал. 3, вр., ал. 1 от НК.
Поради липсата на осъществяване на състава от обективна страна се явява
безпредметно настоящата инстанция да обсъжда наличието на субективна страна на
инкриминираното деяние. В духа на горните разсъждения, императивната уредба на
процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на
осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за конкретно
престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото,
че присъдата не може да почива на предположение, на съмнителни, несигурни и колебливи
изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се
оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат обвиняемия за виновен в извършване
на посоченото по-горе престъпление.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че обвиняемото
лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение
на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът на признае подсъдимия за виновен
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.6 КЗПЧОС и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права (
5
ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза,
поради което и правилно софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това
повдигнато обвинение.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.09.2021 г., постановено по НАХД № 1437/2021 г.,
по описа на СРС, НО,122-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6