Р Е Ш Е Н И Е № 163
Гр. Сливен, 01.08.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ И. ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 164 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 43 от
16.02.2022 г., постановено по АНД № 20212330200706 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Ямбол е потвърдено Наказателно постановление №
28-0000897/08.01.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол,
с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на ЕТ „В. – В. С.“ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ
и е осъден ЕТ „В. – В. С.“ с ЕИК ******да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ЕТ „В. – В. С.“,
което чрез
пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
и неправилност. Счита, че при така събраните по делото доказателства районният
съд е преценил, че въпреки всичко е осъществено изпълнителното деяние на
нарушението на чл. 128, т. 2 от КТ, а реално не е било налице бездействие на
работодателя в срока за изплащане на възнаграждението на И., тъй като в
последните дни на месец март /30.03 или 31.03/, както самата тя е посочила,
работодателят е поискал да й заплати трудовото възнаграждение. Това се е
случило не само в рамките на срока на задължението му, но и далеч по-рано от
крайния му момент 28.04.2020 г. – дата на извършеното нарушение, посочена в НП.
Твърди, че е налице неполагане на труд от страна на И.за целия период на месец
март 2020 г., тоест има период, в който насрещната престация
на работника е липсвала, а месечното трудово възнаграждение се дължи именно
срещу тази насрещна престация на работника. Счита, че
при това положение НП се явява като издадено при неизяснена фактическа
обстановка, което е довело до съществено ограничаване на правото на защита на
работодателя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
Районен съд – Ямбол и оспореното наказателно постановление. Моли за присъждане
на направените разноски.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
С постъпила по делото молба, чрез адв. Ж.Т. заявява,
че поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решение на Районен съд – Ямбол и наказателното постановление. Моли за
присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен ст. юриск. Н.К., който оспорва
касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа
обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение като законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище, че са налице
условия решението да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
По повод на
постъпил сигнал от И. И.в Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол била извършена
проверка на ЕТ „В. – В. С.“. В хода на проверката, с писмо изх. №
326000-9513/24.11.2020 г. на В. Щ. - гл. р. п. в ОД на МВР – Ямбол, Дирекция
„Инспекция по труда“ Ямбол била уведомена, че чрез назначена в хода на
досъдебно производство графическа експертиза е установено, че подписите,
положени от името на И. И.И.на Допълнително споразумение
№ 15 от 02.03.2020 г. към Трудов договор № 13 от 07.02.2020 г., фишове за
изплатени заплати за м. февруари 2020 г. и м. март 2020 г. и молба за ползване
на 12 дни неплатен отпуск №8/16.03.2020 г. не са изпълнени от лицето И. И..
На 03.12.2020 г.
била извършена нова документална проверка на ЕТ „В. – В. С.“, по време на която
било установено, че в качеството си на работодател търговецът-жалбоподател не е
изпълнил задължението си да плати на И. И.в установения срок - до 25 число на
следващия месец, уговореното трудово възнаграждение за месец март 2020 г.,
съгласно трудов договор № 13 от 07.02.2020г.
С покана изх. №
20080392/03.12.2020 г. едноличният търговец бил поканен да се яви на 04.12.2020
г. в 9.30ч. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол за съставяне на
АУАН. На посочената в поканата дата, място и час не се явил представител на ЕТ,
поради което и на осн. чл. 40, ал.2 от ЗАНН на 07.12.2020
г. св. Х. – ст. и. при Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, в присъствието на двама
свидетели, съставила АУАН срещу едноличния търговец за нарушение на чл. 128,
т.2 от КТ. Актът бил връчен на пълномощник на касационния жалбоподател на 08.12.2020
г.
Въз основа на
съставения акт, на 08.01.2021 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Ямбол издал Наказателно постановление № 28-0000897/ 8.01.2021 г., с което на основание
чл. 416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на ЕТ „В.
– В. С.“ била наложена имуществена санкция в размер на 1600лв. за нарушение на
чл. 128, т.2 от КТ. Наказателното постановление било връчено на пълномощник на
касационния жалбоподател на 19.01.2021г.
Наказателното
постановление е обжалвано пред РС Ямбол, който с решение № 260116/30.03.2021 г.
по АНД № 116/2021 г. е отменил процесното НП. В
резултат на касационно обжалване от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Ямбол, това решение е отменено с решение № 82/06.07.2021г. по КАНД № 80/2021 г.
на Административен съд Ямбол, като делото е върнато за ново разглеждане на друг
състав на РС Ямбол за преценка съответствието на процесното
НП с материалния закон.
При новото
разглеждане РС Ямбол установява посочената по-горе фактическа обстановка, като
за да потвърди процесното НП, приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Приема, че като не е извършил плащане на трудовото
възнаграждение на И.за месец март 2020 г. едноличният търговец е допуснал
нарушение на чл.128, т.2 от КТ. С нормата на чл. 128, т.2 от КТ законодателят е
вменил задължение
на работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Съдът приема, че е осъществен административно наказателния състав на
чл. 414, ал.1 КТ, поради което правилно е санкциониран едноличният
търговец. Въз основа на всички събрани по делото гласни доказателства, както и
данните, съдържащи се в писмо изх. № 326000-9513/24.11.2020 г. на гл.
разследващ полицай в
ОД на МВР – Ямбол, съдът
е приел за безспорно установено, че едноличният търговец-жалбоподател, в
качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си да заплати на И.дължимото
трудово възнаграждение за месец март 2020г. до 25-то число на следващия месец.
Обсъдил е наведените в жалбата твърдения, че И.е възпрепятствала изпълнението
на задълженията на работодателя за заплащане, т.к. е отказала да получи два
броя пратки на документи, приемайки ги за неоснователни.
Срещу това решение
е подадена касационна жалба, като с
определение № 5191/01.06.2022г. на ВАС гр.София делото, образувано по
нея, е изпратено за разглеждане на настоящия съд.
Решението на РС
Ямбол е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че касационният
жалбоподател не е изплатил своевременно трудовото възнаграждение на И. И.И., като констатациите в тази насока са обективирани
в съставения протокол за извършена проверка от 03.12.2020 г. Безспорно се касае
за противоправно бездействие на работодател, който не
заплаща трудово възнаграждение в установените срокове, в случая възнаграждение
за месец март, което следва да бъде платено до 25-то число на следващия месец и
процесното изпълнително деяние, така както е описано
в АУАН и в НП, правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
Съгласно посочената разпоредба, работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Правилно е
прието от въззивния съд, че дружеството е извършило
административно нарушение на трудовото законодателство, което се санкционира на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, така както е процедирал и административнонаказващият
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв.
Отговорността на касационния жалбоподател е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, като в
случая са без значение причините, поради които задължението не е изпълнено.
Поддържаните от касатора твърдения за възпрепятстване
извършването на плащането от страна на И.останаха изолирани и неподкрепени с
доказателства и се преценяват като защитна теза.
За пълнота следва
да бъде уточнено, че с даването на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1,
т. 12 от КТ /каквито са налице/ не отпада отговорността на дружеството за
извършеното административно нарушение, като неизпълнението на предписанията е
самостоятелно нарушение. Хипотезата
на чл. 415в от КТ, спомената от ЕТ, е неприложима, тъй като за да бъде приложена
тази норма са необходими две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага
след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за
работници и служители. Незабавното отстраняване означава отстраняване в момента
на проверката, поради което и не е възможно да бъде приложено при всички видове
нарушения. Също така, след като служителката е била лишена от полагащото й се
трудово възнаграждение за период с начална дата 28.04.2020 г., за нея безспорно
са налице вредни последици, които не могат да бъдат преодолени и отстранени
чрез последващи действия на работодателя.
Въз основа на
установените правнорелевантни факти районният съд е
направил обосновани и правилни правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още
повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК е предвидена възможност
за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилно е приложен и материалният закон, а направените в тази насока
оплаквания на касатора са неоснователни и няма да
бъдат приповтаряни.
Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от
съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното
решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице. По изложените
съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за разноски е
неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната
жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 (осемдесет) лева, определено по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 43 от 16.02.2022 г., постановено по АНД № 20212330200706/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА ЕТ „В. – В.
С.“, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление: гр. Я., ж.к. „Г. И.“, бл…., вх…., ет….,
ап…., пр. от п. С.Б.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол разноски
по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.