РЕШЕНИЕ
Номер 260159 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 27.08
Година 2020
В публично заседание на 27.07.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 18098 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.143, ал.1 от ЗЗД, и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Л. П. Ч. от
с. Б.моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, в качеството му на Цесионер по сключен между него и
лицето Г. Г.Ф., в качеството му на Цедент, на **г. Договор за цесия, че тя, в
качеството й на съпоръчител на Цедента, по Договор за поръчителство,
обезпечаващ изпълнението на сключен на **г. в гр. П. между „Банка ДСК“ ЕАД и
лицето В.А.В.Договор за кредит за текущо потребление, не му дължи половината от
следните суми, за събирането на които е било образувано изп. дело № *** по
описа на ***: сумата 8 109, 40 лева – главница по Договора за предоставяне
на потребителски кредит от **г. и Договора за поръчителство за периода *г., сумата
2 950, 20 лева – дължими лихви върху главницата за периода * г. – * г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от * г. до пълното й
изплащане, както и сумата 221, 19 лева – разноски за производството за издаване
на изпълнителен лист, които суми *, като
Кредитополучател и ищцата и лицето Г. Г.Ф., като Поръчители, са били осъдени на
заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София с Определение № * г., постановено по ч.
гр. дело № * г. по описа на ПРС – ** гр. състав и издаден въз основа на него на
* г. изпълнителен лист, а също така - и сумата 820 лева – разноски по изп. дело
№ * г. по описа на *, както и да осъди ответника да й заплати сумата
3 193, 17 лева, принудително събрана по изп. дело № *** по описа на *** и
преведена на ответника без основание, и сумата 1 085, 97 лева,
представляваща събрани по принудителен ред по изп. дело № *** по описа на *** и
преведени без основание на ответника такси и разноски, от които 600 лева – част
от адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, и 485, 97 лева –
такси и разноски по ТТРЗЧСИ, заедно със законната лихва върху двете главници, по
изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и
разноските по допускане на обезпечение на предявените по настоящето дело искове.
Ответникът И.П.Т. ***
оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства (включително
и тези, съдържащи се в приложеното гр. дело № * г. по описа на ПРС – *гр.
състав) се установява, че с Определение № * г., постановено по ч. гр. дело № *
г. по описа на ПРС –* гр. състав, са били осъдени лицето *, като
Кредитополучател, и ищцата (към онзи момент с фамилното име * и лицето Г. Г.Ф.,
в качеството като Поръчители, солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 8 109,
40 лева – главница по сключен между
страните на **г. Договор за предоставяне на потребителски кредит, дължима за
периода * г. – * г., сумата 2 950, 20 лева – дължими лихви върху
главницата за периода * г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано * г. до пълното й изплащане, както и сумата 221, 19 лева, представаща
направените разноски за производството по делото, като въз основа на това
Определение е бил издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист за посочените
суми, а освен това между Кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и ищцата и Г*, като
Поръчители, е бил сключен и Договор за поръчителство, с който двамата
поръчители са се задължили да погасяват задължението на Кредитополучателя по
Договора за кредит. Въз основа на така издаденият изп. лист срещу солидарните
длъжници е било образувано изп. дело № * г. по описа *. С Договор за
прехвърляне на вземане, сключен в гр. П. на **г., Поръчителят Г. Ф., в качеството
му на Цедент (който на * г. е изплатил изцяло сумите, които тримата длъжници са
били осъдени солидарно да заплатят на Кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД – както се
установява от представените в тази насока писмените доказателства), е
прехвърлил на лицето И.П.Т., в
качеството му на Цесионер, вземанията си срещу Кредитополучателя * и другият
Поръчител – ищцата Л.Ч., поради което Цесионерът е образувал за събиране на
закупените от Цедента вземания срещу * и Л.Ч. изп. дело № *** по описа на ***.
С оглед
изпълнението от Поръчителя Г. *на задълженията към Кредитотаделя на тримата
солидарни длъжници, съдът намира, че той предвид разпоредбата на чл.143, ал.1
от ГПК е в правото си да иска от останалите солидарни длъжници да му заплатят
платените от него на Кредитора солидарно дължими суми – което право той е
прехвърлил на ответника по настоящето дело с посочения Договор за прехвърляне
на вземане.
При така
установената фактическа обстановка, доколкото ищцата като поръчител по Договора
за кредит за текущо потребление дължи солидарно на другия поръчител, изплатил
изцяло задълженията, които е имал солидарно с останалите длъжници към
Кредитодателя, съдът намира, че тя дължи на ответника, като Цесионер,
половината от платените от Г. *** суми, солидарно дължими от Кредитополучателя
и двамата Поръчители на Кредитодателя, тъй като Поръчителят Г. *** е прехвърлил
вземането си срещу ищцата и Кредитополучателя на ответника по настоящето дело,
поради което и искът с правно основание
чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1
от ГПК и чл.143, ал.1 от ЗЗД, се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли, а оттук, с оглед установената дължимост от ищцата
на Цесионера суми - като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят
и обективно съединените искове с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като платените от ищцата на Цесионера суми не
за заплатени от нея без основание.
Ответникът не е
агнажирал доказателства за направени разноски за производството по делото,
поради което и такива, независимо от изхода на спора не следва да му се
присъждат. На основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв., предвид
отхвърлянето на исковете, ищцата следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева на пълномощника на ищцата – адв. Г.К..
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.П.Ч., ЕГН **********, от с. * * обл., Местност „*със съдебен адрес:***, *С.М., против И.П.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – * обективно
съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.143, ал.1 от ЗЗД, и чл.55, ал.1
от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, в качеството му
на Цесионер по сключен между него и лицето Г. Г.Ф., в качеството му на Цедент,
на **г. Договор за цесия, че ищцата, в качеството й на съпоръчител на Цедента,
по Договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението на сключен на **г. в гр.
П. между „Банка ДСК“ ЕАД и лицето В.А.В.Договор за кредит за текущо
потребление, не му дължи половината от следните суми, за събирането на които е
било образувано изп. дело № *** по описа на ***: сумата 8 109, 40 лева –
главница по Договора за предоставяне на потребителски кредит от **г. и Договора
за поръчителство за периода **умата 2 950, 20 лева – дължими лихви върху
главницата за периода * г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от * г. до пълното й изплащане, както и сумата 221, 19 лева – разноски
за производството за издаване на изпълнителен лист, които суми *, като Кредитополучател и ищцата и лицето Г. Г.Ф.,
като Поръчители, са били осъдени на заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София с
Определение № * г., постановено по ч. гр. дело № * г. по описа на ПРС – *р.
състав и издаден въз основа на него на * г. изпълнителен лист, а също така - и
сумата 820 лева – разноски по изп. дело № * г. по описа *, както и да осъди
ответника да й заплати сумата 3 193, 17 лева, принудително събрана по изп.
дело № *** по описа на *** и преведена на ответника без основание, и сумата
1 085, 97 лева, представляваща събрани по принудителен ред по изп. дело № ***
по описа на *** и преведени без основание на ответника такси и разноски, от
които 600 лева – част от адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното
дело, и 485, 97 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ, заедно със законната лихва
върху двете главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. Л.П.Ч., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Г.Р.К.,*** – *
възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.