П Р И С Ъ Д
А
№ 13
гр. Бургас, 23 август 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
военен съд на двадесет и трети август
две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк. ВОЛЯ ПЕТРОВ КЪНЕВ
при
участието на секретар В. Я. и в
присъствието на военен прокурор полк. Кулев, като разгледа докладваното от
военния съдия НОХД № 38/2016 година и
на основание чл. 301 от НПК, съдът установи следното:
Бившият
мичман К.К.С. от ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” – Варна е завършил средно
образование. На служба във ВМС е постъпил на 16.12.1999г., а от 01.06.2008г. е
на служба във ВВМУ – Варна, като началник на отделение „корабни машини и
механизми”. Справял се задоволително със служебните си задължения, но допускал
пропуски, които оказвали негативно влияние на работата му. Личната му
дисциплина не била на добро ниво и работил трудно в екип. Не проявявал
инициативност в работата си. Два пъти е наказван по дисциплинарен ред и има
едно поощрение. Със заповед № ОС-115 от 03.05.2016г. на началника на ВВМУ –
Варна му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и от същата дата
със заповед № ЛС-41 е бил прекратен договора му за кадрова военна служба. На
22.06.2016г. подсъдимият С. е напуснал страната, като се е установил в
Република Германия без постоянен адрес.
На
21.03.2016г. по заповед на началника на ВВМУ – Варна започнала служебна
проверка и извънредна инвентаризация на имуществото зачислено на подсъдимия С..
За целта била сформирана комисия, която следвало в присъствието на С. да
провери числящото се имущество.
На
24.03.2016г. подсъдимият се явил на работа и казал на прекия си началник,
свидетелят Л., че физически не се чувства добре. Същият ден след обед в 13.00 часа
той не се явил на работа в района на ВВМУ – Варна, а по телефона се обадил на
свидетелят Л. и му казал, че възнамерява да извърши преглед при личния си
лекар. До края на работното време – 17.00 ч. на 24.03.2016г. С. не се явил в
района на ВВМУ – Варна. На следващият ден 25.03.2016г., в рамките на
установеното за длъжността му съгласно заповед №РД-387 от 16.12.2015г. на
началника на ВВМУ – Варна работно време, от 08.00 до 16.30 часа С. също не се
явил в района военното училище. Свидетелят Л. направил опит да се свърже по
телефона със С., но последният не отговарял на позвъняванията. На 28.03.2016г.
в рамките на установеното работно време от 7.30 до 17.00 часа С. отново не се
явил в района на ВВМУ и въпреки опитите на Л. да се свърже с него, последният
не отговарял. На 29.03.2016г. в 08.00часа С. отново не се явил в района на
военното училище, поради което свидетелят Л. докладвал за отсъствието му на
заместник началника на военното училище. По разпореждане на последния, свидетелят
м-р М., заедно с друг военнослужещ отишли до домашния адрес на С., за да
потърсят контакт с него. При посещението те установили, че входната врата на
апартамента е открехната и никой не отговаря на позвъняванията и повикванията.
Било потърсено съдействие от служители на военна полиция, които отишли на място
и установили, че подсъдимият не е в жилището си. Било направено официално
донесение за неявяването на служба на С., което създало пречки за извършване на
инвентаризацията на числящото му се имущество. За да може да продължи дейността
по инвентаризацията, началника на военното училище с нарочна заповед сформирал
комисия, в присъствието на която да бъдат отворени складовите помещения, за
които отговарял С.. До 17.00 часа на 29.03.2016г. подсъдимият не се явил на
служба, както и за времето от 08.00 до 17.00 часа на 30.03.2016г. На същата
дата вечерта към 19.00 часа С. бил забелязан в близост до жилищния блок, където
живеел от свидетелят И., който му съобщил, че е издирван от колегите си във
военното училище и от служители на военна полиция. На 31.03.2016г. С. се явил
на работа.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от приложените към делото
характеристики, свидетелство за съдимост, преписи от заповеди, протокол от
извършена служебна проверка, докладна записка до директора на РС „Военна
полиция“ - Варна и предварително
донесение до оперативен дежурен на ВКЦ.
Съдебното
производството по делото беше проведено по реда на чл. 269 ал. 3 т. 4 буква „в”
от НПК. Досъдебното производство е било приключено в присъствието на
подсъдимия, като не му е била взета мярка за неотклонение. При насрочване
разглеждането на делото в съдебно заседание на 18.07.2016г. се установи, че
обвинителните книжа не са връчени на подсъдимият С. и по данни на военна
полиция, същият се намира извън пределите на страната. Разглеждането на делото
беше отложено, за да бъде извършена проверка на тези обстоятелства, като същият
ден на 18.07.2016г. по реда на чл. 178 ал. 8 от НПК беше разпоредено
призоваване по телефона на подсъдимия с цел своевременно организиране за
връчване на обвинителните книжа при установяване на адрес, на който да бъдат
изпратени. На същата дата при този разговор, подсъдимият С. е заявил, че се
намира в чужбина, няма постоянен адрес и няма да се яви за следващото съдебно
заседание на 23.08.2016г., като е бил изрично уведомен, че присъствието му в
съдебно заседание не е задължително, тъй като не се касае за тежко престъпление
и делото може да се разгледа в негово отсъствие. От приложена към делото
справка за пътуване в интегрираната информационна система на МВР е установено,
че на 22.06.2016г. в 16.44 часа, подсъдимият С. е напуснал пределите на
Република България през ГКПП – Русе Дунав мост. Отново по реда на чл. 178 ал. 8
от НПК на 22.08.2016г. подсъдимият отново е бил призован по телефона, при което
е заявил, че се намира в Република Германия
и няма да присъства в съдебно заседание. В съдебното заседание на
23.08.2016г. назначения като служебен защитник адвокат Петров, заяви, че също е
разговарял по телефона с подсъдимия на 22.08.2016г., като пред него той също е
заявил, че е съгласен делото да се разгледа в негово отсъствие. Преценявайки
всичко това съдът стигна до извода, че е налице хипотезата на чл. 269 ал. 3 т.
4 буква „в” от НПК, тъй като е установено по безспорен начин, че подсъдимият С.
се намира извън пределите на Република България и няма постоянен адрес, на
който да бъдат връчени съдебните книжа и призовка и не може да бъде призован по
друг начин освен по телефона. Два пъти е призован лично по този ред от служител
на военен съд Сливен, уведомен е от служебния си защитник за датата и часа на
съдебното заседание, но не сочи уважителни причини за неявяването си. Освен
това се касае за обвинение по престъпление, което не е тежко по смисъла на
закона и присъствието му в съдебно заседание не е задължително. Изпълнена е и
процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК, като С. лично е уведомен, че делото може
да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. Освен това съдът стигна до
извода, че с оглед на наличния доказателствен материал и предмета на доказване,
отсъствието на С. няма да попречи за разкриване на обективната истина. Тъй като
С. не е разпитван на досъдебното производство пред съдия или в присъствието на
защитник, съдът не прочете обясненията му по реда на чл. 279 от НПК.
Извършеното
от подсъдимият представлява престъпление по чл. 385, пр. 2 от НПК, тъй като за
периода от 24 до 30.03.2016г. в продължение на пет последователни работни дни,
бившият мичман С., не се явявал на работното си място във ВВМУ „Никола Й.
Вапцаров” – Варна и по този начин систематически се отклонявал от изпълнението
на задълженията си по военната служба. През същият период е била в ход и
инвентаризация на числящото му се имущество,
което налагало присъствието му в района на военното училище.
Причини,
условия и мотиви за извършване на престъплението са занижена лична дисциплина,
недостатъчна мотивация за стриктно изпълнение на служебните задължения,
принизено чувство за отговорност, съществуващи проблеми от личен и финансов
характер.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид, като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на С., относително краткия
срок, в който е извършено престъплението, балансиращите характеристични данни,
а като отегчаващи – наложените дисциплинарни наказания и данните за
недобросъвестното изпълнение на служебните задължения, извън инкриминирания
случай. Преценявайки всичко това и съобразявайки обстоятелството, че се касае
за типично военно престъпление, а С. е освободен от кадрова военна служба,
съдът му определи наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и при условията на чл. 54 от НК в размер на 5 /пет/ месеца
„Лишаване от свобода”. Предвид обстоятелството, че отклонението от изпълнението
на задълженията по военната служба е съвпаднало с извършване на инвентаризация
и е повлияла на хода на нормалното и протичане, както и поради липсата на
многобройни или изключително по своя характер смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Преценявайки
вида и размера на наложеното наказание, както и личността на подсъдимия, съдът
прецени, че наложеното наказание „Лишаване от свобода” не следва да бъде
изтърпяно ефективно, като за постигане целите, както на специалната, така и на
генералните превенции, изпълнението на наказанието следва да бъде отложено по
реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Предвид
осъдителната присъда, подсъдимият следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Сливенски военен съд направените деловодни
разноски в размер на 64,20 /шестдесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 301 от НПК съдът
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия
Бивш
мичман К.К.С. от ВВМУ „Никола Й.Вапцаров” –
Варна, роден
на *** ***, българин,
български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
За периода от 24.03. до
30.03.2016г. в гр.
Варна систематически се отклонявал от изпълнение на задълженията си по военната
служба в професионален старшински колеж във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров" – Варна, като не се явявал на
служба от 13.00 часа до 17.00 часа на
24.03.2016 г.; от 08.00 часа до 16.30 часа на 25.03.2016 г.; от 07.30 часа до
17.00 часа на 28.03.2016 г. и от
08.00 часа до 17.00 часа на 29.03.2016 г. и 30.03.2016 г., поради което и на основание чл.
385 предл. 2
и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 5 месеца „Лишаване от свобода”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 години.
ОСЪЖДА подсъдимия да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на Сливенски военен съд направените
деловодни разноски в размер на 64,20 /шестдесет и четири лева и двадесет
стотинки/ лева.
Присъдата
подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ в
петнадесетдневен срок от днес.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк.