Решение по дело №69219/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14777
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20211110169219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14777
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110169219 по
описа за 2021 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е кредитор на ответника „...., което му качество произтича от
решение № 20220734 от 09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 57276/2016 г. на СРС, 38
състав, въз основа на което били издадени изпълнителни листове за дължими вземания, а
именно: сумата 9683,14 лева по фактура № ********** от 03.04.2013 г., ведно със законната
лихва от 27.04.2016 г. до окончателното плащане, сумата 2891,73 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.05.2013
г. - 26.04.2016 г., както и сумата 2296,80 лева – присъдени разноски. Сочи, че в хода на
производството по молба на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск чрез
запор на вземанията по банкови сметки и на притежаваните от ответника моторни превозни
средства, първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението като определението
му било отменено след обжалване пред по-горестоящия съд. На 17.05.2018 г. ответникът „....
подал частна жалба срещу определението на СГС, от която било видно, че същият е узнал за
допуснатото обезпечение към тази дата. Ищецът излага, че на 04.07.2018 г. ответникът е
сключил договор за покупко-продажба на лек автомобил „....“, черен, с рег. номер СА...НК,
идентификационен номер VSKJVWR51U0258426, за цена от 7000 лева с втория ответник в
настоящото производство – „...., за което в исковата молба се твърди, че е свързано с „....
поради идентичност в едноличния собственик на капитала и управителя на двете дружества.
Ищецът излага, че извършената покупко-продажба на процесния автомобил е затруднила
събирането на вземанията му като заявява, че сделката е увреждаща, тъй като намалява
имуществото на длъжника. Излага съображения, че е налице умишлено увреждане на
интересите на кредитора от страна на длъжника, както и знание на приобретателя на
имуществото поради свързаността между двете дружества – ответниците в производството.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това
право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – 1)
наличие на съществуващи спрямо длъжника права; 2) извършена от длъжника сделка, която
пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника; 3) увреждащото действие е съзнавано от длъжника и третото
лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда (решение № 35 от
12.04.2018 г. по гр. д. № 1783/2017 г. на ВКС).
Лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, може да е всеки
титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено по давност,
без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, да е установено с влязло в сила
решение (решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013г. на ВКС, решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009г. на на ВКС). Съдът по иска по чл.135 ЗЗД не проверява
съществуването на вземането, а изхожда от положението, че съществува, когато то
произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти. Страната, поискала
отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор, без да провежда пълно и
главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.
В случая активната материалноправна легитимация на ищеца „М.“ ЕООД като
кредитор на ответника „.... се установява по безспорен начин, доколкото между страните е
установено със сила на присъдено нещо обстоятелството, че в полза на ищеца е възникнало
вземане срещу ответника за сума в размер на 9683,14 лева, представляваща задължение по
фактура № **********/03.04.2013 г., сума в размер на 2891,73 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.05.2013 г. – 26.04.2016 г. и
сума в размер на 2296,80 лева – разноски. Въз основа на съдебно решение от 09.10.2020 г.
по гр. д. № 57276/2016 г. на СРС, 38 състав, са издадени изпълнителни листове от 28.01.2021
г. и 12.01.2021 г.
С Договор за покупко-продажба на МПС от 04.07.2018 г. „...., представлявано от ... е
продало на „...., представлявано от ... лек автомобил „....“, черен, с рег. № СА...НК,
идентификационен № VSKJVWR51U0258426, двигател YD..A, за сумата от 7000 лева.
В Удостоверение от 18.08.2021 г. е посочено, че процесният лек автомобил е
пререгистриран на „.... въз основа на Договор за покупко-продажба на МПС от 04.07.2018 г.
Представено е платежно нареждане от 29.08.2018 г. за изплащане на сумата 18780 лева
от „.... на „.... по фактури 596/598. Фактура № 596/11.07.2018 г. е издадена за „Нисан
Патфайндер“ за сумата от 7000 лева.
По делото е прието заключение на САТЕ, според което действителната стойност на лек
2
автомобил „....“, с рег. № СА...НК, определена към датата на покупко-продажбата от
04.07.2018 г., е 12365 лева.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че оглед на превозното средство не е
извършвани няма как да се установи неговото техническо състояние към датата на
продажба, а именно към 2018 г. Към днешна дата не би могло да се установи състояние от
преди 4 години. Сочи, че в заключение е определена средна пазарна цена на превозното
средство в добро техническо състояние, без агрегати, детайли и възли към 04.07.2018 г. и тя
е 12365 лева.
Представено е и заключение на ССчЕ, според което фактура № **********/11.07.2018
г., издадена от „.... за продажба на процесното МПС на „...., е изплатена на 29.08.2018 г.
За да е налице знание за увреждане, не е необходимо третото лице да познава
кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е
съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е
наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са
известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора, да знае, че
продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно
удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му
известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.
Знанието за увреждане като елемент от фактическия състав на вземането има
субективен характер, поради което ищецът много рядко разполага с преки доказателства за
обстоятелството дали ответникът - приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен
договор е знаел за увреждането на ищцовата страна. Оттук доказването може да бъде
осъществено чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които,
преценени в съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или
несъществуването на твърдения факт (решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017
г. на ВКС, решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на ВКС). Косвените
доказателства дават указания за основния факт само опосредено, установяват странични
обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство
не е от естество само да установи основния факт пряко. За да може да се изгради единен и
безпротИ.речив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко
съобразяването на косвените доказателства в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са
установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да
доказват без съмнение главния факт.
Увреждането на кредитора, като елемент от фактическият състав на иска по чл. 135
ЗЗД, е налице и се предполага, когато чрез извършените правни действия длъжникът създава
или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява или обременява
имуществото си, предназначено да служи за удовлетворяване на кредиторите. Увреждане
има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и
когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се
намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
3
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника, какъвто е процесният случай. Правноирелевантно е дали длъжникът, след
разпореждането, притежава друго имущество и на каква стойност, тъй като цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора (чл. 133 ЗЗД), поради
което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество
- дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова.
Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество, извън
разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества да се насочи принудителното изпълнение (решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр.
д. № 5981/2014 г. на ВКС).
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена
след възникване на кредиторовото вземане (решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. №
915/2012 г. на ВКС). В настоящия случай качеството на кредитор на ищеца възниква с
влизане в сила на решението, въз основа на което възниква вземане на „М.“ ЕООД към
ответника „..... Но с молба от 30.01.2018 г. „М.“ ЕООД е поискало обезпечение на
предявения иск по гр. д. № 57276/2016 г. чрез налагане на запор върху притежавания от „....
лек автомобил „....“, с рег. № СА...НК, което е допуснато с определение от 20.04.2018 г. по ч.
гр. д. № 4846/2018 г. на СГС, IV-Г въззивен състав. Срещу определението е подадена частна
жалба от 17.05.2018 г. от „.....
Поради това съдът намира, че „.... е узнал за допуснатото обезпечение, след което е
извършил разпореждане с движимото имуществото, върху което е наложен запор. От
представените по делото доказателства се установява субективният елемент от фактическия
състав на предявения иск, изразяващ се в субективно отношение – знание за увреждането у
приобретателя по сделката - лицето, с което е договарял длъжникът. Следва да се посочи и
че управител и едноличен собственик на капитала на двете дружества „.... и „.... е едно и
също физическо лице - ... поради което няма съмнение, че знанието за увреждащата сделка е
било налице.
Поради изложеното и кумулативното наличие на всички елементи от фактическия
състав на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД съдът намира същия за основателен.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца, който е сторил следните
разноски: 40 лева – държавна такса в производството по обезпечение на бъдещ иск, 4554
лева – сторени разноски в изп. дело по налагане на обезпечение, 280 лева – държавна такса,
1500 лева – адвокатско възнаграждение, което следва да бъде намалено до 700 лева с оглед
направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ в редакцията, действала
към датата на устните състезания. Съдът намира, че в настоящото производство не следва да
присъжда разноските, сторени в изпълнителното дело, доколкото те следва да бъдат
претендирани по него.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
4
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на „...., ЕИК *********,
сключената на 04.07.2018 г. между „...., ЕИК *********, представлявано от ... в качеството
му на продавач и „...., ЕИК *********, представлявано от ... в качеството му на купувач,
покупко-продажба на лек автомобил „....“, черен, с рег. № СА...НК, идентификационен №
VSKJVWR51U0258426, двигател YD..A, оформена с Договор за покупко-продажба на МПС
от 04.07.2018 г., за сумата от 7000 лева.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ********* и „...., ЕИК *********, да заплатят на „...., ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от .... – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5