М О Т И В И
към
присъда по НОХД № 411 / 2017 год. по описа на ВРС,
постановена на 25. 04. 2017 год.
Подс. С.Р.К., ЕГН : **********,***, български
гражданин, средно образование, неженен, не работи, осъждан, е предаден на съд с
обвинение по :
чл. 212, ал. 1 от НК, затова, че
на 30. 08. 2014
год.
в гр. Варна,
пред Н.В.И. - продавач - консултант стоково кредитиране към Банка ДСК ЕАД - София, в офис на магазин
„Технополис“ – гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 227, чрез използване на неистински документи
- договор за стоков кредит № 46701 от 30. 08. 2014 год. с общи
условия към него от 30. 08. 2014 год. с Банка
ДСК ЕАД – София, искане за стоков кредит
от 30. 08. 2014 год.,
декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, декларация във връзка с чл. 19,
ал. 1 от
ЗЗЛД, декларация по чл. 4 , ал.
1, т. 2 и чл. 19 от ЗЗЛД и уведомително
писмо от 30. 08. 2014 год. на
Банка ДСК ЕАД - София до „Технополис България“ ЕАД, получил без правно основание
чуждо движимо имущество - парична сума в размер на
350. 00 /триста и петдесет/ лв., собственост на Банка ДСК ЕАД – София, с главен регионален мениджър Л.Б., с намерение да го
присвои.
Представителят на ВРП в ход по същество поддържа така
възведеното обвинение, като счита, че деянието се доказва по несъмнен начин от
събраните в хода на производството доказателства, както и направеното признание
по чл. 370, т. 2 от НПК. Моли съда да наложи наказание „Лишаване от свобода”
ориентирано към минималния размер, което да бъде търпяно ефективно.
С протоколно определение от 25. 04. 2017 год.
съдът е конституирал
като страна в процеса – граждански ищец Банка ДСК – ЕАД. В ход по
същество страната изразява становище да бъде уважен в цялост гражданския иск за
сумата от 350. 00 лв.
Подсъдимият по реда на чл. 370, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях,
респективно съдът с протоколно определение от 25. 04. 2017 год. по реда на чл.
372, ал. 4 от НПК е приел самопризнанието и доколкото последното кореспондира
със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Моли съда за наказание
в минимален размер.
Защитата в ход по
същество изразява становище, че подзащитния й е осъществил състава от обективна
и субективна страна. Моли съда да наложи
наказание в минимален размер.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
През лятото на 2014 год. подс. С.Р.К.
и свид. К.М.П. поддържали приятелски отношения, като подсъдимият взел личната карта на свидетеля.
На 30. 08. 2014 год. подс. С.Р.К.
посетил офис на Банка ДСК ЕАД. Пред свид. Н.В.И. – служител при горепосоченото
дружество изразил желание да кандидатства за получаване на кредит с цел
закупуване на стока – 1 бр. мобилен апарат „Самсунг Галакси
Гранд Нео”, на стойност 389. 00 лв. Легитимирал се с личната карта на свид. К.М.П.,
от чието име попълнил и подписал необходимите документи – договор за стоков кредит
№ 46701 от 30. 08. 2014
год.
с общи условия
към него от 30. 08. 2014 год. с Банка
ДСК ЕАД – София, искане за стоков кредит
от 30. 08. 2014 год.,
декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, декларация във връзка с чл. 19,
ал. 1 от
ЗЗЛД, декларация по чл. 4 , ал.
1, т. 2 и чл. 19 от ЗЗЛД и уведомително
писмо от 30. 08. 2014 год. на
Банка ДСК ЕАД - София до „Технополис България“ ЕАД. След като
бил одобрен, получил
кредит в размер на 350. 00 лв., с които пари и добавяйки лични средства в
размер на 39. 00 лв. закупил горепосочената стока. Съгласно подписания договор
за връщане на получения кредит следвало да заплати дванадесет месечни вноски,
всяка в размер на 30. 00 лв. По договора била заплатена една единствена вноска
в горепосочения размер, като ощетеното юридическо лице завело изпълнително
производство.
Научавайки, че дължи пари, свид. К. М. П. уведомил за случая органите на реда, като по
случая било образувано досъдебно производство.
Съдебно – графическа експертиза
: подписите и ръкописнато изписване на името в документи относно получен
кредит, са положени от подс. С.Р.К..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на направеното самопризнание на подс. С.Р.К.
по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а
именно : показанията на свид. К.М.П., свид. Н.В.И., свид. Р. В.Д., свид. Л.С.Б., съдебно – графическа
експертиза, протокол за изземване на образци, приемно – предавателен протокол,
разписка, свидетелство съдимост.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че са взаимно допълващи
се, безпристрастни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Изготвената и приета по делото експертиза съдът счита
за обективно и компетентно дадена, допринасяща за изясняване предмета на
делото, като в този смисъл я приема изцяло. Останалите събрани по делото
доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като прие, че
са единни и са относими към предмета на доказване по делото.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
За да се осъществи от обективна и субективна страна
състава на чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо наказателно - отговорно лице
умишлено, чрез използване на неистински документи, да получи без правно
основание чуждо движимо имущество, с намерение да го ползва. Обект на
престъплението са обществените отношения в областта на правото на собственост, документооборота и тяхната защита, а субект - вменяемо
физическо лице.
От обективна страна безспорно се установи, че същият е
използвал неистински документи – договор за стоков кредит
№ 46701 от 30. 08. 2014
год.
с общи условия
към него от 30. 08. 2014 год. с Банка
ДСК ЕАД – София, искане за стоков кредит
от 30. 08. 2014 год.,
декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, декларация във връзка с чл. 19,
ал. 1 от
ЗЗЛД, декларация по чл. 4 , ал.
1, т. 2 и чл. 19 от ЗЗЛД и уведомително
писмо от 30. 08. 2014 год. на
Банка ДСК ЕАД - София до „Технополис България“ ЕАД, чрез които е
получил без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на
350. 00 лв., собственост на Банка ДСК – ЕАД, с която се е разпоредил. Горното
съдът прие въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, съдебно – графическа експертиза, протокол за изземване на образци,
приемно – предавателен протокол, разписка.
От субективна страна
деянието е извършено с пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, т. е. желаел е неговото извършване,
като е предвиждал и искал настъпването на съставомерните последици. Горното
съдът прие въз основа на неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в
частност от вида и последователността на действията му. Именно същите сочат, че
у подсъдимия има формирана ясна представа за извършваното от него, в частност
снабдяването с множество неистински документи, исканото от него бързо получаване
на парична сума, както и последващото разпореждане с нея.
Причини
за извършеното престъпление са незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, в частност стремежа му за облагодетелстване по неправомерен начин.
Предвид горното съдът призна подс. С.Р.К. за виновен в
осъществяването на състава на чл. 212, ал. 1 от НК.
Относно вида и размера на наложеното :
За престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” от две до осем години. Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, ако постанови осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.
58 А от НК. Но за да бъде индивидуализирано същото следва да се отчетат
обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства.
По отношение на дееца съдът отчете направено
самопризнание, съдействащо за разкриване на обективната истина, изразените
искрени съжаление и критичност към извършеното, тежко материално състояние и същевременно
проявена в конкретния случай изключителна дързост, а по отношение на деянието
относително невисока стойност на полученото. Горното обуславя извода за
сравнително висока обществена опасност на дееца и относително невисока на
деянието.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да наложи наказание на подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но
не при наличие на изключителни или многобройни такива. Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната
превенция е водеща, с оглед прието от
съда, следва да бъдат взети
мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване възможността му да извършва
престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане
на тези цели,
следва на първо място да
се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид
прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя
страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл съдът счете
за справедливо да определи наказание при
приложение на чл. 58 А, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК – „Лишаване от свобода”
за срок от две години, което след редукцията определи в размер на една година и
четири месеца, което с оглед на цялостната престъпна дейност да бъде търпяно
ефективно, при първоначален строг режим, в условията на затвор. Съдът прие, че
по – голяма снизходителност към
дееца ще е не
само неоправдана, но и наказанието не би съответствало на тежестта на извършеното.
Доколкото в случая са
налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът групира така наложеното
наказание с това по НОХД № 1143 / 2015 год. по описа на ВОС, НОХД № 594 / 2015
год. по описа на БОС, НОХД № 1221 / 2015 год. по описа на ВРС, НОХД № 285 /
2015 год. по описа на ВОС, НОХД № 5573 / 2013 год. по описа на ВРС, НОХД № 1157
/ 2014 год. по описа на ВРС, като му наложи най - тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от две години, което с оглед предходна съдимост
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в условията на затвор. Съдът
зачете изтърпяното до момента по групираните наказания. Същевременно съдът
счита, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК за увеличаване
наказанието на осъдения. При решението си съдът се мотивира от обстоятелството,
че с определеното общо наказание ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36
от НК. Целта на закона не би се постигнала чрез едно механично увеличаване
размера на наказанието, а чрез даване възможност на осъдения да докаже това в
обществото.
По отношение предявения
граждански иск :
Съдът намира, че предявения граждански
иск е допустим, доколкото настъпилите за пострадалия имуществени вреди
имат за източник
деянието на подсъдимия, което е
предмет на обвинението. Същият се явява доказан по
основание предвид
обстоятелството, че съдът прие, че
обвинението по чл.
212, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин. Размерът
на имуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието. В процесния
случай бяха събрани доказателства установяващи частично
изплащане. С оглед
правомощията си и предвид изложеното, съдът счита за
справедливо гражданския иск да бъде уважен за сумата от 320. 00 лв., като в останалата част, а
именно разликата между уважената и предявената сума, беше отхвърлена.
Подс. С.Р.К. беше осъден да заплати
в полза на държавата сумата от 50. 00 лв., представляваща 4 % държавна такса върху размера на
уважения граждански иск, в полза на ОД – МВР – Варна сумата от 96. 43 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Веществените доказателства по делото, приобщени с
разписка от 19. 10. 2015 год. и приемно – предавателен протокол от 29. 12. 2015
год., след влизане на присъдата в законна сила, следва да бъдат върнати на
Банка ДСК – ЕАД.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :