Решение по дело №1980/2021 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 186 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от „АБА - 11“ ООД - Б. с ЕИК ********* и адрес – град Б., ж.к. „Зорница“ бл. 12, ет. 5, ап. 5, представлявано от управителя Д.Р., против заповед № ФК - 150 - 0069675/07.06.2021 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК – 168/06.07.2021 година на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП (лист 3, 18 – 22 и 8 - 17).

Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект „траурна агенция „АБА““, намиращ се в град Б., ж.к. „Зорница“ № 47, партер, стопанисван от жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Изтъква, че констатираната продажба не е извършена от лице, което е назначено и/или оторизирано от дружеството – жалбоподател да осъществява търговски продажби, а е самоинициатива – извън рамките на възложената работа. Заявява, че извършената от органа съпоставка на среднодневния оборот с декларираните доходи в годишните данъчни декларации е некоректна и не може да бъде основание за налагане на мярката. Сочи, че в мотивите на органа липсват доводи относно приетата продължителност на мярката, а мотивите, като цяло, са бланкетни.

Иска се отмяната на ПАМ.

Претендират се разноски – заплатената по делото държавна такса.

Ответникът, чрез писмено становище от процесуален представител, изразява мнение за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Фактите

На 26.05.2021 година в 13:20 часа, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, била извършена проверка от служители на НАП. При проверката от органите по приходите била извършена контролна покупка на един пакет тамян на стойност 0,50 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от фискално устройство в обекта, модел DATECS DP-150, ИН на ФУ: DT764189 и ФП № 02764189, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е била заплатена от инспектор по приходите, а е приета от Радостина Тодорова – на граждански договор в обекта.

В хода на проверката, след извършването на продажбата, бил разпечатан дневен финансов отчет за 26.05.2021 година от ФУ и КЛЕН, от които било установено, че контролната покупка не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон (лист 30 - 32).

За извършената проверка, в присъствието на търговеца, бил съставен протокол сер. АА № 0069675/26.05.2021 година. Извършилата продажбата в обекта дала декларация, в която посочила, че работи в траурната агенция като „помощник“ срещу месечно възнаграждение от 325 лева с работно време от 13:00 часа до 17:00 часа (лист 23 – 25 и 27).

На 07.06.2021 година, била издадена заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед търговецът получил на 09.10.2021 година като я обжалвал по административен ред, съответно – на 06.07.2021 година горестоящият административен орган (директорът на дирекция „Оперативни дейности“ на ГДФК в ЦУ на НАП) с решение отхвърлил жалбата срещу налагането на ПАМ (лист 8 – 17).

На 10.06.2021 година за констатираното нарушение в хода на проверката бил съставен АУАН № F615992/10.06.2021 година (за неиздаване на фискален документ при продажбата - лист 40 - 41).

След решението на горестоящия административен орган, жалбоподателят е сезирал АдмС – Б., по повод което е образувано и настоящото производство.

Като доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ, са представени заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, както и заповед № 2106/30.03.2018 година на изпълнителния директор на НАП за назначаването на Даниел Вълканов за началник на отдел „Оперативни дейности“ - Б. на ГДФК в ЦУ на НАП. Според заповедта от 25.08.2020 година, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ на ГДФК при ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС, а директорът на ГДФК в ЦУ на НАП е оправомощен да разглежда жалбите, подадени срещу издадените заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. С втората цитирана заповед се установява длъжностното качество на конкретния служител на НАП, наложил ПАМ (лист 42 - 44).

С определение № 2051/15.10.2021 година по настоящото дело производството е спряно до произнасяне по Съда на ЕС по дело С-97/21 във връзка с отправено преюдициално запитване от АдмС – Благоевград (лист 68).

С решение на Съда на ЕС от 04.05.2023 година е даден отговор на преюдициалното запитване. Според диспозитива на решението, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата) и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производство, на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото, доколкото посочената посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (лист 83 - 88).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта, издадена по този ред, в качеството  на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.

В случая е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице – констатирано е, че за извършена покупка на стока не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има издадени АУАН и НП и дали постановлението е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. По казуса се установява, че АУАН е съставен след налагането на мярката.

Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите (Наредбата), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

В конкретния случай, при извършената проверка, оформена с протокола, е констатирано неиздаването на фискален бон за извършената продажба, т.е. налице е неотчитане на извършена търговска продажба на клиент, което съставлява пряко нарушение на закона.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че липсва нарушение защото при извършената проверка вещта е била продадена от лице, което не е оторизирано да извършва продажби от името на дружеството. Продажбата е осъществена в търговския обект на „АБА - 11“ ООД. Продадената вещ - пакет тамян – е свързана с развиваната от търговеца погребална дейност, срещу заплащане. Затова и при продажбата е следвало да бъде издаден фискален документ. Дали реалният продавач е работил по трудово или по гражданско правоотношение с „АБА - 11“ ООД е въпрос, който е ирелевантен за спора, предвид задължението на дружеството така да организира дейността по продажбите си, че за всяка продажба да бъде осигурено издаването на съответния документ по Наредбата. Това не е сторено.

Административният орган – при налагането на ПАМ – действа в условията на обвързана компетентност и - при наличие на установено нарушение, няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи.

В разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до тридесет дни. В случая запечатването на търговския обект е постановено за срок от 14 (четиринадесет) дни, който е близък до средно предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с цел промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Неоснователен е доводът в жалбата, че ответникът е изложил бланкетни мотиви относно мярката. Действително, мотивите в заповедта – в тази насока – са еднотипни с мотивите в други заповеди за налагане на ПАМ, служебно известни на съда. Тази еднотипност, обаче, е обусловена от еднотипността на случаите, при които се налага мярката – извършена контролна покупка, неиздаване на фискален документ, проверка на обекта и констатиране на нарушение, последваща проверка и констатиране на други аспекти от търговската дейност на проверявания субект – напр. наличието на непогасени задължения към фиска. Еднотипността на случаите неизбежно води до еднотипност на мотивите, с които се налага ПАМ, в това число и относно продължителността . Този подход не е незаконен, а е в съответствие с изискването към администрацията сходните случаи да се третират по еднакъв начин, прогласено от нормата на чл. 8 ал. 2 от АПК.

Жалбоподателят оспорва установените факти, че за извършената продажба не е издаден фискален бон, а по делото е представен протокол за извършената проверка, който – при пълнота на реквизитите си - се ползва с материална доказателствена сила по силата на чл. 50 ал.1 от ДОПК, като обвързва съда с обстоятелствата, установени с него. Този протокол съдържа реквизитите по чл. 50 ал. 2 от ДОПК, а съдържанието и авторството му не са оспорени от жалбоподателя в производството. Затова следва да бъде кредитиран. Отделно от съдържанието на протокола, съдът констатира, че в представения като доказателство дневен отчет за извършените продажби контролната покупка не е отразена.

Наред с всичко изложено дотук, съдът счита, че така посочените мотиви на ответника не обосновават в достатъчна степен правилното определяне на продължителността на наложената мярка. Търговският обект, на който е наложена ПАМ, е малък търговски обект с неголеми обороти и годишни печалби.

Съгласно чл. 6 ал. 1 – 2 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Нормата на чл. 52 от Хартата предвижда, че всяко ограничаване на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи, като, при спазване на принципа на пропорционалност, ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

Съгласно мотивите на решението от 04.05.2023 година по дело С - 97/21 на Съда на ЕС, спазването на принципа на пропорционалност изиска кумулирането на процедурите за търсене на отговорност и санкции по националната правна уредба да не превишават границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимни цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най – малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В решението се обръща внимание, че кумулирането на различните мерки спрямо нарушителя – като съвкупно действие в правната му сфера – може да надхвърли тежестта на извършеното нарушение и да се окаже в противоречие с принципа на пропорционалност - теза, която настоящият състав приема като указание за преценка на тежестта на санкциите във всеки конкретен случай.

По този казус съдът счита, че превантивната и възпираща цели, търсени с наложената ПАМ, биха били постигнати от администрацията и с продължителност на мярката, близка до минималната. След като нарушението е констатирано за първи път и са налице обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента на обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ от 14 дена, определена към средата на 30 - дневния възможен срок за ПАМ, да се явява съразмерен и оттам законосъобразен резултат. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед събраните данни за поведението на търговеца, целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли да бъдат защитени и с прилагане на по-благоприятна мярка в частта на определения  срок на действие. Затова съдът счита, че ПАМ с продължителност от 3 (три) дена е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата обществени отношения.

С оглед на изложеното, жалбата против заповедта на директора на ТД – Б. на НАП е частично основателна и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, административният акт следва да бъде изменен.

Частичната основателност на оспорването обуславя разпределение на разноските в производството, съобразно заявленията на страните и степента на изменение на административния акт, т.е. на уважаване на жалбата. Жалбоподателят претендира разноски в размера на заплатената държавна такса от 50 лева, като с оглед изхода на спора съдът приема, че следва да му бъдат присъдени разноски в размер 40 (четиридесет) лева. Съответно, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 30 (тридесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Затова, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ заповед № ФК - 150 - 0069675/07.06.2021 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в частта, с която на „АБА - 11” ООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ за срок от 14 (четиринадесет) дена, като вместо това определя срок на принудителната административна мярка „запечатване на обект“ – 3 (три) дена.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „АБА - 11“ ООД - Б. с ЕИК ********* сумата от 40 (четиридесет) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА „АБА - 11“ ООД - Б. с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите 30 (тридесет) лева – разноски, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: