Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.04.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На осми април
2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
гр. д. № 83 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 99 от 29.11.2018
година на Омуртагския районен съд, постановено по гр. д. 444/2016 година по
описа на съда, съдът е признал на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 2
от ГПК, обстоятелството, че представеният от ответната страна с отговора на
исковата молба Констативен протокол от 15.06.2016 г., съставен от комисия,
назначена със Заповед № 145/14.06.2016г. на кмета на Общ. Антоново за извършена
проверка по искане с вх.№ 9500-1470/09.05.2016 г., за изземване на имоти по чл.
34 от ЗСПЗЗ, Е НЕИСТИНСКИ В ЧАСТТА МУ, досежно верността на отразените
обстоятелства в този протокол, че имот № 024037, с площ 7,468 дка е засят с
мека пшеница; признал е на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК,
че оспорването на истинността на Констативен протокол №19/08.12.2015г., за
състоянието и ползването на земите от ДПФ, находящи се в землището на с.
Ястребино и Констативен протокол №53/18.05.2016г., за състоянието и ползването
на земите от ДПФ, находящи се в землището на с. Ястребино, досежно процесните
имоти, описани под поредни № 31, №32, №33, №34 и№ 37 в двата КП, в които като
ползвател на същите е посочена ответницата С.Е.А., Е НЕДОКАЗАНО; отхвърлил
е предявения от “ЕТ „Борислав Митов“, с
ЕИК *********, с адрес на управление:***, представляван от Борислав Божидаров
Митов, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си мл. адв. Е.М. ***,
против С.Е.А. с адрес: ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 76 от
Закона за собствеността за предаване на отнетото по скрит начин владение на пет
ниви, находящи се в землището на с.Ястребино, общ.Антоново, , а именно: имот №
024124 - нива с площ 4.728 дка /четири декара седемстотин двадесет и осем
квадратни метра/; имот № 024037 - нива с
площ 7.468 дка /седем декара четиристотин шестдесет и осем квадратни
метра/; имот № 024048 - нива с площ
4.773 дка /четири декара седемстотин седемдесет и три квадратни метра/; имот № 024062 - нива с площ 3.741 дка /три
декара четиристотин четиридесет и един квадратни метра/; имот № 024071 - нива с
площ 10.376 дка /десет декара триста седемдесет и шест квадратни метра/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН; отхвърлил е предявения от “ЕТ „Борислав Митов“, с ЕИК *********,
с адрес на управление:***, представляван от Борислав Божидаров Митов, с ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника си мл. адв.Е.М. ***, против С.Е.А. иск с правно
основание чл. 75 от Закона за собствеността, за предаване на владението на пет
ниви, находящи се в землището на с.Ястребино, общ.Антоново, , а именно: имот №
024124 - нива с площ 4.728 дка /четири декара седемстотин двадесет и осем
квадратни метра/; имот № 024037 - нива с
площ 7.468 дка /седем декара четиристотин шестдесет и осем квадратни
метра/; имот № 024048 - нива с площ
4.773 дка /четири декара седемстотин седемдесет и три квадратни метра/; имот № 024062 - нива с площ 3.741 дка /три
декара четиристотин четиридесет и един квадратни метра/; имот № 024071 - нива с
площ 10.376 дка /десет декара триста седемдесет и шест квадратни метра/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН; отхвърлил е предявения от “ЕТ „Борислав Митов“, с ЕИК *********,
с адрес на управление:***, представляван от Борислав Божидаров Митов, с ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника си мл. адв. Е.М. ***, против С.Е.А. с адрес: ***, с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите за сумата в размер на 5 495,26 лв., представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди от работници на ответницата при
възложено им от нея изораване на пет ниви, находящи се в землището на
с.Ястребино, общ.Антоново, , а именно: имот № 024124 - нива с площ 4.728 дка
/четири декара седемстотин двадесет и осем квадратни метра/; имот № 024037 - нива с площ 7.468 дка /седем
декара четиристотин шестдесет и осем квадратни метра/; имот № 024048 - нива с площ 4.773 дка /четири
декара седемстотин седемдесет и три квадратни метра/; имот № 024062 - нива с площ 3.741 дка /три
декара четиристотин четиридесет и един квадратни метра/; имот № 024071 - нива с
площ 10.376 дка /десет декара триста седемдесет и шест квадратни метра/, от
които 2 755,76 лв. обезщетение за вложени разходи и 2 739,50 лв. обезщетение
за пропуснати ползи, ведно със законната
лихва върху цялата сума от деня на увреждането – 07.06.2016г., до окончателното
й заплащане.
Постъпила е въззивна жалба от Е.М.,*** със съдебен адрес:***, тел. 0884
227 482, процесуален представител на ЕТ „Борислав Митов“ с ЕИК ********* и
адрес на управление:***, против така постановеното съдебно решение.
В жалбата се излагат следните основни съображения:
Според въззивника неправилно е прието в обжалваното решение, че масив 24
бил разпределен по споразумение за ползване на друго дружество, представлявано
от Борислав Митов - БИМ АГРО ЕООД. Първоинстанционният съд не е съобразил
нормата на чл. 37в, aл. 1 от ЗСПЗЗ, според която масиви за ползване се създават
всяка стопанска година, което означава, че номерата на масивите за ползване (по
смисъла на цитираната норма) всяка стопанска година са различни. Те се създават
единствено за нуждите и във връзка със сключване на споразумение за
разпределяне на ползването им. Последните са различни от масивите по КВС, като
един масив за ползване е възможно да съдържа няколко масива от КВС.
Въззивникът не спори, че ищецът няма правно основание за ползване на
процесните имоти и затова се позовава на качеството му на квазивладелец.
Последният реално е извършил всички агротехнически мероприятия по отглеждането
на разораната рапица от процесните чужди земи, тъй като не са били обозначени
по никакъв начин, липсвало е надлежно трасиране на имотите. Въпреки че ищецът
не е трябвало да влага средства в обработката на процесните имоти, той го е
сторил и има право да получи обезщетение за вредите, причинени му по
разпореждане на ответницата. Неправилно
съда приема за недоказано оспорването на верността на Констативен протокол № 19
от 08.12.2015 г. и Констативен протокол № 53 от 18.05.2016 г. за състоянието и
ползването на земите от ДПФ, находящи се в землището на с. Ястребино, общ.
Антоново. Чрез разпитания по делото председател на комисията, която ги е
съставила се установи, че проверката е извършвана въз основа на декларирано
правно основание и комисията не е видяла, нито констатирала, че процесните имоти
реално се ползват от ответницата. Доколкото, с оглед утвърдената съдебна
практика, владелческият иск защитава владелеца, без да държи сметка дали тази
фактическа власт се упражнява правомерно или не и дали лицето, което я отнема
/нарушителят/ е действителният собственик или носител на друго право върху
вещта, съдът е следвало,според въззивника, да постанови решение, с което да
уважи предявеният иск по чл. 76 от ЗС. Ноторно е, че владението по правило се
осъществява върху чужда вещ и в този смисъл е без значение обстоятелството дали
владелеца знае кой е собственик/ползвател на имотите. Чрез разпитания по делото
свидетел Пенчев, чрез приетата по делото експертиза, чрез извънсъдебното
признание на факт, който следва де се цени от съда (искане за изземване с твърдение
на ответницата, че ищеца ползва процесните имоти), чрез съдебното признание на
процесуалния представител на ответницата („ищецът
е установил временни действия“ - с.з на 29.10.2018 г. в ход по същество на
спора), според въззивника, са установили, че реално процесните пет имота са
били обработвани точно от ищеца и в тази връзка са били извършени описаните в
заключението на вещото лице агротехнически мероприятия по отглеждане на зимна
маслодайна рапица.
По иска с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от - за ангажиране
отговорността именно на ответницата релевантните факти по делото са заявена от
нея претенция по отношение на реалното ползване на процесиите имоти именно от
ищеца (искане за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ до Община Антоново с
копие до РПр-Омуртаг), свидетелските показания на Танер Юмеров, разпитан в с.з.
на 08.10.2018 г. според които от страна на Георгиус Анастасиу, на когото
ответницата е предоставила управлението на обработваните от нея земеделски земи
(съгласно дадените от последната обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в с.з. от
08.10.2018 г.), има признание на факта на разораването. Свидетелите
установяват, че само имотите, за които ответницата е заявила претенции, че
ищеца й ги обработва, т.е. само те са били разорани. Следователно, няма кой
друг да е отговорен. Презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД остана необорена.
Въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваният съдебен акт и да постанови
друго такова по същество на спора, с което да уважи изцяло предявените искове,
като: - признае производството по оспорване верността на Констативен протокол №
19 от 08.12.2015 г. и Констативен протокол № 53 от 18.05.2016 г. за състоянието
и ползването на земите от ДПФ, находящи се в землището на с. Ястребино, общ.
Антоново досежно процесните имоти за доказано; - възстанови на ищеца отнетото
от ответницата владение върху процесните имоти; - осъди същата да плати на
ищеца сумата в размер на 5 495.26 лева; -
наложи на ответницата глоба в максимален размер на осн. чл. 360 от ГПК; - да му
се присъдят в пълен размер сторените от него разноски в двете съдебни
инстанции.
Направено е доказателствено искане - да им бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което ОД “Земеделие” - Търговище да издаде друго такова, в което подробно да
опише разликата между понятията “масив по КВС” и “масив за ползване на
земеделска земя” по смисъла на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и да посочи
съобразно Споразумение за разпределяне на масивите за ползване през стопанската
2015/2016 г. за землището на с. Ястребино, Община Антоново, масив 24 по КВС на
кой ползвател е разпределен.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от С.Е.А. ЕГН ********** *** ЧРЕЗ
адвокат К.И.П.-ВТАК Със съдебен адрес за призоваване, получаване на книжа и
документи: Адвокат К.П. ***, офис № в
който се акцентира върху следното:
Според въззиваемата страна невярно е твърдението, заявено във въззивната
жалба, че съдът обърква масив по КВС и масив за ползване съгласно утвърденото
споразумение и това е довело до незаконосъобразни изводи. Необосновано и
недоказано е твърдението, че ищецът е установил фактическа власт върху имотите.
Напротив, признава се факта, че правото на земеползване върху процесните ниви
принадлежи на ответника, но същата ги е заявила,че ще ги обработва в реални
граници. Ищецът е знаел и е бил наясно,че С.Е.А. е заявила земите за
обработване в реални граници и на собствено основание ще обработва земите в
реални граници. С нито едно от доказателствата по делото не се установява кога
ищецът е установил фактическа власт върху процесните ниви, нито че е отнета от
ответника по скрит начин, както и да е установена според закона фактическа
власт. Липсват доказателства за направените обработки за доказани всички
твърдения в исковата молба за видовете обработки и времето на извършването им.
Неоснователен и недоказан е, според въззиваемата страна, е искът по чл.49 във
вр. с чл.45 от ЗЗД
С определение по насрочване на делото доказателственото искане на
въззивна е оставено без уважение. Други доказателствени искания не са
направени.
В съдебно заседание въззивникът-ищец се представлява от адвокат М.,
която поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението на ОРС и да
уважи предявените искове.
В съдебно заседание ответната
страна не изпраща представител. Постъпило е писмено становище.
Съдът, след като констатира, че
въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Предявените владелчески искове по
чл.76 от ЗС за връщане на владението върху пет ниви, находящи се в землището на
с.Ястребино, общ.Антоново, а именно: имот № 024124 - нива с площ 4.728 дка
/четири декара седемстотин двадесет и осем квадратни метра/; имот № 024037 - нива с площ 7.468 дка /седем
декара четиристотин шестдесет и осем квадратни метра/; имот № 024048 - нива с площ 4.773 дка /четири
декара седемстотин седемдесет и три квадратни метра/; имот № 024062 - нива с площ 3.741 дка /три
декара четиристотин четиридесет и един квадратни метра/; имот № 024071 - нива с
площ 10.376 дка /десет декара триста седемдесет и шест квадратни метра/, и иск
по чл.49 от ЗЗД за сумата 5 495,26 лв., от която 2 755,76 лв. обезщетение за
вложени разходи и 2 739,50 лв. обезщетение за
пропуснати ползи са обосновани с обстоятелствата, че в началото на м.юни
2016 г. ответницата по скрит начин е отнела владението на ищеца върху описаните
имоти, установено от ищеца през м.август
2015 г. и до настоящия момент не е възмездило последния.
Ищецът твърди, че в рамките на около 10 месеца, а именно: от началото на
август 2015 до началото на юни 2016 година е владял посочените по-горе имоти
като е засял същите с рапица. На
07.06.2016 година ищецът разбрал, че процесните имоти са разорани. Ищецът
твърди, че тези имоти са изорани от ответницата, поради което на 05.12.2016
година предявява настоящите искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема
за установено следното:
Ищецът не твърди, че е имал правно основание да обработва процесните
имоти. По делото е установено още, че по силата на договор за аренда от
03.08.2012 година, сключен между Областна дирекция „Земеделие“ – Търговище и
ответницата за 10 стопански години, последната в качеството на арандатор е
придобила правото на временно безвъзмездно ползване на 237.961 дка в землището
на с. Пчелно и с. Ястребино, община Антоново. Процесните пет ниви са част от
така предоставената на ответницата площ за арендуване.
На 09.05.2016 година ответницата е депозирала искане до кмета на Община
Антоново по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на процесните имоти. В
искането си същата излага твърдения, че в тези имоти е следвало да отгледа
земеделски култури по екологичен начин, а в тях ищецът е извършил обработка на
имотите по начин, който ги уврежда с оглед предназначението, за което тя смята
да ги ползва.
На 15.06.2015 година комисия, назначена от кмета на Община Антоново по
повод искането на ответницата, съставя констативен протокол, в който отразява
какви култури има засяти в имотите към момента на проверката, а именно: имот № 024124 - нива с площ 4.728 дка – рапица; имот № 024037 - нива с площ 7.468 дка – мека
пшеница; имот № 024048 - нива с площ
4.773 дка - рапица; имот № 024062 - нива с площ 3.741 дка - рапица; имот № 024071 - нива с площ 10.376
дка – рапица.
Искането на ответницата от 09.05.2016 година е препратено по
компетентност на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Търговище като на
07.07.2016 година е съставен протокол № 1 на комисия, назначена от директора на
тази дирекция. За всеки един от имотите е отразено неговото фактическо
състояние към момента на проверката и наличието на земеделски култури в тях. С
мотиви, че в процесните имоти, „не са установени обстоятелства, които да
обуславят извършването на нарушениепо смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на
29.07.2016 година Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Търговище
постановява отказ да издаде заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ.
Междувременно, на 07.06.2016 година е образувано ДП, заведено под
ЗМ-203/07.06.2016 година, въз основа на сигнал на Борислав Божидаров Митов с
твърдения, че лицето Георгиос Анастасиу и други лица, чрез използване на
трактор са унищожили в землището на с.Ястребино 81.60 дка рапица и в землището
на с. Кьосевци – 39 дка царевица.
Разпитани са свидетели за изясняване на факти по спора.
Свидетелят Георгиос константинос Анастасиу заявява в своите показания, че
по молба на ответницата с трактор и плуг
очертал границите на процесните имоти през
август 2015 година.
Свидетелят Пенчо Пенчев, който тогава е работил в ищцовото предприятие,
заявява, че процесните имоти са били засети с рапица и били унищожени през м. юни 2016 година.
Полицейският инспектор Танер Юмеров, разпитан като свидетел по делото,
заявява следното по повд сигнала на ищеца, че засетите с рапица имоти са били
унищожени: “Доколкото си спомням сигналът беше на тел. 112 и аз посетих лично,
сам бях в с. Поройно, масив не помня, беше 2016 г., имаше парцели, за които г-н
Митов твърдеше, че са негова собственост, мисля, че имаше царевица в блока, а
те бяха изорани отделни парцели, личеше, че са отделни парцели и бяха изорани
напълно. В землището на Ястребино ходихме съвместно с колегите от Омуртаг,
група за оглед дойде на местопроизшествие, защото впоследствие установихме, че
има и други имоти на г-н Митов, също изорани, само че с рапица. Всичките бяха
констатирани в един и същи ден – и Поройно и Ястребино. Имотите в Ястребино
бяха унищожени отделни парцели, както са на тераси, отделните парцели си личат,
тъй като мястото, засято с рапица беше на тераси и пак на фигури, и личи, че са
парцели. …При самото ми пристигане на сигнала г-н Митов ми каза, че неговите
имоти са унищожени от гърка Георгиос Константинос Анастасиус. След това
направихме оглед, беше срещу неизвестен извършител, към момента нямахме данни и
доказателства кой е извършил. Аз проведох разговор с г-н Константинос и той каза „няма да ти кажа нищо, освен че,
когато ти си вкъщи, в твоята къща и стане някакъв проблем, счупиш някой
прозорец, ти носиш ли отговорност за това, но не ми каза „аз ги унищожих“,
просто ми даде пример, че си работи в реални граници и не участва в
споразумения. След това с оперативната група посетихме с. Изворово с цел да го
предупредим до изясняване на случая да не предприема други мерки, защото г-н Митов
твърдеше, че тези земи са негови и господин Константинос продължава да му
унищожава посевите. …Не мога да кажа по мое лично впечатление кой ги е развалил
тези имоти.“
При
така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
На първо място ищецът изразява съображения, че неправилно съдът е приел за
недоказано оспорването на верността на Констативен протокол № 19 от 08.12.2015
г. и Констативен протокол № 53 от 18.05.2016 г. за състоянието и ползването на
земите от ДПФ, находящи се в землището на с. Ястребино, общ. Антоново.
В тази връзка съдът счита, че въпросните констативни протоколи представляват
официални свидетелстващи документи, които имат материална доказателствена сила,
тъй като удостоверяват определени правнорелевантни факти. Производството по
чл.193 ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените
доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане
на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се
отрича неговата доказателствена стойност. В случая оспорването на
доказателствената стойност на документа е насочено срещу неговата материална
доказателствена сила по отношение на това дали определен имот е бил засят с
рапица или мека пшеница. Протоколите са представени в съдебно заседание на
лица, които са ги подписали и никой от тях категорично не е заявил, че е налице грешка в
протокола. Оспорването на тези протоколи от ищеца е недоказано и решението на
ОРС се явява правилно в тази насока.
Основният въпрос по спора във връзка с така предявения иск по чл. 76 от
ЗС, евентуално по чл. 75 от ЗС, е дали ответницата е тази, която според твърденията
на ищеца в исковата молба, е отнела владението му от процесните пет имота.
Съгласно
разпоредбата на чл.76 от ЗС, владелецът или държателят, който е лишен по скрит
начин от владението или държането върху недвижим имот, може да иска в 6-месечен
срок връщането му от лицето, отнело имота. В конкретния случай, ищецът се
позовава на установено през м.август 2015 г. владение върху имотите на ответницата,
но нито гласните, нито писмените доказателства по делото разкриват намерение за
придобиване на собствеността, а по-скоро за реализиране на печалба от
експлоатацията на чужд имот.
Известно е, че владението има два елемента: 1. Обективен елемент (corpus) – Това е външен
признак на владението, изразяващ се в упражняване на фактическа власт над вещ.
Под фактическа власт следва да се разбира господство, обладаване на вещта,
непосредствено въздействие върху вещта от страна на владелеца, като се изключва
възможността други лица да въздействат върху нея; и 2. Намерение да се държи
вещта като своя (animus) - Това е вторият основен елемент на владението, който
е субективен, тъй като намерението е психическо, душевно състояние. Да се държи вещта като своя означава
владелецът да се смята за собственик или да иска да бъде такъв. Това се
отнася и за квазивладението (quaisipossessio) т.е да се смята или да иска да е
носител на едно ограничено вещно право.
В
случая липсата на посочения по-горе съществен субективен признак на владението
по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС е достатъчна, за да се приеме, че ищецът няма
качеството на владелец, поради което и не разполага с право да иска връщане на
владението. Независимо от тези доводи, дори и да се приеме, че съдът служебно е
длъжен да се произнесе дали не е налице подлежащо на защита държане по смисъла
на чл.68, ал.2 от ЗС, то от обективна страна, освен засяването с рапица в
началото на стопанската 2015 г.-2016 г., свидетелските показания не установяват
осъществяването на други агротехнически мероприятия в спорната площ, за да се
приеме, че не е налице инцидентно действие, осъществено поради грешка, а трайно отношение към имотите на ответницата
и упражнявана съобразно това същинска фактическа власт. Не е установено и
че именно последната е унищожила посева от рапица. Видно от показанията на полицейския
инспектор Танер Юмеров ищецът е заявил, че владението му е отнето от Георгиос
Константинос Анастасиус. Преки доказателства за това, че ответницата е тази,
която неправомерно е отнела владението върху имотите, няма. Напротив, налице са
данни, че ответницата е предприела законови стъпки за изземване на имотите от
ищеца по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ.
При тези обстоятелства ищецът не
е провел успешно пълно и главно доказване на исковете по чл.76 от ЗС и чл.45 от ЗЗД относно подлежащо на защита владение и предпоставките за ангажиране
имуществената отговорност на ответницата, което обуславя тяхното отхвърляне. Допълнителен
довод за това е и обстоятелството, че след като целта на регламентацията е
предотвратяването на самоуправни действия, то държането на чуждия имот следва
да е в съответствие със закона (в този смисъл- мотивите на рещение №483/
11.12.2012 г. по гр.д. №349/2012г. на ВКС, I г.о. относно правомерността на
държането). А в конкретния случай, сам ищецът по скрит начин е отнел владението
на ответницата и като е бил длъжен да знае преди всичко границите на своите
имоти, както и да се въздържа от посегателство върху чужд имот, не е спазил тези
задължения, поради което и не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в
съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна
следва да се присъдят и направените в настоящата съдебна инстанция разноски в
размер на 500 лева.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 99 от
29.11.2018 година на Омуртагския районен съд, постановено по гр. д. 444/2016
година по описа на съда, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
ЕТ „Борислав Митов“ с ЕИК ********* и адрес на управление:*** да заплати на
С.Е.А. с адрес: ***, с ЕГН **********, направените във въззивната инстанция
разноски в размер на 500 /петстотин/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
в месечен срок от връчването му на страните само по отношение на предявения иск
по чл. 45 от ЗЗД пред ВКС само при
условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.