РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Александрина Пашова, като разгледа гр.д. № 6551/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът Е.К.В. твърди да е поемател, а ответникът И.Б.С. - издател на запис на заповед, издаден на 20.03.2014 г., с падеж 20.05.2014 г. за сумата от 72 000,00 лева. Твърди, че менителничният ефект обезпечава вземане по договор за заем, сключен на същата дата, като заемната сума фактически е предадена от дружеството управлявано от ищеца „С.И.Т.“ ООД. Поддържа, че не е получил плащане по ценната книга, поради което моли ответникът да бъде осъден за заплащането й. Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът И.Б.С., чрез особения си представител адв. Ц.Х. оспорва иска. Твърди да не е подписвал процесния запис на заповед, както и че същият не съдържа необходимите реквизити. Прави възражение за погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като
отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу ответника.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ.
Оспорването на ответника на авторството на подписите положени от негово име в ценната книга остана недоказано в процеса. От приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно- графическата експертиза несъмнено се установява, че подписът положен за издател за И.Б.С. в процесния запис на заповед е положен именно от посочения автор.
В т. 17 на ТР № 4/18.03.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК е дадено разрешение на въпроса относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест по предявен иск по чл. 422 от ГПК, когато заповедта е издадена въз основа на запис на заповед, което намира приложени и в настоящия случай. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Прието е, че доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед.
В настоящият случай ищецът сочи каузално правоотношение, във връзка с което е издаден менителничният ефект, но ответникът не сочи релативни възражения по отношение на същото. Ето защо съдът намира, че в тежест на ищеца не съществува задължение за доказване наличието на каузално правоотношение като основание за възникване на вземането. Записът на заповед е ценна книга материализираща право на вземане и при липса на въведени изключващи възражения на ответника за унищожаемост на сделката, обосноваващи пороци във волята му, както и при липса на възражения за последващо погасяване на дълга независимо, че не е налице каузално правоотношение е налице годен източник на вземане. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК- решение№ 108 от 22.07.2011г. по т.д. № 813/2010г.., т. к., ІІ т. о. на ВКС и решение № 17 от 16.02.2015 г. по т. д. № 116/2014 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.
Предвид изложеното, съдът приема, че представеният менителничен ефект установява в полза на ищеца годно за изпълнение вземане срещу ответника – установено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила – настъпил е падежът й на 20.05.2014 г.
По възражението за погасителна давност.
Съгласно чл. 537 вр. с чл. 531, ал.1, вр. с чл. 485, ал. 1 от ТЗ вземанията по запис на заповед срещу издателя и авалиста се погасяват с изтичане на 3- годишна давност от падежа /в този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 150 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1552/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 24 от 01.08.2017 г. по т. д. № 2709/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др./. Процесната ценна книга е с падеж на определен ден – 20.05.2014 г., считано от която дата вземането се погасява по давност на 20.05.2017 г.
Настоящият осъдителен иск е предявен след изтичане на погасителната давност – на 17.05.2019 г., поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ищецът няма право на разноски.
Ответникът не е сторил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.В., ЕГН: ********** срещу И.Б.С., ЕГН: ********** осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 535 от ТЗ за сумата в размер на 72 000,00 лева дължими по запис на заповед, издаден на 20.03.2014 г., с падеж 20.05.2014 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: