Решение по дело №4043/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1093
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20215330104043
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330104043 по описа за 2021 година
Предявени са главен иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД твърди, че ответникът е съдлъжник -
солидарен длъжник по договор за револвиращ заем от ****** заедно с лицето Д.К.Д.
Общото задължение по договора било в размер на 9900 лв., а крайният срок по
погасителния план – *********. Поддържа се, че съществува незаплатено задължение
във връзка с договора, възлизащо на 596,28 лв. - главница и 231 лв. – лихва. Относно
тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът възразил. Същевременно се поддържа, че към момента на предявяване на
иска общо са извършени плащания по договора в размер на 9900 лв., с които
длъжниците са погасили част от задълженията по него, които номинално възлизат на
9303,72 лв. Поради възражението се иска да бъде установено съществуването на
вземането.
Ответникът П. М. Ф. излага подробни доводи относно това, че договорът за
револвиращ заем е сключен в нарушение на изискванията на ЗЗП, като съдържа
неравноправни клаузи, поради което е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Освен това се излагат доводи за недействителност поради противоречие с чл. 11, ал. 1
т. 7, 10, 11 от ЗПК. Прави се и възражение за погасяване на вземането по давност
предвид.
1
Съдът намери за установено следното:
На ******** между „Профи кредит България“ ЕООД и Д.К.Д. бил сключен
договор за кредит, по силата на който дружеството предоставила сума 7029 лв. която
следвало да се върне на 9 месечни погасителни вноски от по 1100 лв. всяка /лист 5/.
Договорено било възнаграждение в размер на 2871 лева, дължимо при револвиране на
кредита. Годишният процент на разходите възлизал на 121,58%. Ответникът по
настоящото производство П. М. Ф. е подписал договора в качеството на съдлъжник,
тоест задължил се е солидарно с Д.


На ******* дружеството ищец подало заявление по чл.410 ГПК, по което е било
образувано приложеното дело № 16878/2020 г. и издадена заповед за изпълнение за
следните суми: 596,28 лв. главница, 4,97 лв. договорна лихва за времето от 21.02.2010г.
до 20.09.2010г., 231 лв. обезщетение за забава за периода от 20.04.2010г. до
14.12.2020г. и законната лихва, считано от 15.12.2020г.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по
договора са налице погасителни плащания плащания в общ размер 9900 лв. От тях са
погасени 6432,71 лв. главница – от първа до осма вноска, както и част от девета вноска
/ лист 65/, 2872,01 лева договорна лихва – от първа до девета вноска, включително, като
и 596,28 лева – лихви за забава.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ответницата е
бил сключен договор за потребителски кредит. Спрямо договора, предвид датата на
неговото сключване, са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит
от 2006г. / отм./ - арг. от §5 на ПЗР на действуващия ЗПК.
От заключението на експертизата съдът намира, че сумата е била усвоена, поради
което за ответника е възникнало задължението да върне главницата, както и да заплати
възнаградителна лихва.
Сключения договор има съдържанието, предвидено в чл.7 ЗПК / отм./
Договорът съдържа информация, както за годишния процент на разходите, така
и за общо дължимата от кредитополучателя сума – тоест да общите разходи по
смисъла на §1 от ДР на ЗПК, поради което съдът намира, че същият е действителен, а
доводите на представителя на ответника относно неговата нищожност са
неоснователни.
Основателно и възражението на *********** за погасяване на вземането по
давност. Изискуемостта на вземанията по договора за кредит настъпва от датата на
падежа на цялото задължение. В случая договорът е сключен на ********, като
2
плащането на месечните вноски е следвало да се осъществява на всяко 20-то число на
съответния месец, в продължение на следващите девет месеца. От това следва, че
последната погасителна вноска е следвало да бъде направена на *********. След тази
дата цялото задължение е станало изискуемо. Вземанията за главница по договора се
погасяват в петгодишен давностен срок, който е настъпил на *********, а тези за
лихви с тригодишен, тоест изискуемите към датата ******** лихви са се погасили на
*******. Поради това, ако по договора са останали дължими суми, след последното
осъществено плащане / това от 01.06.2012г., когато са внесени 200 лева / виж таблицата
към заключението на в.л. – лист 64/, независимо дали са за главница или лихви, към
15.12.2020г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК те са били погасени по
давност.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника деловодни разноски по
настоящото исково дело в размер на 900 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В против
П. М. Ф. ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул. ******* №***, ет.**, ап.** за
сумите: 596,28 лв. - главница по договор за потребителски кредит №******** от
*******, 231 лв. – законна лихва от 20.09.2010г. до 14.12.2020г., както и законната
лихва върху главницата считано от 15.12.2020г. до окончателното погасяване, относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение №5455/17.12.2020г. по ч.гр.д.
№16878/2020г. на Пловдивския районен съд, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на П. М. Ф., на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща деловодни
разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4