Решение по дело №701/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1879
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20197050700701
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е


№ ……………………….

 

…………………………….., Варна

 

 


В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

 

при секретар Галина Владимирова изслуша докладваното от съдията административно дело № 701/2019г.

 

 

 

Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/  във връзка с чл.215  от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, образувано във връзка с  жалба на  Л.Г.П. и А.К.П. срещу решение №242-8  по протокол № 7/20.04.2016г. на Общински съвет при Община Варна, с което е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за кв.1, кв.2, кв.3, кв.4, кв.5, кв.6, кв.7 и кв.8 от устройствена зона ЖМ на местност „Дели Сава“ и м.“Саръ Баир“ на гр.Варна в частта на имот с идентификатор 10135.2519.107 от кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/2014г. на изп.директор на АГКК.

В жалбата се развиват оплаквания за нищожност на обжалваното решение, тъй като с приетия ПУП имотът на жалбоподателите се засяга изцяло, като се отнема  на 100% площта му, въпреки ограничението от 25% по чл.16 ал.1 от ЗУТ. Иска се обявяване нищожността на оспорения ПУП-ПРЗ в частта на имота на жалбоподателите.

В хода на устните състезания, пълномощника на жалбоподателите – адв.Р. подчертава, че планът засяга жилищна сграда в имота им, която е единствения за тях имот за живеене. Претендират се съдебни разноски.

В писмено становище с вх.№14941/08.10.2019г. жалбоподателите уточняват, че обжалвания план е приет на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ, чиято разпоредба позволява отнемане в полза на общината до 25%, докато в техния случай се отнема целия имот, в който има построена и нанесена в кадастъра жилищна сграда, която е единствения им имот за живеене. Изтъква се, че  с плана не е предварително предвиден равностоен урегулиран имот, което е  съществено нарушение водещо до нищожност, тъй като нарушава конституционното им право на неприкосновеност на частната собственост.

Ответната страна – Общински съвет при община Варна чрез адв.С. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на съдебни разноски. Подчертава, че след влизане в сила на плана ще бъде извършено отчуждаване по реда на ЗОС и на основание чл.205 ал.1 от ЗУТ. Смята, че са спазени всички изисквания на материалния закон и процесуалните правила.  

Решението е прието на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ, чиято норма овластява общинския съвет да действа като административен орган и да издава решения, които имат белезите на индивидуални административни актове, поради което същия има самостоятелна правосубектност /носител на административни права и задължения/. Той участва като ответник на основание чл.215 ал.4 от ЗУТ.

Решението на Общинския съвет е било обнародвано в Държавен вестник бр.41/31.05.2016г. и срокът за обжалването му като незаконосъобразно е изтекъл към датата на подаване на настоящата жалба. Поради това, с нея се иска прогласяване нищожността на решението, което процесуално действие не е ограничено във времето. Оспорващите са лица са заинтересовани лица по смисъла на  чл.131 от ЗУТ. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателите са съпрузи /удостоверение за граждански брак от 14.ІV.1969г./ и собственици на имот, придобит по време на брака им  с идентификатор 10135.2519.107 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/2014г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Видно от удостоверение №85/09.05.1989г. Л.Г.П. е получила право на ползване върху място от 600 кв.м, находящо се в м.“Саръ Баир“ на гр.Варна. Правото на ползване е преобразувано  в правото на собственост по реда на §4а ал.1 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и въз основа на план на новообразуваните имоти на м.“Дели Сава“ в землището на кв.Виница, гр.Варна, одобрен със заповед №РД-1-7706/381/ от 19.09.2002г. на областния управител на област Варна. Имотът е индивидуализиран след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти със заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с №0019/01.08.2003г. на кмета на община Варна. Жалбоподателите са въведени във владение на процесния имот с площ от 600 кв.м с протокол №1-ДС/14.02.2013г., съставен от длъжностно лице от община Варна. В имота има изградена жилищна сграда въз основа на разрешение за строеж №123/28.07.1989г., която съгласно представените извадки от Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна е нанесена в кадастралната карта на кв.Виница, гр.Варна. Този факт е установен и от вещото лице при огледа на място и не се оспорва от ответника.

С решение №242-8 по протокол №8/20.04.2016г. на Общинския съвет при община Варна оспорения ПУП-ПРЗ на м.“Дели Сава“ и м.“Саръ Баир“ в кв.Виница, гр.Варна е приет на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ, чл.12 ал.2 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ, чл.124а ал.2, ал.5 и ал.7 от ЗУТ. Изготвен е въз основа на задание по чл.125 от ЗУТ и доклад на кмета на община Варна с рег. № АУ059278ПР-002ВН/14.04.2016г. Решението е прието със законо-определеното мнозинство, като в негова подкрепа са гласували поименно 41 общински съветници от общо 51.

Видно от обявление по чл.26 от АПК  на район „Приморски“ до собствениците на имоти в с.о. „Дели Сава“, явяващи се заинтересовани лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ с изх.№ АУ 059257 ПР от 28.05.2013г. и служебна бележка на район „Приморски“ с изх.№ АУ 059257 ПР от 23.06.2013г., производството пред административния орган е започнало по заявление с вх.№ АУ 059257 ПР/27.05.2013г. от Ж.А.А. и В.Д.А., заявление с вх. № АУ 059268 ПР/27.05.2013г. от И.И. П., заявление с вх.№ АУ 059278 ПР/27.05.2013г. от Д.В.Д. и В.Д.К. всички чрез общия им пълномощник И.А.Г. за допускане на ПУП за ПИ с №№ 10135.2019.89, 10135.2019.168, 10135.2019.342 и 10135.2019.343 по плана на новообразуваните имоти в с.о. „Дели Сава“ гр.Варна. Тези заявление са обединени и разгледани съвместно от Експертен съвет по устройство на територията при община Варна, който с решение по т.46 от протокол №31/23-24.07.2013г. е дал съгласие  /положително становище/ за допускане на ПУП на основание чл.124а ал.5 от ЗУТ, чл.12 от ЗУТ и чл.16 ал.1 от ЗУТ в условията на чл.103 ал.6 от ЗУТ и задание по чл.125 във връзка с чл.124а ал.7 от ЗУТ в съответствие с ОУП и Правилата и нормативите за прилагането му за четирите поземлени имоти  с №№ 10135.2019.89, 10135.2019.168, 10135.2019.342 и 10135.2019.343 по плана на новообразуваните имоти в с.о. „Дели Сава“ гр.Варна в обхват по смисъла на чл.44 ал.2 от правилата и нормативите към ОУП на община Варна – зона Жм, южно от кв. Виница – бивше селищно образование „Дели Сава“ и др. местности.

Въпреки, че с цитираното по-горе решение, ЕСУТ при община Варна е разрешил изработване на проект за подробен устройствен план да бъде по чл.124а ал.5 от ЗУТ, тъй като е по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, незаконосъобразно е посочил като правно основание за разработване на проекта за ПУП и разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗУТ, по която може да се разработва ПРЗ само с възложител общината, тъй като касае определяне на необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост.

Процедура по чл.16 ал.4 от ЗУТ е проведена само по отношение на имоти 10135.2019.89, 10135.2019.168, 10135.2019.342 и 10135.2019.343 по зискане на техните собственици с вх.№ ОСИСД 15002494ВН от 23.04.2015г. до комисията по чл.210 от ЗУТ, която с решение по т.3-16 от протокол №03/29.05.2015г. е приела определените пазарни стойности на поземлените имоти преди и след урегулирането им във връзка с проекта за ПУП-ПРЗ. Съгласно допълнителното заключение на арх. Н. с вх.№ 13928/17.09.2019г. за собствениците на имот си идентификатор 10135.2519.107 не е предвиден друг равностоен урегулиран поземлен имот, както изисква разпоредбата на чл.16 ал.4 от ЗУТ. Ответникът не е представил доказателства за противното, въпреки указанията дадени с разпореждане №4082/18.03.2019г. /съобщено му на 21.03.2019г./ във връзка с направено от жалбоподателите възражение.

Заданието по чл.125 от ЗУТ относно разработването на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.2019.89 в м.“Саръ Баир“ в кв.Виница, район „Приморски“, гр.Варна, приложено към заявлението на Ж. А.А. и В.Д. А. касае изграждане на жилищна сграда именно в този имот и не граничи с имота на жалбоподателите, което се установява и от скица на СГКК – Варна с №15-348865/30.09.2014г.  Изрично е отбелязано, че  съществува автомобилен достъп по продължението на ул.“Черно море“, както и новопроектирана улица.

Заданията по чл.125 от ЗУТ, приложени към заявлението на Д.В.Д. и В.Д.К. включват разработка на ПУП-ПРЗ само за два имота 10135.2019.342 и 10135.2019.343 за изграждане на жилищни сгради в тях и не граничат с имот 10135.2519.107, което е видно от скици на СГКК – Варна с №15-348641/30.09.2014г. и с №15-348644/30.09.2014г.  Посочено е, че двата имота – предмет на заданието имат автомобилен достъп по продължението на ул. „Черно море“, както и новопроектирана улица.

Заданието по чл.125 от ЗУТ на възложителя И.И.П. е с обхват единствено неговия имот 10135.2019.168 с цел изграждане на жилищна сграда в него. Отбелязано е, че до имота има осигурен автомобилен достъп по продължението на ул.“ Черно море“, както и новопроектирана улица. Имотът на жалбоподателите не е граничи с ПИ 10135.2019.168, което обстоятелство се вижда от скица на СГКК – Варна с №15-348822/30.09.2014г.

Приложена е скица-предложение за ПУП-ПРЗ за имоти в кадастрален  район 2519, сред които е този на жалбоподателите и за имоти в кадастрален район 2019, сред които са тези на възложителите, инициирали производството пред административния орган чрез подаване на заявления и задания. Видно от тази скица, разработката  /с червени и  сини линии/ обхваща само имотите в кадастрален район 2019, докато тези в кадастрален район 2519  /където е имота на жалбоподателите/ са начертани единствено с черни линии, отговарящи на техните имотни граници без проектиране на регулация /червени линии/ и застроителни показатели /в синьо/. Същият факт се установява и от чертежите: ситуация-канализация, ситуация-водопровод, част от административната преписка, носещи печата за одобряване на община Варна.

Със заповед №677/19.11.2013г. на гл. архитект на община Варна е разрешено изработване на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатори: 10135.2019.89, 10135.2019.168, 10135.2019.342 и 10135.2019.343 по плана на новообразуваните имоти на с.о. „Дели Сава“, южно от кв. Виница, гр.Варна в съответствие със зона Жм на ОУП на община Варна. 

Решение №ВА-58/ЕО/2014г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на директора на РИОСВ – Варна във връзка с приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за тях и писмо на директора на РИОСВ – Варна до район „Приморски“ – Варна с вх.№ АГУП 14001778ПР от 14.07.2014г. също съдържат информация, че разработката обхваща единствено горепосочените четири имота, сред които не фигурира този на жалбоподателите.

В общото заявление на възложителите Ж.А.А., В.Д.А., Д.В.Д. и В.Д.К. до кмета на район „Приморски“ – Варна с вх. №АУ 261555ПР-001 ПР от 29.06.2017г. отново са посочени само техните имоти като предмет на разработката на внесения от тях проект за ПУП-ПРЗ.

В разрез със заявленията за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ, заданията и проектите в обявлението  на община Варна по чл.128 ал.1 от ЗУТ /обн. ДВ бр.108 от 30.12.2014г./ са включени не само имотите на възложителите, започнали производство по издаване на обжалвания административен акт, но и много други имоти, сред които и този на жалбоподателите /УПИ ІХ-107 „за озеленяване и техническа инфраструктура“/.

От обхвата на заданията, които съгласно чл.125 ал.1 от ЗУТ обосновават необходимостта от изработването на поисканите планове и съдържат изисквания относно териториалния им обхват, сроковете и етапите за изработване, от скицата-предложение и заповедта на гл.архитект с предписание за изготвяне на проект за ПУП-ПРЗ и останалите изброени документи, става ясно, че с одобряването на обжалвания  ПУП-ПРЗ, общинският съвет е излязъл  извън  предмета на плановете, за чието одобряване е бил сезиран от възложителите им.                                                     

Данни, че с оспорения план са засегнати имоти извън обхвата на внесения от вложителите проект се съдържат и във възражението на Т. Б.Т.в  до район „Приморски“ – Варна с вх.№ АГУП 15000132 ПР от 21.01.2015г. за сливане на вливане на неговия имот под №68 в друг имот с № 401 и възражение на С.Д. М. до район „Приморски“ – Варна с вх.№ АГУП 15000149 ПР от 23.01.2015г., с което се оспорва обединяването с въпросния план на два съседни имота 10135.2519.423 и 10135.2519.424 без наличието на законови предпоставки по чл.17 ал.3 от ЗУТ за това  - предварителен договор с нотариална заверка на подписите на техните собственици и съгласието им, изразено със заявление. Възраженията им са разгледани от ЕСУТ при община Варна и е взето решение по т.25 от протокол №5/10-11.02.2015г.

В административната преписка са приложени скици от СГКК – Варна относно имот 10135.2519.424, 10135.2019.22, 10135.2019.38  и 10135.2019.39, като само последния от тях граничи с имот 10135.2519.107, но той не е сред имотите – собственост на възложителите.

Преди произнасянето на общинския съвет е внесен доклад от кмета на община Варна с вх.№АУ059278ПР_002ВН от 14.04.2016г., като допълнително е представен от възложителите проект – графична част  и обяснителната записка към него /към придружително писмо вх.№8747 от 31.05.2019г./, в тези изброени документи  е записано, че желанието на възложителите е започване на процедура за промяна предназначението на техните имоти 10135.2019.89, 10135.2019.168, 10135.2019.342 и 10135.2019.343 в местност „Дермен Йолу“ и местност „Саръ Баир“ в кв.Виница, гр.Варна от земеделската земя в територия за жилищно застрояване, неразделна част от което е разработване на ПУП-ПРЗ. На основание решение по т.25 от протокол №5/10-11.02.2015г. са нанесени корекции върху първоначалния проект от самия ЕСУТ при община Варна, свързани с разработване на цялата зона Жм, обособена в ОУП на община Варна, която се намира югоизточно от подквартал 34 на кв. Виница, през която минават две основни улици – улица ІІІ клас в направление югозапад-североизток  с широчина 25 м и улица ІV клас с направление югоизток-северозапад с ширина 12 м. С тези корекции на ЕСУТ е разширен обхвата на първоначално внесения  проект на собствениците на частни имоти като са включени други такива, отсъстващи от тяхното задание без собствениците на засегнатите в последствие имоти да са били уведомени за започналата процедура по приемане и одобряване на проект за ПУП-ПРЗ включващ вече и техните имоти и без да им се даде възможност като засегнати лица /сред които и жалбоподателите/ да направят възражения по реда на чл.128 от ЗУТ. Доколкото в преписката е налична извадка от Държавен вестник бр.108 от 30.12.2014г. с обявление по чл.128 ал.1 от ЗУТ за разработен проект на ПУП-ПРЗ с дата предхождаща въпросните корекциите, направени с решение по т.25 от протокол №5/10-11.02.2015г., с които е разширен обхвата на първоначалния проект, съдът не може да приеме, че последното разширение на проекта, което засяга имота на жалбоподателите е било обявено по реда на чл.128 ал.1 от ЗУТ.

Във връзка с доводите за нищожност, по делото беше приета съдебно-техническа експертиза с вх.№ 9416/13.06.2019г., изготвена от арх. О.Г.. Според заключението на вещото лице, оспореният ПУП-ПРЗ в частта на имот 10135.2519.107 с площ от 600 кв.м предвижда изграждане на първостепенна улица, в трасето на която попадат 450 кв.м от площта му, а другите 150 кв.м се включват в УПИ ІХ отреден за озеленяване. Фактът, че се предвижда цялата площ на разглеждания имот да бъде завзета за изграждане на техническа инфраструктура и за озеленяване не се оспорва от ответника и се потвърждава от писмо на кмета на район „Приморски“  с рег.№ АУ028760ВН_009ПР от 29.05.2019г. и скици, издадени от СГКК – Варна с №№ 15-707040/05.08.2019г. и 15-707035/05.08.2019г., както и от извадката от графичната част на самия план, приложена към придружително писмо на Общински съвет – Варна с вх.№ 8747/31.05.2019г.

При изслушване на заключението, арх. Г. добавя, че улицата, под която попада имота на жалбоподателите е новопроектирана. За имота няма действащ предходен подробен устройствен план и попада в територия по чл.16 ал.1 от ЗУТ. Това заключение се потвърждава от доклада на кмета на община Врана с рег.№ АУ059278ПР_002ВН от 14.04.2016г. до Общински съвет – Варна, в който се подчертава, че разработката на плана обхваща територия, която съгласно ОУП на община Варна е Жм – жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване. Видно от обяснителната записка към процесния ПУП-ПРЗ проектът е свързан със започване на процедура по промяна на предназначението на земята, която е била земеделска, но след приемане на ОУП на община Варна е включена в строителните граници на гр.Варна. Тоест, територията е с неурегулирани поземлени имоти.

Проектът на обжалвания ПУП-ПРЗ макар и да е разработен по заявленията и заданията на собствениците на имоти с идентификатори: 10135.2019.342, 10135.2019.343, 10135.2019.168, 10135.2019.89, 10135.2019.22, 10135.2019.39 и 10135.2019.38 в местност „Дермен Йолу“ и местност „Саръ Баир“ в кв. Виница, гр. Варна,  е одобрен на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ, което касае изграждане на обекти – публична собственост. Правното основание, въз основа на което е приет даден план, в конкретния случай – разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗУТ определя от процесуална страна кой ще бъде конституиран в производството по обжалването му, съгласно правилото на чл.15 от ЗУТ. Проверката дали правилно планът е бил одобрен на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ е свързана с правилното приложение на материалния закон и се прави във фазата на решаване на спора по същество. По тази причина, съгласно утвърдената съдебна практика на административните съдилища и ВАС, когато се обжалват планове, одобрени на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ не се конституират като заинтересовани лица, собствениците на всички имоти в обхвата на плана.  Като страни по делото участват само: в качеството на жалбоподател – собственика на засегнатия имот и  ответник – общинския съвет. Единствено, при обжалването на решения на общинския съвет или заповеди на кмета на общината, с които са одобрени планове за регулирането и/или застрояването на частни имот или група частни имоти, при които не се отделят територии за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост,  се конституират като заинтересовани лица – възложителите им по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ. 

Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК счита следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата е   ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно правната теория /стр.189-192 от „Административно право на Република България”, Обща част – на проф.д-р Иван Дерменджиев, доц.

д-р Димитър Костов и доц.д-р  Дончо Хрусанов/ нищожен е този административен акт, ако липсва орган, който може да го издаде, или който е издаден от некомпетентен орган или е издаден извън предоставените на даден орган  властнически правомощия /при превратно упражняване на власт в несъответствие с целта на закона/. Освен това, нищожен е и този акт, при който не е спазена установената от закона форма, ако тя е основание за неговата действителност. Нищожен е и този акт, в който се съдържа очевидно за адресата му нарушение или предписва извършването на явно престъпление. Административният акт е нищожен и когато адресатът, към който е отправен не съществува или обектът, до който се отнася липсва. Както и този акт, с който се нарежда на адресата да извърши нещо невъзможно или противоестествено.

Следователно, макар и разграничението между нищожен и унищожаем административен акт да е доста трудно поради липса на изрична правна норма за това, то все пак по изложените по-горе съображения не е невъзможно.

Решение №242-8  по протокол № 7/20.04.2016г. на Общински съвет при Община Варна, с което е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване  за кв.1, кв.2, кв.3, кв.4, кв.5, кв.6, кв.7 и кв.8 от устройствена зона ЖМ на местност „Дели Сава“ и м.“Саръ Баир“ на гр.Варна е нищожно в частта на имот с идентификатор 10135.2519.107, поради несъответствие с целта на закона, като съображенията на съда за това са следните:

Проектът за обжалвания план е внесен собственици на частни имоти, които са негови възложители с цел да променят предназначението имотите си, за да могат да ги застроят с жилищни сгради. По тази причина планът правилно е одобрен на основание чл.124а  ал.5 от ЗУТ - по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти в обхвата на заданието по чл.124а ал.7 от ЗУТ. В противоречие с фактическата обстановка, планът е одобрен и като такъв по чл.16 ал.1 от ЗУТ, която разпоредба се прилага единствено при изграждане на обектите на зелената система по смисъла на чл.61 ал.2 от ЗУТ – „озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване“, и за обекти на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост /по смисъла на §5 т.75 от ДР на ЗУТ/.

Възложител на ПРЗ  по чл.16 ал.1 от ЗУТ /ДВ бр.101 от 2015г. – редакция, действала към момента на одобряването му/ може да бъде общината, тъй като същия е единствения план с  вещно-правно действие. За разлика от отменения още през 2001г. ЗТСУ, ЗУТ предвижда, че за одобряване на план, чиито предвиждания са свързани с прехвърляне правото на собственост задължително се изисква  писмен договор между заинтересованите собственици с нотариална заверка на подписите им. Следователно, изключението по чл.17 ал.5 от Конституцията на Република България се отнася  единствено за плановете по чл.16 ал.1 от ЗУТ и чл.205 от ЗУТ, които са одобрени за изграждане на обекти – публична собственост на общината или държавата.

Тоест, по задание и заявление на собственици на частни имоти за урегулирането им с цел застрояване на жилищни сгради в тях, не може да се отнемат площи от други частни собственици, каквото е допуснато с обжалвания план. Нещо повече, по делото е безспорно, че въз основа на оспорения план имотът на жалбоподателите попада с цялата си площ в територията на новопроектирана първостепенна улица и в имот за озеленяване, без за тази разработка да има внесено задание по чл.124а ал.7 от ЗУТ във връзка с чл.125 ал.1 от ЗУТ от община Варна, тъй като уличната мрежа и зелената система са  публична общинска собственост и нейното проектиране не може да бъде въз основа на планове, изготвени по искане и  за сметка на собственици на частни имоти, какъвто е разглеждания казус.

Не е спазена законовата цел на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ, която допуска собственици на неурегулирани имоти да прехвърлят безвъзмездно в полза на общината до 25 % от площта им за изграждане на обекти – публична общинска собственост, срещу което общината им определя равностоен урегулиран поземлен имот като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници.  Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, която процедура не е била спазена спрямо имот 10135.2519.107 предвид представената административна преписка. Нещо повече, чрез допълнителните корекции на ЕСУТ при община Варна, нанесени в първоначално внесения от възложителите проект на ПУП за техните имоти се предвижда 100 % отнемане на площта на имот 10135.2519.107 за изграждане на улица и озеленяване, което също е в разрез със законо-определената цел на чл.16 ал.1 от ЗУТ и противоречи на чл.17 ал.5 от Конституцията на Република България.

Изключението по чл.16 ал.1 от ЗУТ личи и от разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗУТ, според която извън случаите по чл.16 от ЗУТ, собствениците на частни недвижими имоти могат да поискат одобряване на  подробен устройствен план по реда на чл.17 от ЗУТ за населено място или за част от него, с който да се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. Задължително условие за одобряване на  плана по чл.17 от ЗУТ е сключен предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, какъвто липсва с жалбоподателите. В случаите, когато общината не е възложител на ПУП-ПРЗ, а това са физически и юридически лица, в разработката може да бъде проектирана улица или друг вид техническа инфраструктура, както и площ за озеленяване, но единствено и само от площта на техните имоти – тези на възложителите на проекта на плана.

Изграждането на първостепенната улица, представляваща имот с идентификатор 10135.2519.474 по скица №15-707035/05.08.2019г. на СГКК- Варна и на определяне на имот си идентификатор 10135.2519.476 по скица на СГКК – Варна с № 15-707040/05.08.2019г. за озеленяване, може да бъде осъществено въз основа на план по чл.16 ал.1 от ЗУТ, иницииран по проект и  техническо задание, изготвено от община Варна  при спазване на условията на тази разпоредба или план  за улична регулация по чл.16а от ЗУТ отново с възложител - община Варна, и тогава имоти, които ще попаднат в територията на улица или на друг обект  от изброените по чл.205 от ЗУТ могат да  бъдат отчуждени по реда на чл.206 от ЗУТ, а техните собственици – ще трябва да  бъдат обезщетени по реда на чл.210 от ЗУТ.

В действителност,  обжалваният план е излязъл извън законовата възможност с него да се променят само имотните граници, които да се преобразуват във вътрешни регулационни линии на имотите – собственост на възложителите на проекта и засяга имот, със собствениците  на който не е сключен договор за прехвърляне на право на собственост с нотариална заверка на подписите.

По  причина, че нито общината нито държавата е възложител на обжалвания план, същия не може да послужи като основание за отчуждителна процедура по чл.205 от ЗУТ. Недопустимо е общината инцидентно да провежда отчуждителна процедура въз основа на  ПУП, чийто възложители са частни лица и в чието техническо задание се предвижда застрояване на частни имоти с жилищни сгради.

Дори и  правното основание за изготвяне на процесния ПУП-ПРЗ на да е разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗУТ, при проектирането му трябва да се спази  изискването на чл.125 ал.5 от ЗУТ(Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.): „В проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие. Промяна в предвидено застрояване, за което има действащо разрешение за строеж, е допустима само със съгласие на възложителя на строежа.“. В конкретния случай, в имот 10135.2519.107 има съществуваща жилищна сграда с разрешение за строеж, нанесена в действащата кадастрална карта, поради което е трябвало да бъде предвидена за запазване в ПУП-ПРЗ, тъй като с плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ се допуска общината безвъзмездно да придобие само до 25% от площта – от земята на имота, но не и построените в него сгради, особено ако става въпрос до единствено жилище за съответния собственик и неговото семейство.

Следователно, решение №242-8  по протокол № 7/20.04.2016г. на Общински съвет при Община Варна, с което е одобрен план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ на  м. „Дели Сава и м. Саръ Баир, гр. Варна на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ в частта относно имот 10135.2519.107 несъответства на целта на закона, поради което е нищожно. С него се засяга гарантираната в чл.17 ал.3 от Конституцията на Република България неприкосновеност на частната собственост, като вместо определяне само на  площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост, с процесния план се предвижда застрояване в частни имоти с жилищни сгради, като се отнема цялата площ на имота на жалбоподателите. С плана няма да бъде постигната целта, посочена в чл.16 ал.4 от ЗУТ, въз основа на оспорения ПРЗ,  Л. и А. Петрови не получат равностоен урегулиран имот, който да е с пазарна стойност не по-малка от пазарната му стойност преди урегулирането му, а безвъзмездно ще им бъде отнет целия имот.

С оглед изхода на делото жалбоподателите имат право на присъждане на разноски в общ размер от 1020 лева в т.ч.: 600 лева адвокатско възнаграждение, 20 лева държавна такса, 400 лева за експертизи.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение №242-8  по протокол № 7/20.04.2016г. на Общински съвет при Община Варна, с което е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване  за кв.1, кв.2, кв.3, кв.4, кв.5, кв.6, кв.7 и кв.8 от устройствена зона ЖМ на местност „Дели Сава“ и м.“Саръ Баир“ в кв. Виница,  гр. Варна в частта на имот с идентификатор 10135.2519.107 - собственост на Л.Г.П. и А.К.П. от кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/2014г. на изп. директор на АГКК.

ОСЪЖДА Общински съвет при община Варна да заплати на Л.Г.П. и А.К.П. съдебни разноски в общ размер от 1020 /хиляда и двадесет/ лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: