Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 13.03.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
АНД номер № 221 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от А.С.А. *** против Наказателно постановление № 44-0000477 от 28.10.2019
г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Т., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева,
на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр за констатирано административно нарушение по чл.
40, ал. 1, т. 9 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС. Визира се незаконосъобразност
и неправилност на НП. В жалбата се определя като безспорен факта, че в момента
на проверката жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници и е
представил карта за квалификация с изтекъл срок на валидност, но се изтъква, че
този факт не означава, че същият е реализирал състава на административното
нарушение по чл. 92, ал. 2 ЗАвтП. Визира се маловажност на случая по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, тъй като жалбоподателят бил посетил курс за обучение и положил
успешно изпит за придобиване на квалификация, поради което и към датата на
проверката е притежавал компетентност за извършване на превоз на пътници. Твърди,
че доколкото с установеното деяние не се нарушавало основното изискване към
водачите да са преминали периодично обучение по чл. 7б от ЗАвтП, не били
настъпили съществени общественоопасни последици. Ето защо жалбоподателят моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. В с. з. е
депозирана писмена молба, с която се поддържат изложените в жалбата съображения
и искания.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – град Т., не изпраща представител по делото, но в придружителното писмо от
началника на отдела е изразено становище за потвърждаване на издаденото НП.
Районна прокуратура – град Т., не
изпраща представител.
Съдът
като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема
за установено следното:
С Акт за установяване на
административно нарушение с. А-2018 бланкови № 267651/19.09.2019 г. инспектор при
ОО „АА“ – гр. Т. е установил следното административно нарушение: „на 19.09.2019
г. около 09.10 часа в гр. О., местност „Парка“, на кръстовището за с. ***, като
водач на автобус „Мерцедес Варио 814Д 4Х2“ с рег. № *** от категория М3 –
собственост на „Омуртаг Транс“ ООД, А.С.А. *** извършва обществен превоз на пътници
от град О. до с. *** и обратно с пътен лист № 006158 от 19.09.2019 г. по
редовна автобусна линия, като при проверката се констатира следното нарушение: водачът
А. представя карта за квалификация на водач на МПС с изтекъл срок на 15.04.2019
г. с № на картата Р094782 от 28.05.2014до 15.04.2019 г. “. Актосъставителят е посочил
като нарушена законова разпоредба чл. 40, ал. 1, т. 9 от Наредба № 2/15.03.2002
г. на МТ. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания
нарушител. Представената от водача карта за квалификация е иззета като
доказателство и описана в акта. В рамките на законовия тридневен срок
жалбоподателят е подал писмено възражение срещу АУАН като е изложил съображения,
съвпадащи с изложените в жалбата по настоящото дело. Въз основа на съставения
акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 44-0000477 от 28.10.2019
г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Т., с което на А.С.А. ***
е ангажирана административнонаказателна отговорност за това, че „на 19.09.2019 г.
около 09.10 часа в гр. О., местност „Парка“, на кръстовището за с. ***, като
водач на автобус „Мерцедес Варио 814Д 4Х2“ с рег. № *** от категория М3 –
собственост на „Омуртаг Транс“ ООД, А.С.А. *** извършва обществен превоз на
пътници от град О. до с. *** и обратно с пътен лист № 006158 от 19.09.2019 г. по
редовна автобусна линия, като при проверката се констатира следното нарушение:
водачът А. представя карта за квалификация на водач на МПС с изтекъл срок на
15.04.2019 г. с номер на картата Р094782 с валидност от 28.05.2014до 15.04.2019
г. “. В НП е отразено, че е било подадено възражение срещу акта и е налице
констатация на АНОрган, че деянието не представлява маловажен случай, поради
което не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Като приема, че
с описаното деяние лицето е нарушило разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 9 от
Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, АНОрган е наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр. Към
АНПреписка е налице оригиналната иззета карта за квалификация № Р094782,
издадена на 28.05.2014 г. със срок на валидност до 15.04.2019 г., както и пътният
лист № 006158/19.09.2019 г., от който се установява, че като водач на описания
в НП автомобил и като служител на „Омуртаг Транс“ ООД жалбоподателят е
извършвал на посочената дата превози по няколко линии с начален час на първата
линия в 06.00 часа като последната линия е с. *** – град Омуртаг. По преписката
е налице и подписано от жалбоподателя заявление № 318634 за издаване на карта
за квалификация на водач, подадено до МТИТС на 12.09.2019 г., в което е заявено
подновяване на издадена карта за квалификация № Р094782 с изтичащ срок на
валидност на 15.04.2019 г. Жалбоподателят е представил по делото заверено по
ЗАдв копие на удостоверение за психологическа годност № 417363, издадено му
като водач при превоз на пътници и товари със срок на валидност от 18.09.2017 г.
до 18.09.2020 г. Представена е и карта на водача, издадена на жалбоподателя на
03.10.2017 г. с валидност до 02.10.2022 г. Към жалбата е приложено и прието заверено
по ЗАдв копие на карта за квалификация на водач на МПС № Р248097, издадена на
28.09.2019 г. със срок на валидност до 06.09.2024 г. Приложено е и копие на
писмото, в което е била поставена новата карта за квалификация, адресирано от
МТИТС до жалбоподателя, и в което е посочен номера на новоиздадената карта –
Р248097 и датата на издаването й – 28.09.2019 г., както и номерът на старата
карта – Р094782. В с. з. са разпитани като свидетели актосъставителя Д.С. и
свидетеля по акта И.И.. В показанията си свидетелите потвърждават отразените в
АУАН данни за времето и мястото на нарушението, както и факта за извършван от
жалбоподателя обществен превоз на пътници. Същите потвърждават, че при
проверката жалбоподателят им представил карта за квалификация на водач на МПС с
изтекъл срок на валидност преди около 6 месеца. Свидетелят С. уточнява, че
жалбоподателят бил подал заявление за подновяване на картата дни преди
проверката, но според същия подаването на това заявление е следвало да стане
преди изтичане на срока на валидност на картата през м. април 2019 г.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до опорочаването им и до
превръщането на НП в санкционен акт, с който не може да се ангажира надлежно административнонаказателната
отговорност на визирания нарушител.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на ИА „АА“, имащо
правомощия за това по силата на чл. 92, ал. 1 ЗАвтП. При общ преглед на този
акт следва извода, че същият съдържа всички посочени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН реквизити. От описанието на нарушението следва, че при проверката водачът
представя на контролните органи карта за квалификация на водач с изтекъл срок
на валидност, от което следва, че нарушението се изразява в непредставяне от
страна на водача при проверката на поискания от контролните органи документ – валидна
карта за квалификация на водач на МПС. В съответствие с тази констатация е и
посочената като нарушена законова разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 9 от Наредба №
2/15.03.2002 г. на МТС. Посочената разпоредба визира задължение на водачите по време на работа да представят при поискване на контролните органи карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал.
5 от Закона за автомобилните превози. Съставът на визираното нарушение се
реализира чрез бездействие на дееца, т. е. същият не представя изисквания
документ. Въпреки, че актосъставителят не е описал нарушението чрез проявено от
жалбоподателя бездействие /не представя валидна карта за квалификация/, то по
отношение естеството на нарушението няма спор по делото, тъй като видно от
изложеното в жалбата жалбоподателят е възприел точно в какво се изразява
вмененото му нарушение, и по този начин не е ограничено правото му на защита. Ето
защо съдът намира съставения АУАН за законосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – На първо място следва да се
отбележи, че наказателното постановление е съставено от овластено за това лице,
като овластяването му следва от разпоредбата на чл. 92, ал. 2 предл. ІІ ЗАвтП и
Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на ТИТС, с която оправомощава началниците
на областните отдели „АА“ да издават наказателни постановления по ЗАвтП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на същия, както и отнасящата се за
конкретния случай Заповед № 791/10.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИААА
за преназначаване на М. Х. на длъжността
„Началник на ОО „АА“ – Т. за периода, през който е издадено обжалваното НП. При
преглед на НП следва, че същото съдържа всички предвидени от чл. 52 ЗАНН
реквизити. Относно описанието на нарушението и тук важи посоченото за АУАН, а
именно, че АНОрган приема, че нарушението се изразява в непредставяне на
посочения документ, доколкото представеният такъв при проверката е бил вече
невалиден. При тези констатации съдът прави извода за съответствие между
описаното като факти нарушение в НП и дадената му правна квалификация. При така
описаното нарушение не се обсъжда въпроса налице ли е издадена валидна карта на
водача или не. Самия факт, че последният не е представил валидна карта за
квалификация при поискване от контролните органи, е регламентиран от
законодателя като административно нарушение. И след като и актосъставителят, и
АНОрган са приели като нарушение „непредставянето“ на поискания при проверката валиден
документ, то съответната административнонаказателна разпоредба за това
нарушение е посочената в НП норма на чл. 93, ал. 2 ЗАвтП, при която глобата е в
размер на 500 лева и се налага в случаите, когато водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента
на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. В случая документът „карта за квалификация на водач на МПС“ се
изисква от подзаконов нормативен акт, издаден по прилагането на ЗАвтП, тъй като
съгласно §2 от ПЗР на Наредба № 2/15.03.2002 г. тази
наредба е издадена на основание ЗАвтП. А осъществяваният в момента на
проверката от водача обществен превоз на пътници по смисъла на §1, т. 1 ЗАвтП е
безспорно установен. Съдът държи да посочи, че според приетите и анализирани по-горе
доказателства следва категоричния извод, че към датата на извършената проверка
жалбоподателят изобщо не е притежавал валидна карта за квалификация на водач на
МПС, доколкото предишната е била с изтекъл срок още на 15.04.2019 г., т. е. 5
месеца преди проверката, а новата карта за квалификация на същия водач е била
само заявена, но не е била издадена към датата на проверката, тъй като датата
на издаването й е 28.09.2019 г., т. е. 9 дни след проверката. При тези данни
следва, че предвид липсата на издадена карта за квалификация на водача към
19.09.2019 г., деянието му се явява съставомерно по чл. 33, т. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС или по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г., а съответстващото му
наказание е по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП – глоба в размер на 2000 лева. В
случая обаче след като АНОрган е приел като нарушение не пълната липса на
издаден такъв документ, а само непредставянето му на контролните органи при
проверката, същият е квалифицирал в съответствие с приетото деянието като
нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 9 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, респ. е
наложил и съответното за това нарушение наказание по по-леконаказуемия състав
на чл. 93, ал. 2 ЗАвтП. Ето защо при така приетите от АНОрган факти и
кореспондиращите им правна квалификация и санкционна норма обжалваното НП се
явява законосъобразно от гл. т. на процесуалния и на материалния закон. Предвиденото
за приетото нарушение административно наказание е в конкретно фиксиран размер
от 500 лева и не подлежи на индивидуализация като размер според конкретните
обстоятелства на случая, визирани в чл. 27 ЗАНН. Относно изложеното в жалбата съображение
за наличие на основания за прилагане на нормата на чл. 28 ЗАНН, следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН урежда правомощието на наказващия
орган при констатиран маловажен случай на административно нарушение да не
наложи наказание като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за „маловажност
на случая“ подлежи на съдебен контрол, като в нейния обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното
означава, че ако след отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за
неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП само на това основание
поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл,
обективирана със самия акт на издаване на НП. Но ако при тази преценка съдът
счете, че случаят не се явява маловажен, той следва да потвърди издаденото в
съответствие със ЗАНН НП. Липсата на изложени мотиви за маловажност на случая в
НП не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като с издаване на
самото НП АНОрган показва преценката си за немаловажност на нарушението. В
конкретния случай съдът не намира обстоятелства, които да сочат на ниска степен
на обществена опасност на деянието, която да обуслови неговата маловажност. Както
се посочи по-горе липсата на издадена изобщо валидна карта за квалификация на
водача към деня на извършената проверка обосновава дори квалифициране на
установените факти по по-тежко наказуемия състав на нарушение, водещо до
налагане на административно наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП – глоба в
размер на 2000 лева. Приетите от АНОрган факти и дадената им правна
квалификация облекчават в значителна степен положението на жалбоподателя от гл.
т. на размера на наложеното наказание. Дори и да се приеме, че към датата на
проверката жалбоподателят е посетил курс за обучение и е положил успешно изпит
за придобиване на квалификация, липсата на издаден документ – карта за
квалификация, е достатъчно сериозно нарушение, което е наложило законодателят
да въведе изрично изискване за притежаването му и носенето му от водача. Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, издадена от министъра на транспорта, водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1,
D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за
квалификация на водача. А съгласно чл. 29, ал. 1 от същата наредба
придобитото удостоверение за професионална компетентност е само условие за
придобиване и на карта за квалификация, но не и
заместващ същата документ. Наред с това изминалият период от 5 месеца, през
който жалбоподателят не е притежавал издадена валидна карта за квалификация, е
един сравнително дълъг период на бездействие от негова страна, което бездействие,
съчетано с управление на МПС при обществен превоз на пътници, прави деянието му
такова с висока степен на обществена опасност. Ето защо изложените до тук
съображения водят до извода за немаловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН, и за законосъобразност и правилност на обжалваното НП.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № № 44-0000477 от 28.10.2019 г. на Началника на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Т., с което за извършено административно нарушение по чл. 40,
ал. 1, т. 9 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, на А.С.А. *** е наложено на осн.
чл. 93, ал. 2 ЗАвтП административно наказание, а именно глоба в размер на 500
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова