№ 1740
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505871 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Г.З.“ ЕАД , ответник в
производството пред СРС, срещу решение № 20004230 от 17.01.2022 г.,
постановено от СРС, Второ ГО, 75 с-в, по гр.д.№ 16997 по описа за 2019 г. , с
което се: ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, да заплати на И. Т. И., на основание чл. 208,
ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) сумата от 15 750 лева (петнадесет
хиляди седемстотин и петдесет лева), представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 24.03.2016 год. застрахователно
събитие с лек автомобил -„Ситроен С5“, с рег. *******, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
22.03.2019 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 18 300 лева, като неоснователен, на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 4572,48 лева (четири хиляди
петстотин седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2016 год. до 22.03.2019
год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 5200 лева
1
и за периода от 20.04.2016 год. до 12.05.2016 год. както и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 1945,77 лева (хиляда деветстотин
четиридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от
претенцията.
Въззивната жалба съдържа доводи за неправилност на обжалваното
решение. Неправилно СРС бил приложил материалния закон като уважил
предявените искове. Счита, че не е установен механизма на ПТП, нито
причинната връзка между настъпването на ПТП и причинените вреди. Сочи,
че доказването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца. В този смисъл било
и определението по чл.140 ГПК. Решението било постановено в разрез със
събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза. В този смисъл решението било и
необосновано.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което така предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендира
разноски.
Въззиваемата страна И. Т. И., ищец пред СРС, не депизира отговор
по въззивната жалба. В хода на производството излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СРС, решение. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника - ЗК „У.“ АД е
депозирало отговор, в който изразява становище за основателност на така
подадената въззивна жалба. Счита, че събраните по делото доказателства са
обсъдени едностранно. Приетото от СРС не почивало на гласните
доказателства, както и на съдебно-автотехническата експертиза.
Решението в частта, в която претенциите по чл.208 КЗ, отм. и
чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени като необжалвано е влязло в сила.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 25.03.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 07.04.2022 г.
Следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която
2
предявените срещу ответника /въззивник/ искове по чл.208, ал.1 КЗ,отм. и
чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени.
Ето защо съдът счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
настъпването на ПТП е установено от протокола за ПТП от 24.03.2016 г., за
който съдът е констатирал, че е съставен на място, както и, че от същия
протокол се установява механизмът на ПТП. Този механизъм се
потвърждавал и от показанията на свидетеля П.. От заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установявала и
причинно-следствена връзка между уврежданията по МПС марка „Ситроен“ и
процесното ПТП. СРС е възприел вариантът от заключението на САТЕ в
който като размер на обезщетението е посочен този след приспадане на
запазените части или такова в размер на 15 750 лв. до който размер е уважена
ищцовата претенция. Последната е отхвърлена като неоснователна до сумата
от 18 300 лв. Присъдена е и лихва за забава по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, като
съдът е приел, че ответника е изпаднал в забава на датата на която е отказано
плащане – 12.05.2016 г. Размерът на обезщетението за забава е определен по
реда на чл.162 ГПК в размер на 4572, 48 лв. до който размер претенцията е
уважена; за разликата до пълния предявен размер от 5 200 лв. искът като
неоснователен е отхвърлен и за периода от 22.04.2016 г. до 12.05.2016 г.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
В исковата молба ищецът, който е сключил с ответника договор за
застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Ситроен“, модел С5, рег.№
*******, твърди че на 24.03.2016 г. е претърпял ПТП.
3
Съгласно чл. 208 от КЗ, отм. при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е какъв е
механизма на ПТП, респ. са ли причинените вреди в причинно-следствена
връзка с това ПТП.
В показанията си свидетелят Б. П., водач на другия автомобил,
участник в спорното ПТП- марка Форд Фокус, рег.№ *******, чиято
отговорност е застрахована при третото лице помагач в процеса, твърди, че
при завой наляво при Т-образна улица, ударил другия автомобил в предна
лява гума вследствие на което пострадалото МПС останало без движение.
Видно от отразеното в протокола за ПТП, л.81, същият е съставен при
посещение на място; показана е и схема на ПТП. С оглед посоченото водачът
на МПС 1- П. се движи по ул.“К.Пърличев“ и на кръстовището на ул.“Кирил
Пърличев“ с ул.“Ненчо Бончев“ поради неспазване на предимство реализира
ПТП в напречно движещият се срещу него лек автомобил марка „Ситроен“,
рег.№ *******.
В заключението си вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
съдебно-автотехническа експертиза е посочил аналогичен механизъм на
описания в горния абзац, а именно: на 24.03.2016 г. около 21:30 ч. лек
автомобил марка „Ситроен“, модел С 5, рег.№ СА ******* се е движел по
ул.“Неделчо Бончев“. По същото време в кръстовището с ул.“К.Парличев“
навлиза лек автомобил марка Форд, модел Фокус, рег.№ *******. Поради
непропускане на движещият се по улицата с предимство от страна на водача
на лекия автомобил марка Фокус настъпва удар между челната част на лек
автомобил марка Форд и странична дясна част на лек автомобил Ситроен,
виж л.123 по делото пред СРС, виж и отговор на задача 11 от заключението на
вещото лице по САТЕ, л.135 по делото пред СРС.
Обстоятелството, че лекия автомобил марка „Ситроен“, рег.№ *******
се е движел по път с предимство се признава и от свидетеля П.: „Другият
водач беше с предимство“.
Противно насоченото от свидетеля П., по МПС –участник 2 са
отразени и други увреждания освен соченото увреждане на гума, а именно:
челно стъкло, 2 бр.еърбеци, въздушна завеса, предна броня, преден калник,
4
ходова част, десни врати, 1 праг. Върху МПС-участник 1, управлявано от
свидетеля П., са посочени следните увреждания – преден капак, предна
броня, фарове, еърбеци, челно стъкло.
Следователно, както е посочено и в заключението на САТЕ /отговор на
въпрос 9/, ударът за лек автомобил Форд е челен, а за процесното МПС с
марка „Ситроен“- страничен.
Видно от представената от СДВР, отдел „Пътна полиция“, преписка по
ЗАНН, л.84 по делото пред СРС, на водача Б. П. е наложено адм.наказание
глоба по чл.179, ал.2 ЗДвП, по чл.183, ал.1,т.2 ЗДвП и по чл.183,
ал.1,т.1,предл.2 ЗДвП като издаденото ПН № 16-4332-006554/13.06.2016 г. е
влязло в сила на 07.04.2020 г.
Преписката е приета от СРС в публичното съдебно заседание на
09.02.2021 г., виж л.91 и съдържащите се в нея документи не са били
оспорени от нито една от страните.
Действително, МПС, марка „Форд Фокус“ е застраховано при третото
лице помагач на страната на ответника. Видно от отговора на „У.“ АД, л.96 по
делото пред СРС, застрахователят на участник 1 е отказал да му изплати
застрахователно обезщетение като е посочено, че не се установява причинно-
следствена връзка между ПТП и уврежданията върху МПС, марка „Форд
Фокус“. Самите щети са описани в описа за щети от 09.05.2016 г., л.101 по
делото пред СРС, и при сравнение се установява разлика от това, описано в
протокола за ПТП. Предмет на производството по иска по чл.208, ал.1 КЗ,
отм., обаче са вредите на МПС марка „Ситроен“, т.е. на участник 2.
Противно на соченото от въззивника, в заключението си вещото лице
по САТЕ е посочило, че „сравнението на описаните щети по процесния лек
автомобил, така както са представени в приложените документи и щетите,
които са описани в полицейския протокол, налагат извода, че могат да бъдат
получени при произшествието, представено в протокола за ПТП от 24.03.2016
г.“, виж л.125 по делото пред СРС.
Липсата на причинно-следствена връзка между уврежданията и ПТП
касаят тези върху лек автомобил марка Форд, в този смисъл е и отговор на
задача 8 от заключението на вещото лице по САТЕ, виж л.135 по делото пред
СРС.
5
Относно размера на присъденото застрахователно обезщетение доводи
не се излагат, поради което по арг. от чл.269 ГПК настоящата инстанция не
излага мотиви.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат; решението в
обжалваната му част е правилно. Ето защо следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски за
производството пред въззивната инстанция и за това не му се присъждат.
В полза на въззиваемата страна разноски се присъждат, тъй като
такива са поискани, а и са направени- за адв.възнаграждение в размер на
1 200 лв.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20004230 от 17.01.2022 г., постановено от
СРС, Второ ГО, 75 с-в, по гр.д.№ 16997 по описа за 2019 г., в частта в която
се: ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, да заплати на И. Т. И., на основание чл. 208, ал.1 от
Кодекса за застраховането (отм.) сумата от 15 750 лева (петнадесет хиляди
седемстотин и петдесет лева), представляващи дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило на 24.03.2016 год. застрахователно събитие с лек
автомобил -„Ситроен С5“, с рег. *******, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 22.03.2019 год. до
окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от
4572,48 лева (четири хиляди петстотин седемдесет и два лева и четиридесет и
осем стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2016 год.
до 22.03.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
сумата от 1945,77 лева (хиляда деветстотин четиридесет и пет лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща направени от ищеца разноски
по делото, съразмерно с уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******, да
заплати на И. Т. И., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“******* IV- та част“,
бл*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“******* адв.Д., сумата в размер на
1 200 лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
6
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ответника - ЗК „У.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7