№ 652
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110133130 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ...... твърди, че ответниците М. М. АНД. и Н. М. АНД. са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 28, находящ се в гр. ........ аб. № ........... и му дължат разделно
сумата от 1 744, 49 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., сумата от 376, 04 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 26.05.2021 г.,
сумата от 16, 56 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., и сумата от 3, 91 лв. –
мораторна лихва върху нея за периода 31.06.2018 г. – 26.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от исковата молба до окончателното
изплащане. Моли съда да осъди ответниците да му заплатя процесните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците М. М. АНД. и Н. М. АНД. са
депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове
по основание и размер. Оспорват да имат качеството клиенти на топлинна
енергия и да са обитавали имота през исковия период. Оспорват
извършването на доставка на топлина енергия на претендираната стойност.
Позовават се на изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Представен е нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по
1
чл.55г от ЗПИНМ № ............, дело № 1174/1969 г. от 26.02.1969 г., по силата
на който А П Г. и М. В. Г. са признати за собственици на следния недвижим
имот: апартамент № ........., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 62, 35 кв.м.
Видно от удостоверение изх. № 68-00-719/17.05.2021 г., изд. от ГИС-
София, стар адрес: гр. ...... се отнася за жилищна сграда бл. А с
идентификатор 68134.107.343.1 с настоящ адрес: гр. ...............
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.09 г. от 16.06.2021 г., М. В. Г. е починал на 29.03.1993 г. В същата е
посочена като негова съпруга АН. П. Г., ЕГН ********** – починала.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.09 г. от 16.06.2021 г., АН. П. Г., ЕГН ********** е починала на
31.07.1986 г. В същата е посочен като неин съпруг М. В. Г..
Представено е писмо от Столична община, Район „Средец“ рег. индекс
П-10160/09.09.2021 г., в което се сочи, че след направена справка се
установява, че АН. П. Г., ЕГН ********** е починала на 31.07.1986 г.,
омъжена, без деца, с братя и сестри, записани само с малки имена: сестри –
Марийка и Пенка и братя Банчо и Кирил, и съпруг – М. В. Г., починал на
30.03.1993 г., с наследници: дъщеря – Ц М Г., починала на 09.02.2019 г., с
наследници – дъщеря М. М. АНД. и Н. М. АНД..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 29.08.2002
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ..............,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък
на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
На 03.09.2002 г. е сключен договор № 268 между .............. и етажната
собственост с адрес: в гр. ............., по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и
отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от ...... за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между
...... – възложител и .............. – изпълнител, при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
2
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ...............
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния
период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 1 бр. щранг лира без
уред за дялово разпределение, за която топинната енергия се определя по
изчислителен път, като се прилага т.6.9 във връзка с т.6.5 ор Приложение към
чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.). ФДР е
извършила отчети на 12.05.2018 г. за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и на
23.05.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за имота, в които се
съдържат данни, че в имота има 3 бр. трайно отсъединени отоплителни тела,
за които не е начислявана топлинна енергия за имота. Начислена е топлинна
енергия за БГВ на база отчетите на 1 бр. водомер, като извършените отчет от
ФДР са на 12.05.2018 г. и 23.05.2019 г. и са подписани от клиент. Констатира
се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
възлиза на сумата от 1 744, 42 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 883, 82 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 139, 40 лв. В посочената
сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция
е преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско
измерване.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице Е.И., че не са налице плащания на задължения за
исковия период.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
3
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл.55г от ЗПИНМ № ............, дело № 1174/1969 г. от
26.02.1969 г. се установява правото на собственост на лицата А П Г. и М. В. Г.
по отношение на имот, идентичен с процесния, съгласно удостоверение изх.
№ 68-00-719/17.05.2021 г., изд. от ГИС-София. Видно от справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 16.06.2021 г.,
М. В. Г. е починал на 29.03.1993 г. В същата е посочена като негова съпруга
АН. П. Г., ЕГН ********** – починала. Установи се от представеното писмо
от Столична община, че М. В. Г. е оставил наследник по закон: Ц М Г. -
дъщеря, починала на 09.02.2019 г., с наследници: М. М. АНД. и Н. М. АНД. -
дъщери.
Съдът намира, че не би могъл да се направи обоснован извод за
идентичност между едно от посочените в нотариалния акт като собственици
лица – ........... ....... Г. и установената по изготвената справка съпруга на другия
собственик М. В. Г. - ......... ....... Г., ЕГН **********, починала на 31.07.1986 г.
В представения нотариален акт лицето А П Г. е инивидуализирано
единствено чрез посочване на три имена, без ЕГН и адрес и без посочване
двамата собственици да са съпрузи. След като не може да се направи
безспорен извод, че А П Г. е лице, идентично със съпругата на М. В. Г., не би
4
могло обосновано да се приеме и че същата е починала, съответно – че М. В.
Г. е неин наследник по закон.
Доколкото няма данни А П Г. и М. В. Г. да са били в брак към момента
на придобиване на имота, следва да се приеме, че същият е придобит в
условията на обикновена съсобственост – по 1/2 за всеки от двамата. След
смъртта на М. В. Г., неговата ½ е наследена от дъщеря му Ц М Г., починала
на 09.02.2019 г., оставила наследници по закон: М. М. АНД. и Н. М. АНД. –
дъщери, придобили съответно по ¼. С оглед изложеното ответниците имат
качеството съсобственици по отношение на процесния имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават
заключението, че за исковия период между ответника и топлопреносното
предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията на ответника в
обратен смисъл.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
5
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията
на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото
лице се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период м.05.2016 г. – м.04.2019 г. възлиза на сумата от 1 744, 42 лв.,
формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума
от 1 883, 82 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер
на 139, 40 лв.
Ответниците своевременно – в срока за отговор на исковата молба са
заявили възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Искът е предявен на 10.06.2021 г., с оглед на което към този момент е
изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
10.06.2018 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода м.05.2017 г. –
м.03.2018 г. с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните
дължими суми за топлинна енергия.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.04.2018 г. –
м.04.2019 г. в размер на 933, 28 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, при
съобразяване заключението на съдебно-техническата експертиза по делото.
От така посочената сума ответниците дължат по 1/4 съобразно изводите
на съда относно притежавания от тях дял в съсобствеността, възлизаща на
сумата от по 233, 32 лв., определена по реда на чл.162 ГПК.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
6
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава,
както и размера на претенцията си.
По арг. от нормата на чл.119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху
погасената по давност главница за периода м.05.2017 г. – м.03.2018 г.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за
периода м.04.2018 г. – м.04.2019 г. приложение намират Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи съдът приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
7
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е.,
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
да иска изпълнение. Следователно, задължението за заплащане на стойността
на действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по
правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15
септември на съответната година. В този смисъл доколкото ищецът се
легитимира като кредитор на главни вземания за стойността на доставена
топлинна енергия, то акцесорната претенция се явява установена по
основание за периода 15.09.2018 г. – 26.05.2021 г., в размер на сумата на 202,
17 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК.
От така посочената сума ответниците дължат по 1/4 съобразно изводите
на съда относно притежавания от тях дял в съсобствеността, възлизаща на
сумата от по 50, 54 лв., определена по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
8
основание. Установи се по делото, че дяловото разпределение през исковия
период е извършвано от ...............
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. възлиза на сумата от 16, 56 лв., определен
по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на
л. 15 от делото.
С оглед своевременно въведеното от страна на ответника възражение за
изтекла погасителна давност, при съобразяване на обстоятелството, че чл. 32,
ал. 3 от ОУ от 2016 г. не намира приложение за това вземане и при липса на
друга уговорка относно неговия падеж, давността тече съгласно чл. 114, ал. 2
ЗЗД от датата, на която е възникнало. С оглед изложеното и по
съображенията, вече изложени относно приложението на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме,
че погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди 10.06.2018 г.,
каквото в случая се явява вземането за м.05.2018 г., станало изискуемо на
01.06.2018 г., в размер на 1, 38 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2018 г. –
м.04.2019 г. в размер на 15, 18 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
От така посочената сума ответниците дължат по 1/4 съобразно изводите
на съда относно притежавания от тях дял в съсобствеността, възлизаща на
сумата от по 3, 80 лв., определена по реда на чл.162 ГПК.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 270, 06 лв. разноски по делото съобразно
уважената част от исковете.
На ответниците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 438, 77 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. АНД., ЕГН ********** и Н. М. АНД., ЕГН
**********, да заплатят на ......, ЕИК ............, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, всяка от тях, както следва:
по 233, 32 лв., представляваща ¼ от стойност на доставена топлинна
9
енергия за топлоснабден имот апартамент № 28, находящ се в гр. ........ аб. №
..........., за периода м.04.2018 г. – м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане,
по 50, 54 лв., представляваща ¼ от мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2018 г. – 26.05.2021 г.,
по 3, 80 лв., представляваща ¼ от цената на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г. , ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия до
пълния предявен размер от по 872, 24 лв. и за периода м.05.2017 г. – м.03.2018
г.; иска за мораторна лихва – до пълния предявен размер от по 188, 02 лв.;
иска за цената на дяловото разпределение – до пълния предявен размер от по
8, 28 лв. и за периода м.05.2018 г. и иска за мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение – в пълния предявен размер от по 1, 95 лв. за периода
31.06.2018 г. – 26.05.2021 г.
ОСЪЖДА М. М. АНД., ЕГН ********** и Н. М. АНД., ЕГН
**********, да заплатят на ......, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
от 270, 06 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ............ да заплати на М. М. АНД., ЕГН
********** и Н. М. АНД., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 438, 77 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ...............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10