Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 23
27.02.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №2031 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин,
бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
юрисконсулт Боянка Рахнева, с която се обжалва
Решение №2420 от 08.10.2019г. постановено по гр.д. №2570/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявения
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, против М.Р.К., ЕГН **********,***,
иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по Договор за
паричен заем № 2634728/07.09.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: 582,23 лв.
(петстотин осемдесет и два лв. и двадесет и три ст.) – главница, 38,73 лв.
(тридесет и осем лв. и седемдесет и три ст.) – договорна лихва, дължима за
периода 20.10.2016 г. – 02.02.2017 г., 45,00 лв. (четиридесет и пет лв.) –
такса разходи за събиране на просрочени вземания, 279,07 лв. (двеста седемдесет
и девет лв. и седем ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
дължима за периода 20.10.2016 г. – 02.02.2017 г. и 47,67 лв. (четиридесет и
седем лв. и шестдесет и седем ст.) – обезщетение за забава, дължимо за периода
от 21.10.2016 г. до 26.10.2017 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, които вземания са
предмет на Заповед № 4925/ 30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8093/2017 г. по описа на РС-Бургас.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно.
Твърди се, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд за недействителност на договора за потребителски кредит,
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК. Алтернативно,
са изложени доводи, че в случай на недействителност на договора за кредит,
кредитополучателят следва да върне чистата стойност на кредита, поради което
първоинстанционният съд е следвало да присъди чистата стойност на кредита, а не
да отхвърля изцяло предявения иск.
На следващо място се посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършена цесия,
поради обстоятелството, че ответникът се е представлявал в исковото
производство от особен представител. Твърди се, че не е от значение
обстоятелството кога и на кого е връчено уведомлението за извършената цесия,
след като по делото се установи, че претендираното задължение не е погасено. Цитирана
е съдебна практика.
Изложени са подробни съображения относно
това, че ищецът е положил дължимата грижа и е направил всичко, зависещо от него
за уведомяване на длъжника за извършената цесия, поради което не следва да
търпи неблагоприятните последици от неполучаване на уведомителните писма лично
от длъжника.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което съдът да се произнесе по съществото на
спора. Не са ангажирани доказателства. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция в размер на заплатената държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Любомир
Цветков - особен представител на ответника
М.Р.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се
като неоснователни всички изложени в жалбата възражения. Изложени са обстойни
доводи за недействителност на процесния договор, поради неспазване изискванията
на ЗПК. Въведени са твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Изразява се съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че цесията не е
произвела действие по отношение на длъжника, тъй като той не е бил уведомен за
нея и поради това ищецът не е доказал по делото качеството си кредитор. Излагат се доводи
в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно,
законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание за въззиваемия М.Р.К.
се явява адв. Цветков. Оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.99, ал.1 ЗЗД, предявени по реда на
чл. 415 от ГПК.
На 27.10.2017г. „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу М.Р.К. за заплащане на сумата от 582,23 лв., представляваща
главница по договор за заем; сумата от
38,73 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода
20.10.2016г. - 02.02.2017г.; сумата от 45 лв. – такса разходи; сумата от 279,07
лв. за периода 20.10.2016г. до 02.02.2017г., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; сумата от 47,67 лв., представляваща лихва
за забава, считано от 21.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, като е посочено, че паричното вземане е за
задължение по договор за заем, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Р.К.
на 07.09.2016г., като задълженията по двата договора са прехвърлени от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата
на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Претендира се и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, от които: 25 лв. -
държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На 30.10.2017г. е издадена Заповед №4925 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът М.Р.К., да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
следните суми: 582,23 лв., представляваща главница по договор за заем; 38,73 лв., представляваща договорна лихва по
договор за заем за периода 20.10.2016г. - 02.02.2017г.; 45 лв. – такса разходи;
279,07 лв. за периода 20.10.2016г. до 02.02.2017г., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 47,67 лв., представляваща лихва за
забава, считано от 21.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв., от които,: 25 лв. -
държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, представляващи
направените съдебно-деловодни разноски.
С Разпореждане от 23.02.2018г., районният
съд е указал на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по сключен договор за заем.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, както и тези направени в хода на исковото производство.
Ангажирани са доказателства.
Ищецът твърди, че на 01.06.2017г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата, на
който вземанията на цедента срещу М.К. са прехвърлени в полза на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, както и всички лихви. Твърди се, че цедентът е упълномощил
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници
за извършената цесия. Твърди се, че до длъжника, на постоянния и настоящия му
адрес е било изпратено уведомително писмо, както и повторно такова, но
ответникът не е бил намерен. Излагат се твърдения за надлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия от страна на упълномощения цесионер. Към исковата
молба се прилагат копия от уведомителните писма за извършената цесия, които да
бъдат връчени от съда, заедно с исковата молба. Цитирана е практика на ВКС,
съгласно която, ако към искова молба, подадена от цесионера е приложено
уведомление за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията. Твърди
се, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за цесия, не е от значение
за основателността на иска, след като по делото се установи, че претендираното
задължение не е погасено. Позовава се на съдебна практика на ВКС в този смисъл.
Твърди се още, че на 07.09.2016г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.К. е
сключен договор за заем, по силата, на който дружеството е предоставило заем в
размер на 750 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, а
заемателят се е задължил да върне сумата. Общият размер на сумата, която е
следвало да върне кредитополучателят е 815,01 лв. – отпуснатата сума, заедно с
надбавка, покриваща разноските по кредита, добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, както и лихвеният процент. Сумата е следвало да бъде върната на 21
равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 38,81 лв., като
падежът на първата бил 15.09.2016г., а падежът на последната 02.02.2017г. На
длъжника била начислена и такса разходи в размер на 45 лв. В договора било
уговорено предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, но поради
неизпълнение от негова страна на тази уговорка, била начислена неустойка в
размер на 370,02 лв., която също била разсрочена на 21 равни седмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 17,62 лв., платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, в резултат
на което погасителната вноска ставала в общ размер от 56,43 лв. Била начислена
и лихва за забава в размер на 47,67 лв. Длъжникът е погасил сума в размер на
285 лв. Кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем, тъй като преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е настъпил падежът на всички
погасителни вноски. Ангажирани
са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
С Определение №5328/18.07.2018г., на РС
Бургас, на ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като недопустими и неоснователни. Изложени са твърдения, че длъжникът
не е надлежно уведомен за извършената цесия. Твърди се нищожност на целия
договор за кредит или отделни негови клаузи, както и наличие на неравноправни
клаузи в него. Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
За установяване на твърдените обстоятелства
от страна на ищцовото дружество са представени следните писмени доказателства -
Договор за паричен заем №2634728/07.09.2016г.; Справка извлечение от системата
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. , сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД; писмено потвърждение
за сключена цесия на основание 1л.99, ал.3 от ЗЗД; Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания; Пълномощно за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия от страна на цесионера; два броя уведомителни
писма за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД до М.К. и известия за доставянето им.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, от заключението, на която се установява
следното: по силата на сключения между страните договор за заем, е договорена
сума в размер на 750 лв., общо с лихвите 815,01 лв., платими на 21 седмични
вноски от по 38,81 лв. Начислени са още такса разходи, неустойка и лихва за
забава. Длъжникът е погасил сума в размер на 285 лв., а след приспадане на тази
сума, размерът на дълга е 996,05 лв., от които: главница – 582,23 лв.;
договорна лихва от 38,73 лв. неустойка – 279,07 лв.; такси – 45 лв., лихва за
забава – 51,02. Вещото лице е изчислило и размера на лихвата за забава върху
неплатената главница по договора за заем.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От събраните доказателства, се установява,
че между ищеца, в качеството на цесионер, и “Изи Асет Мениджмънт” АД, в
качеството на цедент, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и приложение №1/01.06.2017г., с които е
прехвърлено вземането на цедента към ответника по договор за заем №2634728/07.09.2016г.,
сключен между цедента и М.К..
С цесията кредиторът прехвърля вземането
си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да
премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и
кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването
на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и
ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с
договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД.
Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в
чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е
платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че
ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от
цесионера-ищец лице. Уведомителните писма за извършената цесия в разглеждания
случай не са достигнали до длъжника, видно от известията за доставяне, но
същите са приложени към исковата молба и са получени от особения представител,
с връчване на книжата по делото. Не се твърди по делото да е извършено плащане
на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за
извършената цесия би имало значение. Ето защо, настоящият състав намира, че
ищецът е успял да докаже надлежно качеството си кредитор.
Цедираното вземане, произтича от сключен договор
между ответника и “Изи Асет мениджмънт” АД, по силата на който за заемодателя е
възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 750
лева, поради което и за последния е възникнало
задължение да погаси задълженията си по договора. По делото се установи, че
ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 285 лева.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Разпоредбата на т.12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като
с чл.22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието
на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, което според
настоящия съдебен състав представлява достатъчно основание да се приеме, че
процесният договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Предвид така установената недействителност
на договора за потребителски кредит и на основание чл.23 от ЗПК ответникът
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други
разходи по кредита. Посочената разпоредба на чл.23 от ЗПК е императивна,
установена в публичен интерес материалноправна норма, за чието спазване
въззивният съд следи и следва да приложи. Поради установеното от експертното
заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ размер от 285 лева, то следва да се приеме, че с тази сума
е погасено част от задължението за главница от 750 лева, съответно останалата
неплатена главница е в размер на 465 лева.
Предвид изложеното искът за установяване
съществуването на задължение от 582,23 лева - главница се явява частично
основателен и следва да бъде уважен до размера от 465 лева, ведно с исканата
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.10.2017г.
до окончателното изплащане. Над размера от 465 лева до претендирания размер от 582,63
лева /т.е. за сумата от 117,23 лв.- главница/, претенцията е неоснователна и
искът следва да се отхвърли, както и исковете за договорна лихва в размер на 38,73 лева, такса разходи от 45 лв., неустойка – 279,07
лв., лихва за забава в размер на 47,67.
По изложените съображения въззивната жалба
е частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата от 465 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и направеното от
въззивника искане за присъждане на разноски, такива му се дължат, съобразно
уважената част от иска, предвид частичната основателност на въззивната жалба. Претендират
се разноски за въззивната инстанция в общ размер от 775 лв., съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, от които: 125 лв. – държавна
такса, 300 лв.- депозит за особен представител и 350 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от иска на въззивника се дължат
разноски в размер на 363,02 лв. за производството пред въззивната инстанция.
В настоящото производство съдът следва да
се произнесе и по отношение на направените разноски в заповедното производство,
съгласно разясненията, дадени в т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая
те са определени от заповедния съд в общ размер на 75 лв., от които: 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора,
на въззивника са дължими разноски за заповедното производство в размер на 35,13
лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2420 от 08.10.2019г.,
постановено по гр.д.№2570/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, срещу М.Р.К.,
ЕГН: **********,***, да се приеме за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането в размер на 465
лв., представляващo дължима сума по Договор за заем №2634728/07.09.2016г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, вземанията по който са били
цедирани на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 465 лв.,
начиная от датата на подаване на заявлението – 27.10.2017г., до изплащане на
вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.К.,
ЕГН: **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, на основание Договор за заем
№2634728/07.09.2016г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника,
вземанията по който са били цедирани на ищеца, сумата от 465 лв. /четиристотин
шестдесет и пет/, представляваща главница - неизпълнено задължение по договор
за заем №2634728/07.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 27.10.2017г., до окончателно изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение №4925 от 30.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№8093/2017г. по описа на Районен съд
Бургас.
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН: **********,***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 363,02 лв. /триста шестдесет и три лева и две стотинки/,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН: **********,***,, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 35,13 лв. /тридесет и пет лева и тринадесет
стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2420 от 08.10.2019г.,
постановено по гр.д.№2570/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в останалата
част.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.