РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „Д” състав в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петър Минчев в. гр. д. № 2885
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № I-40-94 от 20.09.2016г., постановено по гр.д. № 17138/2013г, по описа на СРС, ГО, 40 с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 12668 от 19.01.2017г., постановено по същото дело, е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от Н.Н.К. срещу Е.Ф.К. и С.Й.Ц., изкупуване на имотите, предмет на договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, за който е съставен нотариален акт № 52, том I, рег. № 683, дело № 16/2013г. по описа на нотариус В.Ч.с район на действие СРС, а именно 1/3 идеална част от 1/3 идеална част от следните имоти: 1. Поземлен имот, намиращ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „********с планоснимачен № 22 от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, ул. „********, с площ по скица 65 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, имот пл. № 23, УПИ XI-19,20,21, за който имот заедно с пл. № 23,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв. *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица 630 кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27; 2. Поземлен имот, намиращ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „О.“ № 121, с планоснимачен номер 23 от кв.** /стар 132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, с площ по скица от 150,25 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, ул. „Ц.С.“ и поземлен имот с пл. № 22, за който имот заедно с имоти с пл. № 22,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв, *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица от 630 кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27; 3. Магазин /склад/, намиращ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „О.“ № 121, на партерния етаж на триетажна жилищна сграда, с площ от 30 кв.м., с лице към ул. „О.“, при съседи на магазина: ул. „О.“, стълбище, двор и калкан, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата, построена върху подробно описания по-горе поземлен имот с пл. № 23 от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, с площ по скица от 150,25 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, ул. „Ц.С.“ и поземлен имот с пл. № 22, за който имот заедно с имоти с пл. № 22,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв, *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица от 630 кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27; 4. Два магазина, находящи се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „О.“ № 121, на партерния етаж на триетажна жилищна сграда с обща площ от 71,41 кв.м. при съседи: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, мазе на И. и двор, ведно с мазе под магазините, разположено в сутерена на сградата с площ от 71,41 кв.м., при съседи: ул. „О.“, ул. „Ц.С.“, мазе на И., заедно с 21,40% идеални части от общите части на сградата, както и заедно с 8/24 идеални части от ПИ с пл. № 23 от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, с площ по скица от 150,25 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, ул. „Ц.С.“ и поземлен имот с пл. № 22, за който имот заедно с имоти с пл. № 22,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв, *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица от 630 кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27; 5. Тавански етаж, намиращ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „О.“ № 121, на триетажна жилищна сграда, построена върху подробно описания по-горе ПИ с пл. № 23, състоящ се от шест стаи с площ от 115кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена върху ПИ № 23 от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, с площ по скица от 150,25 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, ул. „Ц.С.“ и поземлен имот с пл. № 22, за който имот заедно с имоти с пл. № 22,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв, *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица от 630 кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27; 6. Паянтова едноетажна жилищна сграда, намираща се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „О.“ № *** с площ по нотариален акт от 30,60 кв.м., състояща се от две стаи и антре с лице към ул. „О.“, находяща се в подробно описания по-горе ПИ с пл. № 22 от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, ул. „********, с площ по скица 65 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, имот пл. № 23, УПИ XI-19,20,21, за който имот заедно с пл. № 23,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв. *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица 630 кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27, при цена в размер на 2345,06 лева, която да бъде заплатена на купувача С.Й.Ц. в едномесечен срок от влизане на решението в сила, като при неизпълнение на това задължение решението се счита обезсилено по право.
С решението е оставено без разглеждане искането на Н. Николов К. за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № 52, том I, рег. № 683, дело № 16/2013г. по описа на нотариус В.Ч.с район на действие СРС и производството по делото в тази част е прекратено.
С решението Е.Ф.К. и С.Й.Ц. са осъдени да заплатят на Н.Н.К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 1318,09 лева. Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е подадена е въззивна жалба от ответниците Е.Ф.К. и С.Й.Ц.. Жалбоподателите поддържат, че решението било неправилно в обжалваната част, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС не се прилагала по отношение на договора за замяна, а само спрямо продажбата на съсобствен недвижим имот. Поддържат също, че дори да се приеме, че правото на изкупуване е приложимо спрямо договор за замяна на недвижимия имот срещу родово определени вещи, то в конкретния случай движимата вещ, предмет на замяната – хладилник – била индивидуално опредЕ., тъй като била индивидуализирана по нейните марка, модел и сериен номер. Без значение било обстоятелството, дали вещта можела да бъде закупена от друг продавач, различен от ответника. Навеждат аргументи, че видно от дадените в първоинстанционното производство обяснения на ответниците, се касаело за привидна сделка по замяна, прикриваща дарение, тъй като първата ответница искала да се отблагодари на втория ответник за полаганите от него грижи. Молят съдът да отмени обжалваното решение. Претендират разноски в двете съдебни производства. В частта, с която жалбоподателите поддържат, че първоинстанционното решение било недопустимо в частта, с която искът е уважен над претендираните 1/3 от 1/3 идеални части и искат същото да бъде обезсилено, въззивната жалба е оттеглена в проведеното на 14.06.2017г. открито съдебно заседание по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по въззивната жалба Н.Н.К. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на същата. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че вещта, обект на замяната, е родово опредЕ., както и че правото на изкупуване се прилага и по отношение на такива сделки. Неоснователно било твърдението, че замяната прикривала дарение, тъй като сключената сделка имала възмезден характер. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение.Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на процесните 1/3 от 1/3 (или 1/9) идеални части от процесните недвижими имоти, описани подробно по-горе. За да постанови първоинстанционното решение в обжалваната част СРС е приел, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС установява задължение за продавача на дял от съсобствен имот да предложи дела си за изкупуване първо на останалите съсобственици. Макар разпоредбата да се прилага по отношение на покупко-продажбата на имот, първоинстанционният съд се е позовал на съдебната практика, както и на разпоредбата на чл. 223 ЗЗД, за да приеме, че същата е приложима и по отношение на договора за замяна на недвижим имот срещу родово определени вещи в случаите, в които за отчуждителя е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си. При това положение съдът е счел още, че движимата вещ предмет на замяната – хладилник – не се отличава с уникалност и не се твърди нито се доказва от страна на ответницата, че именно тази вещ има някаква особена стойност за нея, която да определя сделката като сключена с оглед личността на купувача. С оглед на това и доколкото по делото не се установява процесните идеални части да са били предложени за изкупуване на ищеца, съдът е приел, че са налице предпоставките за упражняване на потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС от негова страна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Искът е предявен
в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл. 33, ал. 3, изр. 2 ЗС – видно
от представения по делото нотариален акт за замяна, сделката е сключена на
15.02.2013г., а исковата молба е подадена по пощата с входящо пощенско клеймо
на пратката от 15.04.2013г., поради което съдът намира, че преклузивният срок е
спазен. На следващо място страните не спорят и от представеното писмено
доказателство – нотариален акт за продажба № 73, том XVIII,
рег. № 3603 от 1930г. се установява, че процесните имоти са били собственост на
общия наследодател на ищеца и първата ответница Й.К. М.. С акт за завземане на
недвижим имот за държавен № 507 от м.10.1949г. един от трите процесни магазина
заедно с таванският етаж на къщата са били отчуждени от посоченото лице по реда
на ЗОЕГПНС съобразно представения протокол-опис. Със заповед № РД-57-748 от
15.03.1993г. на кмета на София е наредено посочените имоти да се отпишат от
актовите книги за държавни и общински имоти и владението върху тях да се
предаде на наследниците на Й.К. М.. Процесният магазин с площ от 71,14 кв.м. е
бил продаден с нотариален акт по реда на 60-то ПМС от 1975г. на 21.06.1982г. на
ТПК „Художествен амбалаж“, а съгласно представеното писмо от 30.11.1992г.
собствеността върху него е възстановена на съсобствениците му по реда на
ЗВСНМРСА. Също така няма спор между страните и от представеното удостоверение
за наследници на Й.К. М. се установява, че ищецът Н.Н.К. и ответницата Е.Ф.К.
са внуци на посочения общ наследодател и като такива се явяват съсобственици на
процесните имоти. Не се спори и от процесния нотариален акт за замяна се установява,
че на 15.02.2013г. ответницата Е. Ф.К. е прехвърлила на ответника С.Й.Ц. по 1/9
идеална част от правото на собственост върху всеки от процесните имоти, като в
замяна на това е получила в собственост движима вещ – хладилник марка
„Финлукс“, модел *******, сериен №
142820027723 на стойност 845,06 лева съгласно фактура № ********** от
26.11.2012г. на „Зора М.М.С.“ ООД, както и доплащане в брой в размер на 1500
лева. Страните не спорят и че имотите, предмет на замяната, не са били
предложени за изкупуване на останалите съсобственици по реда на чл. 33, ал. 1
ЗС.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса за възникване правото на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при договор за замяна. По така посочения предмет на спора, съдът намира следното. Съгласно изложеното в исковата молба, доводите на ищеца са свързани с приложимост на цитираното право на изкупуване с оглед препращащата разпоредба на чл. 223 ЗЗД, предвиждаща, че правилата за продажбата се прилагат и по отношение на договора за замяна, както и за заобикаляне на закона, тъй като с така сключения договор се осуетявало правото му на изкупуване, което имал в качеството му на съсобственик. При така наведените доводи, правилно първоинстанционният съд е приел, че потестативното право, уредено в чл. 33, ал. 2 ЗС може да намери приложение и по отношение на договора за замяна, но това приложение е строго ограничено. Съдебната практика допуска правото на изкупуване да бъде упражнено и по отношение на замяната, само когато насрещната престация по нея са заместими родово определени вещи, тъй като в този случай е ирелевантно обстоятелството, дали прехвърлителят на имота е получил пари или друга парично оценима престация, която би могъл да получи от всяко едно лице. Само когато за отчуждителя-съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си, той следва да съблюдава предвидения в закона ред за изкупуване от съсобственика, респ. собственика на земята. Сделката, която удовлетворява това изискване, е покупко-продажбата в нейния чист вид, тъй като само в този случай прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация - плащането на уговорена цена. Продажната цена се плаща в пари - заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са универсално разплащателно средство и могат да се престират от всеки, включително и от лицата с право на изкупуване. Хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна срещу родово определени вещи. Обратно, разпоредбата не може да се приложи във всички останали случаи, когато за съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си с оглед изискването за насрещна престация и нейното естество, както и с оглед предмета (обектите) на прехвърляне - наследяване, дарение, замяна с индивидуални вещи, издръжка и гледане, продажба на наследство (така Решение № 413 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2008 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).От гореизложените съображения следва изводът, че приложимостта на чл. 33, ал. 2 ЗС спрямо договора за замяна произтича от характера на движимата вещ, срещу която е заменено правото на собственост върху имота. Възможността една вещ да бъде придобита от всяко едно лице произтича от вида на вещта, а не от характера на лицата. Макар да е безспорно, че правото на изкупуване е неприложимо при сделки, сключени с оглед личността на контрахента, не е необходимо сделката да бъде intuitu personae, за да бъде вещта незаменима, нито е необходимо същата да има някаква особена афектационна стойност за отчуждителя на имота, както е приел първоинстанционният съд. Настоящият състав намира, че за да загуби една вещ характеристиките си на родово опредЕ.и заменима е достатъчно тя да бъде индивидуализирана в сключения между страните договор по такъв начин, че тя да бъде отдЕ.от всички останали вещи от същия род и вид. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗЗД, когато се дължи вещ, опредЕ.само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество, като в този случай, съгласно чл. 186а ЗЗД, рискът преминава върху купувача от момента на концентрацията – било по съгласие на страните, било чрез предаването й. Когато, обаче, една вещ бъде опредЕ. в договора чрез свои уникални белези, които я отграничават от всички подобни вещи – сериен номер, номер на фактура, с която вещта е закупена, сделката касае именно така опредЕ.та вещ и престирането на каквато и да било друга, макар от същия вид, качество, модел, марка и т.н. би съставлявало неизпълнение на поетото договорно задължение, дори подобни вещи да се срещат в изобилие в търговския оборот. Касае се за предварителна индивидуализация на вещта по съгласие на страните, за което не е необходимо да е налице нейна принципна уникалност или афектационна стойност. Няма значение и обстоятелството, дали вещта е била закупена от приобретателя на имота с оглед на замяната или е била използвана преди това от него, тъй като законът не предвижда подобно изискване нито по отношение действителността на договора за замяна, нито като предпоставка за упражняване правото на изкупуване.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 197 от 03.08.2012г. на ВКС по гр.д. № 1430/2010г., I г. о., ГК е разгледана хипотеза на замяна на идеални части от недвижим имот срещу посочени в договора електроуреди, като съдът е приел, че разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС може да намери приложение към процесния договор за замяна, който следва да се приравни на продажба предвид уговорената в т.2 от договора престация на движими вещи, тъй като марката и моделът на съответните електроуреди, чрез които са описани тези вещи, са белези, които макар и по - тясно, характеризират рода. За разлика от така разгледаната хипотеза, обаче, в конкретния случай процесната движима вещ е индивидуализирана не само по своите марка и модел, които стесняват рода, но не я лишават от нейния родовоопределен характер, а и по своя уникален сериен номер и номер на фактура за закупуването й.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаната в нотариалния акт за замяна движима вещ – хладилник марка „Финлукс“, модел *******, сериен № 142820027723 на стойност 845,06 лева съгласно фактура № ********** от 26.11.2012г. на „Зора М.М.С.“ ООД – е индивидуално опредЕ. и (по начина, по който е индивидуализирана) не може да бъде придобита от което и да било лице, поради което не са налице предпоставките за упражняване потестативното право на изкупуване съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС.
Неоснователни са и изложените от ищеца в исковата молба доводи за заобикаляне на закона, тъй като при сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина. Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. В конкретния случай, макар и да цели осуетяване правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба, замяната не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез нея не се постига забранен от закона резултат. В резултат на замяната се прехвърля собственост, за което няма законова забрана. С чл. 33, ал. 1 ЗС не е предвидена забрана за разпореждане с притежаваната от съсобственика част от недвижим имот в полза на трето лице, а е въведено ограничение, чието нарушаване води до възникване на преобразуващо право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия (в този смисъл Решение № 54 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 627/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и мотивите към Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК на ВКС). Не подлежат на разглеждане възраженията на жалбоподателите – ответници, че действителната воля на страните по договора е била да сключат договор за дарение, тъй като същите са въведени за първи път в процеса с въззивната жалба с оглед дадените обяснения в първоинстанционното производство, поради което и на основание чл. 133 ГПК се явяват преклудирани.
С оглед гореизложеното, релевираното от жалбоподателите оплакване за неприложимост на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е основателно, първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
В частта, с която е оставено без разглеждане искането на Н. Николов К. за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № 52, том I, рег. № 683, дело № 16/2013г. по описа на нотариус В.Ч.с район на действие СРС и производството по делото в тази част е прекратено, първоинстанционното решение (с характер на определение) като необжалвано е влязло в сила.
По разноските. С оглед изхода от спора, право на разноски в първоинстанционното и настоящото въззивно производство имат единствено ответниците Е. Ф.К. и С.Й.Ц.. В първоинстанционното производство същите са претендирали адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, но не са представили доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, с който е уговорен така претендираният хонорар, нито доказателства за плащането му. Поради тази причина разноските не следва да бъдат присъждани. В настоящото въззивно производство, ответниците – жалбоподатели са сторили разноски за държавна такса в размер на 253,97 лева, които следва да им бъдат присъдени изцяло. С оглед цената на иска за 1/9 ид.ч. от процесните имоти, опредЕ. по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК съгласно представените удостоверения за данъчна оценка на имота, в размер на 16087,67 лева (323,81 лева за 1/9 ид.ч. от ПИ № 22; 733,12 лева за 1/9 ид.ч. от ПИ № 23; 1858,38 за 1/9 ид.ч. от магазин (склад); 7372,60 лева за 1/9 ид.ч. от два магазина с мазе; 5300,43 лева за 1/9 ид.ч. от тавански етаж и 499,33 лева за 1/9 ид.ч. от паянтова сграда), настоящото решение подлежи на касационно обжалване по аргумент за противното от чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 ГПК.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № I-40-94
от 20.09.2016г., постановено по гр.д. № 17138/2013г, по описа на СРС, ГО, 40
с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 12668 от 19.01.2017г.,
постановено по същото дело, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу Е. Ф.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Й.Ц., с ЕГН: *********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за допускане на
изкупуване на имотите, предмет на договор за замяна на недвижим имот с движима
вещ, за който е съставен нотариален акт № 52, том I,
рег. № 683, дело № 16/2013г. по описа на нотариус В.Ч.с район на действие СРС, а
именно 1/3 идеална част от 1/3 идеална част от следните имоти: 1. Поземлен
имот, намиращ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „********с планоснимачен
№ 22 от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, ул. „********,
с площ по скица 65 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, имот пл. № 23, УПИ XI-19,20,21, за който
имот заедно с пл. № 23,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв. *** по плана на гр. София,
местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица 630 кв.м., при съседи по скица: ул.
„Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27; 2. Поземлен имот, намиращ се в гр. София,
район „Възраждане“, ул. „О.“ № 121, с планоснимачен номер 23 от кв. *** /стар
132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, с площ по скица от 150,25
кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, ул. „Ц.С.“ и поземлен имот с пл. № 22, за
който имот заедно с имоти с пл. № 22,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв, *** по плана на гр. София,
местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица от 630 кв.м., при съседи по скица:
ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27; 3. Магазин /склад/, намиращ се в гр. София,
район „Възраждане“, ул. „О.“ № 121, на партерния етаж на триетажна жилищна
сграда, с площ от 30 кв.м., с лице към ул. „О.“, при съседи на магазина: ул. „О.“,
стълбище, двор и калкан, заедно с прилежащите му идеални части от общите части
на сградата, построена върху подробно описания по-горе поземлен имот с пл. № 23
от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, с площ по
скица от 150,25 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, ул. „Ц.С.“ и поземлен имот
с пл. № 22, за който имот заедно с имоти с пл. № 22,24 и 25 е отреден в
съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от
кв, *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица от
630 кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27;
4. Два магазина, находящи се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „О.“ № 121,
на партерния етаж на триетажна жилищна сграда с обща площ от 71,41 кв.м. при
съседи: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, мазе на И. и двор, ведно с мазе под магазините,
разположено в сутерена на сградата с площ от 71,41 кв.м., при съседи: ул. „О.“,
ул. „Ц.С.“, мазе на И., заедно с 21,40% идеални части от общите части на
сградата, както и заедно с 8/24 идеални части от ПИ с пл. № 23 от кв. *** /стар
132/ по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, с площ по скица от 150,25 кв.м.
при съседи по скица: ул. „О.“, ул. „Ц.С.“ и поземлен имот с пл. № 22, за който
имот заедно с имоти с пл. № 22,24 и 25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от кв, *** по плана на гр. София,
местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица от 630 кв.м., при съседи по скица:
ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27; 5. Тавански етаж, намиращ се в гр. София,
район „Възраждане“, ул. „О.“ № 121, на триетажна жилищна сграда, построена
върху подробно описания по-горе ПИ с пл. № 23, състоящ се от шест стаи с площ
от 115кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата,
построена върху ПИ № 23 от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност
„Зона Б-4“, с площ по скица от 150,25 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“, ул.
„Ц.С.“ и поземлен имот с пл. № 22, за който имот заедно с имоти с пл. № 22,24 и
25 е отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от
кв, *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица от
630 кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21 и УПИ XIII-26,27;
6. Паянтова едноетажна жилищна сграда, намираща се в гр. София, район
„Възраждане“, ул. „О.“ № *** с площ по нотариален акт от 30,60 кв.м., състояща
се от две стаи и антре с лице към ул. „О.“, находяща се в подробно описания
по-горе ПИ с пл. № 22 от кв. *** /стар 132/ по плана на гр. София, местност
„Зона Б-4“, ул. „********, с площ по скица 65 кв.м. при съседи по скица: ул. „О.“,
имот пл. № 23, УПИ XI-19,20,21, за който имот заедно с пл. № 23,24 и 25 е
отреден в съсобственост УПИ XII-22,23,24,25 от
кв. *** по плана на гр. София, местност „Зона Б-4“, целият с площ по скица 630
кв.м., при съседи по скица: ул. „Ц.С.“, ул. „О.“, УПИ XI-19,20,21
и УПИ XIII-26,27.
ОСЪЖДА Н.Н.К. да заплати на Е. Ф.К. и С.Й.Ц.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разделно при равни квоти сумата от 253,97 лева,
представняваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.