№ 318
гр. София , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601177 по описа за 2020 година
С присъда №71 от 15.10.2018г., по нохд №230/2018г., Окръжен съд
гр.Видин е признал подс.И. П.за виновен в извършване на престъпление по
чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК, като му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от 5/пет/ години, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване, както и глоба в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.
Със същата присъда, съдът признал подс.И. П.за виновен в извършване
на престъпление по чл.242 ал.1 б.“б“ и „г“ от НК, вр.чл.18 ал.1 от НК и го е
осъдил на 4 /четири/ години лишаване от свобода, при първоначален „общ“
режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/
лева.
На осн.чл.23 ал.1 от НК съдът определил едно общо наказание на
подс.И. П., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, които
да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим, както и глоба в размер
на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.
1
На осн.чл.59 ал.1 от НК съдът зачел времето, през което подс.И. П.бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. На осн.чл.242
ал.7 от НК и чл.354а ал.6 от НК отнел в полза на Държавата предмета на
престъплението, произнесъл се по веществените доказателства и по
направените по делото разноски.
Срещу постановената присъда постъпила жалба от подсъдимият чрез
защитника му.
С присъда №5 от 20.03.2019г. по внохд №1564/2018г., Софийски
апелативен съд, НО, 8-ми състав е признал подс.И. П.за невиновен в
извършване на престъпление по 242 ал.1 б.“б“ и „г“ вр.чл.18 ал.1 от НК,
поради което и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по това обвинение. Със
същата присъда, съдът отменил присъдата в частта, в която на осн.чл.23 ал.1
от НК на подс.П. било наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от 5 /пет/ години при общ режим на изтърпяване и глоба в
размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. Съдът изменил присъдата в частта,
в която подс.П. бил осъден на лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години
за извършено престъпление по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК, като намалил
размерът на наказанието на 4 /четири/ години и го оправдал по повдигнатото
обвинение за довършено престъпление по чл.242 ал.3 от НК. САС потвърдил
присъдата в останалата част.
С Решение №178/28.10.2019г. постановено по н.д. №659/2019г., ВКС,
Първо НО, отменил въззивната присъда №5/20.03.2019г., постановена по
внохд №1564/2018г. по описа на САС, НО, 8-ми въззивен състав, в частта, с
която подс.И. П.е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.242
ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК и е върнал делото за ново разглеждане в посочената
част от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание.
С Решение №55/12.02.2020г., САС, НО, 1-ви състав, изменил присъда
от 15.10.2018г., постановена по нохд №230/2018г. на Видински окръжен съд,
като намалил наказанието лишаване от свобода за извършено престъпление
по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК от 5 /пет/ на 4 /четири/ години, като на
осн.чл.304 от НПК оправдал подс.И. П.за довършено престъпление по чл.242
ал.3 от НК, като потвърдил присъдата в останалата й част.
2
С Решение №106/20.10.2020г. по н.д. №411/2020г., ВКС, Трето НО
отменил въззивно решение №55/12.02.2020г., постановено по внохд
№1295/2019г. от САС, НО, 1-ви състав, в наказателно-осъдителната част
относно престъплението по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК и върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд за това престъпление, от
стадия на съдебното заседание.
Срещу постановената присъда от ОС Видин е постъпила жалба от
подс.П. чрез защитника му – адв.И.. В жалбата се твърди, че присъдата е
постановена при съществени процесуални нарушения, ограничили правото на
защита на подсъдимия, че е необоснована и наложените наказания са явно
несправедливи. В допълнение към жалбата се поддържат оплаквания за
непълнота на доказателствата и нарушение на закона. Нарушен бил чл.303
ал.1 от НПК – присъдата била постановена на предположения, а не на
доказателства. Като отегчаващи вината обстоятелства били приети факти от
фактическият състав на престъплението. Престъплението било във фаза опит
– недовършен поради намеса на митническите органи, тъй като подс.П.
влязъл в България за извършване на митническа проверка, а бил признат за
виновен за довършено престъпление. При определяне на наказанието на
подсъдимия, не били обсъдени неговият семеен статус, възраст, процесуално
поведение и критично отношение към извършеното. Моли се да бъде
отменена присъдата и да бъде признат подс.П. за невиновен или да бъдат
намалени по размер наложените му наказания.
В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, защитата на подс.П.
– адв.И. посочва, че предмет на настоящата жалба и процес е само част от
коригираната присъда на Окръжен съд Видин, с която подсъдимия е бил
признат за виновен за транспортиране на оцетен анхидрид.
Първоинстанционният съд посочил относно субективната страна на
престъплението, че знанието на подсъдимия, че превозва оцетен анхидрид се
извежда само от косвени доказателства, каквото е заключението на експерта
Р. П.. В две отменителни решения ВКС е посочил, че частта от заключението
на вещото лице, на която се е позовал първостепенния съд относно начина и
транспортиране на полиетилена не е косвено доказателство, а хипотеза. Моли
3
да бъде съобразено това становище на ВКС, не защото има наличие на чл.355
от НПК, а просто защото е така. Фактите сочели, че в тази част експертизата е
предположила, това е хипотеза, а не факт, който е обсъден, още повече, че
експертизата не е доказателство, а е способ за доказване. По същия начин
ВКС се произнесъл и по мотивите на първоинстанционния съд и друг състав
на Апелативния съд, относно кредитирането на показанията на св.Ч. не
относно тези факти, които е възприел при и по повод извършената
митническа проверка, а неговите предположения относно маршрут и скорост,
и в тази част ВКС обявил, че не са косвени доказателства свидетелските
показания, а хипотеза, поради което не са налице условията на чл.303 от
НПК. ВКС и в двете си отменителни решения посочил, че
първоинстанционния съд и предходните състави на Апелативен съд не са
съобразили субективни факти по делото, а именно правата, действията и
задълженията на един превозвач, визирани в чл.8 от Закона за
международните автомобилни превози и че товарът, натоварен в Словения в
автомобила, управляван от подсъдимия е бил същият, който е намерен в
митнически пункт, с митническа пломба, върху която не е било въздействано
и във вида, в който е бил натоварен. Самият превозвач носи отговорност за
броя на товарите и за тяхното подреждане. Подс.П. нямал задължение да
разковава сандъците и да проверява какво има в тях. Достатъчно било, че
митническите документи са оформени по реда и от компетентен орган и
автомобила е запечатан с оригинална пломба, която е открита в този вид от
българските митнически власти. Защитата моли да бъде постановена
оправдателна присъда, защото фактите са такива и обвинението не е доказало,
че подс.П. е знаел, че пренася оцетен анхидрид и умишлено го е пренесъл
през границата на Република България, без знанието и разрешението на
митническите органи.
В своя защита, подс.П. поддържа казаното от защитата си. Реализирайки
правото си на последна дума подс.П. заявява, че след 35 месеца иска да си
отиде вкъщи.
Представителят на Апелативна прокуратура посочва, че подсъдимия е
предаден на съд затова, че е пренесъл през границата на страната прекурсор
от който може да се произведе наркотично вещество. От събраните на
досъдебното производство и в съдебната фаза доказателства, правело
4
впечатление, че не е обърнато внимание на факта за начина на
транспортиране на веществата. Според прокурора, дори подсъдимият да е
присъствал на товаренето на стоките, той не може да възприеме
съдържанието на същите, предвид което и с оглед на факта, че
престъплението по чл.242 ал.3 от НК следва да се извърши при условията на
пряк умисъл, то на същия не може да му бъде вменено във вина, че е
осъществил този престъпен състав. Наличието на характерна миризма на
определени химически вещества за лица, които не са запознати с тези
процеси, не могат да бъдат възприети от тях и интерпретирани по начин, че
тяхното поведение е насочено към осъществяване на определено
престъпление. Поради тези съображения, прокуратурата счита, че подс.П.
следва да бъде признат за невиновен.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени
становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната
проверка, намери за установено следното:
Подсъдимият И. П.е роден на ***г. в гр.***, обл.***, гражданин на
Федерация Босна и Херцеговина, разведен, със средно търговско образование,
неосъждан, с персонален идентификационен номер 2402958181955.
Подс.П. работел като международен шофьор. На 15.12.2017г. той
пристигнал на ГКПП Дунав мост 2 за влизане от Румъния в България с
товарен автомобил „DAF“ с босненска регистрация №*** с полуремарке
„Мурсем“ с рег.№МО 10941 ЕВ. Митническите служители от мобилната
група И. Ч. и Б.Б. отделили за проверка товарната композиция. При
извършената му проверка, подс.П. заявил, че превозва полиетилен от
Словения за Турция и представил митнически документи. След преценка и
анализ на риска, митническите служители ескортирали товарната композиция
от ГКПП, който се намира на румънския бряг до халето на ТИР терминала в
гр.Видин, за рентгенов контрол и щателна митническа проверка. Докато
ескортирали товарната композиция по Дунав мост 2, на свидетелите им
5
направило впечатление, че шофьорът подс.П. карал много бавно камиона, със
скорост от около 60 км/ч и изоставал от ескортиращия автомобил на
митническия служител св.Б.. Когато пристигнали на ТИР терминала,
свидетелите позиционирали товарната композиция в състояние годно да бъде
сканирана с мобилна рентгенова система HCVM6032L.
Св.Ч. поискал подс.П. да напусне превозното средство на безопасно
разстояние, за да може то да бъде изследвано на рентген, при което водачът
видимо се притеснил.
При разчитане на изображението в предната част на ремаркето, от
митническите служители били видени големи бидони, съдържащи течност.
Митническите служители продължили с физическа проверка и след отваряне
на товарното помещение установили сандъци с различна големина. При
демонтиране капака на първия сандък, вдясно от челната страна на ремаркето
установили наличието на бидон с течност, като при развиване на капака
усетили остра задушлива миризма на оцет, характерна за оцетен анхидрид.
Св.Б. забелязал пакет с нарушена цялост, от който се показвала малка
четчица, която той свързал със ZIP инструменти за оръжия и при отваряне на
пакета видял пистолет. По време на митническата проверка подс.П.
продължавал да е видимо притеснен, което било възприето от свидетелите Ч.
и Б.. Проверката била преустановена, като било уведомено ръководството на
Митница Лом. Пристигнал разследващ митнически инспектор при Митница
Лом, който извършил претърсване и изземване, за което бил съставен
съответен протокол. Съставеният протокол бил одобрен с разпореждане
№230/16.12.2017г. по чнд №374/2017г. на Окръжен съд Видин, съгласно
изискванията на НПК.
При извършеното претърсване и изземване били намерени и иззети 5 броя
пластмасови съдове /ПВЦ кубове/ с вместимост 1000 литра, пълни с течност,
наподобяваща по мирис оцетен анхидрид – прекурсор за производство на
хероин, както и 22 броя пластмасови туби, пълни с течност, наподобяваща по
мирис оцетен анхидрид, като общото количество възлиза на 5505 /пет хиляди
петстотин и пет/ литра.
В един от палетите били намерени и иззети, укрити в черна платнена торба
и увити във фолио 1 брой пистолет „Зиг-зауер“, 1 брой боен пистолет
6
„Таурус“ и 2 броя револвери „Таурус“, 2 броя пълнители и ЗИП-ове /за
престъплението по чл.242 ал.1 б.“б“ и „г“ от НК, вр.чл.18 ал.1 от НК, подс.П.
е бил оправдан с влязла в сила присъда/.
На 10.01.2018г. бил извършен оглед на веществени доказателства, като с
протокол били взети представителни проби от течността в 6 броя обекти,
номерирани с номера от 1 до 6 в протокола за претърсване и изземване – 5
броя пластмасови съда с вместимост от 1000 литра и един обект, съдържащ
22 броя туби с различна вместимост.
Назначена била физико-химична експертиза №18/НАР-462, от
заключението на което било установено, че в течността от представителните
проби е било доказано наличие на оцетен анхидрид, като получените
резултати се отнасят за цялото намерено количество обекти, от които били
взети пробите.
Оцетният анхидрид е поставен под контрол, съгласно чл.1 ал.3 и чл.3 ал.4
от ЗКНП и регламент на ЕО №273/2004г. – категория 1 и се използва основно
като прекурсор при производство на наркотично вещество – хероин.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза било установено,
че стойността на оцетния анхидрид 5505 литра възлиза на 142 029 лева.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза било установено,
че стойността на товарната композиция възлиза на 119 960 /сто и
деветнадесет хиляди и деветстотин и шестдесет/ лева.
Назначена била съдебно-техническа експертиза за разчитане на
тахографските шайби и маршрута на товарния автомобил и било установено,
че последния се е движил от Сежана – Словения до ГКПП Дунав мост 2 със
средна скорост от 72-75 км/ч.
От заключението на съдебно-техническата експертиза било установено,
че полиетиленът е вещество в твърдо агрегатно състояние, а оцетния
анхидрид в течно състояние е запалима течност и пари и се транспортира в
специални цистерни.
По делото са приложени материали, получени от Прокуратурата на
7
гр.Копер, Словения, по изпратена молба за правна помощ по досъдебното
производство, от които е видно, че в Словения се води полицейско
разследване по наказателно дело срещу И. П.за незаконно производство и
търговия с наркотични вещества по чл.186 от Словенския Наказателен кодекс.
От същите материали е видно, че П. е присъствал на товаренето, имал е
писмено описание на маршрута за превозване на товара до Турция.
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен
материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа
страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред,
гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се
изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната
интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят
от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа
на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се
констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства
за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според
действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил
установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях
кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите
съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му
възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на
наказателната отговорност на подсъдимия. Достигнал е до правилен извод, че
подс.П. е осъществил състава на престъпление по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от
НК – на посоченото време и място, при влизане в България с товарна
композиция, без надлежно разрешение по чл.18А от ЗКНВП и раздел 6 от
Регламент ЕО/111/2005 на Съвета от 22.12.2014г. е направил опит да пренесе
през границата на страната, укрити в товарния отсек на композицията 5505
литра оцетен анхидрид – прекурсор за производство на наркотични вещества
/хероин/ по смисъла на чл.3 ал.5 ЗКНВП, включен в Приложението –
Категория 2 на Регламент ЕО/111/2005, на обща пазарна стойност 142 029
лева..
Извършвайки собствена внимателна преценка на всички
8
доказателствени източници, САС намери за установено следното:
По делото, единственият спорен въпрос е субективната страна на
извършеното от подс.П. деяние. Последният твърди, че не е знаел и не е
могъл да знае, че превозва прекурсор. Действително, по делото не са били
събрани преки доказателства за наличие на пряк умисъл, но за сметка на това
са били събрани множество косвени, които съпоставени помежду си, водят до
категоричен и единствено възможен извод за авторство на деянието от страна
на подс.П. и съответно за умисъл в извършване на престъплението.
С внимателен и прецизен подход, първостепенният съд най-напред е
обсъдил обясненията на подс.П., съобразявайки двойнствената им природа –
на доказателствен източник и на средство за защита. Така данните от
обясненията на подс.П. са били съпоставени с фактите, изложени в
показанията на свидетелите Ч. и Б.. Съдът е основал фактическите си изводи
за престъпно поведение на подсъдимия на логически кореспондиращите си и
от основно значение показания на св.Ч..
Решаващият съд е дал вяра на показанията на митническите служители и
конкретно на изнесените данни от св.Ч. и е отхвърлил обясненията на подс.П.,
че не е знаел какво превозва. Св.Ч. заявил, че през ГКПП „Дунав мост“ много
рядко преминавали камиони с босненска регистрация и именно това бил един
от критериите да бъде извършена проверка. Маршрутът на босненските
камиони бил по-кратък и с друга директория – през Хърватска или Босна.
Когато митническият служител поискал документите на подсъдимия и
направил справка, установил, че избраният маршрут е необичаен, по-дълъг ,
но по него се извършват по-малко проверки, тъй като минавал през Словения,
Унгария, Румъния и България за Турция, вместо през Хърватска или Босна и
след това Сърбия, който маршрут бил по-пряк. Освен това св.Ч. констатирал,
че 7-8 пъти преди това, подс.П. е пътувал по дългия маршрут до Турция, но
на връщане винаги е избирал по-краткия път. Това обстоятелство е в
противоречие с обясненията на подс.П., че избягва да минава през Сърбия,
тъй като е мюсюлманин, страхувал се от саморазправа и поради враждата
между двете държави. Посочените причини обаче не са били пречка обратния
маршрут да е през Сърбия, тъй като е било установено, че е минавал през
митнически пункт Калотина.
9
По-нататък св.Ч. посочил, че му направило впечатление, че по време на
ескорта на товарния автомобил към терминала за рентгеново сканиране,
подсъдимия карал бавно /с около 60 км/ч при разрешени 90 км/ч/, а на
въпроса защо е карал толкова бавно след ескортиращия автомобил, П.
отговорил, че е говорил по телефона, че ще го проверяват. После бил запитан
дали е присъствал на товаренето на стоката, на което е отговорил
утвърдително. Св.Ч. забелязал и поведението на подсъдимия, който видимо се
притеснил още от самото начало на проверката. Този свидетел уточнил, че от
27 години работи като митнически служител и е свикнал да вижда кога един
човек е притеснен, а подс.П. бил притеснен още от началото, когато са му
казали, че ще го проверяват. Притеснен е бил през цялото време.
Показанията на св.Ч. са били подкрепени от показанията на другия
митнически служител св.Б., на когото направило впечатление, че при
сканирането на товарната композиция, никъде в товара не фигурирала
декларираната по документите стока, а в предната част на ремаркето се
виждали изображения на големи съдове с течност. Впоследствие, в хода на
физическата проверка била намерена и инкриминираната стока.
Законосъобразно първостепенният съд е дал вяра на показанията на
свидетелите Ч. и Б., тъй като те са незаинтересовани и изложеното от тях
почива на професионалната им подготовка и натрупан опит.
Правилно първостепенният съд приел, че заявеното от подс.П., че не е
знаел какво превозва в управлявания от него автомобил представлява
защитна теза. Въззивният съд споделя това становище, тъй като от
съвкупната преценка на събраните доказателства, включително и обясненията
на подсъдимия, че е присъствал на товаренето на стоката, се стига до извод,
че той е имал възможност да възприеме естеството на товара. Независимо, че
не е влизало в кръга му от задължения да извършва проверка на
съдържанието на товара, то по делото е било установено, че той е присъствал
и наблюдавал процеса на товарене. Решаващият съд установил противоречия
в обясненията, дадени от подс.П., като в първото такова, дадено на
досъдебното производство /л.93/, той посочил следното: „Товаренето на
управлявания от мен камион се ръководеше от П., като едната част от стоката
се товареше от склада, а останалата – от паркиран в съседство камион със
10
словенска регистрация, но не ми е направило впечатление кое откъде е
товарено.“ На следващия разпит /л.98 от д.п./, обв.П. заявил следното: „На
12.12.2017г. когато товарихме камиона, времето беше лошо, имаше буря,
тогава присъствах на товаренето, но не ми е направило впечатление какво е
товарено, когато П. накрая постави и пломба на товарната част на камиона. П.
не ми е давал някакви специфични инструкции по повод шофирането“.
Излагането на причина по време на товаренето – лошо време и буря, с нищо
не променя факта, че подсъдимия е бил на мястото именно за да присъства на
товаренето и да го следи. От друга страна, опитът да се покаже
незаинтересованост какво ще вози е нелогичен, тъй като му е предстоял
дълъг маршрут, с пресичане на много граници и дори да не влиза в
задълженията му е следвало да знае какво ще превозва.
Не на последно място, подс.П. е посочил, че е товарил в гр.Сежана –
Словения, но в международната товарителница е било отразено, че е
изготвена в гр.Любляна на 12.12.2017г. Освен това е било безспорно
установено, че товарната композиция не се е намирала на територията на
гр.Любляна, от което е бил направен логичен извод, че подсъдимият е знаел,
че отразеното в товарителницата и придружаващата фактура не е вярно.
Установено е било, че той има дълъг стаж като международен шофьор и е
следвало да упражни контрол и да се увери, че описаното в товарителницата
отговаря на действителното фактическо положение и ако има разминаване би
следвало да реагира. Реакция от страна на подсъдимия обаче не е имало.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода направен от
първостепенния съд, че подс.П. е имал възможността да възприеме естеството
на товара. Това се подкрепя от заключението на техническата експертиза,
според която полиетиленът се транспортира в чували или в кашони, навит на
рула, а не в бидони, по време превоза е била избирана по-ниска скорост на
управление, тъй като оцетният анхидрид е лесно запалима течност,
изпаренията от която образуват с въздуха експлозивна смес, и че не е
възможно водачът да не е усетил по време на движение характерната остра
оцетна миризма /породена от силно летливите свойства на оцетния анхидрид/,
които по време на пътуването са преодолели уплътненията на винтовите
капаци на пластмасовите съдове. Посочено е било също, че полиетиленът е
11
вещество в твърдо агрегатно състояние, а оцетния анхидрид в течно.
Необходимо е да се посочи, че експертизата е способ за доказване, но
изготвянето й изисква специални познания в съответната област и отговори,
които да бъдат дадени от компетентни експерти. Експертното заключение е
научно обосновано и изготвено въз основа на специфични познания от страна
на вещите лица и направените от тях изводи не са резултат на субективна
преценка, а на научно изследване, въз основа на приложените доказателства.
В конкретния случай, експертът е посочил, че полиетиленът при стайна
температура е в твърдо агрегатно състояние, най-вече в гранули в чували, във
вид на платно, навит на рула, с търговско наименование найлон, торбички и
чували за пазаруване, като се транспортира или в чували и кашони, или навит
на руло.
От своя страна, оцетният анхидрид при нормална температура е в течно
състояние и представлява запалима течност и пари, горим е. Изпаренията
могат да образуват с въздуха експлозивна смес и се транспортира в
специализирани цистерни. Според експерта, водачът на товарния автомобил
/подс.П./– е почувствал характерната оцетна миризма, породена от силно
летливите свойства на оцетния анхидрид. Подсилени от турбуленцията по
време на пътуването, неговите изпарения са преодолели уплътненията на
винтовите капаци на пластмасовите опаковки и са излезли в атмосферата.
Експертът пояснил, че недопълването на съдовете /каквото е било установено
по делото/, има за цел да компенсира увеличения обем на съда вследствие на
температурните промени на оцетния анхидрид, който под 16,7 градуса
замръзва до безцветно твърдо кристално вещество, като увеличава обема си, а
при по-високи температури увеличаването на обема е по-осезателно, което
крие реална опасност от разрушаване на съда и би довело до експлозия и
обгазяване на превозното средство.
При обобщение на доказателствената съвкупност е необходимо да се
посочи още веднъж, че доказателствените средства следва да бъдат ценени в
тяхната взаимовръзка и логическа последователност, така че правните изводи
да се изградят върху последователна верига от факти, която да позволява
категорични и безспорни изводи относно авторството и механизма на
деянието. Дейността да съда да взема решения по вътрешно убеждение и да
12
възприема и оценява определени доказателствени средства е суверенно, но
това бива извършвано въз основа на всестранно, пълно и обективно
изследване на доказателствената маса.
В конкретния случай бяха установени следните факти, които разгледани в
своята взаимовръзка и логическа последователност водят до категоричен
извод за авторството и механизма на деянието от страна на подс.И. П.:
1. Несъответствие между отразеното в товарителницата относно
действителния товар в товарния автомобил.
2. Несъответствие относно мястото, на което е извършено товаренето на
камиона с мястото, на което е било действително извършено.
3. Избраният по-дълъг маршрут, по който да бъде превозена стоката до
крайната дестинация – Турция.
4. Избираният по-кратък маршрут на връщане – през Сърбия.
5. Дългогодишният стаж на подс.П. като международен шофьор,
позволяващ му да знае своите права и задължения /и ако не е бил длъжен
да знае какъв е товара, то е било очевидно несъответствието в
товарителницата относно мястото на товарене на камиона/.
6. Показанията на св.Ч., на когото направило впечатление притеснението
на подс.П. /през цялото време/, когато го отклонили за проверка и
бавното му движение след ескортиращия автомобил на път към мястото
за рентгенов преглед на камиона.
7. Показанията на св.Б., изцяло потвърждаващи сведенията, дадени от
св.Ч..
8. Заключението на физико-химическата експертиза относно оцетния
анхидрид и неговите специфични характеристики.
9. Заключение на техническата експертиза относно средната скорост, с
която се е движил товарния камион от Сежана - Словения до ГКПП
Дунав мост 2, която било в порядъка 72-75 км/ч.
За изброените факти, по-горе в решението бяха изложени подробни
съображения.
Описаните доказателства са косвени, но те образуват стройна и
13
последователна логически изградена верига, въз основа на която правилно и
законосъобразно първостепенният съд е направил извод, че е безспорно
доказана субективната страна на престъпното деяние, за което подс.П. е
признат за виновен и осъден. Тези косвени доказателства, разгледани в
тяхната последователност и взаимовръзка водят до единствено възможния и
несъмнен извод, съобразен с разпоредбата на чл.303 от НПК, че е налице
субективната страна на деянието, което е извършено от подсъдимия.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода на решаващия съд, че
подс.И. П.е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.242 ал.3 вр.чл.18 ал.1 от НК. По повод възраженията на
защитата, следва да се посочи, че по силата на споразумение между
правителствата на Република България и Република Румъния относно
съвместен контрол за преминаване на границата, проверките се извършват от
румънски и български гранични власти. Това споразумение е било
ратифицирано със закон, прието от 40-то Народно събрание от 14.06.2007г.
/обн. в ДВ бр.51 от 2007г., в сила от 3.06.2007г./. Съгласно този закон, когато
незаконната дейност е извършена в тази част на държавата на една от
договарящите страни, на чиято страна се извършва граничен контрол от
органи на друга договаряща страна, се счита за извършено на територията на
собствената страна на контролиращата държава, независимо от това дали
деянието е извършено на българска територия, т.е. ако престъпната дейност е
установена от български гранични власти на румънска територия, тя се счита
за извършена на българска територия. С оглед на това правилно е било прието
от първостепенния съд, че в случая именно той е компетентен да разглежда
наказателното производство.
Първостепенният съд е извършил професионален и прецизен анализ на
доказателствата по делото и е достигнал до верен и законосъобразен извод
относно авторството и механизма на деянието.
В своя съдебен акт, първия съд е пропуснал да оправдае подс.П. за
довършено престъпление, което обаче не е съществено процесуално
нарушение, тъй като въззивната съдебна инстанция се явява такава по
фактите и може да отстрани пропуска, като постанови оправдателен
диспозитив за тази част от присъдата.
14
Не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила в досъдебното производство, както и в съдебната фаза. Спазени са
били всички изисквания на процесуалния закон.
Относно наложеното наказание на подс.П.:
Първостепенният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства,
съгласно чл.54 от НК, но не ги е оценил в достатъчна степен. Следвало е да се
вземат предвид като смекчаващи вината такива социалния статус на
подсъдимия, неговата възраст, процесуалното му поведение, както и
продължителния период за разглеждане на делото, проточило се не по негова
вина. Необходимо е за прецизност да се добави също, че с оглед
процесуалната съдба на воденото наказателно производство /трето по ред
разглеждане от САС и две отменителни решения на ВКС/, този съдебен
състав е обвързан от принципа reformatio in pejus – забрана за влошаване на
положението на подсъдимия. Изложените обстоятелства, обсъдени наред с
другите, установени от първия съд, обуславят намаляване на размерът на
наказанието лишаване от свобода от 5 /пет/ на 4 /четири/ години. Не се налага
промяна на определения от първият съд първоначален режим на изтърпяване
на наказанието, който съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС е „общ“.
Правилно е бил определен размерът на кумулативно предвиденото наказание
глоба, която е била отмерена на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. С така
определеното по вид и размер наказание, според САС ще могат да бъдат
изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Правилно първостепенният съд, съобразно чл.242 ал.7 от НК и чл.242
ал.8 от НК е отнел предмета на престъплението - прекурсора и на превозното
средство, послужило за пренасяне на стоката, предмет на контрабанда.
При извършената служебна проверка, САС не намери допуснати
нарушения на процесуалния закон от първостепенния съд, а атакуваната
присъда следва да бъде изменена в изложения по-горе смисъл.
15
Воден от гореизложеното и на осн. чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК, Софийски апелативен
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 15.10.2018г., постановена от Видински окръжен съд по НОХД
№230/2018г., като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс.И. П.наказание лишаване
от свобода от 5 /пет/ години на 4 /четири/ години за престъплението по чл.242 ал.3 вр.чл.18
ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16