ПРОТОКОЛ
№ 157
гр. Пловдив , 09.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Милена Б. Рангелова
С. Ат. Германов
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора И. Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600470 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 6 от НПК, образувано по
частна жалба на обвиняемия ИВ. ИЛ. Б. против Определение № 404 от
03.09.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ЧНД № 1885/2021
г., с което му е взета мярка за неотклонение задържане под стража по ДП №
449/2001 г. на VІ РПУ Пловдив.
На основание Заповед № РД 96 от 08.06.2021 г. на Председателя на
Пловдивския апелативен съд, относно разглеждане на наказателни дела със
задържани лица, с оглед въведените противоепидемични мерки за
предпазване и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус
COVID-19, а така също и Правилата и мерките за работата на съдилищата в
условията на пандемия, приети с решение на СК на ВСС (протокол № 21 от
01.06.2021 г.) и установеното наличие на техническа възможност за
осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype на Началника на ареста
в гр. Пловдив е разпоредено да осъществи такава и обвиняемият да не бъде
конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за видеоконферетна
връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с добър
1
звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която
присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:00 часа на линията се намира
обвиняемият ИВ. ИЛ. Б..
За него в съдебната зала се явява адв. С. С. Я. – назначен за служебен
защитник на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. С. Я.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият И.Б.: Да се гледа делото.
Чувам ви и ви виждам добре.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. С. Я.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият И.Б.: Не възразявам този състав да разгледа делото по
мярката ми за неотклонение. Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред,
съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. С. Я.: Считам, че определението на Пловдивския окръжен съд е
неправилно и незаконосъобразно и моля да го отмените.
Считам, че от така събраните доказателства не може да бъде
направено обосновано предположение за участието на обвиняемия в
престъплението, в което е обвинен. Единственото доказателствено
средство, събрано по делото е разпитът на пострадалото лице. До момента
не са събрани други необходими доказателства за наличието на
обоснованото предположение. В района на заведението „Н. С.п“ в кв. „И.“
има монтирани видеокамери; имало е вероятно и други свидетели на
местопрестъплението, които не са разпитани.
На следващо място, не е налице и другата процесуална предпоставка,
а именно да съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление. Той има поС.ен адрес в гр. П., ул. М., № ***,
ет. ***. Винаги е могъл да бъде открит там, както това е станало и във
въпросния ден на престъплението. Открит е някъде около дома си в този
ден, не е оказал по никакъв начин съпротива и намерение да се укрива от
органите на досъдебното производство.
Затова считам, че не са налице предпоставките на закона за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение на Б., поради което моля да
отмените определението на Пловдивския окръжен съд и уважите жалбата
ни.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият ИВ. ИЛ. Б.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът
ми. Искам допълнително и аз да кажа нещо.
Не съм взел тези телефони и съм невинен. Аз ги купих, не минаха и 20
минути и полицаите ме задържаха, качиха ме в джипа и ме закараха в МВР-
то.
3
Същата вечер не, но на другия ден ме биха 4-5 часа. На окръжния
прокурор изпратиха документи, в които е описано всичко по мен от боя. В
течение на 4-5 часа ме биха 2-3, а един друг имаше с електрошок. Бях пребит,
уплаших се и не можах да разкажа как стана случая.
Близо до „Н. С.п“-а купих телефоните от двама души – на 35 години
единият, а другият на 40. Те ме заговориха, искаха 300 лв. за телефоните, но
аз им казах, че мога да им дам 200. Поискаха 250 лв. впоследствие, но в
крайна сметка се разбрахме за 230 лв. Платих им с парите от портфейла си.
После се срещнах с едно друго момче, на което взех една бира. Аз в себе си
имах 900 лв. Имах ги от брат ми, защото щях да ходя във Ф.. Той ми ги
подари.
Моля да промените мярката ми в по-лека. Скоро брат ми почина, майка
ми е болна. Ако трябва, ще се подписвам всеки ден.
На 28 август почина брат ми в интензивно отделение. Преди това ми
даде парите. Аз имам жена и деца и те на си в Г.. от 5-6 години.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да приемете, че жалбата е
неоснователна, да я оставите без уважение и да потвърдите изцяло
определението на Пловдивския окръжен съд, с което на обвиняемия Б. е
взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Накратко, мотивите за становището ми са следните.
Първо - по обоснованото предположение за авторство на деянието,
следва да бъдат отчетени събраните досега доказателства - разпитите на
пострадалия, на неговата майка, разпознаването, което той е извършил на
обвиняемия, разпита на свидетеля НН. Р., при който са били оставени на
съхранение тези телефони, както и факта, описан в показанията на майката,
че тя ги е намерила там телефоните и ги е разпознала.
До момента обвиняемият не е дал логични обяснения в ДП, но дори
от твърдяното днес тук се виждат съществени противоречия с показания на
хора, които са обективни в своите показания, така че дори чутото от вас да
имаше форма на обяснения на обвиняем по някакъв начин, то тези негови
4
твърдения остават изолирани от останалия доказателствен материал.
По отношение на втората от необходими предпоставки ми се ще да
посоча на първо място, че в случая е налице презумпцията на чл. 63, ал. 2,
т. 1 от НПК, доколкото настоящето деяние е извършено в условията на
опасен рецидив, а по делото не е събрано нито едно доказателство, годно да
обори тази по принцип оборима презумпция. Достатъчно е да отбележим
факта, че до настоящия момент Б. е бил осъждан 11 пъти, предимно за
деяния, свързани с отнемане на чужди движими вещи и няма как да не бъде
направен изводът, че каквато и да бъде мярката за неотклонение, ако е
различна от „задържане под стража“, тя няма да изиграе своята роля. В тази
връзка моля да се произнесете.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият ИВ. ИЛ. Б.: Моля за по-лека мярка, ако може
„подписка“ – всеки ден ще ходя да се подписвам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Заседанието продължава в 10:22 часа в същия съдебен състав,
секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на съда, който е взел атакуваната мярка за
неотклонение, че наличната доказателствена маса, състояща се от гласни,
писмени и веществени доказателствени материали, обосновава според
изискванията на закона предположение за причастност на обвиняемия Б. към
процесното имуществено и насилническо посегателство, което представлява
опасен рецидив. Оплакването за липса на сигурни доказателства за
авторството на грабежа не държи сметка, че обоснованото предположение се
изследва в производство, което се развива по реда на чл. 64 НПК, т.е. не е
редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при
решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал. 2
НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване
на осъдителна присъда. Все пак ПАС държи да отбележи, че дори на
развиващия се ранен процесуален етап обвинението има отлична
доказателствена обезпеченост, като напълно споделя изложения от първия
5
съд доказателствен анализ. Лансираната от обвиняемия Б. едва във
въззивното с.з. версия за закупуване на инкриминираните телефони за сумата
от 230 лв. в близост до инкриминираното място съдържа информация, която
се явява категорично опровергана от показанията на пострадалия и неговата
майка и извършените разпознавания на него (като извършител) и на вещите
(като притежание на пострадалия).
Правилно е и виждането, че искането за изменение на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ следва да се обсъжда в контекста на
презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК за опасността от укрИ.е или
извършване на престъпление. В случая въпросната презумпция не е оборена.
Напротив, опасността от извършване на престъпление следва на
самостоятелно основание от големия брой несъставомерни осъждания за
престъпления срещу собствеността. Реализирането на престъпления, сходни с
настоящото, ясно сочи на развит престъпен навик за засягане на еднотипни
обществени отношения. На свой ред това означава, че личността на Б.
разкрива степен на обществена опасност, която надвишава типизираната. С
коментираната опасност е пряко свързана и значителната тежест на стореното
посегателство – отнети са вещи на висока стойност; деянието е извършено в
тъмната част на денонощието и на безлюдно място, на което пострадалият е
бил съвсем безпомощен; приложени са и двете форми на принудата. Това
показва престъпна решителност и неустрашимост.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната
теза за извършване на инкриминирания рецидивен грабеж има нужната
доказателствена подкрепа, а опасността от извършване на престъпление, ако е
на свобода, е съвсем реална (и съществена). Това означава, че единствено
обжалваната мярка за неотклонение е подходящата в случая.
В заключение – най-тежката мярка за неотклонение е взета при
споделимо мотивиране на изискуемите предпоставки за това, като са
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя
би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 404 от 03.09.2021 г. на Пловдивския
окръжен съд, постановено по ЧНД № 20215300201885/01г., с което на И. И. Б.
- обвиняем по ДП 449/2001 г. на VІ РПУ Пловдив, е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно.
6
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:29 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7