№ 46094
гр. София, 28.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110137681 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 193711/06.07.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 243964/31.08.2023г. на СРС, подадена от Р. К. Т. и К. М. Т. срещу
П. Г. Н. и Д. М. Н.. С отговора на исковата молба ответниците са предявили насрещни
искове срещу Р. К. Т..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл. 211 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответниците насрещни
искове.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 13 февруари 2024г.
Час: 10:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищците Р. К. Т. и К. М. Т. чрез адв. Г. Ч. – АК-София, са предявили срещу
ответниците П. Г. Н. и Д. М. Н. искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва:
- П. Г. Н. да бъде осъдена да заплати на Р. К. Т. сумата от 1750,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – засягане на
честта и достойнството, последица от нанесена обида чрез изпратено на 21.03.2023г. в 16,01
ч. съобщение в група в приложението „Вайбър“ с текст „С две думи, около 10000 /десет
хиляди/ лева за три години са изтеглени на каса от домоуправителя и малка част от
касиера. Това са парите само от банковата сметка. Уважаеми съседи собственици, ако
1
всички вие сте съгласни общите ни пари да са в личната сметка на домоуправителя и
касиера, които и да са те – Ваша работа. Ние не сме.“, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане;
- Д. М. Н. да бъде осъден да заплати на Р. К. Т. сумата от 1750,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – засягане на
честта и достойнството, последица от нанесена ù публично на 10.05.2023г. от ответника по
време на провеждане на общо събрание на блока обида с думите „Домоуправителката Р.
разбивала чужда собственост в блока.“, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане;
- Д. М. Н. да бъде осъден да заплати на К. М. Т. сумата от 3500,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – засягане на
честта и достойнството, последица от нанесена му публично в коридора на блока обида на
28.05.2023г. с думите: „Какво гледаш бе, вампир? Вампир такъв!“, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба /06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане.
От 2019г. ищцата Т. била избрана за домоуправителка на блока, където живеели
страните, в град София, ж.к. „Люлин“. Етажната собственост отдавала помещения под наем,
като парите постъпвали по банкова сметка с титуляри ищцата и касиера на входа И.. Парите
се отчитали и разходвали надлежно, за което били извършвани и съответни ревизии. На
21.03.2023г. ответницата Н., запознавайки се с движението на парите по сметката, написала
в общата група на етажната собственост в приложението „Вайбър“ съобщение с текст „С две
думи, около 10000 /десет хиляди/ лева за три години са изтеглени на каса от
домоуправителя и малка част от касиера. Това са парите само от банковата сметка.
Уважаеми съседи собственици, ако всички вие сте съгласни общите ни пари да са в
личната сметка на домоуправителя и касиера, които и да са те – Ваша работа. Ние не
сме.“. Прочитайки го, ищцата се почувствала изключително унизена пред всички живущи
във входа. На следващо място се сочи, че на 10.05.2023г. било проведено общо събрание на
етажната собственост. На същото, удостоверено в протокола, ответникът Н. обвинил
ищцата, че е нарушила обща собственост на ЕС, чупи катинари и влиза в мазето на Н., с
което тя отново се почувствала много засрамена пред всички. По този въпрос изтъква, че
става дума за смяна на водопроводни щрангове в мазето на сградата, всички знаели за това и
трябвало да осигурят достъп, като такъв не осигурили единствено ответниците. След като ги
чакали много време, от фирмата изпълнител счупили катинара и започнали работа. Когато в
крайна сметка Н. дошъл, той бил много подразнен и нападнал вербално ищцата. На
28.05.2023г. касиерката И. минавала да събира месечни такси по апартаментите. Когато
стигнала до апартамента на ответниците, Н. започнал пререкания с нея на висок тон. Тъй
като разправията се чувала, наизлезли съседи, сред които и ищцата, а зад нея бил съпругът ù
К. Т.. Т. попитала „Каква е тази агресия? Какво искате?“, а съпругът ù не казал нищо. Тогава
Н. се нахвърлил срещу Т. и започнал да го обижда с думите „Какво гледаш бе, вампир?
Вампир такъв!“ От изречените думи Т. се почувствал много засрамен и обиден пред
съседите си. Почувствал се зле и се прибрал в апартамента, още повече, че бил и със
2
сърдечна операция. За случилото се била подадена жалба в 09 РУ на СДВР. Изтъква се, че
ответниците дължали суми на етажната собственост. За същите било образувано заповедно
производство и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците възразили.
Етажната собственост решила да не продължава производството и заповедта била
обезсилена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. Г. Н. и Д. М. Н. са подали Отговор на
исковата молба, вх. № 290290/17.10.2023г. на СРС, с който оспорват предявените искове
като неоснователни. По отношение на първия предявен иск заявяват, че съобщението в
групата във „Вайбър“ не съдържало никакви обидни думи и квалификации, нито оценъчни
или клеветнически твърдения. Самото съобщение било отговор на друго такова, изпратено
от Т., именно което съдържало обидни спрямо ответниците изрази. По отношение на втория
иск се възразява, че подобно обвинение не е отправяно от ответника. Дори и да било
направено, то не съдържало обидни, унизителни или клеветнически твърдения. Самата
ищца признавала за разбиването на катинара в мазето, като по този начин било накърнено
правото на собственост на Н. в присъствието и с позволението на ищцата. По отношение на
третия иск се оспорва Н. да е отправял описаните в исковата молба думи спрямо ищеца Т..
Дори и думата „вампир“ да била употребена, то тя по никакъв начин не била адресирана
спрямо Т., към когото нито е имал видимост, нито го е забелязал, нито го познавал лично.
Думата „вампир“ не била обида, а можела да се разглежда само като негативно оценъчно
съждение, поради което и не можела да повлече след себе си възникването на деликтна
отговорност. При условията на евентуалност предявените искове се оспорват по размер като
прекомерно завишени.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответниците Д. М. Н. и П. Г. Н. чрез адв. В. П. – АК-
София, са предявили срещу ищцата Р. К. Т. насрещни искове с правно основание по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждането ù да заплати на всеки от тях по 1750,00 лева /частично от 3500,00
лева/, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди – унижение,
болки и страдания, последица от нанесена им от ответницата Т. обида чрез изпратено на
21.03.2023г. в 10:22ч. във вайбър-групата на етажната собственост съобщение, в което
заявила „Кои отново са длъжници на входа?? Н И Н О В И!!! Паразити живеещи на гърба
на всички, включително на гърба на децата и на болен, и социално слаб съсед…“, „Тежка
комплексарщина и драпане на его! Това е! Нагло, нахално и арогантно поведение!
Поведението им е проява на агресия над всички нас! ИЗВИНИ СЕ Н.!!! ИЗВИНИ СЕ НА
ВСИЧКИ, КОИТО ВИ ПЛАЩАМЕ СМЕТКИТЕ, за това, че 8-9 месеца се правеше на
домоуправител и ни овъртоли в лъжите ти, превърна ни в заложници на твоите лични
проблеми. Умишлено съботираше това, което ние всички искахме да направим за входа!...“,
„Първият признак на човешката глупост е пълното отсъствие на СРАМ“ – Зигмунд
Фройд! НЯМАТЕ СРАМ Н.И, НЯМАТЕ!!!“, ведно със законната лихва от датата на деликта
(21.03.2023г.) до окончателното изплащане на сумите. Основателността на исковете си
обосновават с обстоятелството, че с тези думи били поставени в унизително положение пред
съседите си, а авторитетът им бил засегнат по груб и арогантен начин. Написаното било
3
публикувано целенасочено, за да бъдат обидени и уязвени, както и да бъдат дискредитирани
като почтени хора и съседи. Били наречени с обидни думи – „длъжници“, „паразити“, а те
нямали никакви задължения към етажната собственост: издадената заповед за изпълнение
срещу тях била обезсилена от съда.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещния иск Р. К. Т.
чрез адв. Г. Ч. – АК-София, е подала Отговор, вх. № 355914/11.12.2023г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Исковете били
недопустими, тъй като се искало едно и също лице да бъде осъдено два пъти за едно и също
нещо, което просто било „нон сенс“ и не подлежало на коментар, тъй като не било
допустимо нито в гражданското, нито в наказателното, нито в административното право.
Правело впечатление, че при предявяването на насрещния иск бил заимстван институтът на
реторсията, който бил приложим в наказателното, а не в гражданското право. Нямало как и
не било възможно на практика ответник по предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да определя
размера на причинените му вреди в същия размер, както ищецът. Така използваният подход
принизявал сериозността на гражданския процес и предявеният насрещен иск се възприемал
по-скоро като участие в някакво водевилно представление. Написаното от Т. в съобщението
по „Вайбър“ било истина и в него нямало нищо притеснително. Тъй като ищците по
насрещния иск не били заплащали с години задълженията си към етажната собственост,
било образувано заповедно производство /ч.гр.д. 17020/2022г. на СРС/, по което била
издадена заповед за изпълнение. Срещу тази заповед ищците по насрещния иск били
възразили като длъжници. След като било налице възражение, съдът бил длъжен да
образува исково производство, като етажната собственост е била длъжна да предяви иск.
Етажната собственост решила да не продължава да води дела и съдът напълно правилно
прекратил производството. За ищците по насрещния иск нямало нито морална, нито
законова причина да смятат себе си за изрядни платци, съответно да се чувстват обидени от
написаните от Т. реални факти.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищците по тях. Същите следва при условията на
пълно и главно доказване да установят извършено от ответника деяние, неговия
противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него
вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на
ответника е да установи, че е заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на
обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е
да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 192 ГПК, от 09 РУ – СДВР заверен препис от
преписката по жалба с вх. № 338400-6800/29.05.2023г. на 09 РУ – СДВР. Срок: седем дни от
4
съобщението. При липса на данни и документи съдът да бъде уведомен в указания срок.
УКАЗВА на ищците по първоначално предявените искове в седмодневен срок от
съобщението да посочат, на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, фактите, които целят да бъдат
установени с разпита на поисканите от тях свидетели. При неизпълнение доказателственото
искане ще бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА по инициатива на ответниците и ищци по насрещните искове разпит
да двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата във
връзка с разменяните във „Вайбър“ съобщения и претърпените от ищците по насрещните
искове неимуществени вреди.
ДОПУСКА по инициатива на ответниците и ищци по насрещните искове разпит
да двама свидетели при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата във
връзка с разговорите на 28.05.2023г., а именно Емил Даскалов и Ангелина Даскалова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелите в размер на по 51,00 лева за всеки
свидетел /общо 102,00 лева/, платим от ответниците и ищци по насрещните искове в
седмодневен срок от съобщението. При неплащане на депозита или непредставяне на
доказателства за това в указания срок доказателственото искане ще бъде оставено без
уважение.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ù е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
5
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ответниците и ищци по насрещните искове да
се връчи и предназначеният за тях препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6