№ 15200
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20231110138053 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Л. В. Х. срещу Л. Т.
Б. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание давностно владение на
недвижим имот - търговски обект – павилион, представляващ имот с идентификатор
68134.902.776.1 по КККР на гр. София, разположен в недвижими имот с идентификатор
68134.902.776 с адрес: /адрес/.
С Определение от 08.04.2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 227 ГПК
производството по настоящото дело е спряно – поради настъпила смърт в хода на процеса на
ответната страна с указание към ищцата Л. В. Х. в шестмесечен срок от получаване на
препис от разпореждането с указанията, при съобразяване с данните от вече изисканата и
предоставена информация от Столична община, да посочи правоприемника на ответника по
делото Л. Т. Б. – с три имена и адрес, срещу когото да продължи производството по делото.
С определение от 06.11.2024 г. производството по настоящото дело е прекратено на
основание чл. 230, ал. 2 ГПК – поради неизпълнение в срок от ищцата на дадените указания.
С определение от 10.03.2025 г. по в.ч. гр. дело № 1740/2025 г. по описа на Софийски
градски съд, ЧЖ-VI-Ж състав определението от 06.11.2024 г. е отменено и делото е върнато
на настоящия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на
съдебния акт от контролната инстанция е прието, че пречките за движение на делото,
възникнали въ връзка със страните, са отстранени, като съдът следва служебно за
конституира правоприемника на страната на ответника по делото и същото да продължи.
Съдът, като съобрази изложеното в отменителния акт на въззивната инстанция,
намира, че на основание чл. 230, ал. 1 ГПК спряното производство следва да бъде
възобновено.
На основание чл. 227 ГПК производството по делото следва да продължи с участието
на наследника по закон /правоприемника/ на починалия в хода на процеса ответник Л. Т. Б. -
Б.Л. Б.а (съгласно данните от удостоверение за наследници от 15.01.2024 г., издадено
Столична община, район Лозенец, която да бъде конституирана като ответник по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 ГПК при възобновяването производството
делото продължава от това действие, при което е било спряно, поради което и предвид
постъпилият по делото писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, то делото следва да бъде
1
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид това, съдът намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на
страните проекта за доклад по делото, както следва:
Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху следния недвижими имот –
търговски обект („павилион“) с идентификатор 68134.902.776.1 по КККР на град София,
находящ се в недвижим имот с идентификатор 68134.902.776 на адрес: /адрес/ (стар № 4),
който процесен имот е изграден съгласно одобрен проект от 14.04.1994 г., одобрен за
изграждане като масивна постройка с фундаменти, като сграда, трайно прикрепена към
земята. Уточнява, че процесният търговски обект е изграден и съществува като недвижима
вещ по см. на чл. 110, ал. 1 ЗС, доколкото е прикрепен трайно към поземления имот по
начин, непозволяващ отделянето му от земята без неговото разрушаване или съществено
повреждане. Поддържа се, че този имот е регистриран в регистър на търговските обекти на
Столична община, район Лозенец с решение за регистрация на търговски обект от
19.01.1996 г. Посочва се, че 19.01.1996 г. – 04.03.2003 г. имотът е стопанисван и съответно
владян от ЕТ „Живка Костова“. Излага се, че по силата на договор за покупко-продажба с
нотариална заверка на подписите от 05.03.2023 г. на пом. нотариус Д. имотът е закупен от
лицето Р.С.Б., а с договор от 17.03.2003 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Т.
закупен от ищцата Л. Х.. Същата излага, че понастоящем имотът, в който е изграден
процесния такъв и представляващ имот с идентификатор 68134.902.776, идентичен на имот
с пл. № 18 с площ от 325 кв.м., включен в УПИ-парцел XII-18,19 и общински, в кв. 170, м.
„Лозенец“ , е собственост на първоначалния ответник Л. Б.. Твърди се, че между ищцата и
ответника са сключвани договор за наем от 08.09.2003 г. и допълнителни споразумения към
същия, както и последващи договори за наем от 13.03.2012 г. и 14.03.2012 г. с предмет
временно и възмездно ползване на част от собственото дворно място с площ от около 30 кв.
м., върху което е разположен собствения на наемателя търговски обект – павилион с площ от
29,50 кв. м., с които по същество ответникът е признал многократно правата на ищцата
върху търговския обект. Поддържа се, че въпреки това, с изпратени до Л. Х. две нотариални
покани собственикът на земята Л. Б., е отправил искане за преместване извън дворното
място на процесния търговски обект, с което по същество е оспорил правата на ищцата
върху постройката. Излага се, че ищцата е придобила собствеността върху имота на
основание непрекъснато десетгодишно давностно владение, считано от 17.03.2003 г., който
фактическа власт се изразява в отдаването под наем на търговския обект на трети лица. С
тези съображения ищцата Л. Х. обосновава правния си интерес от търсената установителна
искова защита, отправяйки искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на търговски обект – павилион, представляващ имот с
идентификатор 68134.902.776.1 по КККР на гр. София, разположен в недвижими имот с
идентификатор 68134.902.776 с адрес: /адрес/, на основание десетгодишно давностно
владение.
По делото е депозиран писмен отговор от лицето Б.Л. Б.а (като наследник на
починалия в хода на процеса – на 31.10.2023 г. ответник Л. Б.), чрез пълномощника й адв. А.
– преди редовно връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея за отговор,
поради което и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който предявеният иск е оспорен като
неоснователен. Излага се, че ищцата Х. притежава движима по характера си вещ –
павилион, разположен върху собственото на ответницата дворно място. Сочи се, че този
павилион е придобиван като движима вещ с договори с нотариално заверени подписи, като
собствеността върху последния като движима вещ не е оспорвана от Л. Б., нито от
ответницата. С отговора на исковата молба се излага, че в договора от 17.03.2003 г. за
покупко-продажба, с който ищцата е придобила търговския обект – павилион изрично е
отразено изявлението й, че този павилион е изграден при условията на чл. 120, ал. 1
ППЗТСУ, като се задължава в срока по чл. 120, ал. 4 ,вр. § 6а от Правилника да освободи
имота и да демонтира павилиона. С отговора на исковата молба се излага, че от
2
подписването на този договор отношенията между ищцата и ответната страна са развиват
именно при тази фактическа обстановка – собствена на Х. движима вещ, поставена в
собствен на Б. недвижим имот по силата на договори за наем на земя. Сочи се, че едва с
отговор от 07.11.2023 г. на отправена от ответната страна покана за премахване на
павилиона, ищцата е отказала това с довод, че същият представлява масивна сграда. Ето
защо, дори и да се приеме промяна в намерението за владение относно характера на обекта –
от движима към недвижима вещ, то това е считано от 2023 г. и без да е доведена до знанието
на ответника. С отговора се оспорва процесният търговски обект да представлява
недвижима вещо, която да е придобита с десетгодишно владение. Касае се за преместваем
обект, поставен по реда на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) след протоколно решение от
20.01.1994 г. на Стопанския съвет на ХФ към СУ „Климент Охридски“, като издаването на
разрешение за строеж е само формален акт, удостоверяващ временния статут на този вид
обекти. Оспорва се регистрацията на търговския обект в регистъра на район Лозенец да има
отношение към собствеността и статута на постройката. Оспорва се процесният павилион да
има статута на масивна постройка и да отговаря на представените от ищцата строителни
книжа. В случая в полза на ищцата не е учредено и право на строеж по см. на чл. 63 ЗС.
Спрямо този обект приложение следва да намери чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) при която е
допустимо правото на собственост върху постройка в чужд имот без право на строеж, но
което право на собственост е под прекратително условие- до момента, в който се реализира
инвестиционно намерение за застрояването на терена. Посочва се, че трайното прикрепване
на постройките към земята не променя характера им на временни постройки. Сочи се, че с
протокол от 08.08.2023 г. сграда с идентификатор 68134.902.776.1 е заличена, доколкото
представлява преместваем обект и не подлежи на нанасяне в КККР. Твърди се, че
процесният обект е незаконен такъв и подлежи на премахване. С тези доводи се отправя
искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявената със същата установителна
искова претенция, с оглед и изричния довод, изложен в отговора на исковата молба, счита,
че на ищцата повторно следва да бъдат дадени указанията съгласно разпореждането от
21.07.2023 г., като уточни интереса си от предявения установителен иск за признаване на
ищцата като собственик на вещта на основание давностно владение, предвид изложените
твърдения в исковата молба, че същата е придобила обекта по силата на договор за покупко-
продажба.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ГПК, както
следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
процесният търговски обект – павилион е изгладен и съществува като недвижим имот по см.
на чл. 110 ЗС, като е трайно прикрепен към поземления имот, по начин, по който да не може
да се отдели от земята без неговото разрушаване или съществено повреждане, както и, че е
придобила процесния обект на твърдяното правно основание – по силата на давностно
владение, осъществено в продължение на 10 години, конкретно: изтичането на
десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо
упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и
непрекъснато).
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
възраженията, в частност относно характера на обекта като движима вещ, респ., че
отделянето му от поземления имот може да се извърши, макар и с известна техническа
трудност и при несъществено повреждане, обуславящ неприлагане на десетгодишното
3
давностно владение като придобивно основание, респ. твърденията си относно приложение
на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) – изграждане на процесния обект като временна постройка
със съгласие на съответния собственик, изразено в писмено заявление до службата при
общината, с отбелязан срок на ползването му, изтичане на срока, респ. заемане на терена за
предвиденото по плана строителство.
По доказателствените искания:
Представените от страните – от ищцата към исковата молба и уточнителната такава от
21.08.2023 г. и от ответната страна – към отговора писмени материали са допустими,
относими към предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Като относимо, с оглед наведените твърдения за придобиване на имота на основание
давностно владение и надлежно формулирано съгласно чл. 156, ал. 2 ГПК следва да бъде
уважено искането на ищцата за допускане изслушването на един от поисканите двама
свидетели – арг. чл. 159, ал. 2 ГПК, доколкото се касае за едни и същи обстоятелства, при
режим на довеждане за изясняване на изложеното в исковата молба относно владението на
процесния имот.
На ответната страна следва да бъдат дадени указания да уточни за какви конкретно
обстоятелства ще бъде разпитван поисканият свидетел – алг. чл. 156, ал. 2 ГПК, в противен
случай искането ще бъде оставено без уважение.
Искането на ищцата за допускане изслушването на СТЕ по въпросите, формулирани в
исковата молба е относимо и необходимо, предвид спора между страните относно характера
на процесния обект, поради което същата следва да бъде допусната.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-икономическа експертиза за определяне
пазарната оценка на процесния обект следва да бъде оставено без уважение като
ненеобходимо, предвид представеното по делото удостоверение за данъчната оценка на
обекта.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото гр.
дело № 38053/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви
състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК като ответник по делото, на мястото на
първоначалния ответник Л. Т. Б., починал в хода на процеса – на 31.10.2023 г., лицето Б.Л.
Б.а, с ЕГН: **********.
ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка за призоваване ответникът Л. Т. Б..
УКАЗВА на ищцата най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
уточни интереса си от предявения установителен иск за признаването й като собственик на
вещта на основание давностно владение, предвид изложените твърдения в исковата молба,
че същата е придобила обекта по силата на договор за покупко-продажба, като посочи
твърди ли този договор да няма действие спрямо ответника, респ. да се оспорват правата й
само на основание давностно владение или обосновава интереса си с друго обстоятелство,
като при липсата на уточнение исковата молба ще бъде върната, а производството по делото
- прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.06.2025 г. от
4
10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата - с
препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищцата събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един от поисканите двама свидетели – при режим на довеждане за изясняване на
обстоятелствата съгласно мотивите на настоящото определение, на основание чл. 159, ал. 2
ГПК.
УКАЗВА на ответницата в двуседмичен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение, с писмена молба, да уточни за какви обстоятелства ще
бъде разпитван поисканият от нея свидетел – арг. чл. 156, ал. 2 ГПК, в противен случай
искането ще бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА по искане на ищцата изслушване на съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която въз основа на материалите по делото и оглед на процесния
търговски обект – павилион, а при необходимост и след извършване на съответни
справки в АГКК и при Столична община, да отговори на въпросите, формулирани в
исковата молба (л. 6 от делото).
НАЗНАЧАВА за вещо лице в. лице П.Г.Г., специалност: „Архитектура, оценител на
недвижими имоти и сгради…“, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица за съдебния район на СГС за 2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на сумата от 450 лева,
вносима от ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане изслушване на съдебно-
икономическа експертиза за определяне пазарната оценка на процесния обект.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
5
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6