Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 11.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Ирина Борисова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 96 по
описа за 2020 г. на РС Елин Пелин и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от L.I.S., гражданин на Република Полша,
роден на *** г. в Република Полша, притежаващ документ за самоличност СУМПС №…./…. чрез пълномощника му адвокат Е.М.
– АК Кюстендил със съдебен адрес:***, офис 19 срещу Наказателно постановление №
13/07.02.2020 г. на държавен служител категория „I“ оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР
София, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което на основание
чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В
жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като се твърди, че вмененото нарушение не е извършено от
жалбоподателя виновно, а АУАН не му е предявен и предоставен на говоримия за
него език. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от пълномощника си адв.М., който поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът
след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление
№ 13/07.02.2020 г. на държавен служител категория „I“ оперативен дежурен в ОДЧ при
ОДМВР София същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 168470/06.02.2020 г. по описа на ОД МВР София срещу L.I.S.. Наказателното постановление е
съставено срещу жалбоподателя за това, че: „На 06.02.2020 г. около 21.35 ч. на
АМ „Хемус“, в района на 32 км., посока на движение – към гр.София, управлява
влекач „ВОЛВО“ с рег. №… от категория N3, с
максимално допустима маса 20500 кг, собственост на „….“ с прикачено полуремарке „ШМИТЦ“ с рег. № …., с максимално допустима маса 39000
кг., собственост на „……“, като водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на
товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В-4 в изпълнение на
заповед № РД11-1496/16.12.2019 г. на АПИ“, поради което на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Видно от АУАН № № 168470/06.02.2020 г.
по описа на ОД МВР София, същият е съставен от А.Т.А. – младши автоконтрольор
при ОД МВР София и подписан от свидетеля И.Г.Й. срещу L.I.S. за това, че: „На 06.02.2020 г. в 21.35 ч. в Община Елин
Пелин, на път София-София регион – Ловеч – Шумен – Варна при следните
обстоятелства: По АМ „Хемус“, 32 км. в
района на тунел Витиня, посока гр.София, управлява влекач „ВОЛВО“ с рег. № …. собственост на „…..“ с максимално допустима маса
20500 кг, с прикачено полуремарке
„ШМИТЦ“ с рег. № ….., с максимално допустима маса
39000 кг., собственост на „……, като навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на
товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В-4 в изпълнение на
заповед № РД11-1496/16.12.2019 г. на АПИ, с което е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на
жалбоподателя срещу подпис и подписан без възражение.
От Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1204-000198/07.02.2020 г. по описа на ОД МВР София
се установява, че на L.I.S. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление ма моторно превозно средство за срок от един месец
във връзка със извършено нарушение на чл.6
от ЗДвП на 06.02.2020 г.
Представена е Заповед № 8121з-952/20.07.1017 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 517з-51/05.01.2018 г. на
директор на ОДМВР – София лицето издало
ЗПАМ е надлежно оправомощено да налага принудителни мерки по ЗДвП.
По делото са предоставени: Заповед № РД-11-1494/16.12.2019
г. по описа на АПИ: Заповед № РД-11-1496/16.12.2019 г. по описа на АПИ
От показанията на разпитаните по
делото свидетели А.Т.А. – актосъставител и И.Г.Й. – свидетел по съставянето на
АУАН се установява, че поддържат написаното в АУАН. Заявяват, че са били нощна
смяна на посочения участък 32 км в района на тунел Витиня по посока гр.София и
установили, че водача не спазва забраната на АПИ за временно навлизане на
товарни автомобили над 12 тона в посочения участък, за което му бил съставен
АУАН. Свидетелите твърдят, че на магистралата има достатъчно знаци, които забраняват движението на ППС над
12 тона, но водача не ги бил спазил.
Заявяват, че водача подписал декларация, в която било описано на неговия език
какво нарушение е извършил, поради което всичко му било обяснено.
При така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
съдът я намира за допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество, като се извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление,
досежно неговата законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като
е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които
са достатъчно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. Това е така, тъй като още при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила. Не са спазени императивните
изисквания на чл.43, ал.1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното
нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил
предявен по надлежния законов ред на нарушителя. В случая не е спорно по делот, че водача не е български гражданин и не владее български език.
Затова в тежест на административнонаказващия орган е да установи в хода на
административнонаказателното производство, че нарушителя владее български език, а ако не владее
български език,
съгласно чл.21, ал.2 от НПК и чл.142, ал.1 от НПК, приложими на
основание чл.84 от ЗАНН и в административнонаказателното производство, да му назначи преводач. Само при спазване на
посочените разпоредби може да се гарантира извършването на верен и точен превод
в производството, с което пък се гарантира правото
на нарушителя да разбере в какво е обвинен и какви са неговите права. В случая
не се установява в хода на административнонаказателното производство да са
ангажирани доказателства, които да сочат, че нарушителят владее български език, а в задължение на контролните органи е да установят по
категоричен начин, че
жалбоподателя владее български
език. Свидетелите констатирали нарушението, заявяват, че при съставянето на
АУАН му е била представена бланка, в превод на полски език, в която му е
разяснено, всичко, но в същата липсва обяснение, че лицето има право на
възражение в тридневен срок от връчването на АУАН и какво е съдържението на издадения срещу него
АУАН, в каквато насока прави
възражение жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда след съставянето на АУАН, същият да бъде предявен на нарушителя за запознаване
със съдържанието му и за подпис. Предявяването на акта се извършва на български
език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и
не владеят български език, се назначава
преводач, съгласно чл.21, ал.2 от НПК и чл.142, ал.1 от НПК. Тези нормативно
установени изисквания гарантират и обезпечават правото на защита на наказаното
лице, а запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на
всички последващи процесуални права. В случая актът не е предявен в
присъствието на преводач или в превод на полски език, каквото е изискването на
закона. Неотразяването в акта на обстоятелството, че същият е преведен на съответния
език от преводач, следва да се приравни на непредявяване на акта за
установяване на административно нарушение. Констатираните пороци сочат, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение - непредявяване на акта на нарушителя, което е пречка за издаване на
законосъобразно наказателно постановление. Административнонаказващият орган
съгласно чл.52, ал.2 от ЗАНН е следвало в кръга на своите правомощия да върне
съставения АУАН на
актосъставителя, за да бъде
предявен на нарушителя. Като не е сторил това, АНО е издал атакуваното
наказателно постановление, с което е допуснал съществено процесуално нарушение,
засегнало в значителна степен правото на защита на
нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на
производството, поради което не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН. По идентичен начин следва да бъде връчено и
издаденото наказателно постановление, като наказващият орган
назначи заклет преводач, които да преведе съдържанието на наказателното
постановление, което се връчва на наказаното лице, а то от своя страна, преди
да положи подписа си в наказателното постановление, следва да направи писмено
изявление, че му е осигурен превод и е разбрало какво обвинение му е вменено и
за какво нарушение е наказано. С
оглед гореизложено се установява, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати особено съществени нарушения от актосъставителя и от административнонаказващия орган, наличието на които обуславят отмяна
на атакуваното наказателно
постановление, тъй като препятстват правото на жалбоподателя на
участие в административнонаказателния процес, за да защити собствените си права
и законни интереси.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 13/07.02.2020
г. на държавен служител категория „I“ оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР София.
Решението подлежи на касационно обжалване
по реда на
глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: