Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../11.06.2021г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 13629 по описа за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№85627/05.04.2019г., постановено по гр.д. №32606/2018г. по описа на СРС, 157
състав, е осъдено „З.Б.И.“ АД да заплати на Ц.Г.В. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в силни болки, дискомфорт, силно главоболие, гадене и повръщане,
тридневно наблюдение в болнично заведение, раздразнителност, нервност и стрес,
поради сътресение на мозъка и подкожен хематом в слепоочно – челната област на
главата вляво, в резултат от ПТП, настъпило на 30.12.2016г. по път SRO3177, посока с. Стъргел – с. Голно Камарци по вина на Р.И.И.,
управлявал МПС марка „Мицубиши“, модел „1200“ с рег. №СО *****, с несъобразена
с атмосферни условия скорост и, неосъществявайки непрекъснат контрол върху
автомобила, навлизайки в завой надясно, в резултат на което навлязъл в лентата
за насрещно движение, реализирайки ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №*******, отговорността на който вода
е застрахована при ответника по силата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 30.12.2016г., до окончателното й погасяване, като е отхвърлен
искът за сумата над 7000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева. Осъдено
е „З.Б.И.“ АД да заплати на Ц.Г.В. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
1047,20 лева – разноски за производството за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за свидетел и вещи лица. Осъден е Ц.Г.В. да
заплати на „З.Б.И.“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 289,50 лева –
разноски за производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещи лица. Осъдено е „З.Б.И.“ АД да заплати по сметка на Софийски районен съд
на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 80 лева – разноски за държавна такса.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството „З.Б.И.“ АД, чрез пълномощника
адв. М. Г., срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част. В жалбата
се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено при неправилна преценка на доказателствата. Поддържа
се, че по делото не е установена по категоричен начин вината на водача на МПС с
рег. №СО *****за настъпване на ПТП, като се твърди, че същият с действията си
не е допринесъл за настъпване на вредата. Пътят бил непочистен, с утъпкан сняг
и заледени участъци. Навежда доводи, че неизпълнение на задължението на
работниците/служителите на Община Горна Малина да почистят пътя е причина за
настъпване на ПТП. Причината за настъпване на ПТП било страничното занасяне на
автомобила при навлизане в завой надясно, което било под действието на
центробежните сили, поради което счита, че причина за настъпване на ПТП е
противоправно поведение на служители на Община Горна Малина, които не са
изпълнили задълженията си за поддръжка на процесния пътен участък. С оглед
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ц.Г.В., с
който жалбата се оспорва изцяло. Излагат се доводи, че единствената причина за
настъпване на ПТП е поведението на застрахования при ответника водач. Оспорват
се доводите в жалбата, че вината за настъпване на ПТП е на Община Горна Малина,
като при условията на евентуалност се излагат доводи за наличие на
предпоставките за приложение на чл.53 от ЗЗД.
Постъпила е и
насрещна въззивна жалба от ищеца в производството Ц.Г.В. срещу
първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск за обезщетяване
на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 7000 лева до
пълния предявен размер от 10 000 лева. В жалбата се излагат оплаквания, че
в обжалваната част решението е неправилно – постановено при нарушаване на
материалния закон и необосновано, тъй като определеното обезщетение за
неимуществени вреди е в занижен размер и не е справедливо. Излагат се доводи,
че получените травми са създали у ищеца дискомфорт и силни болки в увредените
области. Вследствие на получените увреждания и преживения шок ищецът се
оплаквал от непрекъснато главоболие, станал изнервен, раздразнителен, стресиран
и избухлив. За известен период имал проблемен и непълноценен сън. Преживяното
го променило за дълъг период от време станал нетърпелив, неспокоен, стресиран,
унил, какъвто не е бил до този момент. Сринал се психически. Негативните
последици от травмите, получени при ПТП продължавали да се проявяват и към
момента, като бил налице всекидневен дискомфорт, когато се вози в автомобил или
го управлява. Дълго време не можел да започне работа, тъй като тя била свързана
с управление на автомобил, а той не можел да приеме, че ще се качи в автомобил,
където отново може да го сполети това. Тези обстоятелства не били отчетени в
пълна степен от първоинстанционния съд, което довело до неправилен извод
относно размера на справедливото обезщетение. Не били съобразени също така от
първоинстанционния съд застрахователните лимити към датата на застрахователното
събитие, практиката на съдилищата при определянето на критерия за
справедливост, ръста в доходите и инфлационните процеси. С оглед изложеното
моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго,
с което предявеният иск да бъде уважен в пълния предявен размер.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба
от ответника по нея „З.Б.И.“ АД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правна квалификация чл.432,
ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.12.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.429,
ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко
от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и
вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива
гражданската отговорност на деликвента.
Въззивният съд намира, че по делото са доказани в
съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.
Не е
спорно между страните по делото, че ответникът
е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП относно лекия „Мицубиши“ с рег. №*****ВН, застрахователна
полица BG/02/116000776921.
С договора по чл.429 от КЗ ответникът се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди през периода на застрахователния договор. Ищецът има
качеството на увредено лице по
смисъла на чл.478 от КЗ, тъй като е претърпял телесни увреждания, причинени от
застрахованото МПС, покрити от
застраховката.
Събраните по делото доказателства обуславят извода, че
поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Установи се от събраните по делото доказателства, че водачът
на лекия автомобил „Мицубиши“ с рег. №*****ВН е
управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия, в резултат
на което при десен завой е настъпило странично занасяне и под действие на
центробежните сили, превозното средство се е отклонило вляво спрямо
първоначалната си ориентация. Посоченото поведение на застрахования при
ответника водач е противоправно, тъй като е в нарушение на разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Налице е и несъмнена причинна връзка между това
противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника водач и претърпените
от ищеца вреди, които подлежат на обезщетяване. Неоснователно е изложеното от
въззивника – ответник оплакване, че изключителна вина за настъпване на ПТП имат
служителите на Община Горна Малина, които не са изпълнили задълженията си за
поддръжка на пътния участък. В случая е съставен протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие по реда на НПК, извършен от следовател при
ОСлО-ОП-София, в който е отразено, че пътното платно в участъка, в който е
настъпило ПТП, е непочистен, с утъпкан сняг и заледени изцяло участъци. Съставителят
на протокола е удостоверил пряко възприетите от него факти при огледа, относими
за определяне на механизма на ПТП, като разположението на МПС, участници в ПТП,
характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка
на мястото на произшествието и др., и представлява официален свидетелстващ
документ относно посочените обстоятелства. При така установените по делото
обстоятелства следва да се приеме, че длъжностните лица от администрацията на
третото за спора лице Община Горна Малина са бездействали при изпълнението на
задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП за поддръжка на
пътния участък. Това обаче не е единствената причина за настъпване на ПТП, тъй
като от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че водачът на лекия
автомобил „Мицубиши Л 200“ се е движел със скорост по-висока от критичната, при
което вследствие на инерционните сили е настъпила загуба на напречната
устойчивост на превозното средство и отклоняването му вляво в лентата за
насрещно движение. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
ПТП е съпричинено от водача на лекия автомобил „Мицубиши Л 200“ и от
служителите на третото за спора лице – Община Горна Малина, но с оглед
разпоредбата на чл.53 от ЗЗД са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП
вреди в пълен размер.
Спорен между страните е и дължимият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Критериите за определяне на размера на обезщетението са видът,
обемът и интензивността на причинените неимуществени вреди, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Въззивният съд намира, че
посочените критерии са съобразени от първоинстанционния съд при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което определеният
размер на обезщетението от 7000 лева е справедлив по смисъла на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.
Обезщетение в
по-висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 от ЗЗД за справедливо възмездяване
на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет и неоснователно
разместване на блага.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК в обжалваните части.
По разноските:
При този изход на
спора, с оглед обстоятелството, че въззивните жалби и на двете страни са приети
за неоснователни от въззивния съд, разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№85627/05.04.2019г., постановено по гр.д. №32606/2018г. по описа на СРС, 157
състав.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.