Решение по дело №17325/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 24.08.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесети и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №17325 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 7766/23.10.2019 г. от „К.Г.“ ЕООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П. Николов Колев срещу адв. К.Д.Т., ЕГН: **********, Служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/, с искане до съда да осъди адв. К.Д.Т. да заплати на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес: ***, представлявано от П. Николов Колев сумата от 1 184,91 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 23.10.2014 г., която сума обаче не е предадена на доверителя „К.Г.“ ЕООД до настоящия момент.

В исковата молба се излага, че на 21.08.2014 г. след сключен договор за цесия между „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на цесионер и Ф. К. М., в качеството му на цедент, действащ чрез пълномощник - адв. К.Д.Т., дружеството е придобило вземане, за сумата от 1 134,91 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 26.09.2011 г. до 23.03.2012 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура № **********/29.03.2012 г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В последствие „К.Г.“ ЕООД с последващ договор за цесия от 23.10.2014 г., действащо чрез пълномощника си адв. К.Д.Т.  прехвърлило посоченото по-горе вземане на „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* - за цена от 1184,91 лв.

Съгласно т. 3. от сключения на 23.10.2014 год. договор за цесия, продажната цена за вземането, в размер на 1184,91 лв. е заплатена изцяло и в брой от цесионера „Интейк“ ЕООД на пълномощника на „К.Г.“ ЕООД - ответника адв. К.Т., като е отбелязано също, че „същият служи и за разписка за извършено плащане“.

През 2016 г., на основание така сключения договор за цесия от 23.10.2014 год., „Интейк“ ЕООД се легитимирало като носител на това вземане и депозирало искова молба срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с претенция за заплащане на сумата от 1134.91 лв.

С Решение № 2332/14.06.2016 г., постановено по гр.д. № 1960/2016 г. на ВРС, исковата претенция на „Интейк“ ЕООД била уважена в пълен размер. До настоящия момент обаче, въпреки че са изминали почти пет години от сключения на 23.10.2014 г. договор за цесия, пълномощникът на „К.Г.“ ЕООД не е предал в касата на дружеството получената от него сума в размер на 1184,91 лв., представляваща продажната цена по сключената сделка.

Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва факта, че е получил от „Интейк" ЕООД процесната сума, тъй като в т. 3 от процесния договор било записано, че сумата е платена от цесионера /"Интейк" ЕООД/ на цедента /"К.Г." ЕООД/, а не на пълномощника на цедента - адв. К.Т.. Тоест в тази част от договора се съдържа признание за изпълнение, но не и че парите са лично получени от ответника.

Отделно сочи, че процесната сума не се дължи от ответника, тъй като съгласно сключено допълнително споразумение от 23.10.2014 г. ответникът е върнал обратно на цесионера - „Интейк" ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. Позовава се на допълнително споразумение от 23.10.2014г. към процесния договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „Интейк" ЕООД поради липсата на представителна власт на Д. Т. А., съгласно което адв. К.Т. е върнал обратно на цесионера „Интейк" ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск, за което се твърди, че ответникът е имал представителна власт, съгласно даденото му пълномощно.

На 23.10.2014 г., с оглед липсата на представителна власт на Д. Т. А., записана неправилно като управител на „Интейк" ЕООД, тъй като към този момент единствен управител на „Интейк" ЕООД е Т. Д., било сключено допълнително тристранно споразумение към договора за цесия от 23.10.2014г. между „Интейк“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД вече от реално представляващия „Интейк" ЕООД, като били направени и редица съществени изменения в клаузите на договора - „Интейк" ЕООД е заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД по отношение на задължението към първоначалните цеденти - Ф. К. М.; адв. К.Т. е върнал получената от „К.Г." ЕООД по първоначалния договор за цесия парична сума, предмет на настоящия осъдителен иск, „Интейк" ЕООД е поел задължение да финансира и заведе дело срещу „Енерго Про Продажби" АД и т.н. Съгласно допълнителното споразумение от 23.10.2014г. към договора за цесия между К.Г. ЕООД и Интейк ЕООД към дата 23.10.2014 г. „К.Г." ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първата страна - Ф. К. М., в срок до 13.02.2015 г., както и да образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби" АД, поради което приема третата страна „Интейк" ЕООД да го замени като длъжник по задължението и да заплати на кредитора - първата страна, на падежа 13.02.2015 г., като в замяна се задължава да прехвърли безвъзмездно вземането си от „Енерго Про Продажби" АД по гореописания договор за цесия, както и да уведоми „Енерго Про Продажби" АД за прехвърлянето, в полза на „Интейк" ЕООД.

Твърди, че договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между „К.Г." ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:*** /партер/ с управител П. Николов Колев ЕГН: **********, действащ чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. ЕГН: ********** - надлежно упълномощен и „Интейк" ЕООД ЕИК:203211061 със седалище и адрес на управление:***, сключен чрез Д. Т. А., е сключен от лице без представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на допълнителното споразумение, надлежно подписано от законния представител на „Интейк" ЕООД.

Първата страна - Ф. К. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. ЕГН: **********, заявява, че е съгласна да получи дължимата му сума по гореописания договор за цесия на падежа от третата страна - „Интейк" ЕООД на основание чл. 22, изр. 2 от ЗЗД, която да му заплати сумата по гореописания договор за цесия вкл. е съгласна „Интейк" ЕООД да замести длъжника по гореописания договор за цесия - „К.Г." ЕООД на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД. „Интейк" ЕООД заявява, че поема задължението към първата страна по договора за цесия от 13.08.2014 г. (заместване в дълг), както и приема вземането от „Енерго Про Продажби" АД да му бъде прехвърлено от „К.Г." ЕООД безвъзмездно, като заявява, че ще финансира и заведе съдебно дело за своя сметка (разходи за държавни такси, съдебни експертизи, свидетели и др.), както и ще назначи юрисконсултите на „К.Г." ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно трудово възнаграждение.

Адвокат К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „Интейк" ЕООД сумата от 1034,91 лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв. К.Т. на „Интейк" ЕООД при подписване на настоящето споразумение, като същото служи за разписка за извършено плащане.

Следователно и с оглед изменението на договора за цесия /тристранното споразумение/ всъщност пълномощникът адв. К.Т. е върнал на „Интейк“ ЕООД паричната сума, която ищецът твърди, че ответникът е задържал и не му я предава до подаване на исковата молба пред съда.

Отделно ответникът твърди, че е върнал сумата, предмет на настоящия иск, на първоначалния цедент - потребител на ел. енергия, за което има разписка, което според ответника означавало, че е отчел сумата от 1034,91 лева в полза на „К.Г." ЕООД по твърдяната поръчка, като е заплатено задължението на „К.Г." ЕООД в полза на неговия кредитор по представения договор за цесия с първоначалния цедент - Ф. К. М..

Отделно сочи, че няма наведени твърдения в исковата молба кога е сключен въпросният договор за поръчка, каква е неговата форма - устна, писмена или някаква друга, какъв е срокът, в който пълномощникът е следвало да върне сумата, предмет на поръчката и т.н., като ответникът изрично оспорва съществуването на такъв договор за поръчка между него  и „К.Г.“ ЕООД.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме че ответникът дължи процесната сума на ищеца, прави възражение за съдебно прихващане за сумата от 1040,00 лв., представляваща сбор от платени на 22.10.2014 г. лично от ответника суми за разноски по съдебни дела, водени от ищцовото дружество, а именно:

-      сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11328/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;

-      сумата от 130 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11052/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;

-      сумата от 80 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11266/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;

-      сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 113 05/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;

-      сумата от 80 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 10173/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;

-      сумата от 120 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11321/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;

-      сумата от 130 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11312/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;

-      сумата от 80 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11270/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД и

-      сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11253/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД.

От ищеца е направено възражение за погасяване по давност на така посочените вземания на ответника.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване че адв. К.Т. е бил упълномощен да се разпорежда с вземания на ищцовото дружество от негово име и за негова сметка. Същото се потвърждава и от представеното пълномощно с отговора на исковата молба (л.17).

Между страните не е спорно, а и същото се потвърждава от представеното заверено за вярност копие от Договор за прехвърляне на вземане от 13.08.2014 г., сключен между Ф. К. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. и „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, действащо чрез управителя си П. Колев, че  Ф. М. е прехвърлил на „К.Г.“ ЕООД свое вземане срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********* в размер на 1134,91 лв., представляващо пратена без основание стойност на коригирана електрическа енергия за периода от 26.09.2011 г. до 23.03.2012 г. за обект на потребление с абонатен №********** и клиентски №********** по фактура №**********/29.02.2012 г. за цена от 1034,91 лв.

Представен е и договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К.Д.Т. и „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК *********, действащ чрез управителя Д. Т. А., по силата на който „К.Г.“ ЕООД прехвърля на „ИНТЕЙК“ ЕООД свое вземане срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за сумата от 1134,91 лв., представляваща платена без правно основание стойност на коригирана ел. енергия по фактура №**********/29.02.2012 г. за периода от 26.09.2011 г. до 23.03.2012 г. за обект на потребление с абонатен №********** и клиентски №********** с титуляр на партидата Ф. К. М. за сумата от 1184,91 лв., която сума страните са се съгласили, че е платена изцяло и в брой при подписване на договора от цедента на цесионера.

По делото е прието и представено с отговора на искова молба Споразумение от 23.10.2014 г. към договор за прехвърляне на вземане от същата дата между „КНП Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД, с който „КНП Груп” ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т., и „Интейк” ЕООД, чрез управителя на дружеството Т. Н. Д. и Ф. К. М., чрез пълномощника адв. К.Т. се съгласяват, че цената от 1034,91 лв. по договора за цесия между Ф. М. и „КНП Груп” ЕООД, с падеж 13.02.2015 г. не е заплатена към момента, както и че „КНП Груп” ЕООД към датата на подписване на споразумението е в невъзможност да плати цената, както и да образува граждански дело срещу длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, поради което приема третата страна „Интейк" ЕООД да го замени като длъжник по задължението и да заплати на кредитора - първата страна, на падежа 13.02.2015 г., като в замяна се задължава да прехвърли безвъзмездно вземането си от „Енерго-Про Продажби" АД по гореописания договор за цесия, както и да уведоми „Енерго-Про Продажби" АД за прехвърлянето, в полза на „Интейк" ЕООД. В следващия абзац е посочено, че тъй като договорът между „КНП Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД за цесия на вземането на Ф. М. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е сключен от лице без представителна власт – Д. А., която към 23.10.2020 г. не е била управител на „Интейк” ЕООД СЕ ИЗМЕНЯ съобразно съдържаните на споразумението като Ф. М. и „Интейк” ЕООД се съгласяват „Интейк” ЕООД да замести в дълга му по цесията от 13.08.2014 г. „КНП Груп” ЕООД. В тази връзка „Интейк” ЕООД се съгласява вземането срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД да му бъде прехвърлено безвъзмездно, като заявява, че ще финансира и заведе съдебно дело за своя сметка (разходи за държавни такси, съдебни експертизи, свидетели и др.), както и ще назначи юрисконсултите на „К.Г." ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно трудово възнаграждение. Адвокат К.Т. в качеството си на пълномощник на К.Г. ЕООД връща /предава/ на „Интейк" ЕООД сумата от 1034,91 лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв. К.Т. на „Интейк" ЕООД при подписване на настоящето споразумение, като същото служи за разписка за извършено плащане.

По делото са приети и копия от нотариално заверено уведомление от „К.Г.” ЕООД до адв. К.Т. да представи всичките 297 договора за прехвърляне на вземания, от него в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество,  нотариално заверена покана – изявление от „К.Г.” ЕООД до „Интейк” ЕООД, с искане да представи всички цесии и съответно да заплати цената по тях, нотариално заверена покана от „К.Г.” ЕООД до адв. К.Т..

По делото е приложено гр.д. №1960/2016 г. по описа на РС-Варна. От същото се установява, че е образувано по искова молба с вх. № 9479/22.02.2016 г. от „Интейк” ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с която е предявено процесното вземане по фактура №**********/29.02.2012 г. По делото са представени единствено Двата договора за цесия от 13.08.2014 г. и от 23.10.2014 г., но не и тристранното споразумение.

Представено е извлечение от регистъра при АС – Варна, от което е видно, че лицето Д. Т. А. е била вписана като сътрудник на адв. К.Т. на 17.06.2014 г.

По делото е разпитана и свидетелката Г.К.К., от показанията на която се установява, че познава К.Т. и е работила в неговата кантора от 2014 г. до 2017 г. Известно ѝ е и дружеството „Интейк“. Първият управител бил жена на име Т. и вторият – Д. А.. Д. била адвокатски сътрудник на адв. Т.. Т. била сестра на много близък приятел на адв. Т.. Случвало се е да изготвят голям брой документи - уведомления за прехвърляне на вземания. Свидетелката лично изготвяла уведомленията за прехвърляне на вземания. При съставянето на уведомленията П. Колев не присъствал, той не знаел за уведомленията. Адв. Т. имал контрол над дружеството, чрез него се цедирали вземания. Края на 2014 г., последните месеци, въпросните уведомления били много – по две за едно вземане до „Енерго-про Продажби“ АД за прехвърляне от „КНМ“ на „Интейк“ на вземанията. Познава лицето Ф. К.. Не знае кой води счетоводството на „Интейк“. Не е изготвяла договорите за цесия. Уведомленията изготвила на основа на предходните уведомления за цесия от потребителите до „КНМ“, а не на самите договори за цесия. Към моментът, в който е била на работа, не е чувала за тристранни споразумения, които сочи, че може да са били съставяни в нейно отсъствие. Моят бивш съпруг И. Г. мисля, че е бил юрисконсулт на „КНМ“.

От извършена справка в ТР към АВ се установява, че управител на „Интейк” ЕООД в периода 10.09.2014 г. до 04.12.2014 г. е била Т. Н. Д.; в периода 04.12.2014 г. до 10.03.2016 г. е била Д. Т. А., от който момент насетне управител е Р. К. М..

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск от ищеца с правно основание чл. 36, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. От ищеца е направено възражение за недействителност на представеното тристранно споразумение на осн. чл. 40 от ЗЗД. От ответника е направено възражение за прихващане на дължими му се суми на осн. чл. 103, ал.1 от ЗЗД. От ищеца е направено възражение за погасяване на вземанията на ответника, с които се иска прихващане по давност, с пр. осн. чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а съгласно ал. 2 на същия член довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Няма изискване за форма за Договора за поръчка, поради което може да бъде сключен писмено, устно или дори с конклудентни действия (в този смисъл Решение №3 от 15.03.2016 г. по гр.д. №2526/2015 г. на ВКС, III ГО). В настоящия случай довереникът е бил упълномощен с общо пълномощно, което му е давало права да се разпорежда с вземания на дружеството-упълномощител, при условия каквито пълномощникът намери за добре, включително, но не само, да уведомява от името на дружеството съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания. Пълномощникът има право да получава всякакви плащания на всички дължими на дружеството вземания.

С упражняването от страната на упълномощения на предоставените с пълномощното права между страните е възникнало мандатно правоотношение. Този факт въпреки, че първоначално е бил оспорен с отговора на исковата молба в последствие всъщност се признава от ответника в молба от 10.03.2020 г., във връзка с предявеното от него възражение за прихващане.

Или имайки едно общо пълномощно ответникът е бил натоварен от ищцовото дружество да го представлява при извършването на договори за цесия, на вече придобити от упълномощителя вземания, без обаче тези вземания да са индивидуализирани. Така фактически, ако повереникът не даде изисквания от чл. 248 от ЗЗД отчет, колко и какви сделки е извършил, с кои точно вземания на дружеството се е разпоредил и при каква цена, както и да представи съставените договори и да предаде получените суми, последният поставя в невъзможност упълномощителя да се грижи за работата си с грижата на добър търговец, вкл. да води редовно счетоводство.

Видно от представените покани ответникът е бил поканен да даде отчет за извършените сделки, както и да представи всички съставени документи и получени плащания във връзка с тях, което не е сторено от пълномощника. Едва в отговора на исковата молба ответникът представя споразумение към договора за цесия от 23.10.2014 г., на чието съдържание се позовава, сочейки че сумата от 1034,91 лв. е върната на „Интейк” ЕООД, поради постигнатото в последствие споразумение. В самото споразумение е посочено, че тъй като сключения договор за цесия от 23.10.2014 г. е сключен от лице без представителна власт, действащо от името на „Интейк” ЕООД съдържанието му се изменя, съобразно споразумението от същата дата. Или самата цесия не се отрича, а само се изменят параметрите, при които тя е сключена. Така или иначе договорът за цесията е представен по гр.д.№ 1960/2016 г. с исковата молба, с което на осн. чл. 301 от ТЗ търговецът е знаел за нея и с това конклудентно действие я е потвърдил.

Видно пак от самите покани упълномощителят „КНП Груп” ЕООД е бил наясно, че са сключвани цесии, но не е бил наясно със съдържанието им и е искал плащане по тях, което води до извода, че той не е смятал, че тези цесии са безвъзмездни.

Видно от свидетелските показания адв. Т. е имал контрол върху дружеството „Интейк”, поради което е следвало да знае, кой е представляващият му към момента на сключване на цесията. Още повече, че бидейки адвокат и пълномощник е следвало да положи необходимата грижа, за да се увери, че договаря с надлежен представител. По делото не е изложена никаква фактическа обстановка, от която да бъде изяснено по какъвто и да е начин, каква е причината в един и същи ден да бъде договаряно с две различни лица, представляващи „Интейк” ЕООД, както и да се сключи споразумение, което да променя цената от 1184,91 лв. на нула.

Съдът намира, че изтъкнатото в самото споразумение основание, че „КНП Груп” ЕООД няма към момента средства да заплати покупната цена към момента на сключване на споразумението за неотговарящи на фактическото положение, доколкото именно в него момент адв. Т. е държал сумата от 1184,91 лв. за сметка на „КНП Груп” ЕООД, която сума е била достатъчна за заплащане на покупната цена от 1034,91 лв. на Ф. М. и реализиране на печалба от 50,00 лв. От друга страна по делото изобщо не се установи как поетото в самото споразумение задължение от „Интейк” ЕООД да заведе дело и да го финансира касае и респективно ползва цедентите – страни по споразумението, доколкото след разпореждане с вземането за тях е без значение неговата съдба – дали ще бъде събрано или не. Не е ясно и защо при уговорена покупна цена в договора за цесия от 23.10.2014 г. и записана като получена от цедента „КНП Груп” ЕООД 1184,91 лв. адв. Т. е върнал съгласно споразумението едва сумата от 1034,91 лв. и какво е направил с остатъка от 150,00 лв.

От представената разписка е видно, че адв. Т., действащ в лично качество, е предал на пълномощник на Ф. М. сумата от 1908,51 лв., представляваща присъдени суми по гр.д.№ 1960/2016 г. на ВРС и по в.гр.д.№1402/2016 г. на ВОС, като нито са наведени твърдения, нито са представени доказателства за основанието, на което адв. Т. в лично качество е предал сумата, нито защо тя не е само в размер на покупната цена по цесията, а включва в себе си и разноските, направени по делата, доколкото се твърди, че те се финансирани от адв. Т. лично, а не от цедента.

Всичко изложено до тук води съдът до извода, че между първоначалния цедент, адв. К.Т. и „Интейк” ЕООД е имало други отношения и уговорки, чието съдържание не е изложено по настоящото дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Видно от изложеното до тук, сключвайки допълнителното споразумение пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, като е уговорил контролираното от него дружество „Интейк” ЕООД да придобие безвъзмездно вземането на „КНП Груп” ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД на стойност 1134,91 лв. Същото не е отчетено при упълномощителя, като му е представено едва с отговора на исковата молба, не е представено от „Интейк” ЕООД и по воденото за вземането гр.д.№1960/2014 г. на ВРС, с оглед на което съдът намира, че същото е съставено единствено с цел адв. Т. да не отчете резултата от сключения договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. и да не предаде в патримониума на „КНП Груп” ЕООД платената по този договор цена.

Въз основа на горното, съдът намира възражението по чл.40 ЗЗД за основателно, в който смисъл следва да се приеме, че договарянето във вреда на представлявания не поражда правно действие за него. /т.3 от ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС/ Поради това, на същия се дължи договорената в договора от 14.01.2015г. цена, на основание чл.36, ал.2 ЗЗД и чл.284, ал.2 ЗЗД.

По направеното възражение за прихващане от ответника:

От ищеца не е оспорено, че претендираните суми са заплатени от адв. Т. със средства, които не са предоставени от ищцовото дружество. Заплащането на сумите е обективирано в платежни нареждания, поради което съдът приема, че са направени от посоченото като вносител лице – ответника и в размера, посочен в платежните нареждания. Същите са извършени от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В тази връзка следва да се остави без уважение направеното от ищеца възражение за погасяване на вземанията, предмет на претенцията за прихващане по давност, въпреки че е изминал период от повече от 5 години, считано назад от датата на предявяването им. Исковата претенцията е в размер на 1184,91 лв., а възражението за прихващане е в размер на 1040,00 лв., поради което и искът следва да бъде уважен за сумата от 144,91 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявените 1184,91 лв. поради извършено прихващане в хода на процеса с вземания на ответника към ищеца в общ размер на 1040,00 лв., както следва: сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11328/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД; сумата от 130 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11052/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД; сумата от 80 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11266/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД; сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 113 05/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;  сумата от 80 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 10173/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;  сумата от 120 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11321/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;  сумата от 130 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11312/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;  сумата от 80 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11270/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД и сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11253/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА, на осн.  чл. 36, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, К.Д.Т., ЕГН **********, служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/ ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П. Николов Колев сумата от 184,91 лева (сто четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между  „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* и „Интейк” ЕООД, ЕИК *********, която сума не е предадена на доверителя „К.Г.“ ЕООД до настоящия момент ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 184,91 лева (сто четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) до предявените 1184,91 лв. (хиляда сто осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) като погасени с извършено съдебно прихващане по възражението на ответника К.Д.Т., ЕГН ********** със сумата от общо 1040,00 (хиляда и четиридесет) лева, представляваща сбор от платени от името на ищеца суми, както следва: сумата от 140,00 (сто и четиридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11328/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД; сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11052/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД; сумата от 80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11266/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД; сумата от 140,00 (сто и четиридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 113 05/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;  сумата от 80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 10173/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;  сумата от 120,00 (сто и двадесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11321/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;  сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11312/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД;  сумата от 80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11270/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД и сумата от 140,00 (сто и четиридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11253/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД, на осн. чл. 103 от ЗЗД, във вр. с чл. 285 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: