№ 125
гр. Добрич, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20243230200706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. А. П. ЕГН ********** срещу НП № 23 –
1717 - 001395 от 12.01.2024г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР -
Добрич, Първо РУ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.
174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
1
длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на
наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило
административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з
- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна
на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от
ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 11.10.2023г. в
01.25 часа в гр. Добрич на бул. „***“ – на кръстовището с ул. „***“, посока
към гр. В., като водач на лек автомобил „***, собственост на М. Й. Р.,
управлява МПС, като не изпълнява указанията на длъжностно лице да бъде
тестван/изследван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с
инв. № ARDN 0079. Издаден е талон за изследване № 101883/11.10.2023.
С посоченото е нарушил:
Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, предвид която водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната
фактическа обстановка, като се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва
да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Описаното нарушение се потвърждава от показанията на
актосъставителя и свидетеля по АУАН и от приобщените към делото писмени
доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели
поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и
2
непротиворечиви.
Така от показанията на актосъставителя Е. И. П. се установява, че при
извършване на проверката водачът е лъхал на алкохол. Представил е две
свидетелства за управление на МПС - българско и чуждестранно. Поканен е
бил да бъде изпробван с Алкотест Дрегер 7510, но е отказал - недостатъчно
въздух в апарата; никакъв въздух в рамките на петнадесетина минути.
В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля Й. С. К.,
според които водачът лъхал на алкохол, искали да го изпробват с техническо
средство Дрегер, но не изпълнявал указанията на полицейските служители -
духвал няколко секунди и спирал нарочно, твърдял, че няма сила. Издаден му
бил талон за изследване, който му бил предоставен на място.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че талонът за изследване и ЗПАМ били връчени на
жалбоподателя, в деня след проверката. Видно от разписка в Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23 – 1717 –
000236/11.10.2023г., последната е връчена на жалбоподателя на 11.10.2023г.,
удостоверено с подписа му.
Съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил "***,
и което е следвало да бъде тествано с дрегер за наличие на алкохолна
концентрация в издишания въздух.
Безспорно обстоятелството по делото се явява и това, че на същия е
предоставена нееднократна възможност за това, след като му е било обяснено
от полицаите какво точно трябва да направи.
Няма спор, че неколкократните опита са довели до невъзможност за
отчитане на резултат от изследването на място, поради което полицейските
служители са приели, че е налице отказ, по смисъла на чл. 2 ал. 2 от Наредба
№ 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /по-долу
Наредбата/ и правилно са съставили АУАН на лицето за извършено нарушение
на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.
АНО е приел правилния извод, че следва да се вземе резултатът от
тестването, извършено от полицейските служители, а доколкото няма такъв,
защото лицето не е изпълнявало указанията на полицаите, то правилно АНО е
приел, че поведението на лицето се квалифицира като отказ по смисъла на
изричната разпоредба за това на чл. 2 ал. 1 и 2 от Наредбата, според които при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по
3
Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица
живот или здраве. (2) Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да
му бъде извършена такава.
Ето защо, правилно АНО е приел, че отговорността на лицето следва да
се ангажира за нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Нормата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството "водач", някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са
довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и
възпрепятстване на проверката - в този смисъл е Тълкувателно решение №
13/20.12.2021г. на Върховния административен съд.
Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 174 ал. 3
предложение първо от ЗДвП.
При определяне на административните наказания следва да се имат
предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид
административни нарушения.
При определяне размера на административното наказание
административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на
нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички
4
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Наложените наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца са в предвидения в закона размер,
поради което и не подлежат на преразглеждане от съда. В тази връзка
наложените наказания са справедливи и съответстват на извършените
нарушения. Същите са от естеството да окажат достатъчно превъзпитателно
въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на
обществото, в изпълнение целите на административното наказание,
определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят
към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 1717 - 001395 от 12.01.2024г., издадено от
Началник Сектор в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ - Добрич, с което на Л. А.
П. ЕГН ********** за нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл.
174 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5