Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 19.11.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар – протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 459 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

Производството е образувано по искова молба вх. № 2758 от 25.06.2019 година подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С.,  чрез адв. Ц. – САК против И.И.Д., ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК в размер943.03 / деветстотин четиридесет и три лева и три стотинки / лева - главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 22.03.2019 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 198 / 2019 г.по описа на РС – гр. К. лицето е подало възражение вх. № 1688 / 18.04.2019 г. и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на подписани от ответника следните договори :  Договор за мобилни услуги № ********* / 24.10.2015 г., с мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 23.02.2017 г., с мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 24.03.2017 г., с мобилен номер ********** и Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 24.03.2017 г., с мобилен номер **********.

 Ответникът не изпълнява своите парични задължения по 6 / шест / бр. фактури, издадени за периода от м. март 2017 г. -  м. юли 2017 г., а именно : ф – ра №  ********** / 25.03.2017 г., ф – ра №  ********** / 05.04.2017 г., ф – ра №  ********** / 25.04.2017 г., ф – ра №  ********** / 05.05.2017 г., ф – ра №  ********** / 25.06.2017 г. и ф – ра №  72559053827 / 05.07.2017 г.

Ищецът сочи още подробно в исковата молба отчетния период за всяка една от фактурите и дължимите суми, като общата стойност неизплатените парични задължения на ответника към ищеца са в размер на 943.03 / деветстотин четиридесет и три лева и три стотинки / лева. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 943.03 / деветстотин четиридесет и три лева и три стотинки / лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.03.2019 г. до изплащане на вземането. С исковата молба е направено искане за присъждане на направените по делото разноски.

С молба – становище вх. № 4200 / 18.10.2019 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът И.И.Д., ЕГН ********** в срока по чл. 131 от ГПК не дава отговор.

В проведеното съдебно заседание ответникът И.И.Д., ЕГН ********** редовно призован не се явява и не сочи уважителна причина за това.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

В производството по настоящото гражданско дело се установи, че на ответника е връчен препис от исковата молба, с приложените към нея доказателства, съответно не е подал писмен отговор на исковата молба в предвидения по ГПК срок, не е заявил становище по определението на настоящия съдебен състав от 03.09.2019 година, както и не се е явил или изпратил представител в проведеното съдебно заседание на 21.10.2019 година, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К. като взе предвид гореизложеното, както и отправеното искане по реда на чл. 238 от ГПК от адв. З.Ц. - САК– пълномощник на ищцовото дружество направено в молба вх. № 4200 / 18.10.2019 г.  за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К. констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявените обективно съединени искове, предмет на разглеждане са вероятно основателни, поради което са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 50.00 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал адвокатско възнаграждение в размер от 360.00 лева и в настоящото исково производство претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение.

Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за предоставяне на услуги. От друга страна, извършената от адвоката работа в заповедното производство се състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба, по множество еднотипни заповедни и искови производства, същият не се е явявал в открито съдебно заседание, депозирал е молба, с която е поискано постановяване на неприсъствено решение. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди адвокатско възнаграждение в размер 50.00 / петдесет / лева за заповедното производство и в размер 100.00 / сто / лева – за исковото производство, общо 150 лева. Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 200.00 / двеста / лева, от които 50.00 / петдесет / лева - държавна такса и 150.00 / сто и петдесет /  лева – адвокатско възнаграждение.

         Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., ІI - ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Д., ЕГН ********** *** вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С.,  в размер на от 943.03 / деветстотин четиридесет и три лева и три стотинки / лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.03.2019 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С. направените съдебни разноски в общ размер на 200.00 / двеста /  лева, от които 50.00 / петдесет / лева - държавна такса и 150.00 / сто и петдесет /  лева - адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на ответника.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :