Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-286 Година 2020, 14 декември гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на тридесети ноември година две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 2451 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано
по въззивната
жалба на Д.Б.С. от *** (вх.№ 261052/19.08.2020 г. по описа на БРС), и
насрещната въззивна жалба, подадена от Л. В.П. (вх.№ 261625/25.08.2020 г. по
описа на БРС) против решение № 260039 от 14.08.2020 г. по гр.д.1416/2020 г. по
описа на Районен съд Бургас.
Въззивникът-ответник
Д.Б.С. обжалва решението на БРС в частта, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л.В.П.; отстранен е от съвместно обитаваното с Л.В.П. жилище, находящо се
на адрес: ***, за срок от 9 месеца, начиная от 14.08.2020 г.; забранено му е да
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.В.П.
за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г.; определено е временно
местоживеене на малолетното дете Д.Д.С. при майката Л.В.П. за срок от девет
месеца, начиная от 14.08.2020 г.; и с което решение въззивникът е осъден на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, да заплати глоба в размер на 200 лв за
това, че на 23, на 24 и на 25.02.2020г. е извършил спрямо Л.В.П., с която е
живял на съпружески начала, актове на домашно насилие; както и да заплати на Л.В.П.
сумата 480 лв разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на PC Бургас - сумата от 25 лв - държавна такса. Твърди се, че решението на БРС е
неправилно, тъй като с така наложените мерки за защита от домашно насилие се
увреждат отношенията на въззивника с малолетния му син Д. поради това, че
двамата няма да могат да се виждат в продължителен период от време – „6 месеца
до сега плюс допълнителни 9 месеца“. Излагат се твърдения, че въззивникът и
молителката са в много добри отношения, на 10.07.2020 г. са били заедно на
ресторант като са прекарали приятна семейна вечер. Твърди се, че настоящото
дело е заведено от молителката поради неговия отказ да даде съгласие за
„емигриране на детето в ***“. Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение като неправилно. Не са ангажирани
нови доказателства.
Въззивницата
по насрещната въззивна жалба Л.В.П. обжалва решението на БРС, в частта му с
която съдът забранява
на Д.Б.С. да приближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.В.П., за срок само от
девет месеца, начиная от 14.08.2020 г. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от молителката
част е неправилно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че
ответникът, въпреки връчената му заповед, е продължил да упражнява насилие,
включително и чрез обиди и посегателства на дома на родителите на молителката,
характеризиращи се с дързост и незачитане на законите на държавата. Твърди се,
че поведението на въззивника-ответник представлява непровокирана агресия и
дързост, което налага, според молителката, налагането на по-продължителни мерки
по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, и увеличаване на наложената мярка от 9 на 18
месеца. Ангажирани са нови доказателства – разпит на
един свидетел при условията на довеждане.
И двете въззивни жалби са подадени от легитимирано лице, в
законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът ги
намира за допустими.
В законовия срок против въззивната жалба на ответника С. е
подаден писмен отговор от въззиваемата Л.В.П., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че упражняването на
акт на домашно насилие от въззивника по отношение на въззиваемата е доказано от
събраните в първоинстанционното производство доказателства, както и от
представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято доказателствена сила не е
била оборена от ответника. Оспорват се твърденията на въззивника за наличие на
спор между страните относно издаване на международен паспорт на детето им,
както и относно извеждането му извън страната. Твърди се, че въззивникът е
изключително агресивен, против него има заведени и други производства по ЗЗДН,
въпреки издадената заповед по ЗЗДН е продължил да притеснява молителката и родителите
й, да й изпраща заплашителни СМС-и и писма на електронната й поща, както и да
посещава дома на родителите на молителката. Оспорва се твърдението
на въззивника за близки отношения с детето на страните като се твърди, че той е
незаинтересован баща. Оспорва се твърдението във въззивната жалба за прекарана
„приятна семейна вечер в ресторант“, като се твърди, че на посочената дата
въззивникът и молителката с детето са се срещнали случайно на улицата, детето е
поискало да се разходи с баща си, а молителката е вървяла след двамата.
Претендира се оставяне без уважение на въззивната жалба. Ангажира нови
доказателства – писмени с отговора на въззивната жалба и в съдебно заседание, и
гласни.
Въззивникът-ответник С. не е
представил отговор на насрещната въззивна жалба, подадена от молителката П.. Не
е ангажирал доказателства.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производство пред
първоинстанционния БРС е образувано е по молба на Л.В.П. против Д.Б.С., с
когото е живяла на съпружески начала, за предоставяне на защита чрез налагане
на мерки по ЗЗДН, поради упражнено от страна на ответника домашно насилие
спрямо нея. Твърди, че с ответника по молбата живеят на семейни начала от 2014
г. като от съвместното съжителство имат дете – Д.Д.С., роден на *** г. Твърди
се, че в периода от 23.02.2020 г. до 25.02.2020 г., вкл., ответникът я е
подложил на актове на домашно насилие, изразяващи се в удари по главата, обиди
и опити да я души. След случилото се, на 25.02.2020 г. молителката се е изнесла
от обитаваното от двамата жилище (нейна собственост), в дома на родителите си в
***. На 26.02.2020 г. е подала процесната молба за защита от домашно насилие.
Молбата е придружена от Декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН, в която молителката
подробно описва случилото се на посочените в молбата й дати.
Молбата е с правно основание чл.8
и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
Ответникът не е представил
писмен отговор на молбата. В съдебно заседание е изразил становище, че оспорва
молбата. Твърди, че не е удрял или обиждал молителката, а тя е завела делото,
тъй като той й е отказал да даде съгласието си за издаване на международен
паспорт на детето им.
С
обжалваното решение БРС е приел молбата за основателна, поради което е задължил ответника
да се въздържа от домашно насилие спрямо Л.В.П.;
отстранил е ответника
от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се на адрес: ***, за
срок от 9 месеца, начиная от 14.08.2020 г.; забранил е на ответника да приближава
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката
за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г.; определил е временно
местоживеене на малолетното дете Д.Д.С., ЕГН: **********, при майката Л.П.,***,
за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г. За изброените мерки за защита
съдът е издал заповед за защита. На
ответника е наложена на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 лв
за това, че на 23, на 24 и на 25.02.2020г. е извършил спрямо Л.В.П., с която е
живял на съпружески начала, актове на домашно насилие. Ответникът е осъден да заплати на
молителката разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв, както и по
сметка на PC Бургас държавна
такса в размер на 25
лв.
Решението е обжалвано от двете
страни, във всичките му части, поради което спорът е висящ пред настоящата
инстанция изцяло.
При извършената проверка по
реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По наведените от страните
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема,
че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата
обстановка, като изводите му по фактите за обосновани.
Както се посочи по-горе,
изложените в молбата обстоятелства за упражнено от страна на ответника по
отношение на молителката домашно насилие, изразяващо се в психически и
физически тормоз, са повторени в приложената Декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се ползва с доказателствена сила и
съставлява доказателствено средство, когато няма други доказателства. В
противен случай тя следва да бъде ценена с оглед на всички доказателства. В
настоящия случай твърденията на молителката да упражнен спрямо нея от ответника
психически и физически тормоз се подкрепят и от представеното с молбата
съдебно-медицинско удостоверение, както и от показанията на св.Д.П. (майка на
молителката), дадени в първоинстанционното производство, и от показанията на
св.Д.С. (сестра на молителката), дадени във въззивното производство. Както
изрично е посочил и първоинстанционният съд, ответникът, в чиято тежест е да
опровергае твърденията на молителката, не е ангажирал съответни доказателства.
Във въззивната си жалба
ответникът не оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, а излага оплаквания, че наложените му мерки, предвид тяхната
продължителност, ще увредят „близките бащински отношения“, които съществуват
между ответника и сина на страните. Също във въззивната си жалба ответникът
излага твърдения, че с молителката и детето са в много добри отношения и дори
са прекарали „приятна семейна вечер на ресторант и разходка Морска гара и
парк“.
Твърденията за наличие на
добри отношения между страните се оспорват от молителката. Самата тя в отговора
си на въззивната жалба твърди, че агресивното поведение на ответника продължава
и след издадената заповед за незабавна защита от домашно насилие, което е
довело и до образувано производство по ЗЗДН от нейните родители против
ответника, поради това, че той в продължение на месеци е притеснявал
молителката и родителите й в дома на последните в ***. Това нейно твърдение се
потвърждава от приетите във въззивното производство гласни доказателства
(показанията на св.С.), както и от представените с отговора на въззивната жалба
писмени доказателства – Заповед № 7 от 22.05.2020 г., издадена по гр.д.206/2020
г. по описа на РС Поморие, с която ответникът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д.Л.П. и В.Г.П. и Постановление от
22.04.2020 г. на РП Бургас по преписка вх.№ 3222/2020 г. на РУ на МВР –
Поморие, вх.№ 3809/2020 г. на РП Бургас, за отказ да се образува досъдебно
производство.
С оглед така представените във
въззивното производство доказателства, съдът намира, че недопустимо агресивното
поведение на ответника С. спрямо молителката и нейните близки (при които тя се
е изнесла да живее непосредствено след описаните в молбата й прояви на домашно
насилие) е продължило месеци след издаването на Заповед за незабавна защита №
35 от 26.02.2020 г. по гр.д.1416/2020 г. на БРС, съответно е невялно
твърдението на ответника във въззивната му жалба, че отношенията между него и
молителката са се изменили до степен „много добри отношения“.
Горното не само обосновава
наложената на ответника мярка по ЗЗДН, вкл.по продължителност, но прави
основателно и искането на молителката в насрещната й въззивна жалба за налагане
на мярката за по-продължителен срок от определения от първоинстанционния съд.
Установеното във въззивното производство поведение на ответника след издаването
от БРС на Заповед за незабавна защита № 35 от 26.02.2020 г., не сочи на
въздържане на ответника от прояви на домашно насилие по отношение на
молителката, а напротив – сочи на прояви на изключително арогантно и агресивно
поведение както към молителката (понеже заповедта за незабавна защита се
отнасяла само до адреса в ***), така и към нейните близки, при които тя е
намерила подслон.
Това
налага въззивният съд да определи по-продължителен срок за наложените от БРС
мерки – отстраняване на Д.Б.С. от съвместно обитаваното с Л.В.П., жилище, находящо се
на адрес: ***; забраняване на Д.С.
да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
Л.В.П. и определяне на временно
местоживеене на малолетното дете Д.Д.С., при майката Л.В.П.,***, наложени от
първоинстанционния съд за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г.
Настоящият състав приема, че адекватен на установената фактическа обстановка
срок на така наложените от БРС мерки, е 12
месеца, начиная от 14.08.2020 г.
Развитието на отношенията
между ответника и детето на страните, според настоящия състав, не следва да
влияе на определянето на необходимия, респ.по-продължителен срок на наложените
мерки. На първо място овладяването на агресивното поведение на ответника спрямо
молителката, е с приоритет пред „близките бащински отношения“, още повече, че
арогантното и агресивно поведение на ответника спрямо молителката при всички
случаи се отразява негативно и на самото дете, колкото и майката да се опитва
да го държи настрана, за да не става то свидетел на случващото се. На второ
място съдът приема, че начинът, по който ответникът се държи към майката на
детето и към нейните родители, би могъл да бъде само лош пример за детето,
поради което една по-продължителна раздяла между ответника (в настоящото му
състояние) и детето няма да се отрази негативно на развитието на детето.
С оглед определяне на продължителността на мерките за защита
по чл.5, ал.2-4 от ЗЗДН съдът взе предвид високата степен на интензивност на
упражненото физическо и психологическо насилие, това че пострадалата не е
преодоляла преживяния стрес, наличието на данни, ответникът продължава и след
налагане на заповедта за незабавна защита да обижда и заплашва молителката и
нейните близки, което обосновава забраната да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих да се
наложи за по–дълъг от предвидения от първоинстанционния съд срок, а именно за
12 месеца, в който смисъл обжалваното решение следва да се измени.
С оглед
изложеното, съдът намира, че въззивната жалба на ответника като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение, а насрещната въззивна жалба на
молителката следва частично да бъде уважена като срокът на наложените от БРС
мерки – отстраняване
на Д.Б.С. от съвместно обитаваното с Л.В.П.,
жилище, находящо се на адрес: ***; забраняване на Д.С. да приближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на Л.В.П. и определяне на временно местоживеене на
малолетното дете Д.Д.С., при майката Л.В.П.,***, следва да се измени от девет
месеца, начиная от 14.08.2020 г., на 12
месеца, начиная от 14.08.2020 г.
Съобразно постановения
резултат, с оглед оставянето на въззивната жалба на ответника без уважение и
частичното уважаване на насрещната въззивна жалба на молителката, на последната
следва да се присъдят съдебни разноски за въззивното производство в размер на
300 лв от общо направени съдебни разноски за въззивното производство в размер
на 400 лв.
Въззивникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд на
основание чл.11, ал.3
от ЗЗДН, вр.чл.18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата от общо 25 лв –
държавна такса за настоящото производство (по 12,50 лв за своята въззивна
жалба, както и за насрещната въззивна жалба на молителката).
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260039 от
14.08.2020 г. по гр.д.1416/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с
която Д.Б.С., с ЕГН **********, е отстранен от
съвместно обитаваното с Л.В.П., ЕГН: **********, жилище, находящо се на адрес: ***,
за срок от 9 месеца, начиная от
14.08.2020 г.; забранено му е да приближава жилището, местоработата и местата
за социални контакти и отдих на Л.В.П., с ЕГН: **********, за срок от 9 месеца, начиная от 14.08.2020 г. и е определено временно
местоживеене на малолетното дете Д.Д.С., ЕГН: **********, при майката Л.В.П.,
ЕГН: **********,***, за срок от 9 месеца,
начиная от 14.08.2020 г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТСТРАНЯВА
Д.Б.С., с ЕГН: **********, от съвместно
обитаваното с Л.В.П., ЕГН: **********, жилище, находящо се на адрес: ***, за
срок от дванадесет месеца, начиная
от 14.08.2020 г.
ЗАБРАНЯВА
на Д.Б.С., с ЕГН: **********, да приближава
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.В.П., с
ЕГН: **********, за срок от дванадесет
месеца, начиная от 14.08.2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ
временно местоживеене на малолетното дете Д.Д.С.,
ЕГН: **********, при майката Л.В.П., ЕГН: **********,***, за срок от дванадесет месеца, начиная от
14.08.2020 г.
ОСЪЖДА Д.Б.С., с ЕГН: **********, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Бургаски окръжен
съд, сумата от 25 лв (двадесет и пет лева) – държавна такса по въззивното
производство по гр.д.2451/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д.Б.С., с ЕГН **********,да заплати на Л.В.П., с ЕГН **********,
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 300 лв (триста лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.