Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бяла Слатина, 04.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Трети граждански състав, в публично съдебно заседание на 04 декември, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
При секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски гр.д.№ 1465/2017 г. по описа на РС – Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от А. В. Димитров и М.М., заедно, чрез
адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат: ********* представлявано от адв. В.Г.,
съдебен адрес ***, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието
на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Г.Я.В.
с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, за сумата от 204.32 лв., представляваща непогасен остатък
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
дължима по договори № М2840833 от 28.07.2011г. и № М4178246 от 28.07.2014г., за
което са издадени фактури № ********* с падеж на плащане 12.09.2014г., № *********
с падеж на плащане 16.09.2014г., № ********* с падеж на плащане 25.03.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 1087/2017г. по описа на БСлРС, както и направените по
делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско
възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.415
от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който не е оспорил иска по основание и размер. Посочва, че е представил вносна бележка за внесена сума в размер на 100лв., внесена по сметка на кредитора, посочена в издадената заповед за изпълнение № 691/04.08.2017г., което представлява желание да изплати доброволно задължението си. Представя 2 бр. вносни бележки за общата сума 202лв., като моли при произнасянето си съдът да вземе предвид направеното плащане.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1087/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след
преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1087/2017г. по описа на БСлРС срещу длъжника Г.Я.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена Заповед № 691/04.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1087/2017 г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина за сумата от 304.32 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с № М2840833 от 28.07.2011г., съгласно фактура № *********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, от които 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
Ответникът с възражението по чл.415 от ГПК е оспорил вземането на заявителя и издадената заповед по чл.410 от ГПК. Въз основа на това заявителя в законоустановеният срок е депозирал писмена искова молба предявена по реда на чл.422 от ГПК вр.415 от ГПК.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че ответника Г.Я.В. е бил въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер - М2840833 и № М4178246, по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича претенцията на щцовото дружество и въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника.
В исковата молба ищеца се позовал на разпоредбата на чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, че: „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. "
В срока на действието Договорите за предоставяне на далекосъобщителна услуга по които са издадени на абоната-ответник фактури № ********* с падеж на плащане 12.09.2014г., № ********* с падеж на плащане 16.09.2014г., № ********* с падеж на плащане 25.03.2015г., е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги в общ размер 304.32 лв.
Поради погасяване на част от задължението, предмет на настоящето производство е остатъкът в размер 204.32 лв., каквато е претенцията на ищеца.
Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Г.Я.В. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
В случая, клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма.
Клаузата за неустойка фигурира в приложените с исковата молба Приложения към договори М2840833 и № М4178246 в Раздел Отговорност от договора, в чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор.
Видно е от представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените му мобилни услуги, не е изпълнил задълженията си, като не е спазил конкретно упоменатия в договора срок, поради което на основание чл. 79 ЗЗД следва да понесе отговорността си.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който не е оспорил иска по основание и размер. Посочва, че е представил вносна бележка за внесена сума в размер на 100лв., внесена по сметка на кредитора, посочена в издадената заповед за изпълнение № 691/04.08.2017г., което представлява желание да изплати доброволно задължението си. Представя 2 бр. вносни бележки за сумата 202лв., като моли при произнасянето си съдът да вземе предвид направеното плащане.
В с.з. същият не се явява и не изпраща процесуален представител, а представя писмено становище, поради невъзможност да се яви лично в с.з. Със същото не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, като признава, че с ищцовото дружество са имали договорни отношения. Същите са приключили и е останало за плащане от негова страна сумата от 304,32 лв. Не е имал възможност да заплати сумата и ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до РС-Б.Слатина, като е образувано ч.гр.д.№1087/17г., по което е издадена заповед за изпълнение. По нея представил вносна бележка за внесена от него сума в размер на 100 лв. внесена по сметка на кредитора. Това представлява желание да заплати доброволно задължението си и да не му бъдат начислявани още такси.
С оглед фактическата обстановка по делото, съдът прави следните правни изводи:
Между страните по делото не се спори че между тях е налице валидно правоотношение по договори за мобилни услуги с индивидуален номер - М2840833 от 28.07.2011г. и № М4178246 от 28.07.2014г.
Безспорно е, че на абоната-ответник са издадени фактури № *********/12.09.2014г., с падеж на плащане 12.09.2014г., № *********/16.09.2014г., с падеж на плащане 16.09.2014г., № *********/25.03.2015г., с падеж на плащане 25.03.2015г., по които е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги в размер 304.32 лв. Ответникът след издаването на заповедта за изпълнение е погасил част от нея, като останала сумата в размер на 204.32 лв., каквато е исковата претенция.
В хода на процеса след завеждане на исковата молба ответникът е внесъл част от исковата сума от 102.00лв. на 04.10.2017г., като по този начин е погасил частично задължението си към ищеца.
Това е ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса и следва да се съобрази от съда.
При това положение съдът намира, че следва да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 102,32 лв.,
представляваща непогасен остатък неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договори № М2840833 от
28.07.2011г. и № М4178246 от 28.07.2014г., за което са издадени фактури №
********* с падеж на плащане 12.09.2014г., № ********* с падеж на плащане
16.09.2014г., № ********* с падеж на плащане 25.03.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№
1087/2017г. по описа на БСлРС.
Исковата претенция в пълния предявен размер - на главницата от 204,32 лв., съдът счита, че следва да отхвърли, като погасени чрез плащане в хода на процеса, видно от представената вносна бележка от 04.10.2017г. за сума 102,00лв.
По разноските:
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1087/2017г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер на 205.00 лв., от които: 25.00 лв. внесена държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по настоящето исково производство и следва ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер от 102,66лв., съразмерно уважената част от иска.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Г.Я.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, че същият дължи на „М.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В.
Димитров и М.М., заедно, чрез адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат: *********
представлявано от адв. В.Г., съдебен адрес ***, сумата от 102,32 лв. /сто
и два лева и 32 ст./ представляваща непогасен остатък неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договори №
М2840833 от 28.07.2011г. и № М4178246 от 28.07.2014г., за което са издадени
фактури № ********* с падеж на плащане 12.09.2014г., № ********* с падеж на
плащане 16.09.2014г., № ********* с падеж на плащане 25.03.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№ 1087/2017г. по описа на БСлРС.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от уважения размер до пълния предявен размер - на главницата от 204,32 лв., като погасена чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г.Я.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Димитров и М.М., заедно, чрез адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат: ********* представлявано от адв. В.Г., съдебен адрес ***, направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1087/2017г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер на 205.00 лв., от които: 25.00 лв.(Двадесет и пет лева) внесена държавна такса и 180.00 лв.(Сто и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение, както и сторените от ищеца по исковото производство по гр.д.№ 1465/2017г. по описа на РС-Б.Слатина разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 102,66 лв. /сто и два лева и 66 ст./, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1087/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: