Р
Е Ш Е Н И Е
№
260743 / 22.6.2021г.
гр. Перник, 22.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00028 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен
иск от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.
2, офис 4 срещу П.И.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с който се иска да
бъде признато в отношенията между страните, че П.И.П. дължи на ищцовото
дружество сумата от 883,80 лева, представляваща поето със запис на заповед
задължение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 04.10.2016г.,
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 17.08.2018г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между ищеца и „Кредихелп“ ООД, по силата на който
вземанията на „Кредихелп“ ООД срещу П.И.П., за които е издаден процесния запис
на заповед, са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и лихви, в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Твърди се, че на
17.08.2016г. в полза на „Кредихелп“ ООД, с ЕИК: ********* е издаден Запис на
заповед за сумата от 1003,80 лева от длъжника П.И.П.. Уточнява се, че записа на
заповед е предявен за плащане на издателя на 23.08.2016г. Изяснява се, че на
13.04.2016г. между „Кредихелп“ ООД и П.И.П. са сключени индивидуален договор за
заем № 164159 и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със
сключен договор за паричен заем код:164159/13.04.2016г. По силата на сключения
договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
заем в размер на 600,00 лева, която сума е получена от заемателя на
13.04.2016г.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявената искова претенция. Оспорва твърдението, че
извършената цесия има действие спрямо ответника, както и навежда възражение за
недействителност на договора за потребителски кредит.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявения положителен установителен иск е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 3120
от 04.10.2016г. по ч. гр. д. № 04068 по описа за 2016г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на
чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени
настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете
процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Съгласно
трайно установената практика на ВКС, предмет на делото по предявен
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед
за изпълнение по чл.417, т. 9 от ГПК (стара редакция) въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е
снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния ефект
- съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване
на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването
му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на
заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването
или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422,
ал. 1 ГПК менителнично вземане. При заявено
от ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване
на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които
основава възражението си. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед /в исковата
молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът носи
тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си.
Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни
конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на
заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на
релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване
на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така
както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение
от ответника. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, Решение № 17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014
г., II т. о., ТК, Решение № 38 от 7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014
г., I т. о., ТК и др., които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и имат
задължителен характер, съгласно указанията, дадени в т.2 от Тълкувателно
решение №1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
В настоящото производство ответникът, чрез
назначения му особен представител, не е оспорил авторството на процесния запис
на заповед, както и обстоятелството, че сумата, предмет на последния е реално
предадена на ответника по делото. Доколкото процесуалния представител на
ответника е назначен по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК, същия е изложил твърдения за
липса на облигационни отношения между ответника и ищеца, доколкото намира, че
извършената между ищеца и „Кредихелп“ ООД цесия не поражда действие спрямо
ответника. Релевирал е и възражение за недействителност на сключения между
ответника и „Кредихелп“ ООД договор за паричен заем.
Съдът
намира, че приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича
вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е
валиден.
Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да
съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на
лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на
издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно
волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Според нормата на чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не
съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен
в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован „запис на
заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно
задължение да плати сумата от 1003,80 лева на посоченото в документа лице,
посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане. Посочено е,
че записа на заповед е предявен за
плащане на ответника на 23.08.2016г., от който момент за него възниква
задължението да осъществи плащане на сумата, предмет на издадения запис на
заповед.
В тази връзка и с оглед възражението на
ответника, че цесията не му е била надлежно съобщена, следва да се посочи, че
съдът намира същото за неоснователно. Изходящото от цедента (или упълномощения
цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително,
назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено
процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното
производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел,
че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл.
47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички
положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва да се посочи само за пълнота,
че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като намира, че уведомяването за
настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне на вземането/
може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен представител
/виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
В
уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-КРХ/164159 от 13.12.2019г. е посочен
цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия, индивидуализирано е и
правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в хода на настоящия процес
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия. Оттук ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
всички вземания въз основа на процесния запис на заповед срещу ответника, тъй
като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Ето защо, съдът
приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
по процесния запис на заповед.
На
следващо място, наред с изложеното, съдът следва да обсъди и възражението на
ответника за наличие на недействителност на процесния договор за паричен заем.
То поражда необходимостта от изследване на каузалността на облигационното
задължение. Това е така, защото макар и абстрактни сделки, менителничните
ефекти се издават във връзка с или по повод на каузални отношения между
издателя и поемателя и нямат самостоятелен характер. В тази насока е преобладаващата част от съдебната практика на ВКС на
РБ, обективирана в Решение № 149/05.11.2011г. по т.д. № 49/2010г. на ВКС и
Решение № 173/12.01.2011г. по т.д. № 901/2009г. на ВКС; Решение № 247 от
8.12.2010 г. на ВтАС по в. т. д. № 13/2010г., както и Тълкувателно решение № 1
от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС. С оглед приетото в
ТР № 4/2013 г. обаче, тъй като предмет на установяване в производството по чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК е съществуването на вземането, основано на запис на
заповед, при общо оспорване ищецът няма задължение да доказва каузалното
правоотношение, а в хипотезата на изрично позоваване на каузална сделка, всяка
страна доказва фактите, на които основава възраженията и твърденията си. Именно
в този смисъл съдът е разпределил и доказателствената тежест в производство с
доклада си, обявен за окончателен в съдебно заседание. В случая, ответникът
макар и да твърди наличие недействителност на договора и нищожност на някои от
неговите клаузи, въпреки разпределената доказателствена тежест, не ангажира
доказателства в сочения смисъл. Същевременно, съдът намира, за неоснователно
възражението за недействителност на процесния договор за заем, доколкото по
отношение на същия са изпълнени относимите изисквания на чл. 11 ал. 1 от ЗПК.
С
оглед горното и доколкото ищецът доказва съществуването на валидно менителнично
правоотношение с ответника и изискуемо вземане по същото в исковия размер, то искът
следва да се уважи изцяло.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 883,80 лв., считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 04.10.2016г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 200.00 лева – за исковото производство и 100.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 550,00 лв, от които: 50,00 лв. за
държавна такса в двете производства (исково и заповедно), 300,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства и 200,00 лева
– възнаграждение на особен представител. С оглед изхода на делото, същите
следва да му бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗАНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.И.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата от 883,80 лева, представляваща незаплатена
част от поето задължение по запис на заповед от 13.04.2016г., предявен за
плащане на 23.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 883,80
лева, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 417 ГПК –
04.10.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 4068/2016г.
по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 04.06.2016г.
ОСЪЖДА П.И.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата от 550,00 лева, представляваща направени делото и по частно
гражданско дело № 04068/2016г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 04068/2016г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: