Решение по дело №3650/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263757
Дата: 9 юни 2021 г.
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20211100503650
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              09.06.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ   

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3650 по описа на 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3650/2021 г по описа на СГС е образувано :

-  по въззивна жалба на „С.е.“ ЕАД *** срещу решение №20273939 от 11.12.2020 г постановено по гр.д.№9417/2017 г на СРС , 161 състав ; в частта , с която  въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Р.Т.И. ЕГН ********** от гр.София сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 40 лева имуществени вреди /такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение/ ; от инцидент при слизане от тролейбус инв.№2101 по линия 7 на 30.10.2016 г в гр.София в ж.к.Л. ; ведно със законната лихва от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските ;

- и по въззивна жалба на Р.Т.И. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5000 лева до предявения размер от 6000 лева , ведно със законната лихва от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата .

Въззивникът „С.е.“ ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС в осъдителната му част , тъй като не е доказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД , а именно противоправното поведение и вината на водача Е.В.. Неправилно не са кредитирани свидетелските показания на самия В. и на св.М. . Според вещото лице Е.блокировките на тролейбуса са работели и при описаният от ищеца механизъм превозното средство не е можело да потегли .Тролейбусът е преминал технически преглед и е бил технически изправен . Според експертизата описаните вреди е можело да настъпят и при друг механизъм на падане . Съгласно справка на „Център за градска мобилност“ ЕАД от 13.06.2017 г на дата 30.10.2016 г не е отразено ПТП на тролейбус инв.№2101 по линия 7 . Съдът не е взел предвид наличното съпричиняване от ищеца , защото той бил трудно подвижен и с голям процент ТНР .

Въззивникът Р.Т.И. излага доводи за неправилност на решението на СРС в отхвърлителната му част , тъй като определеното обезщетение от 5000 лева е занижено . Ищецът е бил с 95 % ТНР , с тежка пареза на ръката и тежка на крака . Според експертизата болките са отшумели за 5-10 дни , но механизмът на причиняване на вредите е бил мъчителен – чрез затискане от превозното средство и влачене по асфалта . Претендираният размер на вредите е занижен , а ищецът не прави „опит за бързи пари“ , а иска да се обърне внимание към хората с увреждания и бездушието на обществото да не ги унижава и уврежда .

Р.Т.И. е подал писмен договор , в който оспорва жалбата на „С.е.“ ЕАД . Обезщетението за неимуществени преди определено от СРС не само , че не е завишено , но и е занижено . Арогантно е да се твърди , че има съпричиняване , защото ищецът е бил с трудна подвижност . Фактическият състав на деликта е доказан по безспорен начин като не трябва да се вземат предвид показанията на виновното лице В. – шофьор на тролейбуса и на колегата му М. . Без значение са експериментът на вещото лицеЕ.извършен след доста време след инцидента , както и представените документи за техническа годност на тролейбуса и че „Център за градска мобилност“ ЕАД не е регистрирал инцидента .

„С.е.“ ЕАД не е подал писмен отговор на жалбата на Р.И. .

Третото лице помагач на ответника ЗАД Б.В.И.Груп ЕИК********от гр.София не е подало отговори на въззивните жалби .  

         Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 04.01.2021 г и на 12.01.2021 г и е обжалвано в срок съответно на 18.01.2021 г и на 26.01.2021 г /по пощата/ .

 Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът трябва служебно да даде правилната правна квалификация на предявения иск .

За да уважи иска в посочената част СРС е приел следното .

От фактическа страна . Съгласно справка на „Център за градска мобилност“ ЕАД от 13.06.2017 г на дата 30.10.2016 г не е отразено ПТП на тролейбус инв.№2101 по линия 7 . Ищецът представя фискален бон от 01.11.2016 г , че е заплатил 40 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение , както и самото удостоверение . Според СМЕ на вещото лице доц.д-р М.Г.ищецът е получил кръвонасядане в областта на левия лакът , множество охлузвания на лява ръка , охлузване ляво на кръста , охлузвания ляво бедро , лява подбедрица и кръвонасядане на горна повърхност на ляво стъпало . Болките са били първоначално интензивни и са продължили 5-10 дни .

Според комплексната експертиза  на вещите лица доц.д-р М.Г.и Ж.Е.при поставен крак между вратите тролейбусът не е могъл да потегли , а водачът е имал видимост на огледалата към вратите . Получените уреждания съответстват на влачене/триене по твърда повърхност и притискане от врата на тролейбус .

От правна страна . Според СРС е доказан фактическият състав на деликта по чл.49 ЗЗД . Трябва да се кредитират показанията на св.Н., който е непосредствен очевидец на инцидента , но не и тези на св.В. и св.М. , които твърдят , че не си спомнят за подобен инцидент . Писмените доказателства за годност на тролейбуса са частни документи и са неотносими , както е без значение дали инцидентът е документиран от „Център за градска мобилност“ ЕАД. Изслушаните заключения не изключват настъпването на увредането , а медицинската експертиза косвено го потвърждава . Водачът на тролейбуса е нарушил чл.68 ал.2 ЗДвП , според който е длъжен да осигури възможност за безопасно качване и слизане на пътниците . Искът за обезщетение за имуществени вреди е изцяло доказан . Като обезщетение за неимуществени вреди трябва да се определи сумата от 5000 лева , защото освен травмите ищецът преживял и негативни психологически последици и се страхувал да пътува с градски транспорт .  

 

Решението на СРС е неправилно . Първоинстанционният съд правилно е възприел наличните доказателства , но е дал неправилна правна квалификация на иска като такъв по за гаранционно-обезпечителна деликтна отговорност по чл.49 ЗЗД поради нарушаване от водача на тролейбуса на задълженията му по чл.68 ал.2 ЗДвП , според която разпоредба трябва да осигури възможност за безопасно качване и слизане на пътниците . Съгласно решение №91 от 04.04.2019 г по гр.д.№3595/18 г на ВКС , IV ГО въззивният съд проверява служебно правната квалификация на претендираните от страните права , включително и според направените от страните възражения, реплики и дуплики ; след което определя действителната правна квалификация .

Не е взето предвид от СРС , че в случая се касае за обществен превоз на пътници в градския транспорт на гр.София като страните са били в договорни отношения по договор за превоз . Не се спори , че ответникът е лицензиран превозвач за извършване на обществен превоз на пътници , а ищецът е пътувал в тролейбуса и е претърпял инцидент при слизане от него и твърди това да е по вина на водача . Съгласно чл.369 ТЗ превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието. Съгласно чл.42 от Закона за автомобилните превози превозвачът носи имуществена отговорност за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него .

Според настоящия съд наличието на договорни отношения по договор за превоз между страните изключва приложението на общата деликтна отговорност по чл.49 ЗЗД . Както е посочено в Тълкувателно решение №4 от 29.01.2013 г по тълк.дело № 4/2012 г, ОСГТК на ВКС допустимо е да се присъди обезщетение както за имуществени , така и за неимуществени вреди при договорна отговорност . Дадената от ищеца правна квалификация по чл.49 ЗЗД не обвързва съда. Не е налице и произнасяне по непредявен иск , защото са разгледани фактическите твърдения на ищеца и възраженията на ответника във връзка с нанесени имуществени и неимуществени вреди във връзка с извършения превоз , но СРС неправилно е квалифицирал твърденията като такива за деликт по чл.49 ЗЗД , а не за договорна отговорност на превозвач.

Решението на СРС трябва да се отмени и да се разгледат исковете при действителна правна квалификация по чл.42 от Закона за автомобилните превози във вр.чл.369 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД .

Принципно правилно е приетото от СРС , че ответникът е нарушил задълженията си по чл.68 ал.2 ЗДвП , според който е длъжен да осигури възможност за безопасно качване и слизане на пътниците . Това се доказва от показанията на св.Н. Н., който е пряк очевидец на инцидента и посочва , че ищецът бил влачен от тролейбуса , който потеглил без водачът да се увери , че няма пътник между вратите при затварянето им . Не трябва да се кредитират показанията на водача св.В. и на колегата му св.М., които единствено посочват , че не си спомнят за инцидента. Тези свидетели са  заинтересовани лица , които съответно са причинили и не са съобщили за инцидента . Според изслушаната пред СРС СМЕ описаните травми на ищеца съответстват на влачене от тролейбус , а ответникът не е установил друга причина за наличието на тези травми .

Не може да се кредитира експертизата в частта й на „следствен експеримент“ в процеса на изготвянето й , според който експеримент вещото лицеЕ.е установило , че при поставяне на крака му между вратите тролейбусът не е могъл да потегли . Този „експеримент“ е извършен много време след инцидента и е било възможно тролейбусът вече да е бил вече ремонтиран , а при инцидента да е бил неизправен /както излиза от показанията на св.Николов/ . Освен това , както е посочил и СРС , изключвателите на вратите се намират в горната част на вратите , а ищецът е бил захванат в долната част – в областта на стъпалото на крака си . Не е доказано от ответника , че е напълно невъзможно да се потегли при всяко по вид захващане на пътник от тролейбуса – например на част от крак/обувка , крачол, дреха и пр. – а това е достатъчно , за да се осъществи влачене на ищеца , било и за няколко метра . По отношение на съобщаването на инцидента – очевидно той е счетен за несъществен от водача на тролейбуса , а и същият няма интерес да съобщава за свои грешки на работодателя си .

При доказано неправомерно поведение от водача на тролейбуса следва да се разгледа възражението на ответника за самоувреждане/съпричиняване от страна на ищеца . Данни за такива действия или бездействия на ищеца липсват , а тежестта за доказване е на ответника . Самият факт , че ищецът е лице с увреждане не е доказване на съпричиняване , а само потвърждава , че водачът на тролейбуса е трябвало да положи по-голяма грижа при потегляне и да изчака ищеца да приключи със слизането си от превозното средство . Тези му задължения произтичат и от цялостната уредба в Закона за хората с увреждания , както и от чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП за повишено внимание на водачите към уязвимите участници в движението вкл.пешеходците и хората с увреждания .

Искът за обезщетение за имуществени вреди искът е доказан по основание и размер – вредите за освидетелстване от съдебен лекар са в пряка причинна връзка с доказаното неправомерно поведение по договора за превоз . Без такова освидетелстване следите от травмите ще се заличат и ищецът няма да може да ги докаже пред съда .

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди според настоящият съд определеното от СРС обезщетение от 5000 лева се явява прекомерно . Видно от съдебно-медицинското заключение ищецът е претърпял  само кръвонасядания и охлузвания по тялото , а според СМЕ болките са продължили 5-10 дни . Ищецът няма счупване , навяхване или увреждания на вътрешни органи от инцидента . Болките , страданията и притесненията от инцидента не съответстват на значително обезщетение от 5000 лева , включително и като се съобрази фактът , че ищецът е лице с тежки увреждания от общо заболяване и по принцип има трудности да се самообслужва . Не могат да се кредитират изцяло показанията на св.Стоянов , че след инцидента се налагало постоянно да има човек при ищеца и че той бил изключително депресиран и притеснен . Показанията са явно преувеличени и пристрастни и не съответстват на данните от СМЕ , че ищецът се е възстановил от телесните увреждания след не повече от 10 дни .

Като се съобразят данните , че ищецът е имал болки и страдания за непродължителен период от време , както и вероятните му последващи притеснения и страх при ползване на градски транспорт като лице с увреждане ; според настоящия съд на ищеца трябва да се определи обезщетение в размер на 1500 лева . Такова обезщетение адекватно отстранява всички болки и страдания на ищеца от инцидента . Не е предмет на делото да се „санкционира“ ответника с прекомерно обезщетение , както и така да се „указва“ на обществото , че всички трябва да подхождаме със съчувствие и уважение към хората с уврежданията .

Налага се изводът , че след отмяна на решението на СРС искът за обезщетение за имуществени вреди трябва да се уважи , а този за обезщетение за неимуществени вреди трябва да се уважи до размера от 1500 лева , а в останалата част да се отхвърли . Разноски по компенсация пред СРС се дължат от ищеца , а пред СГС – от ответника .         

      

  Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение 20273939 от 11.12.2020 г постановено по гр.д.№9417/2017 г на СРС , 161 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОСЪЖДА „С.е.“ ЕАД *** да заплати на основание чл.42 от Закона за автомобилните превози във вр.чл.369 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД на Р.Т.И. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ ; сумата от 40 лева имуществени вреди /такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение/ ; от инцидент при слизане от тролейбус инв.№2101 по линия 7 на 30.10.2016 г в гр.С. в ж.к.Л. ; ведно със законната лихва върху посочените суми от 15.02.2017 г до окончателното им заплащане  ; и сумата от 2,77 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

 

ОТХВЪРЛЯ посочения иск по чл.42 от Закона за автомобилните превози във вр.чл.369 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1500 лева до предявения размер от 6000 лева ,  ведно със законната лихва от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА Р.Т.И. ЕГН ********** от гр.София да заплати на  „С.е.“ ЕАД *** сумата от 268,78 лева разноски пред СРС /по компенсация/ .

 

Решението е постановено при участието на ЗАД Б.В.И.Г.” ЕИК********от гр.София като трето лице помагач на ответника „С.е.“ ЕАД *** .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.