Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.06.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3650
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3650/2021 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на „С.е.“ ЕАД *** срещу решение
№20273939 от
11.12.2020 г постановено
по гр.д.№9417/2017 г на СРС , 161 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.49 ЗЗД на Р.Т.И. ЕГН ********** от гр.София сумата
от 5000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ и сумата от 40 лева имуществени вреди /такса за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение/ ; от инцидент при слизане от тролейбус
инв.№2101 по линия 7 на 30.10.2016 г в гр.София в ж.к.Л. ; ведно със законната
лихва от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта
за разноските ;
- и по въззивна жалба на Р.Т.И. ЕГН
********** от гр.София срещу
посоченото решение на СРС , но в частта , в която искът за обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 5000 лева до предявения размер от 6000 лева , ведно със
законната лихва от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът „С.е.“ ЕАД излага доводи
за неправилност на решението на СРС в осъдителната му част , тъй като не е
доказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД , а именно противоправното поведение и
вината на водача Е.В.. Неправилно не са кредитирани свидетелските показания на
самия В. и на св.М. . Според вещото лице Е.блокировките на тролейбуса са
работели и при описаният от ищеца механизъм превозното средство не е можело да
потегли .Тролейбусът е преминал технически преглед и е бил технически изправен .
Според експертизата описаните вреди е можело да настъпят и при друг механизъм
на падане . Съгласно справка на „Център за градска мобилност“ ЕАД от 13.06.2017
г на дата 30.10.2016 г не е отразено ПТП на тролейбус инв.№2101 по линия 7 .
Съдът не е взел предвид наличното съпричиняване от ищеца , защото той бил
трудно подвижен и с голям процент ТНР .
Въззивникът Р.Т.И. излага доводи за
неправилност на решението на СРС в отхвърлителната му част , тъй като определеното
обезщетение от 5000 лева е занижено . Ищецът е бил с 95 % ТНР , с тежка пареза
на ръката и тежка на крака . Според експертизата болките са отшумели за 5-10
дни , но механизмът на причиняване на вредите е бил мъчителен – чрез затискане
от превозното средство и влачене по асфалта . Претендираният размер на вредите
е занижен , а ищецът не прави „опит за бързи пари“ , а иска да се обърне
внимание към хората с увреждания и бездушието на обществото да не ги унижава и
уврежда .
Р.Т.И. е подал писмен договор , в
който оспорва жалбата на „С.е.“ ЕАД . Обезщетението за неимуществени преди
определено от СРС не само , че не е завишено , но и е занижено . Арогантно е да
се твърди , че има съпричиняване , защото ищецът е бил с трудна подвижност . Фактическият
състав на деликта е доказан по безспорен начин като не трябва да се вземат
предвид показанията на виновното лице В. – шофьор на тролейбуса и на колегата
му М. . Без значение са експериментът на вещото лицеЕ.извършен след доста време
след инцидента , както и представените документи за техническа годност на
тролейбуса и че „Център за градска мобилност“ ЕАД не е регистрирал инцидента .
„С.е.“ ЕАД не е подал писмен отговор
на жалбата на Р.И. .
Третото лице помагач на ответника ЗАД
„Б.В.И.Груп ” ЕИК********от
гр.София не е подало
отговори на въззивните жалби .
Въззивните
жалби са допустими.
Решението на СРС е връчено на въззивниците на 04.01.2021 г и на
12.01.2021 г и е обжалвано в срок съответно на 18.01.2021 г и на 26.01.2021 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване
на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в
случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС . Във всички случаи съдът трябва
служебно да даде правилната правна квалификация на предявения иск .
За да уважи иска в посочената част СРС е приел следното .
От фактическа страна . Съгласно справка на „Център за градска мобилност“
ЕАД от 13.06.2017 г на дата 30.10.2016 г не е отразено ПТП на тролейбус
инв.№2101 по линия 7 . Ищецът представя фискален бон от 01.11.2016 г , че е
заплатил 40 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение , както и
самото удостоверение . Според СМЕ на вещото лице доц.д-р М.Г.ищецът е получил
кръвонасядане в областта на левия лакът , множество охлузвания на лява ръка ,
охлузване ляво на кръста , охлузвания ляво бедро , лява подбедрица и
кръвонасядане на горна повърхност на ляво стъпало . Болките са били
първоначално интензивни и са продължили 5-10 дни .
Според комплексната експертиза на вещите лица доц.д-р М.Г.и Ж.Е.при поставен
крак между вратите тролейбусът не е могъл да потегли , а водачът е имал
видимост на огледалата към вратите . Получените уреждания съответстват на
влачене/триене по твърда повърхност и притискане от врата на тролейбус .
От правна страна . Според СРС е доказан фактическият състав на деликта по чл.49 ЗЗД .
Трябва да се кредитират показанията на св.Н., който е непосредствен очевидец на
инцидента , но не и тези на св.В. и св.М. , които твърдят , че не си спомнят за
подобен инцидент . Писмените доказателства за годност на тролейбуса са частни
документи и са неотносими , както е без значение дали инцидентът е документиран
от „Център за градска мобилност“ ЕАД. Изслушаните заключения не изключват настъпването
на увредането , а медицинската експертиза косвено го потвърждава . Водачът на
тролейбуса е нарушил чл.68 ал.2 ЗДвП , според който е длъжен да осигури
възможност за безопасно качване и слизане на пътниците . Искът за обезщетение
за имуществени вреди е изцяло доказан . Като обезщетение за неимуществени вреди
трябва да се определи сумата от 5000 лева , защото освен травмите ищецът
преживял и негативни психологически последици и се страхувал да пътува с
градски транспорт .
Решението на СРС е неправилно . Първоинстанционният
съд правилно е възприел наличните доказателства , но е дал неправилна правна квалификация на иска като такъв по за гаранционно-обезпечителна
деликтна отговорност по чл.49 ЗЗД
поради нарушаване от водача на тролейбуса на задълженията му по чл.68 ал.2 ЗДвП
, според която разпоредба трябва да осигури възможност за безопасно качване и
слизане на пътниците . Съгласно решение №91 от 04.04.2019 г по гр.д.№3595/18
г на ВКС , IV ГО въззивният съд проверява служебно
правната квалификация на претендираните от страните права , включително и според направените от
страните възражения, реплики и дуплики ; след което определя действителната
правна квалификация .
Не е взето предвид от СРС , че в
случая се касае за обществен превоз на пътници в градския транспорт на
гр.София като страните са били в
договорни отношения по договор за
превоз . Не се спори , че ответникът е лицензиран превозвач за
извършване на обществен превоз на пътници , а ищецът е пътувал в тролейбуса и е
претърпял инцидент при слизане от
него и твърди това да е по вина на водача . Съгласно чл.369 ТЗ превозвачът
е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на
превозното средство и разстоянието. Съгласно чл.42 от Закона за автомобилните
превози превозвачът носи имуществена
отговорност за всяко телесно или психическо увреждане на пътника
вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал,
или е слизал от него .
Според настоящия съд наличието на
договорни отношения по договор за превоз между страните изключва приложението
на общата деликтна отговорност по чл.49 ЗЗД . Както е посочено в Тълкувателно решение №4 от 29.01.2013 г по
тълк.дело № 4/2012 г, ОСГТК на ВКС допустимо е да се присъди
обезщетение както за имуществени , така и за неимуществени вреди при договорна
отговорност . Дадената от ищеца правна квалификация по чл.49 ЗЗД не обвързва
съда. Не е налице и произнасяне по непредявен иск , защото са разгледани
фактическите твърдения на ищеца и възраженията на ответника във връзка с
нанесени имуществени и неимуществени вреди във връзка с извършения превоз ,
но СРС неправилно е квалифицирал твърденията като такива за деликт по чл.49 ЗЗД
, а не за договорна отговорност на превозвач.
Решението на
СРС трябва да се отмени и да се разгледат исковете при действителна правна
квалификация по чл.42 от Закона за автомобилните превози във вр.чл.369 ТЗ и
чл.79 ал.1 ЗЗД .
Принципно
правилно е приетото от СРС , че ответникът е нарушил задълженията си по
чл.68 ал.2 ЗДвП , според който е длъжен да осигури възможност за безопасно
качване и слизане на пътниците . Това се доказва от показанията на св.Н. Н.,
който е пряк очевидец на инцидента и посочва , че ищецът бил влачен от тролейбуса
, който потеглил без водачът да се увери , че няма пътник между вратите при
затварянето им . Не трябва да се кредитират показанията на водача св.В. и на
колегата му св.М., които единствено посочват , че не си спомнят за инцидента.
Тези свидетели са заинтересовани лица ,
които съответно са причинили и не са съобщили за инцидента . Според изслушаната
пред СРС СМЕ описаните травми на ищеца съответстват на влачене от тролейбус , а
ответникът не е установил друга причина за наличието на тези травми .
Не може да
се кредитира експертизата в частта й на „следствен експеримент“ в процеса на
изготвянето й , според който експеримент вещото лицеЕ.е установило , че при
поставяне на крака му между вратите тролейбусът не е могъл да потегли . Този
„експеримент“ е извършен много време след инцидента и е било възможно
тролейбусът вече да е бил вече ремонтиран , а при инцидента да е бил неизправен
/както излиза от показанията на св.Николов/ . Освен това , както е посочил и
СРС , изключвателите на вратите се намират в горната част на вратите , а ищецът
е бил захванат в долната част – в областта на стъпалото на крака си . Не е
доказано от ответника , че е напълно невъзможно да се потегли при всяко по вид
захващане на пътник от тролейбуса – например на част от крак/обувка ,
крачол, дреха и пр. – а това е достатъчно , за да се осъществи влачене на ищеца
, било и за няколко метра . По отношение на съобщаването на инцидента –
очевидно той е счетен за несъществен от водача на тролейбуса , а и същият няма
интерес да съобщава за свои грешки на работодателя си .
При доказано
неправомерно поведение от водача на тролейбуса следва да се разгледа
възражението на ответника за самоувреждане/съпричиняване от страна на ищеца . Данни
за такива действия или бездействия на ищеца липсват , а тежестта за доказване е
на ответника . Самият факт , че ищецът е лице с увреждане не е
доказване на съпричиняване , а само потвърждава , че водачът на тролейбуса
е трябвало да положи по-голяма грижа при потегляне и да изчака ищеца да
приключи със слизането си от превозното средство . Тези му задължения
произтичат и от цялостната уредба в Закона за хората с увреждания , както и от
чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП за повишено внимание на водачите към уязвимите участници в
движението вкл.пешеходците и хората с увреждания .
Искът за
обезщетение за имуществени вреди искът е доказан по основание и размер –
вредите за освидетелстване от съдебен лекар са в пряка причинна връзка с
доказаното неправомерно поведение по договора за превоз . Без такова
освидетелстване следите от травмите ще се заличат и ищецът няма да може да ги
докаже пред съда .
По отношение
на размера на обезщетението за неимуществени вреди според настоящият съд
определеното от СРС обезщетение от 5000 лева се явява прекомерно . Видно
от съдебно-медицинското заключение ищецът е претърпял само кръвонасядания и охлузвания по тялото
, а според СМЕ болките са продължили 5-10 дни . Ищецът няма счупване ,
навяхване или увреждания на вътрешни органи от инцидента . Болките , страданията
и притесненията от инцидента не съответстват на значително обезщетение от
5000 лева , включително и като се съобрази фактът , че ищецът е лице с
тежки увреждания от общо заболяване и по принцип има трудности да се
самообслужва . Не могат да се кредитират изцяло показанията на св.Стоянов , че
след инцидента се налагало постоянно да има човек при ищеца и че той бил
изключително депресиран и притеснен . Показанията са явно преувеличени и
пристрастни и не съответстват на данните от СМЕ , че ищецът се е възстановил от
телесните увреждания след не повече от 10 дни .
Като се
съобразят данните , че ищецът е имал болки и страдания за непродължителен
период от време , както и вероятните му последващи притеснения и страх при
ползване на градски транспорт като лице с увреждане ; според настоящия съд
на ищеца трябва да се определи обезщетение в размер на 1500 лева .
Такова обезщетение адекватно отстранява всички болки и страдания на ищеца от
инцидента . Не е предмет на делото да се „санкционира“ ответника с прекомерно
обезщетение , както и така да се „указва“ на обществото , че всички трябва да
подхождаме със съчувствие и уважение към хората с уврежданията .
Налага се
изводът , че след отмяна на решението на СРС искът за обезщетение за
имуществени вреди трябва да се уважи , а този за обезщетение за неимуществени
вреди трябва да се уважи до размера от 1500 лева , а в останалата част да се
отхвърли . Разноски по компенсация пред СРС се дължат от ищеца , а пред СГС –
от ответника .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №20273939 от
11.12.2020 г постановено
по гр.д.№9417/2017 г на СРС , 161 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „С.е.“ ЕАД
*** да заплати на основание чл.42 от
Закона за автомобилните превози във вр.чл.369 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД на Р.Т.И. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1500 лева обезщетение
за неимуществени вреди /болки и
страдания/ ; сумата от 40 лева имуществени
вреди /такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение/ ; от инцидент при слизане от тролейбус инв.№2101 по линия 7
на 30.10.2016 г в гр.С. в ж.к.Л. ; ведно със законната лихва върху посочените
суми от 15.02.2017 г до окончателното им заплащане ; и сумата от 2,77 лева разноски пред
СГС /по компенсация/ .
ОТХВЪРЛЯ посочения
иск по чл.42 от Закона за автомобилните превози във вр.чл.369 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1500 лева до
предявения размер от 6000 лева , ведно
със законната лихва от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Р.Т.И. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „С.е.“ ЕАД *** сумата от 268,78 лева разноски
пред СРС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието
на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК********от
гр.София като трето лице
помагач на ответника „С.е.“ ЕАД *** .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.