№ 654
гр. Варна, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500607 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 9058/06.02.2023г. от „17
Сиракови" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул.
„България" № 49, търговски комплекс „Орфей" 38, срещу Решение № 4088/21.12.2022г. по
гр.д. № 6543/2022г. по описа на ВРС, 52 св., с което е отхвърлен предявеният от
ВЪЗЗИВНИКА срещу И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане" №
12, вх. 2, ет. 3, ап. 32 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
2490 лева, представляваща неоснователно получено трудово възнаграждение/авансово/ на
29.12.2020 г. по издаден и подписан РКО, за която сума има издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3079/2022 г. по описа на ВРС, 52-ри
състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 09.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
както и постановено при нарушаване на процесуалния закон, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Излагат се твърдения, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установяват наведените в исковата молба
твърдения , че сумата е получена от ответника без същия да е престирал труд, а не трудово
възнаграждение дължимо за минал период. Твърди, че съда е кредитирал едностранно и не в
съвкупност събраните по делото доказателства, като в същото време в нарушение на
процесуалните правила не е уважил доказателственото искане на ищеца за прилагане по
делото на производството по гр.дело № 3563/ 2021г. по описа на ВРС и така делото е
останало неизяснено. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуален представител поддържа
жалбата.Излага съображения, че дружеството е доказало твърденията си с представените по
делото доказателства, а ответника не е представил доказателства в подкрепа на
1
възраженията си. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.Претендира се присъждане на
разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът чрез процесуален представител с
писмена молба, поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „17 Сиракови" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали срещу И. Д. Д., ЕГН
********** с правно основание чл. 422, ал. 1 и сл. от ГПК, за приемане за установено
между страните, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане към ответника съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч. гр. д. №
3079/2022г. по описа на ВРС, 52-ри състав за сумата в размер на 2490 лева, представляваща
неоснователно получено трудово възнаграждение на 29.12.2020г. по издаден и подписан
РКО, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 09.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът твърди, че е бил в ТПО с ответника И. Д. Д. по силата
на трудов договор № 507/21.12.2020 г., като последния е изпълнявал длъжността „главен
готвач" с месторабота хотел „Главатарски хан". На 29.12.2020 г. на ответника била
изплатена сума от 2 490 лева, представляваща авансово трудово възнаграждение, за което
бил съставен РКО с дата 29.12.2020 г., подписан от ответника. Твърди се , че след
получаване на аванса, ответника престанал да се явява на работа, поради което считано от
29.12.2022 г., трудовият му договор бил прекратен със Заповед № 303/30.12.2020 г. Излага,
че въпреки многобройните разговори с ответника да възстанови сумата, това не било
сторено, поради което и ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 3079/2022 г. по описа на ВРС и е издадена заповед за изпълнение за
посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Ищецът заявява, че сумата е получена при
начална липса на основание и подлежи на връщане. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в
който иска се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че страните са сключили трудов
договор № 507/21.12.2020 г. за длъжността „главен готвач" с месторабота хотел
„Главатарски хан". Твърди, че със същия е договорено основно трудово възнаграждение в
размер на 800 лева, като няма договорени допълнителни възнаграждения. Оспорва
получаването на процесната сума в размер на 2 490 лева.Твърди , че е напуснал работа,
защото не му е платено полагащото му се възнаграждение за вече положен труд. Излага, че
още от месец ноември 2020г. е работил в хотелски комплекс „Главатарски хан" без да е
сключвал трудов договор с ищцовото дружество. Сумата, получена от Д., представлява
заплата за месец ноември 2020 г. в размер на 490 лева, която е получена от него
добросъвестно и не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.1 от
ЗЗД.Твърди, че е налице дописване в РКО, а именно дописана е цифрата „две" пред сумата
2
от 490 лева., както и , че сумата не е изписана словом и ръкописният текст не е попълнен от
ответника.
Претендира отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.
Същия има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 3079/2022 г. по описа на ВРС, 52-ри
състав.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и
дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на
депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
В конкретиката на настоящия правен спор, ищецът следва да установи пълно и
главно, че е заплатил на ответника сумата от 2490лева на дата 29.12.2020г., като същата
представлява трудово възнаграждение -аванс по ТД 507/21.12.2020г. , както и , че ответника
не е престирал труд по този ТД, поради което последният е прекратен , поради което
ответника дължи неоснователно получената сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си – че не е получил 2490 лв., а 490 лв.,
3
както и че сумата представлява трудово възнаграждение по полаган от него труд при
ответника без трудов договор за м.11.2020г.
По делото няма спор, а и е видно от приетите писмени доказателства , че страните са
били в ТПО по силата на Трудов договор № 507/21.12.2020 г., сключен между „17
Сиракови" ЕАД - работодател и И. Д. Д. - служител, като последният е назначен на осн чл.
67, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ на длъжността „главен готвач“ в хотелски комплекс
„Главатарски хан" - Кърджали, считано от 21.12.2020 г., с шестмесечен изпитателен срок, на
пълно работно време: 8 часа, и с основно трудово възнаграждение: 800 лева; не са
договорени допълнителни възнаграждения.
ТПО между страните е прекратено със Заповед за прекратяване № 303/30.12.2020 г.
на основание чл. 71, ал. 1 ГПК.
С влязло в сила Решение 1796/23.11.2021г. по гр.дело № 3563 по описа на ВРС за
2021г./прието в цялост в настоящото производство/ е отхвърлен предявения от ищеца
против настоящия ответник иск с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 800.00лв. представляваща обезщетение за неспазен
срок на предизвестие.
Видно от разходен касов ордер от 29.12.2020 г. , подписан от ответника, което не се
оспорва, „17 Сиракови" ЕАД е изплатило на И. Д. Д. сумата от 2490 лева с основание -
заплата. В същия не е вписан ЕИК на издателя, няма пореден номер на РКО, сумата не е
изписана словом, липсва подпис на представител на ищцовото дружество, както и не е
уточнено за кой месец е заплатата.
От заключението на вещото лице по допуснатата пред ВРС СГЕ,неоспорено от
страните, което съда кредитира като компетентно и пълно се установява, че в представения
за изследване РКО от 29.12.2020 г. е налице преправяне в сумата 2490, като върху
първоначално изписаната цифра 5 е добавена цифра 4 с увеличен натиск.
Пред първоинстанционния съд е прието и неоспорено от страните заключение по
ССЕ, което съда кредитира като обективно и пълно , от което се установява , че сумата от
2490лв. е изплатената в брой на И. Д., начислена е като разчет с подотчетно лице –ответника
и като разход за заплата.В счетоводството на „17 Сиракови" ЕАД същата е осчетоводена
както следва:по дебита на сметка 422/1 - Подотчетни лица, аналитична сметка И. Д.;по
кредита на сметка 501 – Каса;по дебита на сметка 604 - Разходи за заплати, аналитична
сметка Работни заплати;по кредита на сметка 422/1 - Подотчетни лица, аналитична сметка
И. Д..Сумата от 2940 лева не е начислена във ведомостта за заплати към трудовото
възнаграждение на И. Д..В съдебно заседание вещото лице е посочило , че за сумата 2490
лева няма начислени осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица.
Видно от писмо НАП – л.84 от дело през м.12.2020г. ответника има положен труд при
ищеца -4 дни по 8 часа или 32 часа и начислен облагаем доход от 160лв.Пак от същата е
видно , че за м.11.2020г. И. Д. няма регистриран трудов договор.
Настоящия съдебен състав намира възражението на ответника , че не е получил
сумата от 2490 лв., а от 490 лв. по РКО от 29.12.2020г. за неоснователно доколкото същия не
оспорва подписа си под същия, а и не е представил никакви доказателства за твърденията
си,че получената сума е различна от посочената.
От друга страна, ищеца , чиято е доказателствата тежест не е установил пълно и
главно релевантните по делото факти установяващи твърденията му в исковата молба за
4
неоснователно получено трудово възнаграждение на 29.12.2020 г. – аванс по процесния
РКО. От една страна в същия основанието е посочено като –заплата , а не аванс. При
безспорността на наличието на ТПО между страните, безспорно е и уговореното в ТД
трудово възнаграждение в размер на 800 лева, без допълнителни възнаграждения, при което,
ако са верни твърденията на ищеца , че сумата от 2490 лв. е аванс за м.12.2020г. , то следва ,
че дружеството ищец изплаща на каса, без фиш за заплата, аванси надвишаващи
договореното трудово възнаграждение и то аванса се изплаща един ден преди прекратяване
на ТПО. Възражението на въззивника , че РКО не е оспорен в производството по гр.дело №
3563 по описа на ВРС за 2021г., където в мотивите е посочено , че сумата от 2490 лв.
представлява трудово възнаграждение за м.12.2020г. е ирелевантно за настоящия спор ,
доколкото в предходното производство по въпроса няма формирана сила на присъдено
нещо , а и обсъждания факт не е бил в предмета на посоченото дело.
Недоказани от ищеца са и твърденията, че ответника не е се явил на работа след
получаване на сумата, поради което трудовия му договор е прекратен. В хода на
производството безспорно е установено , че ТПО между страните е прекратено със Заповед
№ 303/30.12.2020 г. на основание чл. 71, ал. 1 ГПК,а не в хипотезата на чл. 330 ал.2 т.6
вр.чл.190 т.2 от КТ. Нещо повече , от цитираната по-горе справка НАП е видно , че
ответника е положил труд при ищеца - 4 дни ,респективно от 21.12./22.12.2020г.- когато е
сключен ТД , поради което заплащането на аванс за м.12.2020г. в размер надвишаващ три
пъти договореното възнаграждение е нелогичен.
За установяване на твърденията на ответника, че получената сума представлява
заплата за м.11.2020г. , когато е работил при ответника без ТД в хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на водения
от ответника св. Г.Д.Г.,чиито показания съда кредитира като базиращи се на лични
впечатления .От същите се установява, че двамата с ответника са работи при ищеца в
хотелски комплекс „Главатарски хан". Свидетелят започнал работа през лятото, а
ответникът - през месец ноември, на длъжност главен готвач, като свидетелят бил негов
подчинен Д. изготвял менютата и разпределял работата. Доставките по принцип се
приемали от главния готвач, но ако се случело да не е там, ги приемал някой друг. Заплатите
се заплащали в офиса на дружеството, като всеки отивал да си вземе заплатата отделно. И.
напуснал работа преди Нова година.
В заключение, от събраните в хода на производството доказателства ищеца не е
установил пълно и главно, че ответникът му дължи сумата от 2490 лева, представляваща
неоснователно авансово получено трудово възнаграждение на 29.12.2020 г. по издаден и
подписан РКО, поради което предявения иск, следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск, обосновава неоснователност и акцесорния за
законна лихва.
Предвид обоснования извод за неоснователност на възраженията на въззивника в
депозираната жалба, същата следва да бъде отхвърлена, а решението на ВРС потвърдено,
като правилно.
Съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
5
разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
700.00лв. на основание чл.78 ал.3 от ГПК за заплатено адвокатство възнаграждение на един
адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4088/21.12.2022г. по гр.д. № 6543/2022г. по
описа на ВРС, 52 св.
ОСЪЖДА „17 Сиракови" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Кърджали, бул. „България" № 49, търговски комплекс „Орфей" 38, да ЗАПЛАТИ НА И.
Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане" № 12, вх. 2, ет. 3, ап. 32,
сумата от 700.00 /седемстотин/лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски,
за платено възнаграждение на един адвокат във въззивното производство на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6