Р Е Ш Е Н И Е   

                                                                                                                          № 304

                                                                                                     гр.Горна Оряховица,  04.07.2018г.

 

 

                                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и  осемнадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                                Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.К. и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1533/2017г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:      чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.    

            Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК******(чрез юрисконсулт В. П.Г. и юрисконсулт К. Ст.К.),  твърди в молбата си, че между  ,,БНП Париба Пърсънъл файненс”ЕАД(кредитор) и Н.С.Б.(кредитополучател) е сключен Договор №CASH-******за потребителски кредит, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 400.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита отбелязана в договора в поле „размер на заема/кредита”. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждат от договора и ОУ -  неразделна част от договора. С полагането на подписа си на договора кредитополучателят, удостоверил, че е получил сумата на заема в брой от представител на кредитора. Така предоставянето на посочената в поле „размер на кредита/заема” сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение на кредитополучателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължава да изплаща на кредитора, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 612.00лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 212.00лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.10.2013г. на 18бр. равни седмични погасителни вноски(всяка по 34.00лв.), при първа погасителна вноска 28.06.2013г., съгласно погасителен план неразделна част от договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 25.10.2013г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно ОУ към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 29.06.2013г.(датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 169.01лв.(съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска). Твърди се, че длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството. На 21.07.2014г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ,,Изи Асет Мениджмънт”АД по силата на който вземането, произтичащо от Договор№CASH-******за потребителски кредит между ,БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Н.С.Б. е прехвърлено в полза на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна на 28.07.2014г. ,,Изи Асет Мениджмънт”АД сключи договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), съгласно който прехвърли в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД вземането, произтичащо от Договор№CASH-******за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. В договора за кредит се съдържала изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. ,,Агенция за събиране на вземания”АД(понастоящем ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД) е правоприемник на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и съответно от страна на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД по втората цесия с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне. Въпреки това, уведомяването за прехвърляне на вземания чрез цесия можело да бъде извършено и в хода на исковия процес, като следвало да се вземе предвид от съда на основание чл.235 ал.3 от ГПК, като  длъжникът да се счита уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложените документи към нея(Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. ВКС, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнориран“,  както и  Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС). По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№967/2017г. и е била издадена Заповед от 30.05.2017г. за изпълнение на парично задължение на Н.С.Б. към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, за: сумата 400.00лв., представляваща задължение по Договор№CASH-******за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Н.С.Б., прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания”ООД(правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), по силата на договори за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ 21.07.2014г. и от 28.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2017г. до окончателното и изплащане;  сумата 212.00лв., представляваща  договорна лихва за периода: 28.06.2013г.-25.10.2013г.(падеж на последната погасителна вноска); сумата 169.01лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 29.06.2013г.-30.05.2017г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№967/2017г. на ГОРС. Длъжникът Н.С.Б. е депозирала възражение в срока по чл.414 от ГПК.  Моли съда, да приеме за установено, че  е налице вземане от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК******,  по отношение на  Н.С.Б., съгласно Заповед№1351/30.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№967/2017г. на ГОРС за: сумата 400.00лв., представляваща задължение по Договор№CASH-******за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Н.С.Б., прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания”ООД(правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), по силата на договори за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ 21.07.2014г. и от 28.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2017г. до окончателното и изплащане;  сумата 212.00лв., представляваща  договорна лихва за периода: 28.06.2013г.-25.10.2013г.(падеж на последната погасителна вноска); сумата 169.01лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 29.06.2013г.-30.05.2017г. Претендират се за присъждане и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

            Ответницата Н.С.Б., представлявана от адв.Пр.С. от ВТАК, счита иска за неоснователен. Позовава на изтекла погасителна давност на основание чл.111 б.„в” от ЗЗД, т.е. с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за периодични плащания, каквото по своята същност представлявала и настоящата претенция. Съобразно договора сумата следва да се възстанови в срок до 25.10.2013г. на 18бр. равни седмични погасителни вноски представлява по своята правна същност съобразно закона и установената трайна съдебна практика именно понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.„в” от ЗЗД, като ищецът признал, че срокът на договора бил изтекъл на 25.10.2013г. с последната погасителна вноска. Претенцията е следвало да бъде предявена в тригодишния давностен срок - изтекъл на 25.10.2016г. По делото липсвали надлежни доказателства давността да е прекъсвана с действия по чл.116 от ЗЗД. Заповедното производство е започнало с депозиране на заявлението за това след дата 25.10.2016г. Оспорва твърдението, че е била надлежно уведомена  договорната цесия - не била получавала уведомления за цесията. Самото уведомление по  чл.99 ал.3 от ЗЗД не представлявало прекъсване на давността по смисъла на чл.116 от ЗЗД. Приложените уведомления  били с дата 10.05.2017г. -  след изтичане на тригодишната погасителна давност по смисъла на чл.111 б.„в” от ЗЗД, която била изтекла на 25.10.2016г. Оспорва представените към исковата молба известие за доставяне и известие от „Български пощи”ЕАД, тъй като същите били без дати и липсвали подписи на Н.Б.. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски

            След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

            Между  ,,БНП Париба Пърсънъл файненс”ЕАД(кредитор) и Н.С.Б.(кредитополучател) е сключен Договор№CASH-******за потребителски кредит, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 400.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита отбелязана в договора в поле „размер на заема/кредита”. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждат от договора и ОУ -  неразделна част от договора. С полагането на подписа си на договора кредитополучателят, удостоверил, че е получил сумата на заема в брой от представител на кредитора – това  е изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и  съответно е създадено задължение на кредитополучателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които кредитополучателят се задължил да изплаща на кредитора, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 612.00лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 212.00лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.10.2013г. на 18бр. равни седмични погасителни вноски(всяка по 34.00лв.), при първа погасителна вноска 28.06.2013г., съгласно погасителен план неразделна част от договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 25.10.2013г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно ОУ към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. В договора за кредит се съдържала изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 29.06.2013г.(датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 169.01лв.(съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска).

            Не се спори, че ответницата-кредитополучател не била извършила плащане по дължимия паричен кредит към дружеството.

            На 21.07.2014г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ,,Изи Асет Мениджмънт”АД по силата на който вземането, произтичащо от Договор№CASH-******за потребителски кредит между ,БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Н.С.Б. е прехвърлено в полза на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна на 28.07.2014г. ,,Изи Асет Мениджмънт”АД сключило договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), съгласно който прехвърли в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД вземането, произтичащо от Договор№CASH-******за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Представени по делото са: уведомление за извършено прехвърляне на вземания(цесия) от „Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с изх.№ЛД-С-БНП/САSН-10218933/10.05.2017г.; уведомление за извършено прехвърляне на вземания(цесия) от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с изх.№УПЦ-С-БНП/САSН-10218933/10.05.2017г. От представените с исковата молба уведомления е видно, че ответницата Б. не е уведомена по надлежния ред за извършеното прехвърляне – първото писмо, изпратено с обратна разписка е върнато като непотърсено, а по отношение на второто писмо, изпратено чрез куриерска фирма липсва подпис на получател от страна на ответницата.

            По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№967/2017г. и е била издадена Заповед№1351/30.05.2017г. за изпълнение на парично задължение на Н.С.Б. към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, за: сумата 400.00лв., представляваща задължение по Договор№CASH-******за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Н.С.Б., прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания”ООД(правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), по силата на договори за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ 21.07.2014г. и от 28.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2017г. до окончателното и изплащане;  сумата 212.00лв., представляваща  договорна лихва за периода: 28.06.2013г.-25.10.2013г.(падеж на последната погасителна вноска); сумата 169.01лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 29.06.2013г.-30.05.2017г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№967/2017г. на ГОРС. Длъжникът Н.С.Б. е депозирала възражение в срока по чл.414 от ГПК. 

            По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че кредитополучателят Б. не е извършвала погасяваме  на вноски по договора за кредит. Според вещото лице остатъкът от задължението на Н.С.Б. по процесния договор за кредит е: главница – 400.00лв.; договорна лихва за периода: 28.06.2013г.-25.10.2013г. -  212.00лв.; лихвата за забава, вследствие на забавено плащаме по  договора за кредит  върху главницата за периода: 29.06.2013г.-30.05.2017г. е 159.34лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице  като обективно. Същото не  противоречи на останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.

            При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

            Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.

            От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което ,,БНП Париба Пърсънъл файненс”ЕАД  сключило с Н.С.Б. Договор за потребителски паричен кредит. Според характера това е договор за заем -  чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй  като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.

            Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че  договорът е неформален и реален, като между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателката. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от  ГПК, който  следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че ответницата-длъжник е уведомена за извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за кредит.

            Процесният договор за кредит не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответницата/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответницата Б. - отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответницата и ,,БНП Париба Пърсънъл файненс”ЕАД, както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на  кредитополучателката Н.С.Б., което  било удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателката се е задължила да върне  на заемодателя заетата сума, като към 30.05.2017г.(датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – ч.гр.дело№967/2017г. на ГОРС) същата  не е изпълнила поетото по договора задължение.

            Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Видно е от подаденото заявление по чл.410 от  ГПК(ч.гр.дело№967/2017г. на ГОРС) и от съдържанието на депозираната искова молба, че кредиторът се позовава на настъпил краен падеж на цялото задължение на 25.10.2013г.(датата на последната погасителна вноска). Така, вземането е станало изискуемо към датата на падежа на последната погасителна вноска(не е обявяван за предсрочно изискуем, каквато възможност е имал кредитора).

            По отношение на спора, дали извършената цесия е породила своето действие и в частност по отношение на ответницата-длъжник, съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД, следва  да се направи следното уточнение.

            С договора за цесия от 21.07.2014г. носителят на едно вземане, в случая „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД го отстъпва на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД, в т.ч. и  произтичащото от Договор№CASH-******за потребителски кредит между ,БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Н.С.Б. е прехвърлено в полза на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Впоследствие, с договор за цесия от 28.07.2014г. ,,Изи Асет Мениджмънт”АД е прехвърлило в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД вземането, произтичащо от Договор№CASH-******за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. За валидността на договорите не се изисква съгласието на длъжника. За да породи извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника, следва да е уведомено за цесията. Съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишния кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в разпоредбата е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. В тази връзка възражението на ответника(чрез процесуалния си представител), че договорът за цесия, сключен между предишния кредитор и ищеца-цесионер, не е породил действие, се явява основателно. В случая заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено от цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД(правоприемника на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД) по  втория Договор за цесия от 28.07.2014г. Съгласно с т.4г от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В случая, заявлението за издаване на Заповед за изпълнение  на парично задължение е по чл.410  от ГПК, като съдът намира, че и в настоящия казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. В конкретния случай това изискване не е спазено. Частното правоприемство се основава на договора за цесия от 28.07.2014г. За да има действие цесията по отношение на длъжника, съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, към момента на подаване на заявлението – 30.05.2017г., същият следва да бъде уведомен за извършената цесия. В заповедното производство не са представени доказателства, от които да е видно, че длъжникът е уведомен за извършената цесия.

            В самата искова молба ищецът посочва, че уведомяването за прехвърляне на вземания чрез цесия може да бъде извършено и в хода на исковия процес, като следва да се вземе предвид от съда на основание чл.235 ал.3 от ГПК т.е. длъжникът да се счита уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложените документи към нея. Съдът споделя изразеното становище на ВКС(Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. IIт.о. ВКС,  Решение№137/02.06.2015г. по гр.дело№5759/2014г. IIIг.о. ВКС, макар същите да не са задължителна съдебна практика  - чл.290, чл.291 от ГПК(Доп.изм. - ДВ бр.86/2017г.)), където е прието,че уведомяването на длъжника по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД може да се извърши и в хода на съдебното производство и следва да бъде съобразено при решаване на делото с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Разглежданите от ВКС казуси касаят предявени осъдителни искове. Конкретната хипотеза обаче е различна, тъй като предмет на разглеждане е не осъдителен иск, а установителен иск с правно основание чл.422 ввр. чл.415 от ГПК, при развилото се  заповедно производство, като с установителния иск следва да се установи съществуване на вземането на кредитора, за което преди това е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и при което вземането на кредитора следва да е ликвидно и изискуемо към момента на подаване на заявлението. В този смисъл съдът счита, че ответницата-длъжник следва да е уведомен за извършената цесия, преди подаване на заявлението за издаване на самата Заповед за изпълнение на парично задължение. Както се посочи,  заявлението  по чл.411 от ГПК е подадено от цесионера като частен правоприеник на цедента, въз основа на сключения Договор за цесия от 28.07.2014г., а не от първоначалния кредитор. За да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал.3 от ЗЗД. В случая към момента на подаване на заявлението – 30.05.2017г.(образуваното заповедно производство) ответницата-длъжник безспорно не е била уведомена за извършената цесия от първоначалния кредитор(уведомленията са от 10.05.2017г. са  от името на  двата цедента - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ,,Изи Асет Мениджмънт”АД чрез цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД – и двете невръчени на длъжника             Б.) и към този момент съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него. Цитираното уведомление за извършена цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД не променя факта, че към момента на подаване на заявлението, вземането на новия кредитор-цесионер не е било изискуемо. По този начин се гарантира ответникът-длъжник срещу опасността да изпълни на лице, което вече не е кредитор. С оглед изложеното, съдът намира, че на това основание предявеният  установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            Ответникът противопоставил възражение за изтекла в негова полза погасителна давност по отношения на главното вземане и вземането на лихвите за забава.  След като срокът на договора бил изтекъл на 25.10.2013г. с последната погасителна вноска, то претенцията е следвало да бъде предявена в тригодишния давностен срок - изтекъл на 25.10.2016г.(в т.ч. и  иницииране на заповедното производство, което в случая е от 2017г.). Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД тригодишната погасителна давност била изтекла на 25.10.2016г., като според тази разпоредба с изтичане  на тригодишни давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания - Тълкувателно решение от 18.05.2012г. по т.дело№3/2011г. на ОСГТК ВКС.

            Вземанията се погасяват чрез различни правни способи, но не и чрез изтичане на определен период от време, какъвто е изрично предвидения в закона институт на погасителната давност.  Съгласно разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземания от наем, лихви и други периодични плащания. Под периодични плащания съгласно задължителната практика(Тълкувателно решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г. - ОСГК ВКС) се приемат вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Такива обаче не са вземанията по договора за кредит, по който е налице неделимо плащане. Това че между страните по договора за кредит е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на фиксирани дати като падеж, не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части(по аргумент  за противното основание от чл.66 от ЗЗД), но договора не е такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Ето защо, вземанията по договора за кредит се погасяват с изтичането на петгодишна давност(Решение№261/12.07.2011г. по гр.дело№795/2010г. - IVг.о. ВКС), каквато не е изтекла нито към момента на образуване на заповедното производство, респ и  към момента на образуване на исковото производство. Това обуславя извод за неоснователност на направеното възражение.

            При този изход на делото, на основание  чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответната страна сумата 300.00лв., представляваща направени по делото разноски(адвокатско възнаграждение).

            Водим от горното  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                               Р          Е          Ш          И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335  бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М. Д.Д., против Н.С.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, за приемане  за установено, че Н.С.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335  бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С.,  по Заповед №1351/30.05.2017г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело №967/2017г. на ГОРС: сумата 400.00лв., представляваща задължение по Договор №CASH-******за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Н.С.Б., прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания”ООД(правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), по силата на договори за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ 21.07.2014г. и от 28.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2017г. до окончателното и изплащане;  сумата 212.00лв., представляваща  договорна лихва за периода: 28.06.2013г.-25.10.2013г.(падеж на последната погасителна вноска); сумата 169.01лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 29.06.2013г.-30.05.2017г.

 

            ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335  бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С., да заплати на Н.С.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело№1533/2017г. на ГОРС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                                               Районен съдия: