Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 09. 12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Ангел Ташев
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията
Анелия Йорданова в. гр. дело № 301 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от М.Д.П. чрез пълномощник против Решение № 237/ 31. 07. 2019 г. по гр. д. № 130/ 19 г. по описа на РС Исперих, с
което съдът е отхвърлил предявения иск на осн. чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 26,
ал. 1 и ал. 2, пр. 4 от ЗЗД от въззивника М.Д.П. против Ж.М.К. за обявяване за
нищожен на сключения между страните Договор за дарение от 27. 11. 2012 г. по НА
№ 34, т. X, рег. № 10470, дело № 1450/ 2012 г. по описа на нотариус рег. № 254
на НК, като неоснователен и недоказан.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства в нарушение на закона, при неизяснена
фактическа обстановка и е достигнал до необосновани правни изводи.
Въззиваемата
страна Ж.М.К. е подала писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като
неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът М.Д.П. е упълномощил с нотариално заверено пълномощно,
рег. № 7623/ 02. 10. 2012 г. на подписа
и рег.№
7624/02.10.2012г. за заверката на съдържанието, двете на нотариус с рег. № 147 на НК, лицето Р.К. К., като му
предоставил право да продава, дарява, заменя от името и за сметка на упълномощителя, на
когото намери за добре и при условия, начин на плащане и цена, каквато прецени,
по отношение на процесните имоти, изрично описани в пълномощното (т.1), като в т.10
от същото пълномощно, ищецът е освободил пълномощника си от отчетна сделка. Във
връзка с дадените права за разпореждане с имотите, в т.9 упълномощителят е
декларирал липса на претенции за продажна цена и каквито и да е други суми.
Предоставил е право на плъномощника си да договаря сам със себе си, както и с
други лица, които също представлява; да преупълномощава изцяло или с част от
изброените права други физически или юридически лица (т.11), както и от името
на упъномощителя да подписва, подава и получава всякакви документи, молби и
декларации, като пълномощното да се тълкува разширително в полза на
упълномощеното лице (т.12).
Легитимирайки
се със същото пълномощно, пълномощникът Р.К. е сключил договор за дарение,
оформен с НА № 34, том Х,
рег.№ 10470, дело № 1456/2012 г. по описа на нотариус, рег.№ 254 на
Нотариалната камара, с район на действие РС гр.Исперих, като по силата на същия
договор ищецът чрез пълномощника си дарява на ответницата Ж.М.К. собствената на упълномощителя М.П. 1/4 ид.част от следните
земеделски имоти: 1.Нива с площ от 13.997 дка, четвърта категория, находяща се
в местността „Зад стопански двор“, съставляваща имот № 005032 по картата на
възстановената собственост на землището на с.Богданци, обл.Разградска, ЕКАТТЕ
04666; 2.Нива с площ от 7.297 дка, трета категория, находяща се в местността
„Под гробищата“, съставляваща имот № 004014 по картата на възстановената
собственост на землището на с.Богданци, обл.Разградска, ЕКАТТЕ 04666, както и собствената си 1/8 ид.част от следните
земеделски имот: 3.Нива с площ от 41.600 дка, трета категория, находяща се в
местността „Телешки път- ляво“, съставляваща имот № 001005 по картата на
възстановената собственост на землището на с.Йонково, обл.Разградска, ЕКАТТЕ
34103 и 4.Нива с площ от 45.995 дка,
трета категория, находяща се в местността „Армутлук“,съставляваща имот № 002015
по картата на възстановената собственост на землището на с.Йонково, обл.Разградска,
ЕКАТТЕ 34103.
Не се спори между страните по делото, че към момента на
сключване на договора за дарение дарителят М.Д.П. не е познавал надарената Ж.М.К.,
а пълномощникът Р.К. К. е син на надарената
Ж.М.К..
Пред въззивната инстанция
е разпитан като свидетел Л.П.Т.. Същият дава показания, че разбрал от лелята на
бившата си съпруга, че ищецът М.П. дал
пълномощно на агенция, за да му продаде земите. Впоследствие ищецът лично му
казал, че са го излъгали и не му дали парите.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, въззивният съд приема, че е неоснователен изложеният
довод от въззивника във въззивната жалба, че дарението било извършено с
единствения мотив да бъде увреден, поради което сделката е извършена в
противоречие на добрите нрави. Твърдението
му не е подкрепено с доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено
дарението е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Съдебната практика
приема, че в случая, презумпцията, установена в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД обръща
доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена в
нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е
в общата уредба на сделките и се отнася и за дарението, доколкото в специалната
уредба не е изключено приложението й, респ. не е преуреден въпросът.
Основанието е обичайната цел на сделката, като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху
някаква ценност върху някой без насрещна престация като мотивът и в този случай
не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В
този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази
сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и
добрите нрави, следва да докаже тези мотиви.
В случая в тежест на
ищеца е да докаже, че дарението като акт на щедрост е извършено с единствения
мотив да бъде увредено имуществото му,
поради което то е извършено в противоречие с добрите нрави. В исковата молба ищецът е изложил твърдение, че
уговорката между него и пълномощникът му била последният да се разпореди със
собствените му идеални части от процесните имоти като сключи договор за
дарение, за да се предотврати предлагането чрез покупко- продажба на другите
съсобственици на имота. С оглед на твърдението му, следва да се приеме, че волята
на упълномощителя да се разпореди с идеалните си части чрез дарение и
изразената такава от пълномощникът му в сключения договор за дарение с НА № 34, том Х, рег.№ 10470, дело № 1456/2012 г.
съвпадат. Сделката е изповядана от пълномощникът му, съгласно изразената воля
от ищеца, както и според дадената от него разпоредителна представителна власт.
Дарственият акт не е нито противозаконен, нито несъвместим с добрите нрави. Намаляването на имуществото на дарителя следва от същността на
договора, който е едностранен и дарението се прави, за да се облагодетелства
дарения. Сделката е сключена при наличието на основание,
тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост. Дори и сделката да е сключена за да се заобиколи
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗЗД, не е нищожна. Разпоредбата не установява абсолютна забрана за продажба
извън посочените в нея лица, а само дава
предимство на последните при изкупуване. Според разясненията
в Тълкувателно
решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, нарушаването
на задължението от страна на съсобственика, желаещ да продаде своята идеална
част от имота, има за правна последица само възникването на преобразуващото
право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия, но не
създава правно задължение за изкупуване, поради
което няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Във
въззивната жалба се навеждат твърдения, че уговорката при сключване на упълномощигелната сделка
била да се извърши покупко-продажба на собствените на въззивника идеални части от
недвижимите имоти и че ще бъде платена определена сума, но сделката била
оформена като покупко-продажба, за да се предотврати предлагането чрез покупко-
продажба на другите съсобственици на имота. Доводи и твърдения, че актът е симулативен, тъй като действително
желаната сделка е продажба на имота, а не дарение не са
въведени с исковата молбата, не са били предмет на разглеждане по делото пред
районния съд и не следва да се обсъждат от въззивната инстанция.
Районният
съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства,
въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на
това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 237/ 31. 07. 2019 г. по гр. д. № 130/ 19 г. по описа на РС Исперих.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ