№ 132
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 261379 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 7829/2019 г. по описа на СГС, ГК, І-23
състав, Прокуратурата на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на Д. Г. Д. с ЕГН:
********** сумата 20 000лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди във връзка със сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС,
пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на СГП, заедно със законната лихва върху тази сума
от 04.09.2017 г.. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 20
000 лв.(двадесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 50 000лв. (петдесет хиляди
лева). Със същото решение, ПРБ е осъдена да заплати на Д. Д. и сумата 10 000 лв./десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във
връзка НОХД № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, заедно със законната лихва върху
тази сума от 22.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата над 10 000 лв.(десет хиляди лева) до пълния предявен размер от 30 000лв.(три
десет хиляди лева). Освен двете обезщетения за неимуществени вреди, ПРБ е осъдена още
да заплати на ищеца и сумата 100лв./сто лева/, представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди , ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното
изплащане, както и съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в размер на 226.70лв.
(двеста двадесет и шест лева и седемдесет стотинки).
1
Решението е обжалвано и от двете страни, като никой не е депозирал писмен отговор по чл.
263, ал. 1 ГПК относно жалбата на насрещната страна.
Ищецът Д. Г. Д. /чрез процесуален представител/ намира, че решението е незаконосъобразно
само в частта, с която са отхвърлени исковете му за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди - за разликата над двете посочени по-горе суми до пълните
претендирани размери, като моли то да бъде отменено в посочените части и претенциите да
бъдат уважени изцяло с присъждане на законни лихви и разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България обжалва решението изцяло с доводи за
незаконосъобразността му. Сочат се следните доводи – неспазване на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД относно определяне размерите на обезщетенията за претърпени болки и страдания, що
се отнася до обезщетението за имуществени вреди и присъдени разноски, то
първоинстанционният акт се обжалва изцяло голословно, без да се сочат никакви конкретни
доводи. Изразява съмнение в правилността на разрешението да се присъдят две отделни
обезщетения за неимуществени вреди, като счита, че следва да е само едно и така се била
нарушавала практиката на ВКС. От САС иска да се отхвърлят исковете, а в условия на
алтернативност – да се намалят обезщетенията за неимуществени вреди, при прилагане
правилото на чл. 52 ЗЗД.
Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване, поради което са процесуално допустими. Същите са насочени
срещу обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът Д. Г. Д. с ЕГН: ********** твърди, че с постановление от 01.03.2004 г. на
следовател при Националната следствена служба е образувано следствено дело № 49/2004 г.
по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 по описа на Софийската градска прокуратура. На
31.01.2007 г. му е предявено обвинение за това, че в качеството на длъжностно лице
(митнически служител) е извършил тежко умишлено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и
б. „д“ вр. чл. 20, ал. 4 НК. С постановление от 12.02.2007 г. на прокурор при Софийската
градска прокуратура материалите по сл.д. № 49/04 г. на НСлС са разделени, като по
отделените материали е образувано ново досъдебно производство срещу него и други лица
за извършени престъпления по чл. 242 НК. На 19.02.2007 г. материалите от
новообразуваното дело - ДП № 24/2007 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр.пр. № 1956/07 г. по
описа на Софийската градска прокуратура, в това число и предявените през месец януари
обвинения, били предявени на него и упълномощения му защитник. На 09.05.2007 г.
Софийската градска прокуратура внесла в деловодството на Софийския градски съд
обвинителен акт срещу него и други лица, по който е образувано НОХД № 1662/2007 г. по
описа на 10 състав. Първото по делото открито съдебно заседание е проведено през месец
2
декември на 2008 г., като е отложено за събиране на доказателства. Делото се развило в над
10 съдебни заседания, като голяма част от тях се отлагали по различни причини. На
08.11.2011 г. е постановена присъда, с която всички подсъдими са оправдани. Срещу
присъдата е внесен протест от прокурор при Софийската градска прокуратура, по който е
образувано в.н.о.х.д. № 155/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, 2 състав. С нова
присъда от 04.06.2013 г. Апелативният съд отменя частично първоинстанционната присъда,
като признава за виновни част от подсъдимите. По отношение на предявеното на ищеца
обвинение присъдата е потвърдена. По жалби на осъдените подсъдими и протест на
прокуратурата срещу въззивното решение е образувано наказателно дело № 1810/2013 г. по
описа на III наказателно отделение на Върховния касационен съд. С Решение №
451/20.02.2014 г. ВКС отменя новата присъда на САС в отделни части, касаещи другите
подсъдими и връща делото за ново разглеждане от фазата на въззивното производство.
Образувано е в.н.о.х.д. № 170/2014 г. по описа на САС, 3 състав, по което с Присъда №
23/09.05.2014 г. Софийският апелативен съд отменя първоинстанционната присъда по
отношение на някои от другите подсъдими, признава ги за виновни и им налага наказания, а
по отношение на ищеца оправдателната присъда е потвърдена. По протест на прокуратурата
и по жалби на осъдените подсъдими е образувано наказателно дело № 266/2015 г. по описа
на ВКС, I наказателно отделение. На 13.05.2015 г. ВКС постановява решение, с което
изцяло отменя новата присъда на САС и връща делото за ново разглеждане от фазата на
въззивното производство. Пред пети състав на Софийския апелативен съд е образувано
в.н.о.х.д. № 433/2015 г., по което с Решение № 500/02.12.2016 г. съдът отменя
първоинстанционната присъда по отношение на един от подсъдимите, прекратява
производството спрямо него и потвърждава първоинстанционната присъда в останалата и
част. По касационен протест срещу въззивното решение е образувано наказателно дело №
302/2017 по описа на ВКС, II наказателно отделение. С Решение № 176/22.08.2017 г. ВКС
потвърждава въззивното решение изцяло, с което производството по това дело окончателно
приключва. Ищецът излага, че паралелно с описаното наказателно производство, срещу него
се е водило и друго наказателно производство срещу него и други лица - сл.д. № 49/2004 г.
по описа на НСлС. По него бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление
във връзка със службата му по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4
НК. Материалите по делото му били предявени и участвал в различни процесуално-
следствени действия. През 2008 година, по внесен в Софийски градски съд обвинителен
акт, било образувано н.о.х.д. № 1567/2008 г. по описа на 2 състав. С определение,
постановено в открито съдебно заседание от 01.10.2008 г., съдът констатира допуснати
нарушения на досъдебното производство и прекратява съдебното производство като връща
делото на прокуратурата. През 2009 г. Прокуратурата внася нов обвинителен акт, по който е
образувано н.о.х.д. № 269/2009 г. по описа на Софийския градски съд, 2 състав. След
провеждането на повече от 30 открити съдебни заседания с присъда от 12.06.2013 г. съдът
признава ищеца, а и останалите подсъдими за невиновни по повдигнатите обвинения. По
протест на Прокуратурата срещу оправдателната присъда е образувано в.н.о.х.д., №
358/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с решение № 282/17.07.2014 г.
3
САС потвърждава присъдата. По касационен протест на прокуратурата е образувано
к.н.о.х.д. № 1710/2014 г. по описа на ВКС, като с Решение № 90/04.03.2015 г. съдът отменя
решението на САС и връща делото за ново разглеждане от фазата на въззивното
производство. След връщането е образувано в.н.о.х.д. № 199/2015 г. по описа на Софийския
апелативен съд, който с Решение № 210/25.06.2015 г. отменя първоинстанционната присъда
и връща делото на Софийската градска прокуратура за доразследване. След проведеното
допълнително разследване с постановление датирано от същата дата, на която е постановено
и окончателното решение на Върховния касационен съд по другото дело, но с изходящ
номер от 04.09.2017 г., Прокуратурата прекратява воденото срещу ищеца и още 17 души
наказателно производство като приема, че престъпленията, за които е повдигнато обвинение
не съществуват. Ищецът излага, че в периода от 31.01.2007 г. до 04.09.2017 г. срещу него са
водени неоснователно две отделни наказателни производства. Това довело до накърняване
на името и авторитета му в обществото и то за един продължителен период като всичко по
делата ставало публично известно, тъй като се следели от медиите. Повдигането на тези
обвинения накърнило и личната му чест и достойнство. Бил принуден постоянно да
обяснява на близки, приятели и познати, че не е извършвал никакви престъпления. Всички
го гледали с подозрение, някой от познатите му си обръщали главите на другата страна като
се срещнели случайно и дори минавали на другия тротоар само за да избегнат контакт с
него. Мнозина приятели и познати се отчуждили от него. В началото изпитвал дискомфорт
от това, че е разпитван като свидетел, но след повдигането на обвиненията изживял стрес,
станал раздразнителен и напрегнат, разсеян и замислен. Колкото повече ставали
обвиненията, толкова повече нараствало и напрежението в него. Опитвал да страни от
хората, тъй като се чувствал зле, но все пак се налагало от време на време да има социални
контакти. В тези случай неминуемо се стигало до положението, в което се намира и се
налагало да обяснява, че не е престъпник и че съвестно е вършил служебните си
задължения. Освен всичко това се налагало да отдели и много време във връзка с
провежданите наказателни производства – да участва в съдебни заседания и в процесуално-
следствени действия, да се среща с адвокат, да организира защитата си. С оглед изложеното
намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове и моли
съдът да ги уважи в цялост. Претендира разноски за производството.
Ответникът ПРБ оспорва исковете по основание и размер. Оспорва на ищеца да са
причинени всички твърдени с исковата молба вреди, както и наличието на причинно-
следствена. Намира предявения размер на обезщетенията за прекомерен. Заявява
възражение за погасяване по давност на претенцията в размер на 30 000 лв. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Софийският градски съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение
след събиране на множество писмени доказателства и изслушване на гласни такива.
Преди всичко следва да се посочи, че по установените от първата инстанция факти, страните
не спорят. Въпреки, че ПРБ обжалва решението на първостепенния съд изцяло, то
писмените доказателства са в подкрепа на тезата на ищеца Д. касателно увреждащите го
4
деяния от страна на прокурори, работещи при ответника и описани подробно в исковата
молба. Налице е фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и не е нужно да се повтарят
изводите на СГС в тази връзка, тъй като САС ги споделя изцяло.
При валидно и допустимо съдебно решение, съобразно чл. 269, изр.второ ГПК, настоящата
инстанция следва да се произнесе само по оплакванията в двете въззивни жалби.
Първото от тях, което следва да бъде разгледано, е това на Прокуратурата, че било
недопустимо и в разрез с практиката на ВКС да се определят две отделни обезщетения за
неимуществени вреди.
Апелативният съд в настоящия си състав не споделя тези оплаквания, тъй като от писмените
доказателства, събрани по делото се установява, че спрямо Д. Д. е образувано първоначално
едно разследване, обективирано в едно следствено дело - № 49/2004 г. по описа на НСлС.
Впоследствие, на Д. било предявено обвинение на 31.01.2007 г., че в качеството си на
длъжностно лице /митнически служител/ бил извършил тежко умишлено престъпление по
чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“ НК вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
С постановление на прокурор при СГП от 12.02.2007 г., материалите по сл.д. № 49/04 г. на
НСлС са разделени, като от отделените материали е образувано ново досъдебно
производство срещу ищеца и други лица за извършени престъпления по чл. 242 НК.
По новообразуваното дело – ДП № 24/2007 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 1956/07 г.
по описа на СГП, материалите били предявени на Д. и защитника му, като бил внесен и
обвинителен акт, за което било образувано НОХД № 1662/2007 г. Първото по делото
открито съдебно заседание било през декември 2008 г., като след повече от десет открити
съдебни заседания, на 08.11.2011 г. била постановена оправдателна присъда за ищеца.
Впоследствие, делото е било неколкократно в САС и ВКС /след връщане от касационната на
втората инстанция/, за да приключи окончателно с решене 176/22.08.2017 г. по н.д. №
302/2017 г. на ВКС, II н.о., с което производството окончателно приключило с оправдателна
за Д. присъда.
Същевременно обаче, ПРБ е провеждала паралелно с описаното по-горе дело и друго
наказателно производство срещу ищеца и други лица – с други материали от сл.д. № 49/04 г.
на НСлС, твърдейки, че престъплението по чл. 242, ал. 1, букви „в“ и „д“ НК, в което той
бил обвинен, било продължавано такова и извършено чрез 37 отделни деяния. Материалите
по делото също били предявени на Д. и пред 2008 г. за тези обвинения, по внесен в СГС
обвинителен акт, било образувано НОХД № 1567/2008 г. по описа на 2 състав на НО на
градския съд. По това дело, се провели повече от 30 съдебни заседания, като с присъда от
12.06.2013 г. съдът е признал Д. за невиновен и го е оправдал.
И тук, производството е било на инстанционен контрол в САС и ВКС на няколко път, но
при едно от връщанията на делото в апелативния съд, е постановено Решение №
210/25.06.2015 г. по ВНОХД № 199/2015 г., с което САС отменил първоинстанционната
присъда и върнал делото на СГП за доразследване.
5
Прокуратурата обаче не внесла нов ОА срещу Д., а с постановление с изх.номер от
04.09.2017 г., решила да прекрати воденото срещу Д. и други 17 души наказателно
преследване, като приела, че престъпленията, в извършването на които той бил обвинен, не
съществуват.
Именно, това развитие на фактите, е дало основание на ищеца да претендира с исковата си
молба две отделни обезщетения за неимуществени вреди, доколкото става дума за два
различни процеса /две различни дела/ в съдебна фаза, представляващи и различни
увреждащи го деяния, сами по себе си.
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД, за което са налице оплаквания и в двете въззивни
жалби:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-
новата такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д.
217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и
мн.други) е категорична, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
При определяне размера на обезщетението в настоящия казус съвкупно се отчитат
възрастта на ищеца в периода на неоснователното му наказателно преследване (55-65
години, попадащи в периода, в който човек преживява последните си години преди
пенсиониране и следователно отчита това време като особено важно с оглед предстоящото
си пенсиониране) и продължителността на водените спрямо него наказателни производства
– около десет години и по двете самостоятелни такива. Съдът съобразява също така вида и
тежестта на инкриминираните деяния, както и личността на дееца. Обвинението е било
повдигнато срещу митнически служител, но повдигнатите обвинения сринали доверието по
отношение на ищеца, което само по себе си е съставлявало тежък удар върху
самочувствието и душевното му равновесие. От събраните по делото в СГС гласни
доказателства /разпит на св. Е. Н. Н./ се установява, че като започнали наказателни
производства го отстранили от длъжност. Доста тежко му се отразило това - от един
усмихнат и дружелюбен човек, той се затворил в себе си. Нерядко е споменавал, че св. Н.
е един от малкото, с които поддържал контакт. Другите престанали да го търсят и това също
му се отразявало на психиката зле. Той нямал представа за какво става въпрос. И върху
семейството му се отразило. Съпругата му се отдръпнала от него поради възникналите
проблеми. Той станал изнервен, даже се и развел. Успял да си намери работа, но три-четири
години след като го освободили от работа. Присъствал е в съдебните заседания и това се
случвало един или два пъти седмично, защото тогава имало и доста голям медиен интерес
към делото. Това него го вадело от равновесие. Това му се отразило и
финансово. Свидетелят твърди, че нееднократно му помагал със суми, което също му
6
действало на психиката и го разстройвало. Той не искал да приеме финансовата помощ,
но свидетеляте виждал, че е затормозен финансово и нееднократно му е помагал. Други
доказателства за търпените неимуществени вреди не са ангажирани.
От друга страна, при преценката по чл. 52 ЗЗД, съдът трябва да отчете, че по
отношение на ищеца не са прилагани мерки за процесуална принуда, а трябва да се отчете и
конкретната икономическа обстановка в страната като цяло в периода на наказателното
преследване /2007 – 2017 г./ - като отправна точка при определянето на обществено
приемливите като справедливи размери на обезщетения за неимуществени вреди по реда на
ЗОДОВ.
Вярно е, че съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по гр.д.№ 3/2004 г.
на ВКС – ОСГК, обезщетението за неимуществени вреди поначало се определя глобално.
Този принцип се прилага както в случаите, когато обезщетение се претендира във връзка с
повдигнато обвинение за няколко отделни деяния, така и при съобразяването на отделните
конкретни обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай. От друга страна обаче,
според САС в настоящия си състав, принципно няма пречка, исканията към съда за
обезвреда на търпените болки и страдания, да се претендират и по начина, по който това е
сторено с исковата молба на Д., тъй като, все пак се касае за различни наказателни дела и
различни наказателни производства, както в съдебната, така и в досъдебната фаза. Но не
може съдът, да игнорира, че тези производства и дела са текли, на практика, успоредно – в
периода на 2007-2017, с минимални времеви разлики в периодите на тяхното започване и
приключване. Това няма как да не окаже влияние на преценката на САС по чл. 52 ЗЗД,
макар и при отчитане на относителната самостоятелност на производствата. Именно защото
обаче, тези дела са се развивали в еднакъв период от време, интензитетът на претърпените
болки и страдания е бил /поне според настоящият състав на съда/ относително еднакъв. Това
дава аргументи на VII с-в на САС, да реши, че по двете самостоятелни искания на ищеца,
той следва да бъде обезщетен с еднакви суми за търпените болки и страдания – а именно по
10 000 лева за всяко едно от тях, или общо 20 000 лв. Тази сума от общо двадесет хиляди
лева /погледната като глобална такава по смисъла на т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по гр.д.№ 3/2004 г. на ВКС – ОСГК / е адекватна да обезщети
неимуществените вреди на Д. Г. Д. от процесните производства.
Що се отнася до оплакванията на ПРБ за присъденото обезщетение за имуществени вреди и
за присъдените разноски от първата инстанция, то те са напълно неоснователни. Причината
е, че имуществената вреда от 100 лв. се изразява в заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство и то следва да се репарира от ответника. А по отношение на
разноските, присъдени от СГС в размер на 226.70 лв., то те се формират от 10 лв. държавна
такса и 216.70 лв. за снабдяване с доказателства и копия на официални документи, доказани
с касов бон и фактура – за доказване на претенциите по реда на ЗОДОВ. Отговорността за
разноски по чл. 78 ГПК е деликтна и почива на това, че в случая, ПРБ с действията си по
наказателните дела, е принудила ищцовата страна да прави тези разходи, за да се обезщети
по гражданскоправен ред. Справедливо е, при това положение, Прокуратурата да поеме тези
7
разходи, без значение от това, че исковите претенции са уважени само частично. Разбира се,
по отношение на настоящето производство, не следва да се присъждат разноски на Д., тъй
като адвокатско възнаграждение не се претендира, а заплатената за жалбата му държавна
такса следва да остане за негова сметка, поради неоснователността на тази жалба.
В обобщение, решението на СГС следва да се отмени в частта, в която, Прокуратурата на
РБългария е осъдена да заплати на Д. Г. Д. по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 10 000 лв. /разликата между 10 000 лв. и присъдените от първата инстанция
20 000 лв./, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във
връзка със сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на СГП,
заедно със законната лихва върху тази сума от 04.09.2017 г.. до окончателното й изплащане,
като вместо това, се постанови друго решение, с което исковата претенция за този размер –
да се отхвърли като неоснователна и недоказана. В останалата обжалвана част, решението
на СГС е правилно и следва да се потвърди.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГК, VII с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261379 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 7829/2019 г. по описа на СГС, ГК,
І-23 състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
Д. Г. Д. с ЕГН: ********** сумата от 10 000 лв. /представляваща разликата между 10 000 лв.
и присъдените от първата инстанция 20 000 лв./, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди във връзка със сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС,
пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на СГП, заедно със законната лихва върху тази сума
от 04.09.2017 г.. до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата претенция на Д. Г. Д. с ЕГН:
********** против Прокуратурата на Република България да бъде осъдена на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да му заплати сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева./, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка със сл.д. № 49/2004 г. по
описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на СГП, заедно със законната лихва върху
тази сума от 04.09.2017 г.. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261379 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 7829/2019 г. по описа на
СГС, ГК, І-23 състав в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9