Р Е Ш Е Н И Е
№ 20/14.1.2020г. 14.01.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд,
ХVI –ти граждански състав
На деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав: Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от
съдията Георгиев
гражданско дело № 2203 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „АСВ“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. на
ЯРС. В условията
на евентуалност се прави искане,че съдът не уважи кумулативно предявените положителни установителни искове,за осъждане
на ответника за същите суми на същите основания.
В исковата молба се посочва, че на 14.06.2017 год. между праводателя на ищеца
– „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД и ответника бил сключен договор за кредит,с
който се финансирала покупка на стоки и услуги с обща цена на стоките в размер на 1207,00 лв. и
231,74 лв. застрахователна премия по застраховка „защита на
плащанията“,която да бъде платена
директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Също така бил
уговорен и лихвен процент в размер на 483,18 лв. Общия размер на кредита бил в размер на
1921,92 лв.,която следвало да бъде платена на 24 бр. равни месечни погасителни
вноски,всяка от които по 80,08 лв., първата от които на 20.07.2017 г. Крайния срок на договора бил до
20.06.2019 г. Длъжника не бил извършил
плащания по дължимия паричен заем.
Кредитополучателя освен това удостоверил, че е запознат с всички клаузи на
договора, включително при забава на плащането и други подробно описани в
исковата молба. Плащания не били извършени.На 16.01.2018 год. било подписано
Приложение 1 към договор за прехвърляне
на вземанията от 27.07.2017 год., по
силата на което ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии
и обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера по силата на изрично упълномощаване.
В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че
ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията. Иска се уважаване на иска,
както и присъждане на разноски.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на
ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК
и било образувано ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу длъжника.От приложеното ч.гр.дело се установява,че в полза на
ищеца са присъдени процесните вземания за главница, договорна лихва и мораторна лихва. Заповедта била връчена на длъжника
при условията на чл.47,ал.5 ГПК, при което заповедния съд е указал на
заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като
същия е предявен в срок. Иска се
уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника,чрез особения му представител. Считат се
предявените искове за неоснователни и недоказани. Оспорва се валидно сключен
договор за цесия,че ответника не бил надлежно уведомен за същата,оспорва се
предсрочната изискуемост на вземанията като ненастъпили, като алтернативно се прави искане, че в случай, че предсрочната изискуемост е
настъпила ищеца следвало да претендира единствено непогасения остатък от
главницата. Уговорения размер на възнаградителната лихва противоречала на
добрите нрави, като
уговорения лихвен процент се явявал нищожен на основание чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД. Със
задължаването на заемополучателя да сключи застраховка, се заобикаляло разпоредбата на
чл.19,ал.4 ЗПК, касаеща
ограничения в размер на ГПР, като на основание чл.21,ал.3 ЗПК била нищожна и
прекомерна,противоречаща на добрите нрави. Иска се отхвърляне на предявените
искове.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. В депозирано становище моли за
уважаване на иска.
В
с.з. ответника се представлява от особения си представител,като се иска
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
***/2019 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №
***/06.03.2019 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца
посочените в заповедта суми. Т.к. последния е бил уведомена по
реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това
заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор
за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и
ползване на кредитна карта *** от 14.06.2017 г.,сключен
между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството им на кредитор и Н.В.А. в
качеството му на кредитополучател. По силата на този договор на ответника бил
предоставен потребителски паричен кредит в размер на 1438,74 лв.,от която
сумата за финансиране на стоки и услуги за TV***на стойност 1099,00
лв.,удължена гаранция на стойност 108,00 лв. и сумата от 231,74 лв. за
застраховка „Сигурност на плащанията“,съгласно сертификати ***/14.06.2017 г. и ***/14.06.2017
г.,за сключена застраховка. Било уговорено кредита да бъде изплатен на 24 бр.
погасителни вноски,всяка в размер на 80,08 лв.,съгласно погасителен план.
Договорения лихвен процент бил в размер на 28,99 %,а годишния процент на
разходите бил в размер на 33,17 %. Общата стойност на всички плащания възлизали
на 1921,92 лв.
Чистата стойност на кредита била
преведена на кредитора на 14.06.2017 г.,като от приложената по делото заверено
копие от фактура № ***/14.06.2017 год.
за извършени покупки от магазин „Технополис България“ ЕАД,на стоки и услуги -
TV ***,от клиент Н.А. на обща стойност 1099,00 с ДДС се
установява,че посочената сума е платена на търговеца,чрез кредитна карта от
клиента.
Приложени
са и ОУ към договора, приети и неоспорени от заемателя, погасителен план,кратък
медицински въпросник за приемане за застраховане, сертификати ***/14.06.2017 г. и ***/14.06.2017
г.
Представено
е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
27.07.2017 год., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД“ и „АСВ“ЕАД, в
качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели
продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по
договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се
индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.
Представено е писмено потвърждение за продажба и прехвърляне на вземанията от
16.01.2018 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно
рамков договор от 27.07.2017 год. необслужвани
вземания , описани в приложение 1 към договора. На л.31/466 в цитираното
по-горе Приложение 1 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор ***/14.06.2017
г.
Представено
е и както и уговореното в договора
пълномощно , по силата на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания,
прехвърлени с договор от 27.07.2017 год.
Представено
е и уведомително писмо изх.№ ***/***от
17.01.2018 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за
кредит. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на
адреса на заемателя и е непотърсена от получателя.
Представено
е и уведомително писмо изх.№ ***/***от
21.05.2019 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за
кредит. На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване
предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства
пратката е изпратена до ответника на 21.05.2019 год., като същият не е открит на
адреса,като нямало такова лице.
По
делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която
посочва, че кредиторът е превел чистата стойност на кредита на 14.06.2017 год. За периода 20.07.2017
г.-20.06.2019 г. размерът на неплатената главница възлизал на 1438,74 лв. и
възнаградителна лихва за същия период в размер на 483,18 лв. Размерът на
неплатените главници и възнаградителни лихви за периода от 20.07.2017 г.
/падежа на първата неплатена вноска/ до 20.02.2019 г. /датата на последната
падежирала вноска към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение-05.03.2019 г./ бил общо 1601,60 лв.,от които главница в размер на
1136,89 лв. и възнаградителна лихва в размер на 464,71 лв. Размерът на
неплатената главница и възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г.
/датата на първата падежирала вноска след подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение/ до 20.06.2019 г. /датата на последната погасителна вноска/
бил общо 320,31 лв.,от които главница в размер на 301,85 лв. и възнаградителна
лихва в размер на 18,74 лв. Размерът на обезщетението за забава,изчислено върху
непогасените главници и договорна лихва,за периода от 21.08.2017 г.
/деня,следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-05.03.2019
г. била в размер на 300,06 лв.Размерът на обезщетението за забава,начислено
върху непогасената главница и договорна лихва,за периода 21.08.2017 г. /деня
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване
на исковата молба в съда-17.06.2019 г. била в размер на 355,58 лв.
Съдът
кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със
съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК,
чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД,чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От представените по делото
писмени доказателства е безспорно установено, че на 14.06.2017г. между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил сключен договор за
предоставяне на стоков кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК,
като настоящия съдебен състав не споделя възражението на особения представител
на ответника, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл.8, чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 от ЗПК.
Договорът от 14.06.2017г., който е вид договор за
потребителски кредит, е сключен в
писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора,
включително Общите условия, са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт. В договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита - в размер
на 1921,92 лв. и условията за усвояването му - чрез заплащане на закупена от
потребителя стока от търговски обект и заплащане на застрахователна премия;
посочен е годишния лихвен процент – 28.99%; посочен е годишния процент на
разходите по кредита - 33.17% и общата дължима от ответника сума в размер на 1
207,00 лв.; посочен е крайния срок за издължаване на кредита и условията за
издължаване по погасителния план, в който са посочени броя на погасителните
вноски, техния падеж и размера им. Договорен е
фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било
необходимо посочване на методика за изчисляване на референтен лихвен процент, а
годишният процент на разходите не е извън границите, посочени в чл.19, ал.4 ЗПК. Договорено е също и правото на потребителя да получава извлечение за
състоянието на договора - за извършените и предстоящите пращания. Поради това,
не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22
от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен такъв, породил
облигационните си последици.
По делото е безспорно установено от писмените
доказателства, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпълнило договорните си
задължения, като със сумата по отпуснатия кредит е заплатил цената на
закупената от ответника стока и застрахователната премия, като за факта на
изпълнение на задълженията на заемодателя не е повдигнат и спор. Установено е
от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което
заключение съдът кредитира, че за връщането на кредита ответникът не е
извършвал плащания на месечни вноски по погасителния
план. Ответникът не установи да е внасял погасителните вноски по погасителния
план, при което в съответствие с правата му по чл.3 от ОУ към договора,
предоставилото кредита дружество е имало право да обяви договора за предсрочно
изискуем, поради непогасяване на две последователни погасителни вноски. По
делото липсват данни да е обявена предсрочната изискуемост на кредита от страна
на стария кредитор.
В отговора на исковата молба
особения представител на ответника излага доводи, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит.
Съгласно
задължителното за съдилищата ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС -
т.18, постигнатата в договора за банков кредит уговорка, че при неплащането на
определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Съгласно същото ТР №4/2013г., уведомяването на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост за вземането на банката, следва да се
установи, че е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Макар „БНП Париба Пърсънъл Файененс“ ЕАД да не е действала като
банка и предоставеният на ответника кредит да не е банков кредит, според
настоящата инстанция по аналогия изискването за уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост е приложимо и в разглеждания случай. В случая съдът
приема,че кредиторът не е упражнил
правото си по чл.3 от ОУ към договора за кредит и не е обявил кредитът за
предсрочно изискуем, като негово изявление в посочения смисъл не е доведено до
знанието на ответника до подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. В тази насока е създадена нова практика на Гражданска и Търговска
колегия на ВКС, относима към въпроса.
Съгласно Решение № 180 от 23.11.2016
г. по т.д. №
2400/2015г. на І т.о. и Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д.
№ 2072/2015г. на І т.о., с които е даден отговор на въпроса относно
надлежното връчване на длъжника на волеизявлението на банката/ което се прилага по аналогия,както бе посочено по-горе/, че счита
кредита за предсрочно изискуем и с които
е прието, че начинът на удостоверяване на връчването е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в
производството по чл. 422 ГПК при оспорване на връчването на документа,
преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на
въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. Посочено
е и в двете решения, че кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване
на съобщения, като възможни способи са нотариалната покана и връчване по
възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. Разгледана е
хипотезата на връчване чрез пощенска пратка и е прието, че когато пратката не е
доставена на адреса и е върната на подателя, то удостовереното от пощенския
оператор отсъствие от адреса и неявяване в пощенската служба за получаване на
пратката, не презумира недобросъвестно поведение на получателя - укриване,
отказ за получаване, уведомяване за съдържанието на пратката. Съгласно практиката също е прието, че не е
надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено до
длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено,
ако по делото не са налице други обстоятелства, от които може да се направи
извод за недобросъвестно поведение на получателя. По въпросите за фингирано връчване са постановени и Решение №
293 от 28.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2201/2017 г., II т. о. и Решение №
208 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/2017 г., I т. о.
В настоящия случай фингирано
връчване на съобщение би било налице, ако има такава промяна на адреса и
недобросъвестно поведение на длъжника. В случая не е установено длъжникът да е
променил адреса, който е посочвал като свой пред всички съдебни инстанции. Също
така следва да се отбележи,че представеното по делото уведомително писмо от
17.01.2018 г.,касае само извършената цесия,като не касае предсрочната
изискуемост на кредита. Едва второто уведомително писмо от 21.05.2019 г., на
гърба на същото е отбелязано,че касае обявяването на договора за предсрочно
изискуем,но същото е изпратено на адреса на ответника на посочената дата,като
заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 05.03.2019 г. След
като длъжникът
не е получил изявлението на кредитора,
не е настъпила предсрочна изискуемост, съобразно указанията в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника. Поради това не са
настъпили последиците, предвидени в чл.3 от ОУ на договора. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен
първоначално в негова полза.
Същевременно
обаче е настъпил крайният падеж на вземанията –на 20.06.2019
г.
Съгласно задължителната съдебна практика- Тълкувателно
решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
ВКС излага в мотивите
на решението, че дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо
поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски.
След като всички вноски по процесния договор
са падежирали -някои преди подаване на заявлението, а останалите –след това,
ответникът дължи връщане на заетата сума.
По делото
със заключението на вещото лице- икономист е установено задължението на ответника по договора за стоков кредит към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер
на: 1438,74 лв. за главница, 483.18лв за договорна лихва за периода
20.07.2017г. - 20.06.2019г., т.е. в същия размер от договорната лихва по
погасителния план - в размер на 483,18лв., и за законна лихва за забава върху
главницата в размер на 300,06лв. за периода от 21.08.2017г. до подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, т.е. в по-малък размер от законната лихва, която е в
размер на 355.58лв.,като ищеца претендира законна лихва за забава,която е в
размер на 258,34 лв. за периода 21.08.2017 г. до 05.03.2019 г.
Поради това,
предявения иск за установяване вземанията на ищеца за сумите - главница от
1438, 74лв., договорна лихва от 483,18лв. и законна лихва от 258,34лв., както и
за законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019г., е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен изцяло.
Настоящата
инстанция намира, че ищецът "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е
установил качеството си на кредитор спрямо ответника за посочените вземания,
придобити по договора за цесия, сключен с дружеството "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД. ЯРС споделя трайна
практика на ВКС, че цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня,
когато предишният кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне.
Съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда
правно действие, но предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор от
негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице
изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление,
изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява
релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
В случая
старият кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД е упълномощил новия
кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответника за извършената
цесия. Такова уведомяване не е осъществено до подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия
иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на
ищеца и е връчено на особения представител на ответника, с което факта на
съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Не се споделят мотивите на особения
представител на ответника, че връчването на уведомлението за цесията на
особения представител не е произвело материалноправно действие, поради особения
характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК
процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на материалноправно
изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник. Настоящата инстанция споделя именно това дадено от ВКС
разрешение по разглеждания въпрос, което е в съответствие с нормата на чл.45 ГПК.
Предвид уважаване на главната претенция, съдът не
дължи произнасяне по предявените евентуални такива.
С оглед
изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни разноски
по заповедното производство в размер на 93,61 лв., а по исковото – в размер на 956, 56 лв. /в които разноски по исковото
производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в
минималния размер от 300 лв./.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.В.А., ЕГН ********** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , сумата 1438,74 лв. – главница,представляваща
задължение по договор за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски
кредит,издаване и ползване на кредитна карта ***от 14.06.2017 г., сумата 483,18 лв. – договорна лихва за периода от
20.07.2017 г. до 20.06.2019 г., сумата
258,34 лв. – обезщетение за забава
за периода от 21.08.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019
г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН **********
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, разноски в заповедното
производство в размер на 93, 61 лв.
ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН **********
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София разноски за настоящата инстанция в размер на 956, 56 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: