Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ДОРА МИХАЙЛОВА
при
участието на секретаря Цв. Павлова, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 412 по описа на съда за две
хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 154/08.02.2018 г. по гр. д. № 272/2014 г. Районен съд – гр. Сливница е отхвърлил предявеният
от П. А.Д. против М. А. М., починала в хода на производството,
което е продължило с участието на наследниците й по закон Б.В. М., К.Б.Н., Г.Б.Н.,
В. А. Д., А.В.Д., М.В.Д. и Г.М.И., иск с
правно основание чл. 108 от ЗС за осъждането й да му предаде владението върху следните недвижими имоти: дворно място находящо
се в град К., ул. „С.“ № …, с площ от
810.79 кв. м., съставляващо УПИ № ХІ-1137, кв. 171 по плана на града, заедно с
построените в дворното място едноетажна жилищна сграда и две стопански
постройки. С това решение е отхвърлен и предявеният от П. А.Д. против Б.Н.Г. иск по чл. 108 от ЗС за
осъждането на този ответник да предаде на ищеца владението върху следните
недвижими имоти: нива, находяща се в землището на гр.
К.,
представляваща имот № 048030, с площ от 6.563 дка., съгласно скица № К07498/09.06.2014г.
(стр. 20 от делото); нива, находяща се в землището на гр. К.,
представляваща имот № 061050, с площ от 1.456 дка.
съгласно скица № К07499/09.06.2014г. (стр. 19 от делото); нива, находяща
се в землището на гр. К., представляваща имот № 071080, с площ от 2.611 дка., съгласно скица № К07501/09.06.2014г.
(стр. 17 от делото); нива, находяща се в землището на гр. К.,
представляваща имот № 048020, с площ от 4.958 дка., съгласно скица № К07497/09.06.2014г.
(стр. 21 от делото); нива, находяща се в землището на гр. К.,
представляваща имот № 061060, с площ от 5.758 дка., съгласно скица № К07500/09.06.2014г.
(стр. 18 от делото). С решението е отхвърлен и предявеният от П.
А.Д. против Б.Н.Г. иск по чл.
124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на дворно място,
находящо се в град К.,
на ул. „С.“ № …, с площ от 810.79 кв.м.
съставляващо УПИ № ХІ-1137, кв. 171 по плана на града, заедно с построените в
дворното място едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки. С този
съдебен акт на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на „наследниците
на М. А. М.“ сумата от 1 200. 00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, а на Б.Н.Г. - сумата от 1 200. 00 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в
която са изложени оплаквания за
необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на районния съд,
който при разглеждане на делото допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила. Поддържа се частична недопустимост на производството по отношение на
конституираните на мястото на починалия ответник М. А. М. наследници по закон, които според въззивника не е следвало да участват като страни по делото,
тъй като след смъртта си тя е оставила универсално завещание в полза на
ответника Б.Н.Г., което измествало наследяването по закон. Неправилно районният
съд достигнал до фактическия извод, че завещанието, на което се позовава
ищецът, е неавтентично. До това заключение районният съд стигнал след като
нарушил процесуалните правила относно сроковете за оспорване истинността на
частните документи. Въззивникът поддържа, че дворното
място и къщата, предмет на спора, са били индивидуална собственост на
завещателя, независимо, че давността била изтекла по време на брака му с
ответника М. А. М. Възразява срещу фактическия
извод на районния съд, че ответникът Б.Н.Г. е владял спокойно процесните имоти, тъй като на това владение ищецът
многократно се е противопоставял. Искането е за отмяна на решението на районния
съд и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с който исковете да
бъдат уважени. Претендират се и разноските по производството.
Въззиваемите Б.Н.Г. и Б.В. М. оспорват въззивната
жалба с искане.
Въззиваемите К.Б.Н., Г.Б.Н., В. А. Д., А. В.Д., М.В.Д. и Г.М.И. не изразяват
становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
Ищецът П. А.Д. е
предявил срещу М. А. М., починала в
хода на производството, продължило с участието на наследниците й по закон Б.В.
М., К.Б.Н., Г.Б.Н.,
В. А. Д., А. В.Д., М.В.Д. и Г.М.И., както и срещу
Б.Н.Г. иск за установяване на основание саморъчно завещание от Е. П. М. правото му
на собственост върху дворно място с идентификатор 38978.900.1137, находящо се в град К., ул. „С.“ № …, с площ от 810.79 кв. м., а по
скица 781 кв. м., съставляващо УПИ № ХІ-1137, кв. 171 по плана на града, при
граници имоти с идентификатори 38978.900.1135, 38978.900.5714, 38978.900.1136, 38978.900.1140,
38978.900.1138 и 38978.900.1134, заедно с построените в дворното място
едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори 38978.900.1137.1,
38978.900.1137.2, 38978.900.1137.3, както и за осъждане на основание чл. 108 ЗС
на ответника М. А. М., починала в хода на производството,
продължило с участието на наследниците й по закон Б.В. М., К.Б.Н., Г.Б.Н.,
В. А. Д., А. В.Д., М.В.Д. и Г.М.И., да му предаде
владението върху тези имоти (горното е видно от исковата молба и
изменение на иска, допуснато с определение на съда от 14.10.2015 г.).
Съдът е сезиран и с предявен от П. А.Д. против Б.Н.Г. ревандикационен
иск за установяване правото му на собственост на основание саморъчно завещание
от Е. П. М. и осъждане
на основание чл. 108 ЗС ответника Б.Г. да му предаде владението върху общо пет
земеделски имота, находящи се в землището на гр. К., а именно: нива, представляваща имот №
048030, с площ от 6.563 дка. съгласно скица № К07498/09.06.2014 г. (стр. 20 от
делото на районния съд), при граници: имоти с № № 048020, 048052, 048041 и
000053; нива,
представляваща имот № 061050, с площ от 1.456 дка.
съгласно скица № К07499/09.06.2014 г. (стр. 19 от делото на районния съд), при
граници: имоти с номера 000245, 061043, 061070 и 061060; нива, представляваща имот № 071080, с площ от 2.611 дка. съгласно скица № К07501/09.06.2014 г.
(стр. 17 от делото на районния съд), при граници: имоти с номера 071091,
071100, 071070 и 000028; нива, представляваща имот № 048020, с площ от 4.958 дка. съгласно
скица № К07497/09.06.2014 г. (стр. 21 от делото на районния съд), при граници:
имоти с номера 048090, 048052, 048030, 000053, 048012 и 048011; нива, представляваща имот № 061060, с площ от 5.758 дка. съгласно скица № К07500/09.06.2014 г.
(стр. 18 от делото) на районния съд, при граници: имоти с номера 000245, 061050
и 061070.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на
основание саморъчно завещание от Е. П. М., починал на 30.08.2007 г., на
описаните по-горе недвижими имоти. Завещанието било обявено на 21.01.2008 г. и
вписано в Агенция по вписванията на 22.01.2008 година.
След смъртта на Е. П. М. ищецът и ответникът М. А. М., починала в хода на производството,
продължило с участието на наследниците й по закон Б.В. М., К.Б.Н., Г.Б.Н.,
В. А. Д., А. В.Д., М.В.Д. и Г.М.И., постигнали
съгласие М. А. М. да ползва безвъзмездно имота, находящ се в гр. К. на ул. „С.“№ …. Ищецът често посещавал преживялата
съпруга на своя завещател, грижел се за нея, както и за имота, който
безвъзмездно ползвала тя, като плащал и данъците за него.
През пролетта на 2008 г. ищецът разбрал, че с договор
за продажба на наследство ответникът М. А. М. прехвърлила на ответника Б.Н.Г.
цялото наследство, останало от съпруга й Е. П. М. Ответниците
не допускали ищеца до имотите, описани в
исковата молба.
Ответникът М. А. М. в срока и по реда на чл. 131 ГПК е оспорила предявения срещу нея иск
с възражението, че завещателят на ищеца Е. П. М. не е бил едноличен собственик на
дворното място с идентификатор 38978.900.1137 и на построените в него
едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки, тъй като давността относно
тези обекти била изтекла по време на брака им, сключен през 1946 година. Със
смъртта на Е. П. М. освен
своята ¼ ид. ч. от правото на собственост върху
тези имоти ответникът М. М. придобила и притежаваните от
съпруга й ¾ ид. ч. от правото на собственост,
с които тя валидно се разпоредила в полза на ответника Б.Н.Г. по силата на
договор от 17.04.2008 г. за продажба на наследство, вписан на 07.05.2008
година. Със смъртта на Е. П. М. тя
придобила по наследство и притежаваните от него пет ниви, предмет на спора, с
правото на собственост върху които се разпоредила в полза на ответника Б.Н.Г.
по същия начин. Твърди, че на 17.04.2008 г. предала на ответника Б.Н.Г.
владението върху процесните имоти. Твърди се, че
завещанието, на което се позовава ищецът, е вписано едва на 13.06.2012 година.
Моли искът срещу нея да бъде отхвърлен.
Ответникът Б.Н.Г. в срока и по реда на чл. 131 ГПК е оспорил предявените срещу него искове.
Поддържа, че завещателят на ищеца Е. П. М. не е бил едноличен собственик на
дворното място с идентификатор 38978.900.1137 и на построените в него
едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки, тъй като давността относно
тези обекти била изтекла по време на брака му с ответника М. А. М., сключен през 1946 година. Със
смъртта на Е. П. М. освен своята
¼ ид. ч. от правото на собственост върху тези
имоти ответникът М. М. придобила и притежаваните от
съпруга й ¾ ид. ч. от правото на собственост,
с които тя валидно се разпоредила в полза на ответника Б.Н.Г. по силата на договор
от 17.04.2008 г. за продажба на наследство, вписан на 07.05.2008 година. Със
смъртта на Е. П. М. тя придобила по наследство и
притежаваните от него пет ниви, предмет на спора, с правото на собственост
върху които се разпоредила в полза на ответника Б.Н.Г. по същия начин. Ответникът
Б.Г. твърди, че на 17.04.2008 г. М. М. му предала владението върху процесните имоти и от този момент той ги владее явно,
спокойно, несъмнено и непрекъснато вече повече от 5 години, плаща данъците за
тях. Твърди се, че завещанието, на което се позовава ищецът, е вписано едва на
13.06.2012 година. Признава, че е отдал под наем на трети за процеса лица процесните земеделски земи. Моли исковете срещу него да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
прие следното от фактическа страна.
Установява се от удостоверение - дубликат за сключен
граждански брак, издадено от община К. на 16.07.2014 г. въз основа на акт
за сключен граждански брак № ../………… г., че Е. П. М. и ответникът М. А. П. са сключили граждански брак на
05.10.1946 година.
С нотариален акт № ../…. г. Е. П. М. и В. М. Л. били признати за собственици по
наследство и давностно владение на дворно място с
едноетажна жилищна сграда и две стопански сгради, цялото от 797 кв. м.,
съставляващо парцел IV – 698 от кв. 188 по плана на град К., при съседи: улица, И. Л., Д. В., Б. В. и наследници
на П. Р.
От удостоверение изх. № АБ – У – 707/19.12.2014 г. на
община К. се
установява идентичност между УПИ XI– 1137 в кв. 171 по действащия план
на гр. К., одобрен
със заповед № АБ – 147/1983 г., и парцел
IV – 698 от кв. 188
по предходния план на град К. от 1961/1962 година.
Видно от удостоверение за наследници № 785/11.06.2014
г. на община К., В. М. Л. е починала
на 02.12.1986 г., оставяйки за единствен наследник по закон сина си Е. П. М..
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по реда на ЗСПЗЗ № 159/1994 г., Е. П. М. е признат за собственик на седем
ниви, находящи се в землището на гр. К., сред които
и процесните пет - нива, представляваща имот № 048030, нива,
представляваща имот № 061050, нива, представляваща имот № 071080, нива,
представляваща имот № 048020, както и нива, представляваща имот № 061060.
От удостоверение изх. № 105/10.11.2015 г. на СВ – гр.
К. се установява,
че на 04.06.1986 г. Е. П. М. е депозирал саморъчно завещание, по
което е образувано н. д. № 9/1986 година. Впоследствие, на 28.08.1997 г., Е. П. М. е депозирал
саморъчно завещание, като е било образувано н. д. № 4/1997 година. С молба от
21.06.2001 г. Е. П. М. е поискал да му бъде върнато това
завещание, което е сторено същия ден.
От удостоверение за наследници
№ 2678/08.01.2008 г. на община К. се
установява, че Е. П. М. е починал
на 30.08.2007 г. и е оставил за наследник по закон единствено съпругата си М. А. М.
Като доказателство по делото е прието саморъчно
завещание, вписано на 13.06.2012 г., с което Е. П. М. е завещал на ищеца П.А.Д. всичките
си движими и недвижими имоти, които притежава към момента на своята смърт –
дворно място с едноетажна жилищна сграда и две стопански сгради, цялото от 797
кв. м., съставляващо парцел IV – 698 от кв. 188 по стария плана на град
Костинброд, който имот е идентичен с имот пл. № 1137 в кв. 171 по новия план на
гр. К. от 1983 г.,
заедно с жилищната сграда на 70 кв. м. и стопански сгради на около 70кв. метра;
както и седемте земеделски имота, описани в нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти, придобити по реда на ЗСПЗЗ № 159/1994 година. Това завещание,
съставено на 15.08.1997 г. и предадено на съхранение от нотариус О. К., рег. № … на НК, на
08.08.2006 г.,
видно от молба вх. № 4/08.08.2006 г. и извадка
от регистъра за записване на саморъчни завещания, документи и книжа, било
обявено на 21.01.2008 г. от нотариус О. К. (видно от съставения протокол от 21.01.2008
г., както и от удостоверение на нотариус К. Ч.).
На 17.04.2008 г. с договор за продажба на наследство,
вписан на 07.05.2008 г., ответникът М. А. М. прехвърлила на ответника Б.Н.Г.
цялото си наследство – права и задължения, останали й от покойния й съпруг Е.П. М.
С писмо изх. № ВС – 31- 06/05.03.2014 г. ОСЗ – гр. К. уведомила
ищеца-въззивен жалбоподател, че имотите, описани в саморъчното завещание, са
регистрирани на името на ответника Б.Н.Г. на основание договор за продажба на
наследство от 17.04.2008 година.
Видно от удостоверение за наследници № 364/04.04.2016 г. на община К., ответникът М. А. М. е починала на 30.12.2015 г. и е
оставила за наследници по закон Б.В. М., К.Б.Н., Г.Б.Н., В. А. Д., А.В.Д., М.В.Д. и Г.М.И..
От протокол за обявяване на саморъчно завещание от 02.02.2016 г. се установява, че на тази дата нотариус К. Ч. е обявила
саморъчно завещание на М. А. М. в полза на ответника Б.Н.Г.. Това
завещание, представено в нечетлив вид, което от приетата справка по лице се
установява, че касае всички процесни имоти, следва да
се приеме за универсално. Същото е вписано на 18.02.2016 година.
Установява се от удостоверение по декларирани данни от
11.12.2014 г., че с декларация по чл. 14 ЗМДТ от 01.04.2014 г. ищецът е декларирал
пред община К. имота, находящ се в гр. К., на ул. „С.“ № …. Този имот е бил деклариран и от ответниците Б.Н.Г. и М. А. М. с декларация вх. № 1219/17.12.2009
година.
От показанията на свидетелите А. Д. (чиито
показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК), Ж. И. и М. А., които като единни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че на
08.08.2006 г. Е. М. предал на свидетеля М. А. поставено в
незапечатан плик завещание с молба да го предаде за съхранение на нотариус К.
Същия ден свидетелят А. сторила това, като по-късно през
деня върнала на Е. М. документите по плащането. Непосредствено
след смъртта на Е. М. ответникът М.М. помолила
ищеца да ползва къщата, находяща се на ул. „С.“ № …, до смъртта
си, и между двамата било постигнато съгласие за безвъзмездно ползване на имота.
Година по-късно ответникът М. М., както и ответникът Б.Г., отказали
да допуснат ищеца в този имот. Ищецът заявил на ответника Б.Г., че имотът е
негова собственост. След този случай ищецът многократно посещавал този имот, но
не бил допускан в него от ответниците М. М. и Б.Г..
От показанията на свидетелите Е. Н., А. М. и Х. Н., които като единни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че от пролетта на 2008 г. ответникът Б.Г.
ежедневно посещавал имота на ул. „С.“, в който живеела и ответницата М. М., режел
лозите, подреждал двора и садял градината, извършвал ремонти дейности по къщата
през 2009 г. - 2010 година. От 2008 г. – 2009 г. земеделските земи, които
ответникът Б.Г. закупил от ответника М. М., фактически обработвал свидетелят А. М. по силата
на договор за наем, сключен с ответника Г., и нему заплащал наемната цена за
ползването.
Показанията на свидетеля Р. А. съдът не обсъжда, тъй като същите
не установяват факти, релевантни за спорното
право.
Останалите доказателства, в т. ч. материалите по
прокурорска преписка, като неотносими към предмета на
спора съдът не обсъжда.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая въззивникът поддържа частична недопустимост на производството по
отношение на конституираните на мястото на починалия ответник М. А. М. наследници по закон, които според въззивника не е следвало да участват като страни по делото,
тъй като след смъртта си тя е оставила универсално завещание в полза на
ответника Б.Н.Г., което измествало наследяването по закон.
По това възражение съдът намира следното.
Настъпването на смъртта на страната по делото има за
последица нередовност на учредения процес, което е основание за отстраняване на
тази нередовност по реда на чл. 227, ал. 1, б. „б“ ГПК. При постъпили данни по
делото, че починалата страна има законен наследник, но е направила и
универсално завещание (или частно разпореждане с имота,
предмет на иска), тя се замества и в процесуалното правоотношение от
наследника по завещание (завет). Конституирането като страна в
процеса и на наследника по закон поначало е израз на спазване на принципа за
процесуална икономия и обезпечава възможност за проверка на валидността на тези
разпореждания и тяхната относимост към предмета на
спора. В обобщение - при универсално завещание, при висящия процес, съдът
конституира на основание чл. 227 ГПК и наследниците по закон, и наследниците по
завещание на починалата страна, като с оглед техните становища и данните по
делото, постановява окончателния акт спрямо онези, които приема, че са
действително универсалните правоприемници на починалата страна.
В настоящия случай ответникът М. А. М. е починала на 30.12.2015 г. и е
оставила за наследници по закон Б.В. М., К.Б.Н., Г.Б.Н., В. А. Д., А.В.Д., М.В.Д. и Г.М.И..
Страните не спорят, че обявеното на 02.02.2016 г.
саморъчно завещание на М. А. М. в полза на ответника Б.Н.Г. е универсално.
По силата на материалното правоприемство участие в
процеса следва да вземе именно наследникът по универсално завещание, щом М. А. М. му е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество (чл. 16, ал. 1 ЗН). Това материално правоприемство обуславя и процесуалното (чл. 227, ал.
1 ГПК). Предвид
извършеното завещателно разпореждане наследниците по
закон нямат права в наследството на М. А. М., поради което производството по
отношение на тях подлежи на прекратяване.
В доказателствена тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 108 ЗС е установяването на право
собственост върху спорния имот на соченото от него придобивно
основание– саморъчно завещание от Е. М., както и факта, че процесните имоти се владеят понастоящем от ответника. В доказателствена тежест на
ответника е да установи, че упражнява фактическа власт върху имотите въз основа
на противопоставим на ищеца юридически факт.
С оглед установения по делото факт, че наследодателят Е. П. М. е признат
за собственик на процесното дворно място с едноетажна
жилищна сграда и две стопански сгради, цялото от 797 кв. м. , съставляващо
парцел IV– 698 от кв. 188
по плана на град К., при съседи: улица, И. Л., Д. В., Б. В. и наследници на П. Р., по давност
по време на брака му с ответника М. А. М., трябва да се приеме, че имотът е
придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно т. 2 на
ППВС № 8/1980 г., когато придобивната давност е
започнала и изтекла по време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са
придобили правото на собственост върху недвижим имот и той е станал съпружеска
имуществена общност. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е
започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още преди сключването
на брака, а придобивната давност изтече през време на
брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става
имуществена общност, тъй като от значение е моментът на неговото придобиване -
чл. 13, ал. 1 СК (отм.). Без значение е основанието, на което съпругът е
започнал да владее имота. Във връзка с оплакванията във възивната
жалба следва да се посочи, че обстоятелството, че в нотариалния акт е посочено,
че имотът е придобит от В. М. Л. и Е. П. М. "по наследство и давностно владение", не би могло да обоснове извод, че
се касае до имот - лична собственост на наследодателя Е. П. М. За възникването на съпружеската
имуществена общност е от значение моментът на придобиването, което в случая е
станало през време на брака на Е. П. М. с М. А. М. Отбелязването на наследяването
като придобивно основание в нотариалния акт сочи само
на това, че владелецът е присъединил съм своето владение и владението на
наследодателя си. Последното обаче предвид момента на придобиване на имота - по
време на брака на Е.П. М. с М. А. М. - не би могло да промени извода на
съда, че се касае до имот съпружеска имуществена общност. След смъртта на В. Л. по силата
на законово наследствено правоприемство притежаваната
от нея ½ ид. ч. от правото на собственост
върху този имот преминава в патримониума на ищеца.
Съпружеската имуществена общност между Е. П. М. и М. А. М. се прекратява със смъртта на Е. П. М., който
валидно се е разпоредил с притежаваните от него ¾ ид.
части от правото на собственост върху описания имот в полза на ищеца по силата
на саморъчно универсално завещание. Останалата ¼ ид.
ч. от правото на собственост върху имота е притежание на М. А. М. (с която тя
валидно се е разпоредила по силата на саморъчно завещание в полза на ответника Б.Г.).
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба за
допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на съдопроизводствените правила въззивният съд намира следното.
В нарушение на процесуалния закон районният съд е
приел за разглеждане преклудирано възражение за
неавтентичност на завещанието, на което се позовава ищецът, което възражение е
било наведено от един от наследниците по закон на починалата М. М. (преди да
бъде стане известен за съда фактът, че същата е оставила универсално завещание
в полза на ответника Б.Г.). При правоприемството
по чл. 227 ГПК правоприемникът продължава започналото от или срещу праводателя му производство, като преклузивните
(а и на общо
основание давностните) срокове се преценяват към датата на
извършване на съответните процесуални действия по делото. Всички съдопроизводствени действия по висящото дело, извършени
приживе на страната, ползват правоприемника и обратно - те го задължават, ако
са били насочени срещу първоначалната страна. След като автентичността на
документа не е била оспорена от ответника в срока по чл. 131 ГПК, възможността
това да бъде сторено в рамките на процеса, в който документът е представен, е преклудирана (освен, ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 133 ГПК, в каквато насока
твърдения не са наведени). Решението, на което се е позовал
районният съдия, не представлява
понастоящем задължителна съдебна практика, а е и постановено преди Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК. Без съмнение ответникът може
и след срока за отговор за първи път да оспорва основателността на иска, като
навежда правни доводи, тъй като това е свързано с приложимостта на материалния
закон, за което съдът също следи служебно (т. 10 от ТР 1/17.07.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2001 г., на ОСГК на ВКС), т. е. може да
навежда възражения срещу основателността на иска, свързани с приложимия
материален и процесуален закон, включително може да се позовава на нищожност,
за която съдът следи служебно – но само онази, която следва от естеството на
самото волеизявление или ако то външно не е извършено в предвидената от закона
форма за действителност. По възражение за нищожност на саморъчно завещание по
причина, че същото не е написано и подписано от завещателя, съдът може да се
произнесе само, ако такова възражение е въведено в спорния предмет по предвидения
от закона ред и срокове, доколкото такова възражение, за да се приеме за
основателно, следва да бъде доказано, т.е. следва да бъдат ангажирани
доказателства относно автентичността на текста и подписа на завещателя. Нещо
повече – съобразно изложеното по-горе, това възражение е било наведено от
ненадлежна страна – Б.В. М., който е
изместен от наследяване по силата на оставеното в полза на ответника Б.Г.
саморъчно завещание, поради което районният съд не е следвало да го разглежда. Доколкото
не са релевирани други твърдения за пороци при
образуване или изявата на волята от завещателя, доказано е по делото, че той е
направил изявленията, обективирани в процесното саморъчно завещание.
Със смъртта на Е.
М. по силата на саморъчно завещание правото на
собственост върху ¾ ид. ч. от процесното дворно място и постройките в него, както и
правото на собственост в пълен обем върху петте земеделски имота е преминало у
ищеца. Сключеният няколко месеца по-късно между ответниците
М. А. М.
и Б.Н.Г. договор за продажба на наследство (доколкото не страда от пороци на форма и воля) е действителна сделка, но без транслативен
за процесните имоти ефект, които М. А. М.
не е наследила от своя съпруг Е. М.
Обстоятелството, че завещанието е вписано едва през м. юни 2012 г. не се
отразява върху транслативния му ефект. Това вписване
има оповестително
действие и цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети
лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото
за след смъртта му и за намерението на бенефициера да
се ползва от него. Общото завещателно разпореждане по
чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в чиято полза е направено универсалното
завещание, качеството на наследник, който измества от наследяване наследниците
по закон, като наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по
закон. Наследникът по закон наследява, само ако налично завещание не е породило
действието си. Правилото, установено с чл. 113 ЗС, според което актовете по чл.
112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, е
неприложимо в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, а
също и между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт от наследника по закон.
При извод за неоснователност на
наведеното от ответника Б.Г. възражение за придобиване на имотите на основание
договора за продажба на наследство, съдът е длъжен за разгледа заявеното при
условията на евентуалност придобивно основание.
Съдът приема, че от 17.04.2008 г.
ответникът Б.Г. е установил владение върху процесните
имоти (факт, който той изрично признава), тъй като правното основание за осъществяване на владението
- договор за продажба на наследство – поначало е годно да го направи собственик.
За да бъде спокойно владението, то не трябва да е установено чрез насилие, но
вече установеното без насилие (чрез физическа принуда или заплаха) фактическо
господство не може да бъде нито смутено, нито да бъде прекъснато чрез
предявяването на извънсъдебни претенции, респ. с подаване до прокуратурата на
жалба от собственика на имота (в този смисъл
решение № 262 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., ГК,
решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., ГК).
От показанията на свидетелите Е. Н., А. М., А. Д. и Ж. И. се установява, че от пролетта на 2008
г. и понастоящем ответникът Б.Г. е установил фактическа власт върху процесните имоти и неколкократно
не допускал ищеца до къщата на ул. „С.“. Ищецът не оспорва тези факти. С извършването на
фактическите действия по поддържка на дворното място
и извършване на ремонт на къщата в него в продължителен период от време без
наличие на правно основание (липсват доказателства, че имотът се е ползвал въз
основа на договор за наем, договор за заем за послужване или при фактически
предоставен безвъзмезден достъп до вещта от неговия собственик), а по твърдение
на ищеца – при самонастаняване, т. е. без негово разрешение, с отблъскването на
неговите (на ищеца) опити да му бъде
осигурен достъп до имота на ул. „С.“ ответникът Б. Г.
е демонстрирал по отношение на
собственика и третите лица своето субективно отношение към вещта – намерението
да я свои, т. е. да упражнява фактическа власт върху нея като собственик.
Следователно, налице са двата конститутивни признака
на владението, при проявлението на които и след изтичане на 5-годишен срок от
началото на своенето на вещта е възникнало
субективното право лицето, което е владяло имота, да придобие правото на
собственост върху него на оригинерно правно основание
– придобивна давност.
В настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл. 69 ЗС, която урежда оборима
презумпция, съгласно която се предполага, че упражняващият фактическа власт го
прави за себе си, а не за другиго - до доказване на противното. Този извод
съдът обоснована и по отношение на спорните земеделски земи, за владението на
ответника Г. върху които в периода от 2008 г. до настоящия момент е установено,
че не е било смущавано, обезпокоявано или прекъсвано от действията на ищеца,
нито същият е заявявал противопоставяне на установената от ответника
самостоятелна фактическа власт. Ето защо следва да се приеме, че правото на
собственост върху тези земи е придобито
по давност от ответника Г. чрез упражнявана от него самостоятелна фактическа
власт, манифестация на която представлява и фактът, че той самостоятелно е
получавал единствено за себе си гражданските плодове от вещта (рента, наемна, арендна
цена) през целия период от 2008 г. до настоящия момент (в този смисъл решение 462 от 19.11.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 125/2012 г., I г. о., ГК).
При така приетите за изяснени правнорелевантни факти ответникът установи чрез пълно и
главно доказване, че от м. април 2008 г. до м. април 2013 г. е своил имотите по начин, манифестиращ пред собственика
ясното си намерение да счита имотите за свои.
Този правен извод не може да бъде опроверган
от факта, че ищецът е подавал жалби до прокуратурата.
Смущаването на владението следва да бъде
насочено срещу владелеца, като бъде застрашена неговата фактическа власт чрез
недвусмислени действия, чиято крайна последица е нарушаването или отнемането на
започналото владение – арг. чл. 81 ЗС. Ищецът не е
предприел своевременно действия, с които да прекъсне придобивната
давност на ответника (предявяване на
иск за собственост). Предявяването
на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност.
Нещо повече – уредбата на прекъсването
на давността е изрична и изчерпателна (арг. чл. 116 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС), поради което допълнителни
основания за прекъсване (например завеждане на жалба в полицията или
прокуратурата) не могат да бъдат релевирани от
страната, твърдяща че е носител на предявеното спорно материално право. За да
бъде прекъснато едно владение, следва собственикът или да защити своето
накърнено материално право с предявяване на иск – арг.
чл. 116, б. „б” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, или с
извършени активни действия, които са явни и несъмнени, трайно да отблъсне
фактическата власт на владелеца. Законодателят в разпоредбата на чл. 81 ЗС е установил периода, след изтичането
на който владението се счита за отблъснато, а именно - с изгубването на
владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.
Ищецът не установи в процеса на
доказване в настоящото съдебно производство, че ответникът е придобил
фактическото господство върху процесните имоти чрез
насилие или по скрит начин, като по този начин да е отнел владението от самия
ищец. При възникнал извънсъдебен спор относно владението като фактическо
отношение или като вещно правомощие, включено в предметното съдържание на
сложното субективно право на собственост, владелецът не е длъжен доброволно да
предаде владението на собственика, респ. собственикът няма право, извън
използването на законоустановените способи, самоуправно да възвърне или да придобие владението. Ищецът
е имал правната възможност в един относително дълъг период от време – от 18.04.2008
г., когато е завладян имотът, до м. април 2013 г. - да предяви ревандикационен иск срещу ответника Г. за предаване
владението на процесните имоти, като бъде прекъснато
теченето на придобивната давност. Като не е сторил
това в този давностен срок, неговото право на
собственост, придобито на деривативно правно
основание – по наследствено правоприемство, е
прекратено, а ответникът е придобил правото на собственост на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност.
Въззивният съд приема, че
в съответствие с правилата на разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищецът установи по отношение единствено на ответника М. М., починала в
хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б.
Н. Г., правото си на ¾ ид. ч. от собствеността
на основание саморъчно завещание от Е. М. върху дворно място с идентификатор
38978.900.1137, находящо се в град К., ул. „С.“ № …, с площ от 810.79 кв. м., а по скица 781 кв. м.,
съставляващо УПИ № ХІ-1137, кв. 171 по плана на града, при граници имоти с
идентификатори 38978.900.1135, 38978.900.5714, 38978.900.1136, 38978.900.1140,
38978.900.1138 и 38978.900.1134, заедно с построените в дворното място
едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори
38978.900.1137.1, 38978.900.1137.2, 38978.900.1137. Безспорно установеният
факт, че този имот фактически е ползван от ответника М.
А.
М., починала в хода на производството, продължило в
лицето на наследника й по завещание Б.Г., е в основата на извода, че предявеният
срещу нея иск по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен за ¾ ид. ч. от правото на собственост. За разликата от ¼ ид. ч. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изложеното по-горе следва да
се приеме, че претенциите, насочени срещу ответника Б. Н. Г., са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като изводите на въззивния
съд съвпадат частично като краен резултат с тези в обжалваното решение (макар по различни съображения), последното следва да бъде отменено в частта, в
която предявеният срещу ответника М. А. М., починала в хода на производството, продължило в
лицето на наследника й по завещание Б.Г., иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен за
¾ ид. ч. от правото на собственост върху процесното дворно място и постройките в него и вместо него
– постановено друго, с което този иск бъде уважен за ¾ ид. ч. от правото на собственост. В останалата част
решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното
производство на въззиваемия Б. Г., както и на Б. В. М., следва да се
присъдят разноските за въззивното производство в
размер на от по 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 154/08.02.2018 г. по гр.
д. № 272/2014 г. Районен съд – гр. Сливница, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от П.А.Д., ЕГН: **********, срещу М. А. М., ЕГН: **********, починала в хода
на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б.Н.Г., ЕГН:
**********, иск за установяване на основание саморъчно завещание от Е. П. М. на ¾ ид.
ч. от правото му на собственост върху дворно място с идентификатор
38978.900.1137, находящо се в град К., ул. „С.“ № …, с площ от
810.79 кв. м., а по скица 781 кв. м., съставляващо УПИ № ХІ-1137, кв. 171 по
плана на града, при граници имоти с идентификатори 38978.900.1135,
38978.900.5714, 38978.900.1136, 38978.900.1140, 38978.900.1138 и
38978.900.1134, заедно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда
и две стопански постройки с идентификатори 38978.900.1137.1, 38978.900.1137.2,
38978.900.1137.3, както и за осъждане на основание чл. 108 ЗС на ответника М. А. М., починала в хода на производството,
продължило с участието на наследника й по завещание Б.Н.Г., да му предаде ¾
ид. ч. от владението върху тези имоти и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 108
ЗС, предявен от П.А.Д., ЕГН: **********, срещу М. А. М., ЕГН: **********, починала в хода
на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б.Н.Г.,
ЕГН: **********, че П.А.Д. е носител на основание саморъчно завещание от Е. П. М. на ¾
ид. ч. от правото на собственост върху дворно място с
идентификатор 38978.900.1137, находящо се в град К., ул. „С.“ № 171, с
площ от 810.79 кв. м., а по скица 781 кв. м., съставляващо УПИ № ХІ-1137, кв.
171 по плана на града, при граници имоти с идентификатори 38978.900.1135, 38978.900.5714,
38978.900.1136, 38978.900.1140, 38978.900.1138 и 38978.900.1134, заедно с
построените в дворното място едноетажна жилищна сграда и две стопански
постройки с идентификатори 38978.900.1137.1, 38978.900.1137.2,
38978.900.1137.3, и ОСЪЖДА ответника
М. А. М., ЕГН: **********, починала в хода
на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б.Н.Г., ЕГН:
**********, да предаде на П.А.Д., ЕГН: **********, ¾ ид.
ч. от владението върху тези имоти.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/08.02.2018 г. по гр.
д. № 272/2014 г. Районен съд – гр. Сливница, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от П.А.Д., ЕГН: **********,
срещу М. А. М., ЕГН: **********, починала
в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б.Н.Г.,
ЕГН: **********, иск за установяване на основание саморъчно завещание от Е. П. М. за останалата 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху дворно място с
идентификатор 38978.900.1137, находящо се в град К., ул. „С.“ № …, с площ от
810.79 кв. м., а по скица 781 кв. м., съставляващо УПИ № ХІ-1137, кв. 171 по
плана на града, при граници имоти с идентификатори 38978.900.1135,
38978.900.5714, 38978.900.1136, 38978.900.1140, 38978.900.1138 и
38978.900.1134, заедно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда
и две стопански постройки с идентификатори 38978.900.1137.1, 38978.900.1137.2,
38978.900.1137.3, както и за осъждане
на ответника М. А. М., починала в хода на производството,
продължило с участието на наследника й по завещание Б.Н.Г., да му предаде ¼
ид. ч. от владението върху тези имоти.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/08.02.2018 г. по гр.
д. № 272/2014 г. Районен съд – гр. Сливница, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от П.А.Д.
срещу Б.Н.Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на
основание саморъчно завещание от Е. П. М. на правото му на собственост върху
дворно място с идентификатор 38978.900.1137, находящо
се в град К., ул. „С.“ № …, с площ от
810.79 кв. м., а по скица 781 кв. м., съставляващо УПИ № ХІ-1137, кв. 171 по
плана на града, при граници имоти с идентификатори 38978.900.1135,
38978.900.5714, 38978.900.1136, 38978.900.1140, 38978.900.1138 и
38978.900.1134, заедно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда
и две стопански постройки с идентификатори 38978.900.1137.1, 38978.900.1137.2,
38978.900.1137.3.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/08.02.2018 г. по гр.
д. № 272/2014 г. Районен съд – гр. Сливница, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от П.А.Д.
срещу Б.Н.Г. ревандикационен иск за установяване
правото му на собственост на основание саморъчно завещание от Е. П. М. и осъждане
на основание чл. 108 ЗС ответника Б.Г. да му предаде владението върху общо пет
земеделски имота, находящи се в землището на гр. К., а
именно: нива, представляваща имот № 048030, с площ от 6.563 дка. съгласно скица № К07498/09.06.2014 г.
(стр. 20 от делото на районния съд), при граници: имоти с № № 048020, 048052,
048041 и 000053; нива,
представляваща имот № 061050, с площ от 1.456 дка.
съгласно скица № К07499/09.06.2014 г. (стр. 19 от делото на районния съд), при
граници: имоти с номера 000245, 061043, 061070 и 061060; нива, представляваща имот № 071080, с площ от 2.611 дка. съгласно скица № К07501/09.06.2014 г.
(стр. 17 от делото на районния съд), при граници: имоти с номера 071091,
071100, 071070 и 000028; нива, представляваща имот № 048020, с площ от 4.958 дка. съгласно
скица № К07497/09.06.2014 г. (стр. 21 от делото на районния съд), при граници:
имоти с номера 048090, 048052, 048030, 000053, 048012 и 048011; нива, представляваща имот № 061060, с площ от 5.758 дка. съгласно скица № К07500/09.06.2014 г.
(стр. 18 от делото) на районния съд, при граници: имоти с номера 000245, 061050
и 061070; както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника Б.Н.Г. и на ответника М. А. М., починала в хода на производството,
продължило с участието на наследника й по завещание Б.Н.Г., разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на конституираните на мястото на починалата М. А. М. наследници по закон - Б.В. М., К.Б.Н., Г.Б.Н.,
В. А. Д., А.В.Д., М.В.Д. и Г.М.И..
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН: **********, да заплати
на Б.Н.Г., ЕГН: **********, сумата от 1 200. 00 (хиляда и двеста) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН: **********, да заплати
на Б.В. М., ЕГН: **********,
сумата от 1 200. 00 (хиляда и двеста) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.