Решение по дело №7130/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260725
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20202120107130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

Номер  260725                          14.05.2021г.                                        гр.Бургас

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                    54-ТИ  граждански състав

На седемнадесети март                      две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                                              Председател: Евгени Узунов 

Секретар:Жасмина Славова  

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 7130 по описа за  2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

  Производството е образувано по повод исковата молба на Т.И.Т., ЕГН **********,***, А.И.Т., ЕГН **********,***, М.Ж.Б., ЕГН **********,*** и Ю.Ж.П., ЕГН **********,*** чрез адвокат Г.К.,***, с адрес за призоваване: гр.Б. срещу Р.А.О. , ЕГН **********,***.

В исковата молба се иска да бъде осъден ответника Р.О. да заплати на ищците, сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи дължим наем за периода 01.02.2020г. - 30.11.2020г., за магазинно помещение, находящо се в гр.Б., ул.“Ф“, източен от три магазина, електрифициран с партида № *, водоснабден с партида № *,и с тоалетна, изба под помещението, галерия, пластмасова дограма и предпазна метална решетка с кука за сваляне и вдигане, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски.

Твърди се че, на 30 август 2018г. в гр.Бургас страните сключили договор за наем, по силата на който ищците му предоставили за временно и възмездно ползване посочения по-горе търговски обект.

Договорът за наем бе сключен като срочен, за периода 11.08.2018г. -31.12.2018г.

Наемателят продължил ползването на наетия имот и след изтичане на наемния срок със знание и без противопоставяне от страна на наемодателите, поради което към договора е приложим чл. 236 ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че ответникът бил нередовен в задълженията си за заплащане на наема по възникналото наемно правоотношение. Последното му заплащане било през м.октомври 2020г, като тогава изплатил наем за м.януари 2020г.Към датата на подаване на исковата молба се твърди, че дължи горепосочените суми.

В месечния срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна.                 В съдебно заседание, ответника редовно призован не се явява и не се представлява. Не е депозирал и отговор на исковата молба.

            Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с исковата молба.

            Предявеният иск е с правно основание  чл.318 вр.чл.327 от ТЗ.

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. 

            В процесния случай са налице тези предпоставки.

            Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото писмени доказателства.

            Отправено е искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски. Видно от приложения списък, такива се претендират в размер на 400 лева.Съдът намира, че разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.

            Поради горното, съдът,  постановява настоящото неприсъствено решение.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

            ОСЪЖДА Р.А.О. , ЕГН **********,***.ДА ЗАПЛАТИ НА Т.И.Т., ЕГН **********,***, А.И.Т., ЕГН **********,***, М.Ж.Б., ЕГН **********,*** и Ю.Ж.П., ЕГН **********,***  сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи дължим наем за периода 01.02.2020г. - 30.11.2020г., за магазинно помещение, находящо се в гр.Б., ул.“Ф“, източен от три магазина, електрифициран с партида № *, водоснабден с партида № *,и с тоалетна, изба под помещението, галерия, пластмасова дограма и предпазна метална решетка с кука за сваляне и вдигане, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски в размер на 400 лева.

            Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала: Р.Т.