Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 172
17.08.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Тодорка Стоянова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1415 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С Решение № 30 от 02.03.2020 г. по гр. д.
№ 767 по описа на Районен съд - Средец за 2019 г., Главна дирекция «Гранична
полиция» - МВР е осъдена да заплати на Р.Ж.Г.Г., ЕГН **********, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД,
сумата от 1508,72 лв., представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017г. –
06.12.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019г. до окончателното й
изплащане, сумата 171,95 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от падежа на всяко плащане до 06.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
С решението Главна дирекция «Гранична
полиция» при МВР е осъдена да заплати на Р.Ж.Г. направените по делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
С решението Главна дирекция «Гранична
полиция» на МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Средец, дължимата върху уважения размер на иска
държавна такса в размер на 110,35 лв., държавна такса от 5 лева, в случай на
издаване на изпълнителен лист, както и направените по делото разноски от
бюджета на съда за извършената експертиза в размер на 150 лв., на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна
дирекция «Гранична полиция» на МВР, с която се обжалва Решение № 1415 от
02.03.2020 г. по гр. д. № 767 по описа на Районен съд - Средец за 2019 г. Иска
се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба се сочи, че решението
е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и
необосновано.
Излагат се подробни съображения, че при
изчисляване на времето отработено от въззиваемия – ищец по първоинстанционното
производство, съответно за компенсиране на положения извънреден труд
първостепенния съд неправилно е приложил Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, а не разпоредбите на ЗМВР.
Навеждат се доводи, че през процесния период са били издадени няколко наредби регулиращи
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в МВР, за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители в МВР. Сочи се, че от анализа на същите е
видно, че въззивникът има качеството на държавен служител, поради което
съдържанието на неговото правоотношение се определя от нормите на ЗМВР и от
издадените въз основа на него наредби, които се явяват специални както Закона
за държавния служител, така и спрямо Кодекса на труда. С оглед на тези доводи
се твърди, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г., а не Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, последните две
от които приложими само по отношение на работници и служители по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период. Сочи се, че
съдът е трябвало да приложи цитираните подзаконови актове за системата на
МВР, в които липсва разпоредба за увеличаване на часовете нощен труд
с коефициент. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са
равни на 8 часа дневен труд). В допълнение се сочи, че разпоредбата на ЗМВР,
уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР отчита
спецификите на тяхната дейност, включително и полагането на нощен труд и
прилагането й винаги включва неговото заплащане, независимо, дали той реално е
положен или не. Акцентира се върху неприложимостта на разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, като се излагат подробни доводи за липса на две от четирите законови
предпоставки, а именно “продължителност на нощното работно време, по
–малка от дневното” и “трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми”. В подкрепа на разбирането за приложимата методика за изчисляване на отработените
нощни часове с коефициент 1 се цитира съдебна практика.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от Р.Г., чрез процесуалния й представител – адв. Димитров, в който се
застъпва становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, валидно и
допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по делото и закона.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на виждането на първоинстанционния
съд за субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, който напълно
законосъобразно е преценил, че при сумирано отчитане на отработеното време
общия брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, полученото число следва да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т.е. часовете положен труд да се преизчислят с
коефициент 1,143. Въпреки специалния характер на нормите на ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби се застъпва тезата, че същите не
регулират изцяло и напълно съответната правна материя, като за оставащите извън
техните обхват въпроси е било допустимо да се прилагат правилата на друг закон.
Твърди се, че обратното разбиране поставяло държавния служител в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, които се регулирали от
КТ. Всички тези аргументи обуславяли извод за възникнало право в полза на
въззиваемата Р.Г. да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд
при наличие на положен такъв, което се доказвало по несъмнен начин от приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, чиито изводи не били опровергани от
въззивника. В подкрепа на тези доводи се цитира многобройна съдебна практика.
Не се правят нови доказателствени искания,
претендират се разноски.
При
служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и
допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на
спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Производството пред първата инстанция е започнало по
искова молба, подадена от Р.Ж.Г., чрез
пълномощника адв. Димитров, срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 1359,77 лв. представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193,05 часа за целия
процесен период от 01.03.2017г. до 06.12.2019г., получени след преизчисляване с
коеф. 1,143 на положения от него нощен труд и сумата в размер на 104,95 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимите
от работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143 от момента, когато сумите са станали изискуеми, както и
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на адв. Хонорар
и направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд при 12 часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец като “старши полицай” в ГОДГ /Група за охрана на държавната граница/ към ГПУ при РДГП - Елхово, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР София, като се посочва, че същата е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.03.2017г. до 06.12.2019г. ищцата е положила общо 1350 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 води до 1543,05 часа дневен труд или 193,05 часа извънреден труд, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Посочен и е размерът на задължението
– 1254,82 лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях
има изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния
труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.
Претендира се отхвърляне на исковете. Ангажирани са доказателства. Претендират
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 25.02.2020г., ищецът е изменил претенцията си на 1508,72 лв. за положен извънреден труд от 209,64 часа и 171,95 лв. за мораторна лихва.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно
правоотношение, по време на което въззиваемата е заемала длъжността “старши полицай” и е имал статута на държавен служител. Безспорно е и полагането на нощен
труд от нейна страна на 12 – часови смени през процесния период, за които е
била изплатена сума в размер на 366,50 лв., по 0,25 лв. на час.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза,
от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния период,
ищцата е положила 1466 часа нощен
труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1466 часа става на 1675,64 часа. Разликата между преизчисления и отчетения
по протоколи положен труд е 209,64 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд
от 209,64 часа възлиза на 1508,72 лв. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е
заплатена от работодателя като извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил иска за
заплащане на сумата от 1508,72 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от 209,64 часа за периода от 01.03.2017г. до 06.12.2019г.,
които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба на 06.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
171,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до 06.12.2019г.
На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове
труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне
на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Последният извод се подкрепя и от приетите изменения на
ЗМВР с ДВ бр.60 от 2020г., според които /чл.187, ал.1, изр.2/ вече е
фиксирана нормална продължителност на работното време през нощта- 8 часа за
всеки 24- часов период. Приета е и нова разпоредба на чл.187, ал.4 ЗМВР,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. Тези материално-правни
норми действат занапред- след влизане в сила на закона, с който са приети, а за
процесното правоотношение се прилагат действалите до 7.07.2020г. норми на ЗМВР,
които не предвиждат каква е нормалната продължителност на работното време през
нощта.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 15.07.2016г. до 15.09.2019г. е действала само Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен
нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприетият подход е в съответствие с установения правен
принцип, че при липса на специално правило, което да регулира по особен начин
конкретни обществени отношения, приложение следва да намери общото правило,
което дава обща правна уредба на съответния вид обществени отношения – в
конкретния случай тези по престиране на работна сила при сумирано изчисляване
на работното време и работа на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00
часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. или
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в който и да е друг нормативен
акт се съдържа правило, което по специален начин да регулира методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР. Ето защо при
липсата на такова специално правило не може да се приеме, че специалният закон
замества общия. Освен това възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха
получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано
изчисляване на работното време. Ето защо, настоящият състав намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва
да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22:00 до
6:00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед
№8121з-791 от 28.10.2014г. и отменящата я Заповед №8121з-1429 от 23.11.2017г.
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.
8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е
поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения
нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лева за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на положения
нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен
труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е една от двете
величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на другата величина съдът намира следното. За
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). От анализа на
посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен
труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което
е различна форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсва разпоредба, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон
следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на
приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението
между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната
продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно
отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
С оглед на изложеното съдът намира, че за държавните служители в МВР е
приложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.
По отношение на възражението, че при превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1, 143 не е налице положен извънреден труд:
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния
ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата претенция
за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за
процесния период ищецът е положил нощен труд в размер на 1466 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1675,64 часа, като разликата от 209,64 часа експертизата отчита като извънреден
труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен,
съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1508,72 лева., а претендираната мораторна лихва за процесния
период на 171, 95 лева.
Районният съд е приел, че искът за главницата е основателен за целия
предявен размер от 1508,72 лв. и искът за мораторна лихва за целия
предявен размер от 171,95 лева.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди в неговата цялост.
При този изход на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че
на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сумата от 360 лв. за въззивната инстанция, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие. Присъденото възнаграждение не е прекомерно, тъй
като са предявени два обективно съединени иска- за главница и мораторна лихва,
като възнаграждението е съобразено с изменените размери по Наредба №1/2004г. на
ВАдвС за МРАВ и не надвишава минималния размер.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 30 от 02.03.2020г., постановено по гр. дело № 767/2019г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Р.Ж.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 360,00 /триста/ лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: