РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Бяла, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200285 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. ПЛ. ИВ. от гр.О., обл.Б., чрез адв.Б.К.-АК-Бургас против
Наказателно постановление № 38-0002887 от 04.10.2021г., издадено от Директора на РД
“АА“ – Русе, с което за нарушения по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени
съответно на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание- глоба в
размер на 3000лв. за първото нарушение и на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно
наказание-глоба в размер на 10лв. за второто нарушение.
С жалбата се оспорват фактическите констатации в акта, развиват се съображения за
нарушения на материалния и процесуалния закон в АУАН и НП, за недоказаност на
нарушението, неправилна индивидуализация на наказанието, оспорва се доказателствената
стойност на приложената по делото пътно-прехвърлителна разписка. Молят НП да бъде
отменено изцяло. Допълнително, с писмено становище по делото се оспорва
компетентността на наказващият орган, сочи се, че жалбоподателят не следва да адресат на
описаното в АУАН и НП деяние, а такъв следва да е собственикът на превозното средство,
респ.дружеството, извършващо превоза. Алтернативно със становище е направено искане за
намаляване на глоба от 3000лв. до законовия минимум от 500лв. Претендират се
направените по делото разноски.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
РРП, ТО-Бяла, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище
по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното: На 16.09.2021 г., около 15:35 часа, с. К., в обл. Р. на отбивката
срещу Библиотеката, направление Б. - П., св.Ив. Ст. Ив.-на длъжност инспектор към
РД“АА“-Русе, спрял за проверка товарен автомобил влекач Волво ФХ 440 с peг. №.............
1
от категория N3, с прикачено полуремарке СТАС СА 336 К от категория 04 с peг. №
.............., извършващ обществен превоз на товари - царевица, с пътен лист № 685634 от
16.09.2021 г., от Полски Сеновец за Варна и с товарителница № 524937 от 16.09.2021 г.
Автомобилът се управлявал от жалбоподателя Р. ПЛ. ИВ.. При проверката се констатирало,
че водачът И. извършва превоза със съчленена композиция, състояща се от МПС с две оси и
ППС с три оси, с обща маса от 51100 кг., установено от пътно-прехвърлителна разписка №
01050/16.09.2021 г., която маса надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство от 40000 кг. с 11100 кг. В момента на проверката
нарушителят не представил квитанция за претоварване от Агенция "Пътна инфраструктура",
въпреки, че още към момента на спирането заявил пред св.И., че знаел, че е претоварен.
Водачът не представил, след поискване, контролен талон към свидетелството за управление
на МПС.
Св.И. приел, че жалбоподателя е допуснал нарушения на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, за което му съставил АУАН от 16.09.2021г., подписан от жалбоподателя без
възражения. Такива не представил допълнително и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното НП било издадено на 04.10.2021г. и връчено лично на жалбоподателя на
11.10.2021г.
В хода на съдебното производство св.И. представил копие от посочената в АУАН и
НП товарителница № 524937 от 16.09.2021 г., която била приобщена към доказателствения
материал, наред с останалите материали по преписката от АНО.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.И., АУАН,
НП, пътно-прехвърлителна разписка, товарителница, разпечатка от дигитален тахограф,
справка за нарушител, оправомощителна заповед, както и останалите материали по
преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че Актът и Наказателното
постановление са съставени от компетентни органи.
В случая НП е издадено за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1,
т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, за което е наложена санкция по чл.177,
ал. 3, т.1, пр.2 от ЗДвП, както и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е
наложена санкция по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на текста, наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Нормата на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза.
Следователно, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за
контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза, поради което длъжностните лица на агенцията разполагат с
правото да съставят АУАН.
2
Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т.
I. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспортна, информационните
технологии и съобщенията/последната приложена по делото/, директорът на РД „АА“ гр.
Русе е надлежно оправомощен, респ. е компетентен да издава наказателни постановления по
ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че служителите на ИА „Автомобилна
администрация“, какъвто несъмнено е и св.И., са компетентни да съставят АУАН за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т.2 от ЗДвП, съответно директорът на РД“АА“ е оправомощен
да издава наказателни постановления, с които да налага наказания на основание чл. 177, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, в случаите на извършено административно нарушение по цитирания текст.
В този смисъл са неоснователни възраженията за липса на материална компетентност на
актосъставителя и на АНО.
За пълнота и прецизност следва да се отбележи още, че квалифицирането на
процесното нарушение, като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ не води автоматично до приложението на
чл. 36 и чл. 37 от последната, в каквато насока са възраженията в писмените бележки на
процесуалния представител на жалбоподателя. С цитираният подзаконов нормативен се
определят съгласно чл. 1: т. 1 - допустимите размери, маса и натоварване на ос на
категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за
движението по пътищата, наричани за краткост „ППС“, които не представляват опасност за
участниците в движението; т. 2 - условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки
ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на наредбата,
по смисъла на същата „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2
и/или тежките ППС по чл. 3. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя
превозно средство попада в хипотезата на чл. 3, т. 1 – „тежки ППС или състав от ППС са
тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6“. Легалната
дефиниция за допустима максимална маса е дадена в § 1, т. 11, а именно: „допустими
максимални маси“ са максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6.
Наредба № 11/03.07.2001 г. е издадена на основание законовата делегация на чл. 139,
ал. 3 от ЗДвП, според който текст движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и движението на
пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на
транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи.
Посочената норма и разпоредбата на чл. 1 от наредбата предпоставят извод, че
законодателят не е делегирал възможност на съответния министър с подзаконов нормативен
акт да определя органите, компетентни да извършват контрол. Законовата делегация
обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване
на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи
опасни товари. Предвидената с Наредбата уредба, контролът да се осъществява от Агенция
„Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответните служби за контрол при МВР,
както и че на територията на ГПП контролният орган е Агенция Митници/, е различна от
тази по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - министърът на транспорта информационните
технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза.
По аргумент от чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, Агенция „Пътна инфраструктура“ и
Агенция „Митници“ в частност, осъществяват контрол в случаите, когато се охраняват
обществени отношения, свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването
3
им от разрушаване.
Нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е наложено наказанието на
жалбоподателя, регулира защитата на друг вид обществени отношения – безопасността на
движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена
допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално разрешение.
Доколкото в конкретния случай се касае до извършване на обществен превоз на товар с
МПС, чиято допустима максимална маса надвиша нормативно установените, то именно
служителите на РД „АА“ гр. Русе се явяват оправомощени да съставят АУАН, респ.
Директорът на РД „АА“ се явява оправомощен да издаде НП, с което да наложи съответното
наказание по ЗДвП, за констатираното нарушение.
Отделно от това, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване
изискванията на процесуалния закон. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното
нарушение е описано пълно и ясно с всички съставомерни признаци от обективна страна,
като са посочени и доказателствата, които го потвърждава. По идентичен начин от АУАН,
описанието на нарушението е привнесено и в НП. Правилно са издирени и посочени както
нарушената, така и санкционната норма, коректно е индивидуализиран и нарушителя. Още
към момента на съставяне на АУАН жалбоподателя е бил наясно какво точно нарушение му
е вменено във вина, правото му на защита не е нарушено и същият е могъл да организира
защитата си в пълен обем.
По същество по пункт 1 нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е
правилно установено и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
допустимата максимална маса на съчленени ППС с две оси, с полуремарке с три и повече
оси, е 40 тона, а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е
надхвърляла допустимата маса с 11 100кг.
В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.И., които са последователни,
вътрешно непротиворечиви, и незаинтересовани, кореспондиращи изцяло на приложените
по делото писмени доказателства. От съвкупния анализ на доказателствата се установява по
несъмнен начин извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Съдът намира
за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, за
недоказаност на нарушението, предвид на това, че масата на превозното средство е
установена въз основа на представените писмени доказателства – пътно-прехвърлителна
разписка. Видно от същата, както и от представената по делото товарителница, безспорно се
установява, че теглото на товара е 36 600 кг., теглото на пътното превозно средство е 14 500
кг., а установеното брутното тегло е 51 100 кг. По своята доказателствена същност,
посоченият документ представлява частен свидетелстващ документ, и водача доколкото е
приел товара във вида и количеството посочени в тях, които факти последният е
удостоверил с подписа си в пътно-прехвърлителна разписка, където е индивидуализирано и
процесното ППС, с посочване на рег.№ на МПС, то същата се ползва с обвързваща за съда
материална доказателствена сила и правилно е ценена от актосъставителя и от АНО, като
частен удостоверителен документ, безспорно доказващ удостоверените в него факти,
относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата
максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, и
съответно, съвкупно с товарителницата и пътния лист, като документи, доказващи
извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП. Освен това от показанията
на актосъставителя се установява, че още към момента на проверката нарушителят е бил в
4
известност за тези обстоятелства и не ги е оспорил.
Неоснователни са възраженията за нарушение на чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11,
поради това, че нарушението не е установено посредством средства за измерване,
отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Нормите на чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от
Наредба № 11 въвеждат подобно задължение за измерване от страна на контролните органи,
но то касае само случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и
габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в
разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14,
ал. 3, последният отнасящ се за извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, с обща маса до 45 тона
или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м,
височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м. Настоящата хипотеза не представлява проверка
за съответствие, поради което установяването може да бъде извършено и по документи.
Освен това, в случая общата маса на натоварване е над 45тона и е била установена въз
основа на документи, представен от самия водач на ППС и подписани от него, който е приел
данните за товара и общата маса без възражение относно извършеното претегляне при
изпращача и резултата от него.
В настоящата хипотеза, т.е. за извънгабаритните ППС или състав от ППС с размери
над посочените в чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 7 от Наредбата /тоест, с натоварване
повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина – над 3, 30 м, височина – над 4, 30 м, и дължина - над 22 м/, е
предвидено да могат да се движат по пътищата на РБ след издадено по реда на чл. 14, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата разрешително по чл. 8, ал. 2 от цитираната наредба от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на
вътрешните работи (МВР). За разлика от тях, в случаите на чл.14, ал.3 от наредбата,
извънгабаритните и/или тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по
раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и
дължина - до 22 м., се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса.
Действително, в случая необходимият документ за осъществяване на движение е
разрешително, а не квитанция, но това обстоятелство е иревантно, доколкото вмененото
нарушение е за превишаване на допустимите параметри на ППС по ЗДвП, а не за
осъществяване на движение без разрешение от администрацията на пътя, което е друго
нарушение по Закона за пътищата. Следователно нарушението е извършено от обективна
страна с всички съставомерни признаци. От субективна страна деянието е извършено от
жалбоподателя виновно, умишлено, с ясното съзнание за обществено опасния характер на
деянието, за конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му
маса, както и за обществено опасните последици от деянието, настъпването на които е
целял или допускал.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен материалния
закон, като установените факти са субсумирани под приложимата като нарушена правна
норма.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, която предвижда налагане на административно
наказание „Глоба“, именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща
определената от Министъра на регионалното развитие и благоустройство. С оглед на това,
правилно е индидуализиран субекта на административното нарушение и наказание.
Съдът намира обаче, че възражението за неправилна индивидуализация на размера на
глобата досежно това нарушение е основателно. В оспореното наказателно постановление
5
АНО не е изложил ясни и точни мотиви, обусловили налагането на административно
наказание в максималния размер от 3000 лева. Като аргумент в подкрепа на мотивите си е
отразил, че след извършена проверка за предишни нарушения е установил, че не е първият
случай, в който водачът е установяван да извършва превоз на товари с превозно средство с
маса, надвишаваща нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, но нито е конкретизирал колко са тези случаи, нито е посочил конкретни
НП, с които е бил санкциониран за други такива нарушения. Приложената по делото справка
също не установява на И. да са налагани наказания с влезли в сила НП за подобни
нарушения. В справката фигурират две издадени НП за такива нарушения, за които обаче
липсват данни за връчване на нарушителя. Следователно НП се явява необосновано досежно
размера на наложената санкция в тази част. АНО е постановил размера на глобата в
нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН, тъй като неправилно отчел наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, и не е изследвал налице ли са смекчаващи отговорността
обстоятелства, не е събрал доказателства за имотно състояние и доходи на нарушителя.
Следва да се приеме, че това е първо НП, връчено на жалбоподателя за подобно нарушение.
Изложеното обосновава извода, че с налагането на глоба в минималния размер от 500лв.,
предвиден за това нарушение, биха се постигнали в пълна степен целите на наказанието по
чл. 12 ЗАНН и същата би се явила в пълна степен съответна на обществената опасност на
деянието и дееца. Това налага НП да бъде изменено и да бъде намален размерът на
наказанието до законовия минимум от 500лв.
По пункт 2 НП е правилно и законосъобразно. Несъмнено се установява от
доказателствата по делото, че на посочената в АУАН дата и място жалбоподателят е
управлявал ППС, като при поискване от контролните органи не представил КТ към СУМПС.
Тези обстоятелства се доказват по категоричен начин отново от показанията на св. И., който
е заявил в с.з., че при проверката жалбоподателят не е представил, след поискване,
контролен талон към СУМПС. По същество фактическите констатации в АУАН и НП
досежно това нарушение не се оспорват и от самия жалбоподател. Изрична е нормата на чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която вменява на водача на моторно превозно средство, че е длъжен
да носи контролния талон към СУМПС. Тъй като жалб. И. не е изпълнил това свое
задължение към момента на проверката, правилно е санкциониран на осн. чл. 183, ал.1, т.1
от ЗДвП. Посочената като нарушена норма по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вменява
задължение на водача да носи контролния талон към СУМПС, а нормата на чл. 183, ал. 1, т.
1 ЗДвП предвижда санкция за неносене на определени документи. В случая, поведението на
нарушителя изцяло се субсумира под нормата чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и обосновава
ангажиране на административно-наказателната му отговорност по чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП.
Размерът на наложената глоба е фиксиран в закона в размер на 10 лв. и правилно този
размер на глобата е наложен от АНО.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски за процесуално
представителство, но доколкото в приложеното по делото пълномощно липсват
доказателства за уговорено и заплатено от негова страна възнаграждение на адв.Б.К., то
разноски за производството не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 38-0002887 от 04.10.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр.
чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, е наложено на основание
чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 3000лв. на Р.
ПЛ. ИВ., ЕГН **********, от гр.О., обл.Б., ул.“К. и М.“ №.., като НАМАЛЯВА размера на
6
глобата на 500лв./петстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0002887 от 04.10.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
е наложено на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание-глоба в размер на
10лв. на Р. ПЛ. ИВ., ЕГН **********, от гр.О., обл.Б., ул.“К. и М.“ №...
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
7