№ 93
гр. Елхово, 20.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20212310100472 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпилата от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД против Л. ИВ. Л. и Г. Т. М., двамата от с.Ж., искова молба с която е предявен
установителен иск за установяване съществуване на парично вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и че съгласно разпоредбата на чл.150, ал. 1
от ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които
се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ищецът твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ – тези,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. В същите /чл. 31,
ал.1/ са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ – в 45-дневен срок от датата на публикуването на
1
ежемесечните фактури на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава, т.е
след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците
са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София“
ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. /влизането в сила
на ОУ от 2016 г./ дружеството твърди, че ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус,
като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-
страница на „Топлофикация София“ ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на
сметка.
Ищецът твърди, че ответниците са използвали доставяната от него ТЕ през
периода м. май 2018г. до м. април 2020г. и към момента не са заплатили задължението
си.
Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В случая, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира
имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с фирма „Б.Б.“ ООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Б.Б.“ООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Правният си интерес да предяви установителен иск ищецът обосновава с
издадената против ответниците заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
221/2021г. за сумата от 1462.92 лева, от която 1317.96 лева - главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.; 125.01 лева -
лихва за периода от 15.09.2018г. до 04.12.2020 г.; 16.70 лева - представляваща главница
за дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2019г. и 3.25 лева - лихва за
2
периода от 31.08.2018г. до 04.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в Софийски районен съд –
17.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски. Против издадената заповед за изпълнение ответниците са подали
възражение, поради което на ищеца е било указано в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците Л. ИВ. Л. и Г. Т. М., че дължат на „Топлофикация София“
ЕАД обща сума в размер на 1462.92 лева, от които 1317.96 лева - главница,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, 125.01 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
04.12.2020г., суми за извършена услуга дялово разпределение както следва: 16.70 лева
- главница за периода м.07.2018г. до м.04.2019г. и 3.25 лева - лихва за периода от
31.08.2018г. до 04.12.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в условията на разделна отговорност, при равни
квоти: Л.И. Л. - М.а - сума от 731.46 лева и Г. Т. М. - сума от 731.46 лева, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;.
С исковата молба ищецът е направил искане по чл.219 ал.1 от ГПК - за
привличане на трето лице - ФДР „Б.Б.“ ООД, извършващо дялово разпределение на
топлинна енергия на процесния топлоснабден имот.
В дадения от съда срок ответниците Л.Л. и Г. Т. М. не са депозирали писмен
отговор, не са направили възражения, не са посочили и представили доказателства.
От конституираното от съда трето лице - „БРУНАТА“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Г.Ж., е постъпила молба, с която заявява, че
абонатите или „Топлофикация София” ЕАД не са отправяли рекламации по повод
извършеното дялово разпределение, вкл. в преклузивния рекламационен срок,
предвиден в Наредбата за топлоснабдяването, който е изтекъл. Топлофикационното
дружество вече е приело изпълнените от тях услуги без възражения и им ги е
заплатило, а и същото разполага с лесни и бързи способи да реализира евентуална
тяхна отговорност по реда и условията на Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, индивидуалния договор и чрез реализиране на правото си едностранно и
изцяло по своя преценка да усвои предоставената от тях гаранция за добро изпълнение.
Прилагат писмени доказателства, поискани от ищеца с исковата молба.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно и своевременно
призовано, не се явява представител, но в представена молба проц. представител на
3
ищеца сочи, че поддържа иска така, както е предявен и желае съдът да го уважи.
Впоследствие, след извършено от ответниците плащане на дължими към ищеца сума и
представяне на доказателства за това в първото с.з., проц. представител на
„Топлофикация София” ЕАД с писмена молба е заявил, че действително задължението
на ответниците е изплатено в общ размер на 2167.51 лева, с което са погасени законна
лихва, договорна лихва, главница, съдебни разноски в размер на 480.00 лева и
юриск.възнаграждение в размер на 50.00 лева, но тъй като ответниците са станали
причина за завеждане на настоящото производство, се желае съдът да осъди
ответниците да заплатят на ищеца юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер за исковото производство.
Ответниците Л. ИВ. Л. и Г. Т. М. се явяват лично в съдебно заседание, признават
че са дължали на ищцовото дружество суми за стар период от време, но твърдят, че са
ги платили. Представят доказателства за извършеното от тях плащане – заверени копия
от вносни бележки от 21.02.2022 г. и от 25.05.2022 година и разписка от 19.01.2022г. за
заплатени на „Топлофикация София“ ЕАД суми общо в размер на 2181.40 лева.
Конституираното като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството за
дялово разпределение - ФДР „Б.Б.“ ООД не изпраща представител в съдебно
заседание, редовно призовани.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно установено е по делото, че въз основа на подадено заявление от
ищеца срещу ответниците е издадена Заповед № 198 от 26.05.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 221/2021г. по описа на РС –
Елхово, с която на Л. ИВ. Л. и Г. Т. М. е разпоредено да заплатят на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 1317.96 лева - главница,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2017г. до 04.2019г. ;
125.01 лева - лихва за периода от 15.09.2018г. до 04.12.2020 г.; 16.70 лева -
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 07.2018г. до 04.2019г
.; 3.25 лева - лихва за периода от 31.08.2018г. до 04.12.2020 г., ведно със законната
лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
Софийски районен съд – 17.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото в размер на 79.26 лева, включващи държавна такса за
образуване на настоящото производство в размер на 29.26 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, като Л. ИВ. Л. заплати ½ (една втора) от
горепосочените суми и Г. Т. М. заплати ½ (една втора) от горепосочените суми.
Не е спорно, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК всеки от длъжниците - ответници
е депозирал възражение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, въз основа на което на заявителя е предоставен
4
едномесечен срок, в който да предяви иск относно вземането си против длъжника. Не
се спори и, че искът е предявен от заявителя в едномесечния срок от връчване на
съобщението.
Между страните по делото няма спор, а и от представените от ищеца в
настоящото производство доказателства е видно, че имот, находящ се в гр. София 1632,
обл. София град, общ. О.К., ж.к. „О.К.“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 4 – закупен от двамата
ответници /съгласно приложената Заповед № ДИ-94-05-823/90 от 20.09.1990г.
изпратена от Столична община – район „О.К.“/ и тяхна собственост, е в топлоснабдена
сграда, която е в режим на етажна собственост, съответно за исковия период, в него е
ползвана топлинна енергия за отопление.
Съдът прие, че не е спорно между страните и обстоятелството, че етажната
собственост е избрала фирма за доставка и монтаж на индивидуални разпределители,
термостатни вентили, демонтаж на всички радиатори без индивидуални
разпределители и индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти,
съгласно системата за индивидуално измерване – „Б.Б.“ ООД с решение на общото
събрание на етажните собственици, проведено на 31.07.2002г. и Договор № 1557 от
05.08.2002г.
Безспорно е, че между ищеца и „Б.Б.“ ООД на 28.05.2018г. е сключен договор
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, по чл. 139в от ЗЕ.
Безспорно е, че за периода от м. май 2017г. до м. април 2019г. ищецът е издал
два броя общи фактури за стойността на действително потребената топлинна енергия в
имота, собственост на ответниците и за стойността на изравнителните сметки.
От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза,
неоспорено от страните по предвидения в ГПК ред и възприето от съда като обективно
и компетентно, се установява, че процесното жилище се намира в сграда - етажна
собственост и общият топломер в сградата е отчитан ежемесечно, като отчетеното
количество топлинна енергия от общия топломер в абонатната станция е намалено с
технологични разходи за сметка на „Топлофикация-София“ ЕАД в съответствие с
нормативната уредба и останалото количество топлинна енергия е разпределено между
потребителите, присъединени към процесната абонатна станция. Процесният топломер
в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки
съобразно изискванията на Закона за измерванията, проверяван на две години.
Съгласно заключението за процесния период не е начислявана сума „мощност“. В
общите части няма отоплителни тела и затова не е начислявана сума за топлинна
енергия за общи части от сградата.
Вещото лице е установило, че в имота на ответниците е начислявана топлинна
енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация, като
5
дължимите суми по пера за имота за процесния период са следните: за БГВ – 959.55
лв., за отопление – 301.75 лв., или общо главница: 1261.30 лев. Вещото лице дава
заключение, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в
съответствие с Методиката за дялово разпределение и действащата нормативна уредба
в областта на енергетиката. За отчетния период 01.05.2017г.-30.04.2018 г. за абонатен
№ 299857 е била издадена изравнителна сметка в размер на -9.87 лв., а за отчетния
период 01.05.2018г.-30.04.2019 г. за абонатен № 299857 е издадена изравнителна
сметка в размер на 66.52 лв.
От представените в първото с.з. от ответниците платежни документи е видно, че
Л. ИВ. Л. е заплатила на „Топлофикация София” ЕАД в периода от 19.01.2022 г. до
25.05.2022 година сума в общ размер на 2181.40 лева. Предвид на това извършено
плащане на дължими суми от ответниците, проц. представител на „Топлофикация
София” ЕАД с писмена молба е заявил през м. юли 2022г., че задължението на
ответниците е изплатено в общ размер на 2167.51 лева, с което са погасени законна
лихва, договорна лихва, главница, съдебни разноски в размер на 480.00 лева и
юриск.възнаграждение в размер на 50.00 лева, но тъй като ответниците са станали
причина за завеждане на настоящото производство, се желае съдът да осъди
ответниците да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер за исковото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба и като изходи от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците Л. ИВ. Л. и Г. Т. М. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД обща сума в размер на 1462.92 лева, от които 1317.96
лева - главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, 125.01 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 04.12.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение
16.70 лева - главница за периода м.07.2018г. до м.04.2019г. и 3.25 лева - лихва за
периода от 31.08.2018г. до 04.12.2020г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в условията на разделна
отговорност, като всеки от тях дължи по ½ част от тези суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 221/2021 г. по описа на РС –
Елхово. Претендират се на основание чл. 78 от ГПК и разноските по заповедното и по
настоящото производство, направени от ищцовото дружество. Въз основа на
6
извършено от ответниците след издаването на Заповедта за изпълнение плащане,
ищецът признава плащане на сумите по задължението от ответниците като претендира
само разноски за юриск.възнаграждение за исковото производство.
По допустимостта на исковата претенция: С оглед естеството на защитата,
която се получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан
от посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК правопораждащи факти, а
допустимостта на установителния иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК се определя
от идентичността между страните и вземането, относно което вече е била издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. В случая е налице надлежно извършено
плащане от длъжниците след издаване на заповедта по чл.410 ГПК за главниците и
мораторните лихви върху тях, както и съдебните разноски по издадената заповед, респ.
за това вземане е отпаднал правният интерес на ищеца от предявяването на
установителен иск по чл.422 ГПК към настоящия момент. В този смисъл е и
разрешението в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в производството по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в
това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По основателността на исковата претенция: От приетите по делото и
неоспорени доказателства се установява, че между страните по делото са съществували
валидни договорни отношения по повод доставка от ищцовото дружества на
ответниците в техен имот в гр. София на топлинна енергия. Липсва спор между
страните, че дължимите суми за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., за които е била
издадена цитираната по-горе Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 221/21г. на ЕРС въз
основа на подаденото на 17.12.2020г. в СРС заявление по чл. 410 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, са заплатени от ответниците през 2022г., т.е. след
подаването на заявлението в СРС и след издаването на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № 221/2021 г. на ЕРС.
Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответниците,
ценено при условията на чл. 235 ал. 3 ГПК и в съответствие с указанията дадени в т. 9
на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ГК, обосновава извод, че установителният иск за обща
сума в размер на 1462.92 лева, от които 1317.96 лева - главница, представляваща цена
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
125.01 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 04.12.2020г., суми за
извършена услуга дялово разпределение 16.70 лева - главница за периода м.07.2018г.
7
до м.04.2019г. и 3.25 лева - лихва за периода от 31.08.2018г. до 04.12.2020г., както и
направените по заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в условията на разделна отговорност между двамата
ответници, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 221/2021 г. по описа на РС – Елхово, се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане на дължимите суми.
По разноските и дължимото юриск.възнаграждение: Отговорността на
страните за разноски по чл. 78 от ГПК е обусловена от изхода на спора. Поради това
разпоредбата на чл. 81 от ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се
произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. Решението в т.см. е предпоставено и от
кумулативното наличие на предпоставките на чл.78, ал. 2 ГПК - с поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, (каквото
безспорно е извършеното плащане в случая).
В настоящият случай исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане,
извършено след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се счита
предявен и установителния иск по чл. 422 ГПК. От доказателства по делото е видно, че
всеки от ответниците е получил издадената Заповед за изпълнение на 02.06.2021 г. От
този момент за тях е започнал да тече едномесечния срок по чл. 412, т.8 от ГПК да
изпълнят доброволно задължението си, в случай, че не оспорват дължимостта - срокът
за доброволно изпълнение в случая е изтекъл на 02.07.2021г. Именно в този срок –
на 04.06.2021 г., всеки от двамата длъжници е упражнил правото да възрази срещу
дължимостта на сумите по Заповедта като е депозирал възражение по смисъла на чл.
414 ГПК, което е довело и до завеждането на настоящото исково производство. След
това – едва през 2022г. – в хода на настоящото производство ответниците са изплати
сумите по задължението към „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Следователно,
плащането на задължението е станало след издаването на заповедта за изпълнение и с
оглед на така изложеното следва да се приеме, че ответниците са оспорвали
задължението си /иска/ и с това са станали причина за завеждане на делото. По тези
причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде
възложена на ответниците по делото, тъй като с поведението си са предизвикали
завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и
следва да понесат отговорност за направените от ищеца разноски.
Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
В чл. 78, ал. 8 ГПК е уредено, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
8
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на ЗПП препраща към Наредба за заплащане
на правната помощ, от която се установява, че за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. – чл. 25 от НЗПП.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид обстоятелството, че действията на
юрисконсулта се свеждат единствено до подаването на искова молба и писмено
становище без да се явява в с.з., намира, че поради липса на фактическа и правна
сложност, размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минимално
определения в НЗПП размер, а именно - 100.00 лв. и тази сума следва да бъде
заплатена от двамата ответници на ищеца.
Воден от горното и на основание чл.422 от ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и погасени чрез плащане
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощник –
юрисконсулт ЦВ. П., с адрес гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, против Л. ИВ.
Л. с ЕГН ********** и Г. Т. М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
в гр. София, 1632, ж.к. „О.К.“, бл. 11, вх.А, ет.2, ап.4 и с настоящ адрес в с.
Ж., об. Елхово, обл. Ямбол, ул. „П.М.“, № 2, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците Л. ИВ. Л. и Г.
Т. М. дължатна „Топлофикация София“ ЕАД обща сума в размер на 1462.92
лева, от които 1317.96 лева - главница, представляваща цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, 125.01 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
04.12.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение 16.70
лева - главница за периода м.07.2018г. до м.04.2019г. и 3.25 лева - лихва за
периода от 31.08.2018г. до 04.12.2020г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в условията на
разделна отговорност, като всеки от тях дължи по ½ част от тези суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
221/2021 г. по описа на РС – Елхово.
ОСЪЖДА ответниците Л. ИВ. Л. с ЕГН ********** и Г. Т. М., с ЕГН
9
**********, двамата с постоянен адрес в гр. София, 1632, ж.к. „О.К.“, бл. 11,
вх.А, ет.2, ап.4 и с настоящ адрес в с. Ж., об. Елхово, обл. Ямбол, ул. „П.М.“,
№ 2, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез
пълномощник – юрисконсулт ЦВ. П., с адрес гр.София, ул. „Ястребец“ № 23
Б, направените в настоящото исково производство разноски в размер на
100.00 лева /сто лева/ - за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „БРУНАТА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните и на третото лице.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се
приложи по ч.гр.д. № 221/2021 г. по описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
10