Решение по дело №1822/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260545
Дата: 15 декември 2020 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20205300501822
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260545

 

                               гр.Пловдив, 15. 12. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с.,  в публичното заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

           Председател :   Светлана Изева

                 Членове  :   Радостина  Стефанова

                                      Силвия Алексова

 

Секретар Петя Цонкова

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.гр.д. № 1822/2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Сантяго Бърд” ЕООД, ЕИК - ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, и с управител Е.В.П., против Решение № 1759/29.05.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, IX гр.с., по гр.д.№ 2996/2019г., с което е осъдено дружеството да заплати на “ХЛ - Топмикс” ООД, ЕИК - ****, сумата в общ размер от 18 775, 13 лв., представляваща незаплатено задължение по договори за покупко-продажба на комбиниран фураж, обективирани във фактура № *********/14.11.2017 г. на стойност от 8 874, 91 лв. с ДДС, с падеж на 13.01.2018 г. и фактура № **********/29.11.2017 г. на стойност от 9 900, 22 лв. с ДДС, с падеж на 28.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.02.2019 г., до окончателното й изплащане, както и е осъдено да заплати  сумата от 2 209, 01 лв. – разноски по гр.д. 2996/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. състав, и сумата от 1 030 лв. – разноски в обезпечителното производство ч.гр.д. № 391/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен. Моли да бъде отменено решението и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна “ХЛ - Топмикс” ООД, ЕИК - ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез адв. Т.Т., САК, депозира писмен отговор, че въззивната жалба е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд  – Пловдив от “ХЛ - Топмикс” ООД против „Сантяго Бърд” ЕООД е заведена искова молба, с която посочва, че между страните са възникнали правоотношения на основание неформален договор за покупко-продажба, сключен на 14.11.2017 г. и на 29.11.2017 г., по силата на който ищецът – продавач е доставил на ответника комбиниран фураж, индивидуализиран по вид, количество и единични цени в издадените за това фактури. Изтъква, че за обективиране на осъществените облагаеми доставки е издадена фактура № *********/14.11.2017 г. на стойност от 8 874, 91 лв. с ДДС, с падеж на 13.01.2018 г. Посочените във фактурата стоки били доставени с експедиционна бележка № Ш000022455/14.11.2017 г. и товарителница № 0004315/14.11.2017 г. Посочва също, че е издадена и фактура № **********/29.11.2017 г. на стойност от 9 900, 22 лв. с ДДС, с падеж на 28.01.2018 г., стоките, чиято продажба последната обективирала, били доставени с експедиционна бележка № Ш000022625/29.11.2017 г. и товарителница № 0004136/29.11.2017 г. Поддържа, че доставените стоки са приети от представител на дружеството – купувач, без възражения и забележки. Застъпва, че възникналите насрещни задължения на купувача по така сключените договори за покупко-продажба, не са погасени от страна на купувача и са в общ размер от 18 775, 13 лв. с включен ДДС. Поканил бил ответника да заплати възникналото задължение, като с представител на последния били проведени множество разговори, в резултат на които се достигало до изявление от купувача за заплащане на продажната цена, без неговото реално изпълнение. Направено е искане за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици и присъждане на разноски, както в исковото, така и в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 391/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, и тези за образуване на изпълнително производство.

Към исковата молба прилага фактура № *********/14.11.2017 г. на стойност от 8 874, 91 лв. с ДДС, с падеж на 13.01.2018 г., в която е обективирана доставка на следните стоки: комбиниран фураж за патици “Мюлари” – стратер от 2 500 кг. с единична цена от 0, 56 лв. и обща стойност от 1 400 лв. и комбиниран фураж за патици “Мюлари” – финишер от 11 920 кг. с единична цена от 0, 503 лв. и обща стойност от 5 995, 76 лв.  Този частен свиделстващ документ не носи подписа на посочения получател на стоката “Сантяго Бърд” ЕООД; както и експедиционна бележка № Ш000022455/14.11.2017 г. с описание на доставяната стока - патици “Мюлари” – стратер от 2 500 кг. и патици “Мюлари” – финишер от 11 920 кг. и товарителница № 0004315/14.11.2017 г. за стока с тегло 14 420 кг. Тези документи са издадени в полза на получател “Сантяго Бърд” ЕООД, като в полето “получател” носят подпис на лице, посочено с фамилията К.

Представена е и фактура № **********/29.11.2017 г. на стойност от 9 900, 22 лв. с ДДС, с падеж на 28.01.2018 г., в която е обективирана доставка на следните стоки: комбиниран фураж за патици “Мюлари” – стратер от 3 900 кг. с единична цена от 0, 56 лв. и обща стойност от 2 184 лв. и комбиниран фураж за патици “Мюлари” – финишер от 12 060 кг. с единична цена от 0, 503 лв. и обща стойност от 6 066, 18 лв.  Този частен свиделстващ документ не носи подписа на посочения получател на стоката “Сантяго Бърд” ЕООД, както и експедиционна бележка № Ш000022625/29.11.2017 г. с описание на доставяната стока - патици “Мюлари” – стратер от 3 900 кг. и патици “Мюлари” – финишер от 12 060 кг. и товарителница № 0004136/29.11.2017 г. за стока с тегло 15 960 кг. Тези документи са издадени в полза на получател “Сантяго Бърд” ЕООД, като в полето “получател” носят подпис на лице, посочено с фамилията К. Приложени са и товарителница № 004136/29.11.2017г. и счетоводна справка за размера на задължението.

Ответникът „Сантяго Бърд” ЕООД не е депозирал  Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В първото по делото съдебно заседание на 11.09.2019г., ответното дружество, чрез своя процесуален представител адв. Й. Д., оспорва предявените искове. Възразява, че приложените към исковата молба фактури не носят подписа на представител на ответното дружество, а останалите доказателства са подписани от лице с фамилия “К.”, което не е представител или управител на ответното дружество.

В хода на производството по делото са приложени изпратените от ТД на НАП - **** разпечатки на СД по ЗДДС, ведно с Дневниците за покупки за периода от м.11, 2017г. до м.11,2018г. /вкл./ по опис /на л.97 - 129 вкл./ във връзка с издадено удостоверение на в.л.В. Ш. за послужване.

В съдебно заседание на 19.05.2020г. е прието изготвеното Заключение на ССЕ с в.л. В. Ш., което е било прието и не е оспорено от страните.

ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Основното възражение на жалбоподателя се състои в това, че Районният съд при постановяване на решението не е отчел направените доводи, затова че фактура № *********/14.11.2017 г. на стойност от 8 874, 91 лв. с ДДС, с падеж на 13.01.2018 г., и фактура № **********/29.11.2017 г. на стойност от 9 900, 22 лв. с ДДС, с падеж на 28.01.2018 г., не носят подписите на представител на дружеството. На следващо място, възразява, че Районният съд е кредитирал заключението на ССЕ, при което вещото лице е работило само на база издадено съдебно удостоверение и справка, извършена в ТД на НАП.  

Въззивната инстанция намира, че описаните възражения следва да бъдат оставени без уважение. От проверката  извършена по делото се установява, че действително от процесуалния представител на „Сантяго Бърд” ЕООД са въведени доводи, свързани с обстоятелството, че двете фактури, приложени към исковата молба не носят подписите на представител на дружеството, но това е станало едва в първото съдебно заседание проведено на 11.09.2019г. /протокол на л.66/, тоест процесуалните действия са извън законоустановения срок по чл.131 от ГПК. Както вече се посочи, Писмен отговор по чл.131 от ГПК не е бил депозиран от ответника. При това положение, налага се извод, че същите доводи са били преклудирани и правилно Районният съд не ги е отчел при извършения обстоен и подробен анализ на доказателствата по делото. В тази насока е аргументирал също, че не може да бъде надлежно заявено възражението след това, освен в случаите на чл. 133 от ГПК /последици от неподаване на Писмен отговор, които се дължат на особени непредвидени обстоятелства/ и на чл. 147 от ГПК /нови факти и обстоятелства/, които в случая не са приложими, а и не се твърди от страната да са били относими в случая.

На следващо място, Районният съд обосновано е кредитирал заключението на ССЕ. Това е станало не само, защото заключението не е било оспорено, но и защото  при работата си със счетоводните документи, вещото лице е взело предвид счетоводните документи, изходящи от „Сантяго Бърд” ЕООД и съдържащи на практика неблагоприятни обстоятелства за тях във връзка с настоящия спор, а именно, че първичните счетоводни документи са  били надлежно осчетоводени и същите две фактури, отразяващи облагаеми доставки, са включени в Дневника на покупките и СД за съответния данъчен период, както и е ползван данъчен кредит по тях, което налага извод за реалност на доставката /последното е признатоот данъчната администрация при обследване на фактическия състав - дали са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит/ и  представляват от правна страна признание на процесните задължения и доказват съществуването им.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателят „Сантяго Бърд” ЕООД ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна “ХЛ - Топмикс” ООД сумата в размер на 1 338 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение. В тази насока въззивната инстанция не уважава искането на пълномощника на насрещната страна за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 1 338 лв. до минималния такъв в размер на 1 093,25 лв., съгл. изчисленията на осн. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. ПдОС намира, че разликата в минимума е незначителна /в размер на 244,75 лв./ и освен това въззиваемата страна, чрез адв. Т., е проявила процесуална активност, депозирайки Писмен отговор по въззивната жалба  и е изпратила за откритото съдебно заседание на 16.11.2020г. Молба – становище с инкорпорирана в нея Писмена защита по спора.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

                                Р  Е  Ш  И  :

Потвърждава Решение № 1759/29.05.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, IX гр.с., по гр.д.№ 2996/2019г.

Осъжда „Сантяго Бърд” ЕООД, ЕИК - ****, със седалище и адрес на управление - гр. ****, и с управител Е.В.П., да заплати на “ХЛ - Топмикс” ООД, ЕИК - ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, сумата в размер на 1 338 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.№ 1822/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                   Председател  :

                                           Членове :