РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Благоевград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „К*******, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ж.к.“А., представлявано от А. Ч., с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 684182-F685025 от 04.01.2023 година на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция по
приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание
чл.185, ал.2, вр.ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност на дружеството-
жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева
за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
издадена от МФ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че е
неправилно и незаконосъобразно издадено. Твърдят се процесуални нарушения. Сочи се
също, че възприетата в постановлението фактическа обстановка сочи на изводи, че в случая
се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, каквато преценка санкционният
орган не е направил. Алтернативно се застъпва становище, че санкцията е завишена и се
иска намаляването и до законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от законният си
представител, който поддържа жалбата, по същество излага доводи за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно, алтернативно са развиват
съображения за неговото изменение.
Админинистративнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт М., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
За Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, представител не се явява и
не вземат становище по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна
На 23.09.2022 г. инспекторите по приходите в ТД на НАП София – Р. и В.,
1
извършили проверка в обект – магазин за алкохол и цигари, стопанисван от търговеца-
жалбоподател, находящ се на адрес: в гр. Б., ж.к. „А., Проверката била извършена в
присъствието на А. Ч.- управител на търговеца. В обекта имало монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство ЕКАФП модел „Eltrade A3 KL“, № на фискалното
устройство ED302378, № на фискалната памет (ФП) 44302378, с номер на регистрация в
НАП 4093994, което е притежавало операциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми. В хода на проверката проверяващите установили, че наличните парични
средства в касата били 53.20 лв., съгласно съставен опис на касовата наличност, /л. 12 /.
След това бил снет ДФ отчет от въведеното в експлоатация фискално устройство, съгласно
който било установено, че оборотът е 0.00 лв. Видно от този отчет, проверяващите
установили, че има разлика между разчетена касова наличност от ФУ и фактическа
наличност в размер на 53.20 лв. За резултатите от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка № 0127091/23.09.2022 г., който Ч. подписала, като в същия било
указано да се яви в сградата на ТД НАП-София, офис Благоевград за съставяне на АУАН.
На същата били снете и писмени обяснения, в които същата посочила, че е забравила да
въведе сумата от 40 лв. в началото на работния ден.
На 15.11.2022 г. в ТД на НАП София, офис Благоевград се явила Ч., като на същата
дата в нейно присъствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ F685025 за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил
съставен от св. Р., в присъствието на свидетеля В. и Ч., която го подписала, като не
направила възражения. В законоустановения срок постъпили писмени възражения от
страна на дружеството-жалбоподател, в който били изложени доводи, че случая е маловажен
и следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, както и са развити съображения за липса на
нарушение.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение и след като
приел възраженията за неоснователни, административнонаказващият орган - Началник на
Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, издал атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 684182-F685025 от 04.01.2023 година на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция по
приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание
чл.185, ал.2, вр.ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност на дружеството-
жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева
за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
издадена от МФ. Наказателното постановление било връчено на законния представител на
23.02.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез наказващия орган на 08.03.2023 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Р. и В.. Тези свидетели
чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на
същата и процедурата по съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото
писмени доказателства за тяхното установяване, а именно акт за установяване на
административно нарушение, опис на касова наличност, отчет , Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изп.-директора на НАП.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган, съдът
не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено
излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват
обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с показанията си
потвърждават резултатите от нея, касаещи фактическата касова наличност, от една страна, и
снетите данни от фискалното устройство, от друга страна, а оттам и установената разлика
2
между двете суми. Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен
кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства в т.ч. опис на касовата
наличност , както и на снетия от фискалното устройство дневен отчет , поради което съдът
им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване
на административно нарушение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана по
същество, същата е частично основателна по следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изп.-
директора на НАП./. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.Р., инспектор по приходите, който дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетеля В.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН
постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация
по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Съгласно чл. 118, ал.4 от ЗДДС
министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото
на защита.
3
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган и съда, при
наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не
наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на
такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, като за такова обстоятелство не може да
бъде счетен и размерът на нерегистрираната във ФУ сума. Касае се за неизпълнение на
административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това отчетност и
произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика
между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Поради това самият законодател е определил този вид деяние като такова с
висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По
тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото
производство.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил от
обективна страна нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава, че
лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на
промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ
притежава /поддържа/ такива функции.
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е установено, че в
проверявания обект се е намирало едно фискално устройство, т.е. налице е една каса.
Монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство е притежавало
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради което търговецът е
бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност, извън случаите
на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото
на деня, средствата които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата,
които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно
въведени" сумата, с която се започва работа в обекта за деня /начална сума/ и всяко друго
служебно въвеждане и извеждане на пари в касата.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на 23.09.2022 г.
във фискалното устройство на проверявания обект няма "служебно въведени" суми в размер
4
на 53.20 лева, установена като разлика между оборота от монтирания в обекта ЕПАФП в
размер на 0.00 лева, и фактическата наличност в касата на обекта в размер на 53.20 лева.
Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на
пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство чрез операцията
"служебно въведени" суми, видно от снетия от ФУ отчет. Бездействието на жалбоподателя
да отрази промяната в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на
административното нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., поради
което възраженията в обратна насока са неоснователни. Твърденията в жалбата се
опровергават от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. и
В.. Изводите на съда за съставомерно деяние по приложената правна норма и доказаност на
нарушението от обективна страна не се променят и от посоченото от управителката на
дружеството в снетите и обяснения. Обстоятелството, че това били пари, с които започвала
работа, не води до отпадане на изискването за регистрирането им във фискалното
устройство и при липса на спор, че това ФУ притежава необходимите за целта операции.
Следователно извършването на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано
като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г, вр.с чл.118
ал.4 т.1 от ЗДДС, се потвърждава от събраните доказателства.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на ЕООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на
задължение към държавата или общината при осъществяване на дейността му, като тази
отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим
елемент на деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г., административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя административно наказание съгласно санкционната разпоредба на чл. 185,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата /в редакцията ДВ, бр.
111/2013 г. / не води до неотразяване на приходи /арг. от чл. 33, ал. 1 и чл. 3 от Наредбата/,
поради което размерът на санкцията в случая е този по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС.
Неотразяването на приходи е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал.
1 и ал. 2, изр. 1 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, но не и в казуса по делото, доколкото само по себе
си нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. няма тази последица.
Попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, след като
изр. 1 определя като наказуеми и нарушения на нормативни актове по прилагането на
закона – Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка, наказуемостта на неизпълненото от
жалбоподателя задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. по посочения
текст на закона в наказателното постановление не е неправилно определена и позоваването
на чл. 185, ал. 2 ЗДДС не съставлява прилагане на погрешна санкционна правна норма.
Наказващия орган обаче неправилно е приложил закона при определяне размерът на
имуществената санкция. Съгласно приложената санкционна норма за нарушения, като
процесното законодателят е определил наказание от от 500 лв. - 2000 лв. за юридическите
лица. В случая липсват доказателства за други нарушения на жалбоподателя на данъчното
законодателства, както е отбелязано и в атакуваното наказателно постановление, поради
което и същото следва да се измени, като се определи наказание в законоустановения
минимум, а именно имуществената санкция от 500 лв. За определяне на наказанието в
законоустановения минимум, съдът взе предвид липсата на данни за други нарушения,
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената
имуществена санкция в размер на 1000 лв. следва да бъде намалена на 500 лв.
5
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят обаче не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което и съдът не дължи произнасяне.
По отношение направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира следното. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че
за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция,
но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но
не и по отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
следа да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът, съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената част на наложената
с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал.
3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза на наказващия орган следва да се присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 40лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 684182-F685025 от 04.01.2023 година
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности” в
ГД”Фискален контрол”, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на
основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност на „К****, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ж.к.“А., ., представлявано от А. Ч. е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено
административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, издадена от МФ,
като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ЕТ „К., с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“А., представлявано от А. Ч. да заплати на
Национална агенция по приходите сума в размер 40 лева (четиридесет лева),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-
6
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7