Определение по дело №193/2025 на Административен съд - Варна

С молба с.д.№9058830.05.2025г. от И. К. К., чрез адв.С. се отправя искане за конституирането й като заинтересована страна по делото. Обосновава правния си интерес от участие в процеса с това, че постоянното й местопребиваване е в гр. Варна, [жк], 17-ти м.р., бул. В. Левски, бл.1 А, както и поради факта, че е вещо лице в Административен съд-Варна, ВОС, ВРС и ВАпС, поради което при изпълнение на служебните си задължения често пребивава в район, в непосредствена близост с територията на която ще се изгражда процесния обект.

Съдът, като взе предвид становището на молителя и съобрази представената административна преписка, приема следното:

Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на жалбоподателя, е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт.

Понятието "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25, вр. т. 24 от ДР на ЗООС е различно от понятието "заинтересовани лица" по чл. 147, ал. 1 от АПК, поради което въпреки, че "засегната общественост" по смисъла на ЗООС може да е едно физическо лице, то за да е лице с право на жалба или да бъде заинтересована страна във всички случаи следва да е доказало личен и пряк интерес. В случая това не е сторено от молителката.

Независимо, че твърди, че пребивава в гр. Варна, бул. В. Левски, бл.1 А, не е доказала, че този имот е в непосредствена близост до имота предмет на Решение № ВА-2/ПР/2025 г. на директора на РИОСВ или има имоти, които да са предмет на оспореното решение. Липсват доказателства, че местоработата или обичайното местопребиваване е в непосредствена близост до имота, предмет на оспореното решение, както и че е участвала в обсъжданията, проведени при приемане на Решение № ВА-2/ПР/2025 г. на директора на РИОСВ за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Изграждане на международен и конгресен център“ в УПИ ХІХ-1006, кв.1, идентичен с ПИ 1013525361036. Не са ангажирани доказателства, че работата като вещо лице е свързана с ежедневно пребиваване в съдебните сгради на Административен съд-Варна, Районен съд-Варна, Окръжен съд-Варна и Апелативен съд –Варна, които са и значително отдалечени една от друга. Още по-малко са с непосредствено /най-близко/ местоположение спрямо имота предмет на Решение № ВА-2/ПР/2025 г. на директора на РИОСВ.

Нормата на чл. 55 от Конституцията на РБългария, предвижда, че гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда, в съответствие с установените стандарти и нормативи, но не предоставя неограничено право на жалба и участие на всички лица, при оспорване на актове по ОВОС.

Орхуската конвенция /Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда/ е ратифицирана от Република България със закон, обн. в Държавен вестник бр. 91/14.10.2003 г., поради което е част от вътрешното ни право. Според практиката на Съда на Европейския съюз, разпоредбата на чл. 9 параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие, съгласно правото на Съюза /Решение на Съда, голям състав, от 8 март 2011 г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK, C-240/09/. Следва, че чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Орхуската конвенция предоставят правна възможност, но не изключват доказването на пряк и непосредствен правен интерес съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 от АПК. В този смисъл е и съдебната практика- Определение № 11012 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2023 г., Определение № 5363 от 22.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4180/2023 г., Определение № 682 от 23.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 30/2023 г.

Поради това, както чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария, така и чл. 9, ал. 2 и 3 от Орхуската конвенция не обуславят правен интерес от участие като заинтересована страна на молителката в настоящия случай, каквото качество притежава заявителя на искането-заинтересованата страна по смисъла на чл.153 ал.1 от АПК - „Холдинг Варна“ АД, тъй като при отмяна на оспорения акт за нея настъпват неблагоприятни последици спрямо оспореното в настоящото производство решение.

Молителката не е участник в производството по издаване на обжалвания акт, и спрямо нея не се установява твърдяното в молбата и от доказателствата по делото пряко засягане на интересите й.

Вярно е, че въпросите на опазването на околната среда по смисъла на § 1, т. 1 ЗООС, поради своето естество, засягат или могат да засегнат права и интереси на широк кръг лица. Но следва да се прави разлика, както се посочи по-горе между прякото засягане на права и интереси по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, съответно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, и засягането, което актовете, свързани с опазване на околната среда имат по отношение на засегнатата общественост. Това налага да се направи разлика между предмета на административния акт и последиците, които този предмет може да има за опазването на околната среда.

Предмет на актовете по чл. 93 ЗООС е извършването или неизвършването на оценка на въздействието на околната среда. Административното производство с този предмет започва по искане на възложителя на едно инвестиционно предложение и именно на него се възлагат задълженията по оценка на въздействието на околната среда, съответно на него не се възлагат тези задължения. Той е адресат на актовете по чл. 93 ЗООС. Това показва, че задължението, което актът по чл. 93 ЗООС създава има конкретен адресат, който в случая е конкретен правен субект-възложител на инвестиционното предложение.

Законодателят е преценил, че здравословната и благоприятна околна среда ще бъде в по-голяма степен гарантирана на засегнатите граждани, ако предостави на тях и на техните организации, правото да оспорват актовете по чл. 93 ЗООС, на които те не са адресати.

В този смисъл дори и да се приеме, че молителката е имала право на оспорване, то тя не го е упражнила в рамките на установения в закона срок.

По изложените съображения молбата на И. К. К. следва да се остави без уважение, тъй като не се установява наличието на пряк и личен интерес от участие като заинтересована страна в процеса.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№9058830.05.2025г. от И. К. К., подадена чрез адв. С. за конституирането й като заинтересована страна по адм.д. №193 по описа на Административен съд-Варна за 2025г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.