Решение по дело №992/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от П. Я. П., срещу Решение № 403/25.03.2024 г., постановено по АНД № 239/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, т.к. въззивният съд не се бил произнесъл по направените от касатора чрез процесуалният му представител във въззивната жалба възражения относно нарушенията на процесуалния закон при издаване на НП, състоящи се в следното – 1.АУАН не е бил подписан от г-н М., като свидетел на нарушението и бил подписан само от един свидетел при съставянето му, което било в нарушение на изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН и 2.в липса на описание в НП каква пречка на движението е вменена на наказаното лице – нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението.

С оглед на изложеното моли съда да отмени НП, като му присъди сторените по делото разноски.

 

Ответникът, в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност моли съда да присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

 

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Производството е при условията на проверка на повторно постановеното решение по чл.225 от АПК.

 

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 403/25.03.2024 г., постановено по АНД № 239/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. С решението е потвърдено Наказателно постановление №23-0819-004178/17.11.2023 г. издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на П. Я. П., с адрес:[улица][адрес], ап.103 за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лев

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 01.08.2023г., около 13:54 часа, В. М. и съпругата му се намирали на кръстовището между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Проф. Державин“. Г-н М. забелязал, че лек автомобил „Шкода Фабия“ с peг. №[рег. номер] паркира в кръстовището върху намиращата се там пешеходната пътека. От автомобила излязъл неговият водач. Това бил г-н П. Я. П., който помогнал на съпругата си да излезе от автомобила и се отправили заедно с нея към намиращата се в близост аптека. Г-н М. попитал г-н П. така ли ще паркира. Последният отговорил, че ще паркира както си иска и се отправил към аптеката, като преди това поставил два инвалидни стикера /своя и на съпругата си/ на таблото на автомобила. Г-н М. в направил снимки на автомобилът и на начинът, по който бил паркиран и още на същата дата ги изпратил в Сектор ПП-Варна, като подал сигнал за видяното. По подаденият сигнал била извършена проверка, възложена на мл. автоконтрольор в сектор ПП-Варна. Същият се запознал със сигнала на г-н М. и с приложените към него 2 бр. снимки. Снел сведения от г-н М. и извършил проверка за собственика на автомобила. Проверката за собственост установила, че автомобилът е собственост на А. П.-съпруга на г-н П. Я. П., която към този момент била покойница. Бил осъществен контакт с г-н П. Я. П., който попълнил декларация на основание чл.188 от ЗДвП, че той е управлявал автомобила в процесния ден. Били изискани и записи от мястото на нарушението от общинско предприятие ТАСРУД. С оглед направените констатации на 13.09.23г. мл. автоконтрольорът в сектор ПП-Варна издирил г-н П. Я. П. и му съставил АУАН, в който описал допуснатото от него на 01.08.2023г. нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

В АУАН за свидетел по съставянето му бил вписан друг служител на полицията, който се подписал в АУАН, удостоверявайки, че той е съставен, подписан и връчен в негово присъствие. В АУАН актосъставителят вписал като очевидец на нарушението г-н М..

Срещу съставения АУАН, в срокът по чл.44 от ЗДвП, постъпили възражения от г-н П., в които той сочел, че е паркирал по посочения начин, тъй като считал, че няма да пречи на движението, тъй като трябвало да отиде до аптеката. Посочил, че паркирането в нарушение на пътни знаци от категория „В“ не се отнася за инвалиди. Във връзка с постъпилите възражения, в Сектор ПП-Варна била извършена проверка от нарочна комисия, която излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни, както и възраженията на г-н П., АНО издал атакуваното пред въззивния съд наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от същия закон определил на А. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Наказателното постановление било връчено лично на г-н П. на 03.01.2024г.. Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена и потвърдена от събраните по делото доказателства (писмените и веществени доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, инвалидни стикери, експерти решения, акт за смърт, фотоснимки, видеозаписи, справка за нарушител и др., които съдът е кредитирал изцяло като достоверни и непротиворечиви). Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на свидетелят разпитан в хода на съдебното дирене, а именно на актосъставителя, като посочил, че тези показания кореспондират напълно с останалите кредитирани от съда гласни, писмени и веществени доказателства.

Съдът изцяло кредитирал показанията на г-н М., който бил очевидец на нарушението, на съображения, че са последователни и кореспондират със събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Съдът е посочил, че този свидетел е случаен очевидец на събитията, които съобщава, поради което приел, че за него не са установени по делото факти, които да хвърлят съмнение в неговата безпристрастност, както и, че липсват и такива обосноваващи заинтересованост от изхода на делото. Съдът е кредитирал и останалите писмени доказателства приложени по делото.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове. ВРС е приел за безспорно установена описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът е констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложената по делото заповед, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е констатирал, че в АУАН и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Напправил еизвод, че нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен. Констатирал е единство между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. И в този аспект е приел за неоснователни възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намерил за неоснователно възражението в жалбата, че съставянето на АУАН в отсъствието на свидетеля на нарушението – г-н М. е съществено нарушение на правилата на ЗАНН. Посочил е, че съгласно доктрината и съдебната практика, съществени са тези нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до накърняване на правото на наказания субект да разбере в какво е обвинен и е направил извод, че обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствие на очевидеца не е сред тези съществените нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е констатирал, че в НП са установени данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които са дали възможност за индивидуализация на дееца. На последният е наложено административно наказание за извършеното от него административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съдът е цитирал тази разпоредба, съгласно която е забранен престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.

Въззивният съд посочил, че установените факти са отнесени правилно към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субекта на нарушението. Посочил е, че не е спорно, че лекият автомобил „Шкода Фабия“ с peг. №[рег. номер] е бил управляван и е бил паркиран от г-н П. на 01.08.2023г. около 13.54ч. в гр.Варна. Констатирал е, че г-н П. не оспорва, че на мястото посочено в АУАН и НП - има кръстовище. Чрез показанията на г-н М. и чрез изготвените от него фотоснимки съдът установил, че автомобилът управляван от г-н П. е бил паркиран в районна на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, както и на пешеходна пътека. Съдът е приел за безспорно установено, че г-н П. е осъществил вмененото му нарушение, тъй като безспорно същият е паркирал в районна на кръстовището на между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Проф. Державин“, гр.Варна, като безспорно от гласните и писмени доказателства е е констатирано, че паркирането е било и на по-малко от 5 метра от кръстовището.

Въззивният съд съобразил възражанията на жалбоподателя във въззивната жалба и посочил, че цитираната в жалбата разпоредба на чл.50 от ППЗДвП се отнася до пътни знаци В2, В3, В14, В27 - по отношение на престоя и В 28, но че не е приложима към паркирането в кръстовище.

На посочените констатации и изводи съдът намерил за установено от обективна и субективна страна, че г-н П. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност. Съдът е посочил, че в АУАН и НП е констатирано, че г-н П. е паркирал в кръстовище, като за съставомерността на деянието не е необходим елемент и да бъдат създавани пречки за преминаването на останалите участници в движението. На тези съображения съдът е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването, че се създават пречки за останалите участници в движението.

Въззивният съд е посочил, че за извършеното от г-н П. нарушение санкция е предвидена в нормата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер на 50лв., на водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Съдът е приел, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е определено от законодателя като абсолютна стойност, поради което на съда не е дадено правомощие да променя неговия размер. Посочил е, че нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като въззивника като водач на МПС от 1966г /т.е. почти 60 години, видно от справката за нарушител/водач на Сектор ПП-Варна/ следва да е запознат с правилата за движение, както и със забраната да паркира в кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, но не е съобразил поведението си с разпоредбите на закона. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че г-н П. има решение на ТЕЛК с призната в него инвалидност, на съображение, че това обстоятелство не дава възможност на инвалидите да паркират в кръстовища. Нещо повече, видно от показанията на г-н М. в района е имало паркоместа отредени за инвалиди. Съдът е посочил, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, на съображение, че автомобилът е бил паркиран в кръстовище, с което се препятства възможността на останалите участници в движението да извършват маневри и преминават безопасно района на кръстовището. Съдът е изложил съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН, като приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Освет това отчел и обстоятелствата, че г-н П. има и други нарушения на правилата на ЗДвП. Тази констатация извод от данните по приобщената по делото справка за нарушител / водач и, че не само е паркирал демонстративно в кръстовище, но и е сторил това и върху пешеходна пътека и то на оживено място в гр.Варна, което е подстъп и към едно от най-големите болнични заведения в града. На последно място, посочил че новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.

От изложеното извел извод, че в административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената санкция е справедлива, поради което и издаденото НП е потвърдено.

 

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба се твърдят допуснати от районния съд нарушения на процесуалния закон при постановяване на решението, които могат да се обобщят по следния начин: 1.не е даден отговор на възражението направено във въззивната жалба, че при съставяне на АУАН не е спазено изискването на чл. 40, ал.3 от ЗАНН и АУАН е подписан от само един свидетел и 2.не е прието възражението на г-н П., че в НП липсва пълно описание на нарушението, каквото е изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не било посочено как точно автомобилът е пречка за движението.

Цитираните възражения касационната инстанция преценява като неоснователни, като същите ще бъдат разгледани в посочената последователност.

Първо, видно от оспорения съдебен акт, в същият се съдържа мотивиран отговор по възражението релевирано във въззивната жалба относно не спазеното изискване на чл. 40, ал.3 от ЗАНН при съставянето на АУАН, т.к. е подписан от само един свидетел. Въззивният съд е приел, че това е нарушение, което не е от категорията на съществените, т.к. не е довело до нарушаването на правото на лицето да разбере за какво деяние ще бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Касационната инстанция намира мотивите на въззивния съд за правилни и съответни на закона. Допълнително, предвид правния характер на повдигнатия пред нея спор, следва да посочи, че правното значение на уреденото в ЗАНН изискване за брой свидетели при подписването на АУАН е свързано с установяването на фактите имащи значение за съставомерността на деянието при наличието на спор относно настъпването на всички или част от тях. В случая спор относно настъпването на фактите няма. Относно осъществяването на деянието са налични сведение изготвено по реда на НПК от очевидеца на нарушението и снимков материал. Т.е. изпълнено е изискването на чл.40, ал.4 от ЗАНН „Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели“, доколкото АУАН е издаден при наличието на документ, съставен по реда на НПК и при наличието на снимков материал.

Освен това при пренебрегване на правилото разписано в чл.40, ал.3 от ЗАНН, в чл.43, ал.1 от ЗАНН е поставено следното изискване „Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.“ Това изискване е спазено по отношение на съставеният АУАН.

Второ, въззивният съд е изложил мотиви относно доводът на г-н П., че в НП не посочено какви пречки е създавал за движението (стр.33 от съд. преписка, стр.5 от решението, абз.втори). Тези мотиви са съответни на закона и настоящата инстанция ги намира за правилни. Видно от съдържанието на приложената по отношение на г-н П. санкционна разпоредба на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.“ В разпоредбата не е предвидено, както правилно е посочил въззвният съд като елемент от фактическия състав на нарушението и създаването на пречки за движението. Достатъчно е само да бъде налице неправилно престояване или паркиране в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. От данните по административната преписка и от доказателствения материал по въззивното дело, съдът е направил съответен на доказателствата и материалния закон извод за осъщественост на фактическия състав на нарушението.

На горните съображения Решение № 403/25.03.2024 г., постановено по АНД № 239/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 403/25.03.2024 г., постановено по АНД № 239/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА П. Я. П. да заплати на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.