№ 2062
гр. С., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110155968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л. Б. Л., чрез адв. М., срещу
„Топлофикация С.” ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за сумата от 5 594,74 лв., представляваща получена без основание от ответника
сума, принудително събрана от ищцата по изп. дело № 20198380405238 по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2016 г. в полза на
„Топлофикация С.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
29.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че с влязло в сила на 29.09.2014 г. решение на СРС по гр.д. №
44850/2011 г. била осъдена да заплати на ответника следните суми: 2814,51 лв.,
представляваща продажна цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
м.04.2007 г. до м.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.05.2010 г. до
окончателното й изплащане; 625,05 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.05.2007 г. до 08.04.2010 г., както и разноски по делото в размер на 500,48 лв.
Впоследствие получила съобщение с изх. №104372/18.10.2019 г. за образуване на изп. дело
№ 20198380405238 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, по което Л.Л. била поканена да
заплати главница в размер на 2727,02 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2019 г., която
към онзи момент била 37,95 лв., неолихваема сума за лихва в размер на 1381,39 лв.,
неолихваема сума за юрк. възнаграждение в размер на 100 лв., неолихваема сума за т.1, т. 2
и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 108 лв., неолихваема сума за т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 54 лв., както и сума по т. 26 в размер на 431,65 лв. или общо сума в размер на 4
840,01 лв. Със съобщение от 18.10.2019 г., изпратено до „Експресбанк“ АД бил наложен
запор върху вземанията на ищцата по банковите сметки, находящи се в кредитната
институция. В периода 28.10.2019 г. – 06.11.2019 г. по процесното изпълнително дело от
ищцата била принудително събрана сумата в размер на 5 594,74 лв., като с разпореждане от
05.11.2019 г. изпълнителното дело било приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Счита,
че не дължи начислените суми по изпълнителното дело, тъй като давността е започнала да
1
тече на 29.09.2014 г. и е изтекла на 29.09.2019 г., а първото изпълнително действие, което
могло да прекъсне давността, било предприето на 18.10.2019 г., поради което процесните
суми били събрани принудително след изтичане на погасителната давност и не съставлявали
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Ето защо моли съда да уважи предявения иск като
осъди ответника да заплати на ищцата недължимо платената сума в общ размер на 5594,74
лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. П., оспорва
предявения иск. Твърди, че съгласно ППВС №3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г.
погасителна давност не била текла, докато траел изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Поддържа, че ответното дружество искало
извършването на принудителни действия за събиране на дължимите суми. В този смисъл не
можело да се приеме, че претенцията по изпълнително дело била погасена по давност и
вземането по него не се дължало, предвид датата на която било образувано изпълнителното
дело при ЧСИ. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че с решение от 18.09.2012 г., постановено по гр.д. № 44850/2011 г. по описа на СРС, ГО, 69
състав, влязло в сила на 29.09.2014 г., било признато за установено, че Л. Б. Л. дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД следните суми: 2814,51 лв., представляваща продажна цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода от м.04.2007 г. до м.04.2009 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.05.2010 г. до окончателното й изплащане; 625,05 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.05.2007 г. до 08.04.2010 г. Със същото
решение Л.Л. била осъдена да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД и сумата от 500,48 лв.,
представляваща разноски по делото.
На 14.11.2016 г. в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист,
по силата на който Л. Б. Л. била осъдена да заплати на ответното дружество следните суми:
2814,51 лв., представляваща продажна цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода от м.04.2007 г. до м.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
17.05.2010 г. до окончателното й изплащане; 625,05 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.05.2007 г. до 08.04.2010 г.
Безспорно е, че на 17.10.2019 г. по молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, въз основа на
цитирания по - горе изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело №
20198380405238 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Със същата молба визскателят възложил
на частния съдебен изпълнител извършването на действия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 18.10.2019 г. до длъжника Л. Б. Л. било изпратено съобщение за доброволно
изпълнение, получено на 24.10.2019 г.
Със запорно съобщение до "Експресбанк" АД с изх. № 104375 от 18.10.2019 г., бил
наложен запор върху всички сметки на ищцата в търговската банка. Бил наложен и запор на
18.10.2019 г. на всички сметки на ищцата открити при "УниКредит Булбанк" АД.
С разпореждане от 05.11.2019 г. изпълнителното производство по изпълнително дело
№ 20198380405238 по описа на ЧСИ Милен Бъзински било приключено, тъй като
притезанието на взискателя било удовлетворено изцяло. Разпоредено било вдигането на
всички наложени по делото запори.
С определението по чл. 140, ал. 3 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че в периода 28.10.2019 г. – 06.11.2019 г. по изп.д. №
2
20198380405238 по описа на ЧСИ Милен Бъзински от ищцата била принудително събрана в
полза на ответника сума в общ размер на 5594,74 лв., като това обстоятелство се установява
и от представените и неоспорени от ответника по делото платежни нареждания (л.31-37).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено
са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е
налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от
него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото,
но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото
е без основание.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже единствено
даването, а в тежест на ответника е да докаже наличието на оснавание за получаване на
процесната сума, респективно - основание за задържането на процесната сума.
Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от
ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без
основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД липсата на основание
следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.
С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия
отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил
принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито
наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания
за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на
чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от
задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност
независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от
направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито
заличават нейните последици. Събраните по поискан след изтичане на погасителната
давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което
може да се иска от длъжника връщането им (в този смисъл решение № 1483 от 17.08.1967 г.
по гр. д. № 977/1967 г., I ГО на ВС).
В конкретния случай по делото се установи, че вземанията, предмет на издадения
срещу ищцата изпълнителен лист, са събрани принудително по образуваното изпълнително
производство въз основа на реализиран запор. Същите суми са изплатени в полза на
ответното дружество в качеството му на взискател, което обстоятелство е обявено за
безспорно по делото с определението на съда по чл. 140, ал. 3 ГПК.
Основното спорно по делото обстоятелство е дали към датата на образуване на
изпълнителното производство погасителната давност за принудително събиране на
процесните вземания е погасено по давност.
При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на вземане, установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ГПК. В
този смисъл считано от влизането в сила на решението по гр.д. № 44850/2011 г. по описа на
СРС, ГО, 69 състав - 29.09.2014 г., е започнала да тече нова петгодишна давност.
3
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор).
Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира,
именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не
от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие. С оглед изложеното се налага извод, че първото действие, което би могло да
прекъсне започналата да тече на 29.09.2014 г. давност в процесния случай, е подаването на
молба за образуване на изпълнителното производство на 17.10.2019 г., доколкото със същата
взискателят е възложил правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ. Към
посочената дата обаче е изтекъл петгодишният давностен срок за процесното вземане,
обективирано в издадения изпълнителен лист. Изпълнителното действие - запор върху
вземания на ищцата е реализиран в периода от 18.10.2019 г. до 05.11.2019 г., поради което
следва да се направи извод, че към датата на предприемане на изпълнителното действие
процесното вземане е погасено по давност. С изтичане на погасителната давност преди
предприемане на изпълнителните действия отпдата и основанието, на което взискателят по
изпълнителното дело е получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е
била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите
плащания са основания за премахване на последиците от изтеклата давност. Ето защо и
съобразно представените по делото платежни нареждания относно принудително събраната
от Л. Б. Л. и разпределна сума в общ размер на 5 594,74 лв. за периода 28.10.2019 г. –
06.11.2019 г., което не е и оспорено от ответника в отговора на исковата молба, следва да се
приеме, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. В
случая не е налице доброволно плащане от страна на длъжника, поради което съдът намира,
че разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл са и Решение №
1483/17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г. на ВС, І ГО и Решение № 112 от 11.02.2010 г. на
ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 179/2009 г., в които е прието, че събраните по поискан след изтичане
на погасителната давност запор суми (какъвто е разглеждания случай) не представляват
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ищцата, която е сторила разноски
за държавна такса в размер на 223,78 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, т.е. общо 823,78
лв. Релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
е неоснователно, тъй като претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение е в минимален размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
4
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Л. Б. Л., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Ф.Ж“, бл. 214, вх. 6, ап. 127, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сума в
размер на 5 594,74 лв., представляваща получена без основание от ответника сума през
периода 28.10.2019 г. – 06.11.2019 г., принудително събрана от ищцата по изп. дело №
20198380405238 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 14.11.2016 г., издаден в полза на „Топлофикация С.” ЕАД, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 29.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Л. Б. Л., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Ф.Ж“, бл. 214, вх. 6, ап. 127, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените
разноски по делото в размер на 823,78 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5