Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд,
наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на осми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 821 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ФЪН 86”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***,
представлявано от В.М.Г., чрез адвокат Х.Х. ***, съдебен адрес:***, офис 10, срещу
наказателно постановление № 08-001260/148 от 01.04.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ФЪН 86” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, в
качеството на работодател, за нарушение по чл. 264 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се иска наказателното
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на упълномощен
представител на търговеца, документирано с подписа му и в присъствие на двама
свидетели, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42
от ЗАНН. При съставяне на акта упълномощеният представител на търговеца не се е
възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.
Наказателното постановление /НП/
е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл.
416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, наказателните постановления се издават от
ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от
него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2
от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., „Директорите
на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, ноторно известен
факт е, че А.Н.П. както към датата на издаване на наказателното постановление,
така и към настоящия момент изпълнява длъжността Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Добрич, т.е, същият притежава материална
компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото
законодателство.
В АУАН и в НП, като нарушена е
вписана нормата на чл. 264 от КТ, съгласно която норма, за работа през дните на
официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от
удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Описаните в АУАН и в
обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за
извършено административно нарушение по чл. 264 от КТ. В разглеждания случай,
въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на
релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като
нарушение на чл. 264 от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично
сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което бланкетните
оплаквания в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не следва да се
споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия
съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В
акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца в
съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
подведени като нарушение на нормата на чл. 264 от КТ, като правилната правна
квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното
наказателно постановление.
Също така, преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи
имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност
на определено лице, явяващо се субект на нарушението.
Няма спор, че е налице
несъответствие между датата на отстраняване на нарушението, посочена в АУАН и
тази в НП, но очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на
годината в НП /вместо 12.02.2019 г. е изписано 12.02.2018 г./, която обаче не
води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен.
Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично коя е
датата на извършване на нарушението, както и коя е датата на неговото
установяване и отстраняване. От съдържанието на двата акта, може да се изведе
безпротиворечив извод, че се отнасят за едно и също нарушение на жалбоподателя,
извършено на 26.06.2018 г., установено на 17.01.2019 г. и отстранено на
12.02.2019 г., като фактическите обстоятелства по извършване на нарушението в
АУАН и НП са идентични. Важното в случая е, че всички елементи от описанието на
нарушението /освен датата на неговото отстраняване/ съвпадат, поради което
защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки
защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за
какво нарушение е ангажирана отговорността му, както и кога то е било отстранено.
В този смисъл погрешното изписване на годината на отстраняване на нарушението
/изписана 2018 г., вместо 2019 г./, не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да налага отмяната на НП на това основание, отчитайки и че при
съставяне на АУАН жалбоподателят не е възразил срещу констатациите в акта. В
тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изложеното, имайки
предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от
правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление,
съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно
това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление, както и
кога нарушението е било отстранено. Наведените в жалбата доводи за
неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че
жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното
постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид
което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108
от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
От събраните доказателства се
установява следното:
На 08.01.2019 г. инспекторите в
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите С.Н.П. и А.Ю. И*,
извършили проверка в пицария „Палермо”, находяща се в гр. Добрич, ул.
„Калиакра” № 55, стопанисвана от „Фън 86” ЕООД. При проверката била връчена
призовка на В.М.Г. – управител на дружеството, за представяне на трудови
досиета, присъствени форми и ведомости за заплати или други документи,
удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и
служителите.
На 17.01.2019 г. в Дирекция
„Инспекция на труда” Добрич били представени изисканите документи. От
представените отчетни форми за месец май 2018 г. проверяващите установили, че Д.И.И.с
ЕГН ********** на длъжност „работник кухня” е работила на официалните празници
06.05.2018 г. и 24.05.2018 г., като от представената ведомост за заплати се
установило, че „Фън 86” ЕООД, в качеството си на работодател, не е начислил и
изплатил във ведомостта за заплати за месец май 2018 г. на Д.И.И., трудово
възнаграждение в удвоен размер за работата й през дните на официални празници
06.05.2018 г. и 24.05.2018 г., като нарушението е било отстранено на 12.02.2019
г.
С оглед установеното, както
актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Фън 86” ЕООД, в
качеството си на работодател, не е начислил и изплатил във ведомостта за
заплати за месец май 2018 г. на Д.И.И.трудово възнаграждение в удвоен размер за
работата й през дните на официални празници 06.05.2018 г. и 24.05.2018 г., с
което е осъществило състава на чл. 264 от КТ, съгласно която норма, за работа
през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден
труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не
по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят
и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на
26.06.2018 г., като същото е установено на 17.01.2019 г.
За така описаното нарушение, отчитайки
обстоятелството, че нарушението е било отстранено веднага след установяването
му, на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лв.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите С.Н.П., А.Ю. И. и В.К.П.,
чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка с изх. № ПР1900231
от 24.01.2019 г., разчетно – платежна ведомост за месец май 2018 г., отчетна
форма за месец май 2018 г., разчетно – платежна ведомост за месец декември 2018
г., покана до Д.И.И.и разходен касов ордер.
Иначе казано – доказателствената
сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН
и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
нарушение по чл. 264 от КТ за доказано. При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата.
Законосъобразно, на основание чл.
415в, ал. 1 от КТ, отчитайки, че нарушението е било отстранено веднага след
установяването му, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената
отговорност на търговеца. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на
засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
За пълнота на изложението и с
оглед доводите на пълномощника на жалбоподателя, че поради маловажност на
нарушението била отпаднала необходимостта от налагане на имуществена санкция,
съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ, „За нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Посочената норма е озаглавена „Отговорност
за маловажно нарушение”, и регламентира критериите, по които следва да се
определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание
за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е
необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение,
нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от
нарушението да не са произлезли вредни последици.
В случая безспорно е установено,
че с оглед неначисляването и неизплащането на трудовото възнаграждение на Д.И.И.в
удвоен размер за работата й през дните на официални празници 06.05.2018 г. и
24.05.2018 г., е налице извършено нарушение по чл. 264 от КТ. В същото време,
нарушението е било отстранено веднага след установяването му по предвидения ред,
поради което следва да се приеме, че същото не е довело до вредни за работника
последици.
Или, от събраните по делото
доказателства се установява, че са налице кумулативно предвидените предпоставки
за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав
на посочената норма, което обстоятелство обаче не изключва отговорността на
търговеца.
Настоящият състав счита, че
наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава
по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима,
поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. /Виж Решение от
03.07.2014 г. по к.а.н.д. № 339/2014 г. на Адм.С – Добрич/.
По отношение на наложеното
наказание:
Предвидената имуществена санкция
по чл. 415в, ал. 1 от КТ е в размер от 100 до 300 лв. Наложената от
административнонаказващия орган имуществена санкция е в размер на 200 /двеста/
лв. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне
размера на наказанието, административнонаказващият орган е следвало да има
предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и
изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да отчита тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение. Съдът намира, че наложената имуществена санкция в размер на 200 лв.
е завишена, поради което следва да измени размера на наложената санкция,
съобразявайки, че нарушението е за първи път, като постанови имуществена
санкция в размер в законоустановения
минимум, а именно – 100 /сто/ лв.
Съдът намира, че така
определеното наказание се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието
– да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 08-001260/148 от 01.04.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ФЪН 86” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, в
качеството на работодател, за нарушение по чл. 264 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция
на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров /