№ 19581
гр. С. 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110163052 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу Д. Н. М., с която са
предявени кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК за установяване дължимостта на вземания по сключен между страните
договор за револвиращ кредит.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2017 г. между /фирма/ като кредитодател и Д.
Н. М. като кредитополучател бил сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, по
силата на който на 03.05.2017 г. на ответника фактически била предоставена карта с
кредитен лимит в размер на 700,00 лева. Кредитът не бил обслужван редовно, като след
м. май 2017 г. Д. М. преустановил заплащането на погасителни вноски. Тъй като
задълженията по кредита не били изплатени в предоставения срок, банката обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем с изтичането на 150 дни, считано от 17.06.2019
г. За вземанията по кредита ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като издадената такава по ч. гр. д. № 27852/2020 г. по описа на СРС, 47-ми
състав, била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
ищцовото дружество били дадени указания за предявяване на искове за процесните
1
вземания по реда на чл. 422 ГПК. Предвид изложеното, /фирма/ отправя искане
предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за
установено спрямо ответника Д. Н. М., че същият дължи на дружеството главница по
процесния договор в размер на 697,21 лева, както и сумата от 133,04 лева,
представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020
г. Отправено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Д. Н. М. по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същия е назначен особен представител. С
подадения в законоустановения едномесечен срок от особения представител отговор
на исковата молба предявените искове са оспорени в цялост като неоснователни.
Твърди се, че от представените доказателства не се установявал действителният размер
на изтеглените от ответника парични средства, както и дали такива тегления реално
били извършвани. Поддържа се, че съобразно клаузите на процесния договор лихви по
кредита не следвало да се дължат за период, предшестващ датата 15.08.2019 г.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 31.10.2023 г. о. с.
з., е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между тях е възникнало договорно правоотношение по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит (овърдрафт) от 18.04.2017 г.
Съгласно договора, приложен на л. 4 и сл. от делото, на ответника е издадена
револвираща международна кредитна карта с кредитен лимит до 700,00 лева и срок за
ползване и погасяване до 31.03.2018 г., като договорът може да бъде подновен
автоматично при условията, предвидени в приложимите Общи условия (представени
по делото в препис, подписан от ответника - на л. 6-12). В чл. 7 от договора е
предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
задълженията по картата, кредитополучателят заплаща фиксирана годищна лихва
върху непогасените суми в размер на 19 %, като е определен и промоционален размер
на лихвата от 12 % за период от 12 месеца, в случай че в този период не бъде закрита
издадена вечи кредитна карта. В чл. 7.2 е предвидено, че при непогасяване до датата на
падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна
вноска се дължи за дните на просрочието наказателна лихва в размер, установен в
тарифата на картоиздателя. Съгласно чл. 9 от договора и чл. 13 от Общите условия
издателят има право да обяви ползвания овърдрафт за предсрочно изискуем след
писмено уведомление до кредитополучателя при няколко хипотези, включително в
2
случай че не бъде извършено кое да е плащане по договора за срок от повече от 5 дни
от датата, на която съответното плащане е станало изискуемо. В Общите условия е
предвидено, че предсрочна изискуемост настъпва, без да е необходимо уведомяване на
кредитополучателя и без допълнителен срок за изпълнение, в случай нап забава в
плащанията за срок, по-дълъг от 150 дни, и при прекратяване на договора.
По делото е представен Протокол № ,92780/03.05.2017 г. (л. 16), неоспорен от
ответната страна, видно от който Д. Н. М. е получил от ищеца на 03.05.2017 г.
кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 700,00 лева и пин код към нея, като
получаването е удостоверено с подпис върху съставения протокол.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
съдът кредитира в цялост като подробно, мотивирано и компетентно изготвено.
Съгласно експертизата, общият размер на установените плащания по картата е в
размер на 1682,50 лева. Плащанията не са извършвани на редовна месечна база, като
последното такова в размер на 80,00 лева е извършено на 27.05.2019 г. Според вещото
лице, общият размер на формираните задължения по кредитната карта е 830,25 лева, от
които незаплатена главница в размер на 697,21 лева и начислени лихви в размер на
133,04 лева.
От правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Д. Н. М. дължи на /фирма/
вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 18.04.2017 г., за главница по
договора в размер на 697,21 лева, и за наказателна лихва в размер на 133,04 лева,
начислена за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., за които на 30.07.2020 г. по ч. гр.
д. № 27852/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
По така предявените искове ищецът следва да докаже наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между него и ответника по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит от 18.04.2017 г., реалното усвояване от ответника на предоставената
по силата на процесния договор за кредит сума, както и наличието на основание за
начисляване на процесните вземания, съответно – настъпването изискуемостта на
същите и техния размер. Обстоятелството, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по процесния договор за кредит е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото. Същото се установява и
от представения по делото препис от договора, носещ подпис на ответника.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява реалното
3
ползване на издадената от ищеца кредитна карта от страна на ответника Д. Н. М.. В
подкрепа на този извод са подписаният от ответника протокол, видно от който
издадената в негова полза карта му е предадена на 03.05.2017 г., както и множеството
трансакции по кредитната карта, включително погасявания на формираните
задължения. Първоначалното усвояване на суми от предоставения по процесния
договор револвиращ кредит под формата на кредитен лимит се установява от
представените извлечения по сметка, както и от заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Процесният договор е сключен между кредитна институция и физическо лице,
имащо качеството "потребител" по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което в
правоотношението между страните приложение следва да намери ЗПК. Това налага
клаузите на договора да бъдат ценени съобразно установената законова уредба за
защита на потребителя, като съдът се произнесе служебно по действителността на
постигнатите между страните уговорки.
Процесният договор е сключен в изискуемата писмена форма по ЗПК с ясно и
разбираемо и за двете страни оповестяване на всички елементи на договора по начин,
който средният потребител да възприеме като едно цяло. Посочени са всички
изискуеми съществени реквизити от правоотношението, включително общ размер на
кредита, условията за усвояването и изплащането му, лихвен процент, както и този в
случай на просрочени плащания, срок на договора и допълнителните такси към него.
Съдържанието на част от договорните клаузи е индивидуално договорено, а друга част
от съществените елементи на правоотношението се съдържат в ОУ, но това
обстоятелство само по себе си не обуславя извод за тяхната неравноправност. Съгласно
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и на потребителя. В трайната си практика ВКС приема, че една договорна
клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е
индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Явно
е, следователно, че установяването на съществени договорни елементи само в ОУ не
води автоматично до тяхната недействителност. От изложеното следва, че процесният
договор за кредит е породил установените в него права и задължения за страните.
Установява се и наличие на забава в плащанията, доколкото съгласно
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, последното плащана по
4
кредита е извършено на 27.05.2019 г.
Като съобрази, обаче, посочените по-горе предпоставки, определящи една
клауза като неравноправна, настоящият съдебен състав намира за неравноправна,
съответно – недействителна, клаузата от договора, установяваща размера на
наказателната лихва /неустойката/ в случай на непогасяване на дължима вноска на
уговорения падеж. Съгласно предвиденото в чл. 8 от ОУ и Тарифата на ищцовото
дружество, наказателната лихва по револвиращ кредит е лихвата по редовен дълг (20
%) плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Следователно, налице е
протИ.речие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, предвиждаща, че при
забава в плащанията по кредита, дължимото от потребителя обезщетение за забава не
може да надвишава законната лихва.
Изложеното, ценено съобразно безспорно установеното по делото неизпълнение
на ответника на задълженията му да погасява задълженията си по процесния договор,
формирани чрез усвояване на суми от кредитния лимит, води до извод за
основателност на предявения иск за главницата, дължими по процесния кредит. Искът
за присъждане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлен в цялост поради
недействителността на договорната клауза, установяваща нейния размер.
По разноските:
Разноски в производството се дължат единствено на ищцовата страна, въпреки
частичното отхвърляне на предявените искове, тъй като ответникът не е сторил
разноски в хода на производството. В полза на ищеца, съобразно уважената част от
исковите претенции, се дължат разноски за исковото производство в общ размер от
650,81 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител на
ответника и юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство - в общ
размер от 62,98 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Последното е
определено от съда в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С. /фирма/, дължи на /фирма/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. /адрес/, сумата от 697,21 лева, представляваща главница по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит от 18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
5
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.07.2020 г. по ч. гр. д. № 27852/2020 г. по
описа на СРС, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от /фирма/, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С. /адрес/, срещу Д. Н. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. /фирма/, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 133,04 лева, представляваща
мораторна лихва по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 18.04.2017 г., начислена за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г.
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. /фирма/, да заплати на
/фирма/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. /адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, сумата от 650,81 лева, представляваща разноски,
сторени в исковото производство, и сумата от 62,98 лева, представляваща разноски,
сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6