Р Е Ш Е Н И Е
№ .......... 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС: ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 2146
по описа на ВРС за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Г.И.Ж.
ЕГН **********,***, против НП 194/
05.04.2019г. на Зам. кмета на Община- Варна, с което на въз. е наложено административно наказание,
както „Глоба” в размер на
200/двеста/лв., на основание чл.178 Д
от ЗДвП за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
НП е неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, не се оспорва фактът, че на процесната дата и на процесното място именно жалбоподателят
е паркирал автомобила, но се твърди, че е била заплатена дължимата такса през
мобилно приложение, че близост до
мястото, където е бил паркиран процесния автомобил,
не е имало пътен знак Д 21” Място за паркиране на ППС, обслужващи хора с
увреждания”и едва след преместването на автомобила е видял съответната пътна
маркировка, за която се твърди, че е неясна.В този смисъл се излагат аргументи
за липса на виновно поведение.Освен горното се визира отразяване, че са
затруднени останалите участници в движението, като се приема, че това твърдение
е бланкетно и ограничава правото на защита на
нарушителя.Приема се за съществено процесуално нарушение липсата на
индивидуализация на свидетеля по АУАН, както и липсата на мотиви относно
приложението на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяна на НП, а в условията на
евентуалност се моли за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въз.Ж., редовно призован не
се явява, не се представлява, не ангажира доказателсва
в подкрепа на жалбата си и депозира писмено становище по съществото на делото, идентично със становището, изразено с
жалбата срещу НП.
Представител на органа
издал НП, при редовност на призоваването, не се явява в с.з., като се депозира
писмено становище, съгласно което нарушението е безспорно установено и доказано,
наложеното наказание е справедливо и нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На
26.03.2019 год. въз.Ж. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Мазда“, рег.№ В8986ВТ на място, отредено за хора с трайни
увреждания, намиращо се в гр.Варна, ул.“Шейново“ № 24, без да притежава това
право. Около 17,40 ч. служители на „Общинска полиция” при ОД МВР – Варна,
сред които и св.И. установили, че
горепосоченият автомобил е паркиран на място, определено за хора с трайни
увреждания. Служителите на МВР извършили оглед на автомобила и установили, че
на стъклото на последния няма поставен инвалиден стикер, удостоверяващ правото
за паркиране на място за инвалиди, като липсвали и други доказателства в тази
насока. Мястото, на което бил паркиран автомобила, било обозначено с вертикална
и хоризонтална маркировка като предназначено за хора с трайни увреждания.Поради
това св.И. съставил фиш, по реда на чл.186 от ЗДвП на жалбоподателя за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и поставил уведомление на предното
панорамно стъкло на автомобила.
Срещу
глобата с фиш била подадена жалба, с която не се оспорвало авторството на нарушението,
а се визирала липса на вертикална и хоризонтална маркировка, поради което на 30.03.2019г. св.И. съставил
АУАН срещу жалбоподателката, в който описал приетото за установено нарушение.В
хода на проверката не били направени никакви възражения относно това, кой е
паркирал процесния автомобил и декларация за
противното в хода на АНП не е била попълнена.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя и бил надлежно връчен на въз.Ж. ,който го подписал и в съответната
графа вписа, че има възражения върху фактическата обстановка на пътя.Видно от
материалите по преписката, възраженията касаели липса на маркировка.
Видно от материалите по
преписката и от съдържанието на НП, депозираните възражения не са били
споделени от АНО, поради което въз
основа на съставения АУАН и материалите по преписката, на
05.04.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В с.з. се приобщи
изготвеният по време на първоначалната проверка снимков материал, съгласно който
мястото, където е бил паркиран процесния автомобил на
процесната дата, е било обозначено по надлежния ред
като място за паркиране от хора с трайни увреждания със съответния пътен знак и
че макар хоризонталната маркировка да е смесена, от същата ясно е видимо, че е
определена за паркиране на МПС, управлявани от хора с трайни увреждания.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.И., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, конкретни и кореспондиращи напълно с писмените доказателства
по делото.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото- показанията на св.И., НП, АУАН , глоба с фиш, снимков
материал, изпратен от Община Варна и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
Проверяваният акт е издаден
от упълномощен за това орган, тъй като видно от приобщената по делото заповед,
приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.АУАН също е съставен
от компетентен служител, при спазване на сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление
също е издадено в предвидените от чл.34 от ЗАНН срокове.
В АУАН е вписано, че се съставя въз основа на глоба с
фиш с конкретния номер, в НП е визирано постъпването на възражения и срещу
съставения АУАН, но очевидно АНО ги е
приел за неоснователни/ както е отразено и в НП/, след като е издал НП, като
ЗАНН не вменява задължение за АНО писмено да се произнесе по направените
възражения.Следва да се отбележи, че авторството на нарушението не е оспорено в
нито един момент от хода на АНП, напротив, потвърдено е и с оглед отразеното в съставениая АУАН и допълнително постъпилите възражения
срещу същия, така и от съдържанието на жалбата срещу НП.
АУАН и НП съдържат всички
изискуеми реквизити, нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от
фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено, посочена е и нарушената норма, поради което не е било
ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в
тази насока.Безспорно след като е заето място, определено за паркиране на хора
с трайни увреждания, се затруднява тяхното участие в движението, поради което
възраженията за бланкетност на обвинението не се
споделят, а и затрудняването на останалите участници в движението изобщо не е съставомерен елемент на нарушение по смисъла на чл.98
ал.2т.4 от ЗДвП и твърденията за ограничено право на защита поради липса на
факти в тази насока е неоснователно.
АУАН е съставен в присъствието
само на един свидетел, без да са посочени точен адрес и ЕГН, но горните
процесуални нарушения не са съществени, тъй като на първо място актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя, връчен е бил по надлежния ред, с което
не е било ограничено правото на защита на нарушителя и второ, тъй като ЗАНН
дава възможност да се издаде НП и при нередовност на акта, стига нарушението,
нарушителят и неговата вина да са доказани по несъмнен начин, какъвто е
настоящият случай.
Видно от доказателствата по
преписката и основно предвид възражението на жалбоподателя, същият категорично
е признал авторството на деянието, т.е. че именно той на процесната
дата и на процесното място е паркирал лекия автомобил,поради което в нито един
момент не е възниквало съмнение кой е паркирал автомобила и не е било необходимо
попълването на декларация по чл.188 от ЗДвП.
Правилно АНО е приел, че въз.Ж. е извършил нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като
съгласно цитираната разпоредба е забранено паркирането на места, определени за
хора с трайни увреждания. Фактите са отнесени правилно към нарушената правна
норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субектът на
нарушението. Безспорно от писмените и гласни доказателства по делото се
установява, че жалбоподателят е паркирал автомобила на място, предназначено за
хора с трайни увреждания, мястото е било обозначено като такова с хоризонтална
и вертикална маркировка/ знакът от снимковия материал се установява, че е бил
видим, а също така и от гласните доказателства по делото и макар да има
наслагване на хоризонтална маркировка, то от снимковя
материал се установя, че същата е била достатъчно определяема и видима за водач
на МПС/, а жалбоподателят не е представил доказателства, че е имал право на
това - решение на ТЕЛК или карта по
чл.99а от ЗДвП, която норма изисква изрично наличие на издадена карта по
образец, удостоверяваща право да се
паркира на места, определени за хора с трайни увреждания.Доказателства, че
друго лице е паркирало МПС не са ангажирани и в с.з., такива възражения не се и
правят.Съдът намира за безспорно установено, че въз.Ж. е осъществил вмененото му нарушение, тъй като
безспорно същият е паркирал управляван от него автомобил на място, обозначено
за хора с трайни увреждания, а не е притежавал документ, установяващ право за такова действие.Такъв документ не се
представи и в с.з.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят, като водач на МПС, знае правилата за движение, както и
забраната да паркира на място, което е определено за хора с трайни увреждания,
но въпреки това не се е съобразила с разпоредбите на закона.
В
АУАН и НП е посочено, че въз.Ж. е паркирал на място определено за хора с трайни
увреждания. С това на наказаното лице е дадена възможност да разбере
нарушението, за което му се вменява отговорност. В НП не е посочено, че
мястото, където е паркирал водача е обозначено по съответния ред, но са събрани
доказателства в подкрепа на този факт и това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е ограничило
възможността наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява.
За конкретното нарушение е предвидена санкция в нормата на чл.178д. от ЗДвП, а
именно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. за лице, което без да
има право на това паркира на място, определено за ПС, обслужващо хора с трайни
увреждания или за ПС, приспособено или управлявано от хора с трайни увреждания,
поради което съдът намира, че нарушената
правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание
е определено от законодателя в абсолютен размер, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от
възможност да го ревизира.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение със степен на
обществена опасност, различна от обичайната за този вид нарушение. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му винаги застрашава
обществените отношения, които нормата на чл. 178д. от ЗДвП e призвана да
гарантира, а именно гарантиране на паркоместа за хора
с трайни увреждания, които са в неравностойно положение в сравнение с
останалите участници в движението. Както е отразено по-горе, процесното място е
било обозначено и с хоризонтална маркировка/ макар и дублирана с друга, но ясно
видима/ и с вертикална такава, поради което няма как да се сподели становището,
че жалбоподателят не е съзнавал , че извършва процесното нарушение- негово
задължение е да следи както вертикалната, така и хоризонталната маркировка на
пътя и да спазва правилата за безопасност и правилата за управление и паркиране
на МПС.Нарушението е извършено във времето около 17,40ч., когато движението по
пътищата е изключително интензивно, поради което няма как да се приеме, че не
са били нарушени по никакъв начин правата на хората с трайни увреждания или че
степента на обществена опасност на нарушението е явно незначителна..Предвид
горното съдът намира, че правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не споделя възраженията в тази насока, още повече, че твърденията, че е платена такса за паркиране в съответната
зона само по себе си не дава право на водач на МПС да паркира управлявания от
него лек автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 194/
05.04.2019г. на Зам. кмета на Община- Варна, с което на Г.И.Ж. ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание, както
„Глоба” в размер на 200/двеста/лв., на основание чл.178 Д от ЗДвП за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: