№ 893
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501109 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 1260/19.01.2021г., подадена от Н. А. Л. с ЕГН
********** – взискател по изпълнението срещу Постановление на ДСИ при ВРС
постановено по изп.д. № 2238/01 по описа на същия СИС при ВРС от 20.11.2020г., с което е
прието настъпило прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК при извършено последно изпълнително действие на 07.02.2002г.
Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
постановление на ДСИ, доколкото хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в случая не е
била налице. С нарочни молби в периода 2002 -2020г. взискателят сезирал ДСИ с искане за
извършване на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника, поради което не е
налице настъпила перемпция. Моли за отмяна на обжалваното постановление и връщане на
делото за продължаване на изпълнителните действия.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК длъжникът „Агропродукт“ ЕООД не е депозирал
възражения.
В писмените си мотиви ДСИ описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата. Заявил, че действията по издирване на
годно да послужи за обект на принудителното изпълнение имущество са подготвящи и
изграждащи конкретен изпълнителен способ действия, но не и същински изпълнителни
1
действия, каквито по делото не са поискани от взискателя от 18.01.2002г. до настоящия
момент. В този смисъл производството е перемирано, което е констатирано с обжалваното
постановление.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК
/съобщението за обжалваното постановление е връчено на страната при отказ на
14.01.2021г. /л. 159 от делото/, а жалбата е депозирана на 19.01.2021г./, от процесуално
легитимирана страна – взискател в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК, а именно постановление за
прекратяване на принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано на 19.12.2001г. под № 2238/2001г. по молба на
Н. А. Л. въз основа на изпълнителен лист издаден на 13.12.2001г. по гр.д. № 1528/2001г. на
ВРС, XXV-ти състав удостоверяващ правото на принудително изпълнение на молителя
срещу „АГРОПРОДУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.Д.С. за сумата от 500
лв. – незаплатена аренда по договор от 03.10.2000г. за стопанските 2000/2001г.
В сезиращата СИ молба взискателят не е посочил начин на изпълнение.
С молба от 18.01.2002г. взискателят сезирал СИ с искане за извършване на справки
и налагане на запор върху вземания на длъжника.
На 12.09.2005г. взискателят сезирал СИ с искане за налагане на запор върху
банкови сметки на З.П.Я. – недлъжник по изпълнението в „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД,
наложен с разпореждане на СИ от същата дата и вдигнат с разпореждане от 06.04.2006г.
По искане на взискателя, с разпореждане 02.07.2008г. съдебният изпълнител
наложил запор върху дружествения дял на С.С. в „Агропродукт“ ЕООД.
С молби от 18.01.2012г. и от 22.02.2012г. взискателят посочил начин на изпълнение
чрез налагане на запор върху ППС, собственост на длъжника.
На 23.01.2014г. по искане на взискателя е насрочен опис и оценка на движими
вещи, находящи се в офис на длъжника в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 31.
На 14.07.20014г. постъпила молба с искане за налагане на запор върху вземания и
движими вещи на длъжника, както е насрочен опис на движими вещи в офиса на
дружеството.
Идентични искания взискателят депозирал на 21.05.2018г. и на 01.06.2020г. е
насрочен нов опис на същите вещи.
2
С обжалваното постановление от 20.11.2020г. СИ прекратил производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а с разпореждане от 29.12.2020г. разпоредил, че
постановлението за прекратяване е грешно и изпълнителните действия продължават към
настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС,
ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали в конкретния случай е било осъществено основанието по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение /вкл. доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане
/Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО/. Установено е в
конкретния случай, че първият момент, от който не се осъществява изпълнение по
конкретното изп.д. е 13.02.2002г., когато с разпореждане на СИ е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, открити в „Българска пощенска банка“. От този момент до
13.02.2004г. е изтекъл период от две години, през който по изпълнителното дело не са били
поискани от взискателя, съответно не са и предприети изпълнителни действия, на което
основание поради перемпция изпълнително дело № 2238/2001 по описа на СИС при ВРС е
прекратено на 13.02.2004г., тъй като в посочения двугодишен срок изпълнителни действия
не са искани. Исканията на взискателя след прекратяване на делото по право за извършване
на справка нямат прекъсващ давността ефект, а направените искания за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не е могъл да откаже да изпълни – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
3
е следвало да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото
е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
Взискателят може да изтегли изпълнителния лист и да иска образуване на ново
изпълнително производство. Тази възможност съществува, доколкото междувременно
правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност.
По тези съображения съдебният състав приема, че в обжалваното постановление
ДСИ е установил правилно осъществяването на правно релевантните факти, обусловили
прекратяване на производството и същото не страда от визираните в жалбата пороци.
Постановлението е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК по
жалба с вх. № 1260/19.01.2021г., подадена от Н. А. Л. с ЕГН ********** – взискател по
изпълнението срещу Постановление на ДСИ при ВРС постановено по изп.д. № 2238/01 по
описа на същия СИС при ВРС от 20.11.2020г., с което е прието настъпило прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК при извършено
последно изпълнително действие на 07.02.2002г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4