О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. Габрово, 23.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет
и трети март, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 45 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-465 от 16.03.2022 г., подадена от „Д.И. ***,
с ЕГН: **********, против Решение № 6 от 27.01.2022 г. на директор дирекция
ОДОП, Велико Търново, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване
№ ПО-04000721065175 от 21.10.2021 г. на ТД на НАП – Велико Търново.
Съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК АПВ се обжалват
по реда на РА. Следователно обект на обжалване не може да е потвърдителното решение,
а самия Акт, който е потвърден с него. По тази причина съдът приема, че И.
оспорва АПВ.
С процесния АПВ от 21.10.2021 г. главен инспектор
по приходите Милена Колена, ва основание чл. 129 от ДОПК и във вр. с подадено
искане за прихващане или възстановяване вх. № 6667 от 28.05.2021 г. и резолюция
за извършена проверка № ПО-04000721065175-ОРП-001 от 27.08.2021 г.,
възстановява недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, общо в размер на 0.00 лв. –
т.е. отказва прихващане или възстановяване на такива суми на И..
В Акта е посочено, че същият е издаден по повод
искане за прихващане или възстановяване от 28.05.2021 г. на И. за надвнесен от
нея данък по ЗДДФЛ в размер на 288.61 лв. При направената по този повод
проверка е установено, че на 18.02.2021 г. И. внася 2 886.16 лв. по банковата
сметка на Национален учебен комплекс по култура в Уникредит Булбанк. Като
основание за плащането е възстановяване на получено обезщетение по чл. 220, ал.
1, чл. 222, ал. 1 от КТ. Издадено е и е връчено искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от 8.09.2021 г. до НУКК. На 29.09.2021
г. по електронен път са представени документи, представляващи разбивка на
върнатите от лицето суми, като от тях е видно, че 925.21 лв. са обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ; 102.80 лв. са удържан данък по ЗДДФЛ; 1672.34 лв. са
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ; 185.81 лв. удържан върху тях данък по
ЗДДФЛ. Сумата, която И. е наредила, е била приведена по сметка на НУКК, а не на
републиканския бюджет. НУКК уведомява, че ще възстанови на лицето сумата от
288.61 лв., след като получи банковата сметка на И. или тя посочи друг начин на
плащане. Изготвена е покана до нея от 19.10.2021 /вероятно се има предвид 2020
г. – б.м./ г. в тази насока, получена от адресата на 24.02.2021 г., в която е
посочено, че е надвнесла дължими суми и е поканена да посочи банкова сметка, ***.
Тази сума не е била внесена в сметката за приходи на централния бюджет и следва
да се възстанови от НУКК на И.
Актът е получена от адресата си на 5.11.2021 г.,
видно от приложена разписка /л.16/. Против него е подадена жалба от 29.11.2021
г., в указания срок е подадена жалба до директор ОДОП Велико Търново. Според
нея исканият за възстановяване данък е бил удържан и внесен в НАП през 2017 г.,
като данъчната основа е била изчислена върху двете обезщетения по чл. 220, ал.
1 и чл. 222, ал. 1 от КТ. Това било видно от фишовете за работна заплата за м.
10 и м. 11, 2017 г. Това твърдение е налице и в писмото от НУКК, получено от
административния орган по електронен път и размерът на удържания и внесен данък
е 288.61 лв. От значение за неговото възстановяване е дали след решението на
съда той се явява платен на отпаднало основание и по този начин вече не е
дължим и подлежи на възстановяване. След решението по трудово правния й спор за
отмяна на незаконното й уволнение тези платени й обезщетения стават платени на
отпаднало основание, поради което на 18.02.2021 г. тя ги върнала на
работодателя си, в едно с удържания през 2017 г. за нейна сметка ДОД и писмено
уведомила за това плащане. Цялата сума е получена от нейния работодател, като
платеният през 2017 г. ДОД на тази стойност, постъпил в бюджета, следва да й
бъде възстановен като платен на отпаднало основание. Задължение за внасяне на
ДОД по сметката за приходи на централния бюджет има само работодателят, не и тя
като служител, но след възстановяването й на работа отново само тя, като
титуляр, може да поиска възстановяването на платения данък и това не може да
направи нейният работодател.
Въз основа на така подадената жалба директор
Дирекция ОДОП – Велико Търново се е произнесъл с Решение № 6 от 27.01.2022 г.,
потвърждавайки оспорения АПВ. Административният орган се позовава на
резултатите от извършена проверка във връзка с подаденото от И. заявление за
възстановяване на платения от нея с отпаднало основание ДОД, при която е
установено, че След възстановяването й на работа, жалбоподателката е върнала на
работодателя си сумата от 2 886.16 лв., в която влизат двете обезщетения,
заедно с удържаните върху тях данъци, но без удържаните лични осигурителни
вноски. Общо върнатата от И. сума възлиза на тази стойност или с 288.61 лв. в
повече от получените от нея нетни обезщетения, като тази разлика се явява
размерът на удържаните данъци. Производството по проверката е било спряно от
13.09.2021 г. до 13.10.2021 г. поради
образувана от НУКК проверка относно удържани осигурителни плащания. Цялата сума
И. е преведена по банков път по сметка на работодателя си и същият заявява
писмено, че платения данък ще й бъде възстановен след посочване от нея на
банкова сметка ***. При последното прекратяване на трудовото й правоотношение
на И. от 24.02.2021 г., същата е уведомена, че тази сума е надплатена от нея и
подлежи на възстановяване, за което следва да посочи на работодателя си горната
информация, но до момента това не е било направено от самата нея.
Въз основа на така изложените факти се приема, че
съгл. чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите от трудови правоотношения се облагат с
авансов данък, който се определя от работодателя месечно на базата на месечна
основа и предвид чл. 65, ал. 11, предл. първо от с.з. се внася до 25-то число
на месеца, следващ този, през който данъкът е удържан. Съгл. чл. 66, ал. 1 от
Закона данъкът се внася в държавния бюджет по сметката на ТД на НАП по мястото
на регистрация на платеца на дохода. С §.25, ал. 4 от ЗДБРБ за 2013 г. е
въведен ред за бюджетните предприятия относно данъците, върху доходите на ФЛ,
като е регламентирано, че те начисляват, удържат, отчитат и внасят данък върху
доходите на основа принципите на централизираното разплащане на осигурителни
вноски, без да се превеждат по сметките за приходите на централния бюджет на
НАП и при спазване на приложимия режим на данъчното облагане. В тази връзка
Указание изх. № ДДС № 16 от 27.12.2012 г. на МФ, като съгл. т.4 от него прилагането
на тази норма от ЗДБРБ не води до
промяна на трансферите между централния
бюджет и бюджетните предприятия, на техните приходи и разходи, както и на
останалите параметри и показатели по техните бюджети, извънбюджетни сметки и
фондове. Схемата е неутрална спрямо процеса на бюджетиране и сама по себе си не
налага и не води до промяна в процедурите, техниките и подходите при
планирането и изготвянето на отделните бюджети, сметки и фондове и
консолидираната фискална промяна. В т. от указанието е посочено, че за
бюджетните предприятия, включени в схемата на централизираното разплащане,
които прилагат извънбюджетни сметки и фондове, дължимият данък върху доходите
на ФЛ формира разчет между извънбюджетната сметка/фонд и съответния бюджет и се
превежда от извънбюджетната сметка/фонд по съответния бюджет в рамките на същия
ред и срокове, които се прилагат за преводите по разчетите за поети
осигурителни вноски между съответните
бюджет и извънбюджетна сметка/фонд. Сумите на начислени от бюджетните
предприятия данъци върху доходите на ФЛ се отразяват в отчетността на
централния бюджет по приходен § 01-00 от ЕБК въз основа на предоставена от МФ
информация от съответния първостепенен разпоредител. На практика тези
предприятия не декларират пред НАП такива данъци. В случая НУКК, като бюджетна
организация, включена в схемата за централизирано разплащане от 1.07.2003 г.,
няма за задължение да подава декларации обр. 6 за м. 10 и 11.2017 г. и в НАП
няма данни да са подавани такива. НУКК няма за задължение и да внася по
сметката на НАП удържан данък върху доходи от трудови правоотношения за тези
периоди и не е сторило това, видно от данните по данъчно-осигурителната му
сметка При това положение не може да се установи по служебен път какви данъци
за доходите от трудова дейност са дължими от НУКК, вкл. и върху двете
обезщетения на И., изплатени й през 2017 година., дали са правени корекции на
дължим данък след произнасянето на съда през 2020 г. за незаконното й
уволнение. Затова и НУКК следва да възстанови платените суми и е изразил
готовност да го направи, т.к. данъкът е отчетен именно от НУКК като недължим и е
извършена корекция по съответния ред, чрез формиране на разчет между
извънбюджетната сметка/фонд и съответния бюджет и данъкът е възстановен от
извънбюджетната сметка/фонд по съответния бюджет. Следователно спорният данък
вече не се явява начислен, удържан и внесен в централния бюджет, поради което
не е налице основание за претенцията на И. възстановяването му да стане от НАП,
т.к. това би довело до двойното му възстановяване и нанасяне щети на бюджета.
Независимо от горното решаващият орган сочи, че
жалбоподателката е превела по-голяма от дължимата сума на работодателя си от
подлежащата на възстановяване такава или е направила недължимо плащане на
стойност 288.61 лв. към НУКК, която сума следва да й бъде върната от същия.
Решението е връчено на адресата си на 16.02.2022
г., видно от приложената разписка /л.8/. Жалбата срещу него е подадена по
пощата на 23.02.2022 г. – в рамките на законния срок, поради което, като
подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно обжалване ИАА, се
явява допустима. По нея обаче не е внесена дължима държавна такса в размер на
50.00 лв., поради което съдът следва да даде указание на жалбоподателя да
отстрани нередовността и да определи срок за това. С оглед спазване принципа за бързина и икономия
в процеса делото може да се насрочи в о.с.з. с конституиране и призоваване на
страните по него, въпреки нередовността.
В тази връзка и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 170, във вр. с чл. 9, ал.
4 от АПК, чл. 156 и сл., във вр. с чл. 129, ал. 3 и ал. 7 от ДОПК, Административен
съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА страни в производството:
1. Жалбоподател: Д.И. ***, ЕГН: **********, с адрес ***. Ответник –
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Велико Търново
при ЦУ на НАП Велико Търново, с адрес за призоваване: гр. Велико Търново, пл.
Център № 2.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.04.2022 г.
от 10.30 ч., за когато на страните да се изпратят призовки.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в АПВ и Решението, с което той е потвърден,
както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. че същите
са издадени от компетентни органи.
УКАЗВА на жалбоподателя, че същият следва да докаже, че е превел или за негова
сметка са били преведени суми, съставляващи ДОД за ФЛ за октомври и ноември,
2017 г., в централния бюджет, бюджета на НАП, които подлежат на възстановяване.
Жалбоподателката следва да посочи дали епредоставила на бившия си работодател
банкова сметка ***, въз основа на изпратена от него до нея покана за
възстановяване на надплатени дължими суми от обезщетения по КТ, ако не е – по
каква причина, ако е – то бившият й работодател разпоредил ли е
възстановяването и получила ли е тя въпросната сума.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в 7-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето на настоящия съдебен акт да внесе по
сметката на съда държавна такса в размер на 10.00 лв. и да приложи платежния
документ по делото. При неизпълнение на задължението жалбата ще се остави без
разглеждане, а производството поделото ще бъде прекратено.
Препис от Определението да се изпрати на страните в едно с призовката.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/